Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 13.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 53 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) от Застрахователна
компания „Лев Инс” АД срещу С.Д.К. за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 415 лв., представляваща регресно вземане
за възстановяване на платено по застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователно обезщетение за щети по еластична ограда, собственост на ОПУ –
гр. Хасково, причинени при ПТП на 07.03.2014 г. от управлявания от ответника
лек автомобил марка „Опел”, с рег. № Х 9871 АХ, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.12.2018 г.,
до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №
445/04.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 899/2018 г. по описа на РС Свиленград.
Ищецът твърди, че на 07.03.2014 г. поради движение с
несъобразена скорост ответникът, който управлявал лек автомобил марка „Опел”, с
рег. № Х 9871 АХ, собственост на Р.А.В., реализирал ПТП, при което нанесъл
щети, изразяващи се деформиране на еластична ограда, собственост на ОПУ – гр.
Хасково. За настъпилото ПТП на водача било издадено наказателно постановление
за това, че виновно е причинил имуществени вреди, след което е напуснал
местопроизшествието и виновно се е отклонил от проверка за алкохол. Към датата
на застрахователното събитие лекият автомобил имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност” при ищеца. Поради това ищецът заплатил на ОПУ – гр.
Хасково обезщетение в размер на 415 лв. С оглед обстоятелството, че ответникът
се е отклонил от проверка за алкохол, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ
(отм.) ищецът имал право да получи изплатеното обезщетение. Във връзка с това
депозирал в РС Свиленград заявление за издаване на заповед за изпълнение за
исковата сума, което било уважено. Тъй като ответникът подал възражение, за
ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника. В подаденото възражение по чл. 414 ГПК е заявил,
че не е реализирал ПТП, в резултат на което била съборена ограда.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена Заповед
№ 445/04.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 899/2018 г. по описа на РС Свиленград, с която е разпоредено на ответника
да заплати на ищеца сумата от 415 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.12.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и разноски по делото, включващи 25 лв. –
за държавна такса, и 50 лв. – за юрисконсултско възнаграждение. От приложеното
ч. гр. д. № 899/2018 г. се установява, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
ответникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, а
ищецът в изпълнение на указанията на съда в преклузивния едномесечен срок е
предявил иск за установяване съществуването на вземането си.
От представения по делото протокол за ПТП №
1425209/12.03.2014 г., съставен от Благовест Благоев – мл. автоконтрольор при
РУП – гр. Свиленград, се изяснява, че на 07.03.2014 г., около 02:10 ч., на път
II-55 км 170+900 в посока с. Младиново, общ. Свиленград ответникът С.Д.К.,
управлявайки лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № Х 9871 АХ, собственост на Р.А.И.,
загубил контрол над управляваното от него МПС и се ударил в еластична ограда,
след което напуснал местопроизшествието. В протокола за ПТП е отбелязано в
графа ,,Алкохол”, че ответникът е „напуснал ПТП”.
В приложения АУАН № 358188/12.03.2014 г. е
констатирано гореописаното нарушение, като изрично е посочено, че ответникът е
открит допълнително на 12.03.2014 г. в гр. Свиленград. В тази връзка в
изисканата административно-наказателна преписка е приложена докладна записка, в
която е отразено, че при пристигане на местопроизшествието на 07.03.2014 г.,
около 02:10 ч., полицейските служители констатирали, че еластичната ограда е
деформирана, като автомобилът не бил открит на място. При извършен обход в
началото на с. Младиново открили лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № Х 9871 АХ,
който бил изцяло деформиран. След извършена справка установили собственика на
лекия автомобил, който им съобщил, че се бил разпоредил с автомобила без
договор за покупко-продажба.
Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно
постановление № 14-0351-000143/08.04.2014 г. от началника на РУ на МВР – гр.
Свиленград, като е прието, че с действията си водачът С.Д.К. виновно е нарушил
разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, тъй като не контролирал
ППС-то, което управлявал, и не оказал съдействие за установяване на причинените
вреди. Поради това на основание чл. 185 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20
лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
От застрахователна полица № 22113003009538 се
установява, че към датата на ПТП – 07.03.2014 г., управляваното от ответника С.Д.К.
МПС с рег. № Х 9871 АХ е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” в ищцовото
дружество със срок на валидност от 19.12.2013 г. до 18.12.2014 г.
По претенция на собственика на увреденото имущество – ОПУ
– гр. Хасково, била образувана застрахователна преписка, наименувана щета, под
№ 2601-1000-06-14-7126/03.04.2014 г. От ангажираните от ищеца доказателства се
изяснява, че след установяване на размера на вредите от експерт при
застрахователя било изплатено на ОПУ – гр. Хасково застрахователно обезщетение
в размер на 415 лв. на 08.05.2014 г. по банков път.
От заключението на комплексната оценителна
автотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно
изготвено, се изяснява, че вследствие на произшествието, станало на 07.03.2014
г. на път II-55, в посока с. Младиново при км 170+900 с лек автомобил с рег. №
Х 9871 АХ било увредено крайпътно съоръжение – деформирана била стоманена
предпазна ограда с дължина 6 м. Посочено е, че размерът на увреденото имущество,
определен като стойност на разходите, необходими за възстановяване на
съоръжението, възлизал на 345,60 лв. Налице било несъответствие между дължината
на увредената предпазна ограда в описите на увреденото имущество (6 м) и
дължината в проектно-сметната документация по щетата (8 м). След анализ на
наличните по делото писмени доказателства е установено, че причина за
настъпилите повреди и разрушения върху стоманената предпазна ограда е загубата
на контрол върху управлението на лекия автомобил от страна на водача му С.Д.К.
при преодоляване на ляв завой и ударът в стоманената предпазна ограда,
разположена вдясно от платното за движение. Поради това е прието, че е налице
причинно-следствена връзка между описаното в протокола за ПТП произшествие и
настъпилите щети.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Застрахователят по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, който е заплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице
може да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на
вредата, който е обезпечил своята деликтна отговорност при ищеца, в случай че
ответникът виновно е причинил вредоносния резултат при управление на МПС.
Възникването на това право се обуславя от установяването на три групи факти: 1)
породени права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл.
45, ал. 1 ЗЗД – т. е. вредите да са причинени от делинквента, чрез негово
виновно и противоправно поведение; 2) възникнало действително договорно
правоотношение между делинквента и ищеца по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” и заплащане от страна на застрахователя на застрахователно
обезщетение на увреденото лице и 3) делинквентът виновно да се е отклонил от
проверка за алкохол.
В разглеждания случай от издаденото наказателно
постановление и изслушаната експертиза се установява наличието на противоправно
поведение на ответника, вредите, произтекли от него, както и причинната връзка
между тях. Също така е доказано съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между собственика на автомобила и ищцовото дружество, при
действието на което е възникнало застрахователното събитие, като този договор
за застраховка покрива отговорността на водача на автомобила съгласно разпоредбата
на чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 257, ал. 2 КЗ (отм.). Предвид тези факти
ищецът е изплатил обезщетение на собственика на увреденото имущество.
Но
по делото не са събрани доказателства, че е осъществена третата изискуема
предпоставка, за да бъде ангажирана отговорността на причинителя на вредите по
регресния иск на застрахователя, а именно, че ответникът виновно се е отклонил
от проверка за алкохол. Както беше посочено по-горе, в съставения протокол за
ПТП е отбелязано, че ответникът е напуснал ПТП. Задължението на извършителя да стои на
местопроизшествието и да го запази във вида на извършването му (чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „б” ЗДвП) е
предпоставка за адекватно възприемане на обстановката от участниците и
последващото формиране на мнение относно обстоятелствата, механизма и отговорностите на всеки един
от тях. Неизпълнението
на това задължение води до ангажиране на административната отговорност на
отклонилия се водач, което
е сторено в настоящия случай. За да установи правото си на регрес, застрахователят следва да докаже по
категоричен начин наличието на някоя от изчерпателно и изрично посочените
хипотези, предоставяща му правото да прехвърли риска от събитието на водача: в
случая твърдяната хипотеза на виновно отклоняване на водача от проверка за
алкохол. Тъй като ответникът е напуснал местопроизшествието и е бил открит
няколко дни по-късно – на 12.03.2014 г., е било безпредметно извършването на
проверка за алкохол. Поради това в графа „Алкохол” от протокола за ПТП
полицейският служител е отразил, че е напуснал произшествието. За да се приеме,
че е налице отказ от проверка за алкохол, следва да се установи, че виновният
водач е поканен да се подложи на проверка и същият съзнателно, с цел да предотврати това, е решил да напусне
местопроизшествието и се укрие. В този смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 16 от 02.02.2011 г. по т. д. 374/2010 г., II т. о. и Решение
№ 113 от 11.01.2012 г. по т. д. № 741/2010 г., I т. о., съгласно които само фактът на напускане
на местопроизшествието не може да се квалифицира като виновно поведение за
отклоняване от проверка за алкохол, каквото поведение и вината на застрахования
подлежат на доказване от ищеца по регресния иск. Само при наличието на данни за
предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от
която той виновно се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието
по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. посл. КЗ (отм.) за регресна отговорност на
застрахования. От това
следва, че отказът на водача да се подложи на проверка за алкохол или виновното
му отклонение от нея подлежи на пълно главно доказване от застрахователя-ищец. По
тази причина не е допустимо всяко отклоняване от местопроизшествието да бъде
интерпретирано като целящо да бъде осуетена проверката за алкохол. Действително,
ответникът е напуснал местопроизшествието, с цел да се укрие, но липсват
доказателства, че виновно се е отклонил от проверка за алкохол. В тази насока
не са налице данни, че ответникът е бил употребил алкохол, за да бъде направен
извод, че това е причината за напускане на местопроизшествието. Предвид всичко
изложено, съдът намира, че в настоящия случай липсват ангажирани от
застрахователното дружество доказателства ответникът да е отказал да се подложи
на проверка за употреба на алкохол или най-малкото да са правени опити от
страна на разследващите органи за нейното извършване. В тази връзка съдът
намира за необходимо да изясни, че обстоятелството, че ответникът не е подал
отговор на исковата молба и не се е явил в съдебно заседание, не означава, че
последният не оспорва съдържащите се в исковата молба твърдения, че се е
отклонил от проверка за алкохол. Това е така, защото в подаденото възражение по
чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът изцяло отрича, че е реализирал процесното ПТП. В
тази хипотеза ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
задължава съда да разгледа въведените във възражението по чл. 414, ал. 2 ГПК
оспорвания на вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на
исковата молба.
Предвид
всичко изложено, съдът счита, че не е осъществен съществен елемент от
фактическия състав на възникване на правото на регрес, а именно виновно отклоняване
от проверка за алкохол. Поради това съдът приема, че не е
възникнало основанието за присъждане на изплатеното от застрахователя
обезщетение. Ето защо, предявеният иск като неоснователен и недоказан следва да
бъде отхвърлен.
Предвид
неоснователността на предявения иск, не се дължи и законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Така
мотивиран, РС Свиленград
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Застрахователна компания „Лев Инс” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу С.Д.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за признаване за установено по отношение на С.Д.К.,
че дължи на Застрахователна компания „Лев Инс” АД сумата от 415 лв.,
представляваща регресно вземане за възстановяване на платено по застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователно обезщетение за щети по еластична
ограда, собственост на ОПУ – гр. Хасково, причинени при ПТП на 07.03.2014 г. от
управлявания от водача С.Д.К. лек автомобил марка „Опел”, с рег. № Х 9871 АХ,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 03.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед № 445/04.12.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 899/2018 г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: