Р Е Ш E Н И Е
№253
Гр. Перник, 08.07.2020
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло И.
при
съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна
прокуратура, като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно дело
№ 720/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 204, ал. 2 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано
е по искова молба на И.И.Х. с ЕГН **********, непълнолетен, действащ със
съгласието на своя баща и законен представител И.Х. ***, ул. „***“ № ***, с
която твърди нищожност на Решение №
638/20.05.2015 година на директора на Център „Фонд за лечение на деца“
/правоприемник управителя Национална здравноосигурителна каса, считано от
01.04.2019 година/, както и са предявени обективно съединени осъдителни искове за
заплащане на сумата в общ размер на 60 376 лева, от които сумата в размер на 49
376 лева, представляваща разходи за закупуване на лекарството „***“ и сумата в
размер на 11 000 лева, представляващо разходи за пътуване и престой в
Германия за периода от 03.03.20015 година до 05.09.2017 година срещу Център „Фонд за
лечение на деца /правоприемник Национална здравноосигурителна каса, считано от
01.04.2019 година/.
Ищецът твърди, че страда
от заболяването неврофиброматоза тип 2, за чието лечение по препоръка на немски
лекари е необходимо да приема лекарствения продукт „***“ , 25 мг., като това
лекарство е разрешено за употреба в България по централизирана процедура
съгласно Регламент /ЕО/ № 726/2004 година на Европейския парламент и на Съвета
от 31.03.2004 година, както и е включено в Приложение № 2 на Позитивния
лекарствен списък – лекарствени продукти, заплащани от бюджета на лечебните
заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения и от бюджета на лечебните
заведения с държавно и/или общинско участие с ниво на заплащане 100 %. Твърди,
че е подал заявление вх. №
5084/17.04.2015 година за организационно и финансово подпомагане до Център „Фонд за лечение на деца /правоприемник Национална
здравноосигурителна каса, считано от 01.04.2019 година/ за закупуване на лекарствения
продукт „Авастин 400“ , 25 мг. Заявява, че с Решение № 638/20.05.2015 година на Център
„Фонд за лечение на деца /правоприемник Национална здравноосигурителна каса,
считано от 01.04.2019 година/ исканото финансово подпомагане е отхвърлено, с
мотив, че лекарствения продукт „***“ , 25 мг. не е разрешен за лица
под 18 години, въпреки че е препоръчано от медицински специалисти от Германия. Наред
с това заявява, че със Заповед № 993/25.10.2017 година на Център „Фонд за
лечение на деца /правоприемник Национална здравноосигурителна каса, считано от
01.04.2019 година/ по направено второ искане, му е отпуснато финансово
подпомагане за закупуването на 8 флакона „***“ , 25 мг. на
обща стойност 17 156.56 лева, въпреки даденото отрицателно становище за
недоказана ефикасност и безопасност на лекарствения продукт на лица под 18
години. Ето защо при едни и същи обстоятелства, при едни и същи становища през
2015 година и през 2017 година са налице две противоречиви решения с
отрицателен, съответно позитивен резултат. Така предписания лекарствен продукт,
който е включен в Позитивния лекарствен списък, първоначално е закупуван от
Германия, съответно е поставян там, а впоследствие и в България. Заявява, че така
постановения административен акт – Решение 638/20.05.2015 година е нищожен, тьй
като не е издаден от директора на Център „Фонд за лечение на деца
/правоприемник Национална здравноосигурителна каса, считано от 01.04.2019
година/, а е подписан със запетая, вследствие на който са му причинени
имуществени вреди, изразяващи се в размер на 49 376 лева, за закупуването
на 15 дози „***“ , 25 мг.
от гр. Хановер, Германия, както и сумата в общ размер на 11 000 лева, представляващо разходи за пътуване и престой в
Германия за периода от 03.03.20015 година до 05.09.2017 година. Ищецът моли
съда да прогласи нищожността на Решение № 638/20.05.2015 година, издадено от
директора на Център „Фонд за лечение на деца /правоприемник Национална
здравноосигурителна каса, считано от 01.04.2019 година/, както и да осъди
Център „Фонд за лечение на деца /правоприемник Национална здравноосигурителна
каса, считано от 01.04.2019 година/ да му заплати сумата в общ размер на 60 376
лева, от които сумата в размер на 49 376 лева, представляваща разходи за
закупуване на лекарството „Авастин“ и сумата в размер на 11 000 лева,
представляващо разходи за пътуване и престой в Германия за периода от
03.03.20015 година до 05.09.2017 година.
В хода на устните състезания
по делото на 15.06.2020 година ищецът и жалбоподател И.И.Х. редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния
си представител адвокат Х.Н. ***, която моли съда да прогласи нищожността на
оспорения административен акт по подробно изложени доводи, както и да осъди Национална здравноосигурителна каса да заплати
причинените имуществени вреди в претендирания размер за посочения период. Подробни
съображения излага в представените писмени бележки. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък.
В хода на устните състезания
по делото на 15.06.2020 година ответникът по жалбата – управителя на Национална здравноосигурителна каса редовно призован не се
явява и не изпраща процесуален представител.
В хода на устните състезания по делото на 15.06.2020 година ответникът по иска Национална здравноосигурителна каса редовно призован не
изпраща процесуален представител.
В хода на устните състезания по делото на 15.06.2020 година представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявените искове,
поради което моли съда да ги уважи. Заявява, че е налице нищожност на оспорения
административен акт.
Административен
съд Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е
допустима като подадена от надлежна страна – адресат на оспорения
административен акт, в срока по реда на чл. 149, ал. 5 от АПК – без ограничение
на времето, с оглед искането за обявяване на нищожността на оспореното решение.
Предявените обективно съединени искове за причинени
имуществени вреди са допустими.
Между страните е безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че детето И.И.Х., към 2015 година /дата на
започване на производството пред административния орган/ е непълнолетно лице и
страда неврофиброматоза тип 2, видно от представеното удостоверение за раждане №
382513/23.01.2001 година и множеството медицински документи към
административната преписка.
Производството пред административния орган е започнало
по повод подадено Заявление вх. № 5083/17.04.2015 година от И.Х.М. – баща и
законен представител на детето И.И.Х. /настоящ ищец/, с което е поискал
организационно и финансово подпомагане от Център
„Фонд за лечение на деца /правоприемник Национална здравноосигурителна каса,
считано от 01.04.2019 година/ за закупуване на лекарствения продукт „***“
, 25 мг.
От Доклад изх. № 203/04.05.2015 година по чл. 34 от
Правилника за дейността и организацията на работа на Център
„Фонд за лечение на деца /правоприемник Национална здравноосигурителна каса,
считано от 01.04.2019 година/, даден от доц. д-р Д. К. се установява, че
заболяването на настоящия ищец касае предложение за експериментално лечение, с
недоказана ефективност и безопасност при деца, поради което ЦФЛД трябва да
обсъди основателността на молбата. Детето страда от ***, от терапевтична гледна
точка и поради висок риск от разрастване на множество ту образувания на този
етап се третира главно с хирургични средства. Към момента няма доказан и с
предимства химиотерапевтичен метод за лечение на това заболяване. Препоръчаният
от консултанти в Германия препарат – „***“ не е разрешен за ползване,
независимо от конкретното клинично показание, за деца до 18 години в цяла
Европа. В този смисъл предлаганото лечение е по – скоро експериментално, без
натрупан опит за ефикасност и безопасност при децата.
От Писмо рег. № 74-05-248 от 24.04.2015 година на
заместник – министъра на здравеопазването се установява, че регистрационния
статут на лекарствения продукт „***“ е разрешен за употреба в Република
България по централизирана процедура, съгласно Регламент /ЕО/ № 726/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 31.03.2004 година.
Решение № 638/20.05.2015 година на
директора на Център „Фонд за лечение на деца“ /правоприемник управителя
Национална здравноосигурителна каса, считано от 01.04.2019 година/ на основание
чл. 43, ал. 1 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център
„Фонд за лечение на деца“ и въз основа на предложение на Обществения съвет с
Протокол № 12/2015 година от проведено редовно заседание на 20.05.2015 година
по заявление за организационно и финансово подпомагане вх. № 5084/17.04.2015
година е отказано да се помогне на И.И.Х., роден на *** година, с диагноза „***“
за закупуване на лекарствен продукт „***“ при следните мотиви: от получено
медицинско становище от външен експерт към Център „Фонд за лечение на деца“ в
областта на детската клинична хематология, онкология и костно – мозъчна
трансплантология, се установява, че се касае за пациент с неневрологични
оплаквания, датиращи от месец февруари 2014 година, когато са проведени
множество неврологични и неврохирургични изследвания и е потвърдена диагноза
неврофиброматоза тип 2. В последствие е доказано наличие и на специфичен
генетичен маркер. Исканият медикамент не е разрешен за деца в Република
България. *** от терапевтична гледна точка и поради висок риск от разрастване
на множество ту образувания, на този етап се третира главно с хирургични
средства. Към момента няма доказан и с предимства химиотерапевтичен метод за
лечение. Препоръчаният от консултанти в Германия препарат Авастин, не е
разрешен за ползване независимо от конкретното клинично показание за деца до 18
години в цяла Европа. Към този момент все още не са приключили две клинични
проучвания при деца над 12 години с такава диагноза. В този смисъл според
експерта предлаганото лечение е по – скоро експериментално, без натрупан опит
за ефективност и безопасност при децата. Ето защо фонда не финансира
експериментални методи за лечение на лица до 18 години, поради което
заявлението следва да бъде оставено без уважение. Така постановено решение е
подписано с апостроф от директора на Център „Фонд за лечение на деца“ П. А.
От Заповед № 067/17.03.2015 година директора на Център „Фонд за лечение на деца“ П. А. на основание чл. 8,
във връзка с чл. 7, ал. 1, във връзка с чл. 6 от Правилника за дейността и
организацията на работа на Център „Фонд за лечение на деца“ е наредил функциите
на директор на Център „Фонд за лечение на деца“, в това число възложител по
Закона за обществените поръчки, по време на отсъствието му поради отпуск за
временна по чл. 162, ал. 1 от КТ и до завръщането му да се изпълняват от К. Р.
К. на длъжност „Главен експерт“.
По делото е представено Допълнително
споразумение № 159/20.10.2014 година /към трудов договор № 07/17.05.2011
година/ сключен между Център „Фонд за лечение на деца“, представляван от
директора П. А. /работодател/ и К. Р. К. на длъжност „Главен експерт“.
По делото въпреки многократните указания
на настоящия съдебен състав за представяне на списък на присъстващите членове
на Обществения съвет и Списък с подписалите се членове на Обществения съвет от
проведено редовно заседание на 20.05.2015 година, на база на които е издадено
Решение № 638/20.05.2015 година от Националната здравноосигурителна каса и
Министерството на здравеопазването, такива не са постъпили, като Националната
здравноосигурителна каса препраща към Министерството на здравеопазването,
съответно последното препраща към Националната здравноосигурителна каса.
От приетите по делото касови бонове и разписки не
оспорени от ответниците се установява, че за процесния период /03.03.20015 година до 05.09.2017 година/ настоящия ищец е
закупил 15 броя от лекарствения продукт „Авастин“ на обща стойност 49 376 лева
или с цена на един брой 3 295.43 лева /1 683.06 евро/.
По делото
е прието и неоспорено от страните даденото заключение по извършената съдебно –
медицинска експертиза от вещото лице д-р И. Щ. /началник онкологично отделение/
в УМБАЛ „***“ от което се установява, че И.Х. страда от ***, с прояви на
генетично заболяване, със засягане на органи и системи от тумори. След
установения с образни изследвания благоприятен лечебен ефект със забавянето на
растежа на левостранния вестибуларен шваном, от проведеното извън предписанието
експериментално лечение с „***“, пациента се нуждае от „***“ в препоръчания от
лекуващия екип в международния научен институт по неврология обем, с
проследяване на терапевтичния отговор. Лекарството не се финансира от НЗОК и за
да не се заплаща от пациента в детска възраст, закупуването на „Авастин“ се финансира
от ЦФЛД. За провеждане на лечението с „***“ на сегашния етап от еволюцията на
заболяването, детето отговаря на условията за финансово подпомагане на
български граждани до 18 години, които се нуждаят от неразрешени за употреба в
Република България лекарствени продукти, когато лечението не се заплаща с
публични средства и е без алтернатива в Република България. Така даденото
заключение следва да бъде кредитирано изцяло, като обективно, компетентно и
кореспондиращо с приетите по делото медицински документи.
По делото
е прието и неоспорено от страните даденото заключение по извършената съдебно – счетоводна
експертиза от вещото лице В. Б., от което се установява след задълбочен анализ
на многобройните писмени доказателства /касови бонове и стокови разписки/ се
установява, че общата стойност на закупеното лекарство е 49 376 лева за
претендирания период, а стойността на извършените разходи за транспорт и
престой в гр. Хановер, Германия е в размер на 11 199.19 лева. Така
даденото заключение следва да бъде кредитира изцяло, като обективно,
компетентно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства
/медицински, разходни и транспортни документи/.
В тази
връзка с оглед на приетото по делото заключение на вещото лице по извършената
съдебно – счетоводна експертиза, съдебния състав на Административен съд – София
град в проведеното съдебно заседание на 26.06.2018 година е допуснал увеличение
на предявения иск по искане на процесуалния представител на ищеца в частта на
претендираните имуществени вреди за транспорт и престой в Германия, като се
счета предявен за сумата от 11 000 лева за претендирания период.
С оглед
дадените задължителни указания в Решение № 15 031 от 06.11.2019 година,
постановено по адм. дело № 12 100/2018 година по описа на Върховния
административен съд, ІІІ отделение настоящия съдебен състав е допуснал
назначаването на съдебно – почеркова експертиза.
Пред
настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните даденото заключение
на вещото лице В.К. по допуснатата съдебно – почеркова експертиза, от което се
установява, че ръкописния подпис положен за „Директор на Център „Фонд за
лечение на деца“ е положен от К. Р. К. с ЕГН **********. Така даденото
заключение настоящият съдебен състав го кредитира като обективно, относимо, компетентно
и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства.
По делото е разпитан свидетелите Б. М. К., воден от страна на ищеца, от
чиито показания се установява, че познава детето И.И.Х. и неговия баща И.Х.М. повече от 20 години. Знае, че
детето страда от заболяване, за което е необходимо „***“. Бащата на детето
многократно е пътувал до Германия, за да купува лекарството с личния автомобил
на свидетеля. Завява, че знае за отказа на фонда да финансира закупуването на
лекарството. Така дадените показания следва да бъдат кредитирани, като
обективно, базирани на лични възприятия и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Пред
настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля В. Й. Г., воден от страна на
ищеца, от чиито показания се установява, че познава детето и неговия баща.
Заявява, че детето се е разболяло преди 5-6 години. При започването на
лечението всеки месец или през месец е пътувал заедно с бащата на детето до гр.
Хановер, Германия за да купуват лекарство, като са се редували при управлението
не лек автомобил „***“, за да става по – бързо придвижването. Твърди, че детето
има моменти в които се подобрява, както и такива в които се влошава, но е на
постоянно лечение. Така дадените показания следва да бъдат кредитирани, като
обективно, базирани на лични възприятия и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник достигна до следните правни изводи:
По отношение искането за прогласяване на
нищожност на Решение № 638/20.05.2015 година на директора на Център „Фонд за
лечение на деца“ /правоприемник управителя Национална здравноосигурителна каса,
считано от 01.04.2019 година/ настоящия съдебен състав счита за основателно по
следните съображения:
Настоящият
съдебен състав счита, че предварително следва да изясни характера на
претенцията за нищожност на оспорения административен акт – Решение № 638/20.05.2015
година на директора на Център „Фонд за лечение на деца“ /правоприемник
управителя Национална здравноосигурителна каса, считано от 01.04.2019 година/.
Безспорно е, че административните актове, които противоречат на законите или на
други нормативни актове са недействителни – невалидни актове /с нередовно
действие/. Основното разграничение на порочните актове на администрацията е
разделението им на нищожни и унищожаеми, в зависимост от степента и качеството
на порока /дефекта/, от който е засегнат акта. В административното право, за
разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да
регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем.
Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които
поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като
административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото
като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици.
Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява
конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да
предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. Настоящият съдебен
състав счита, че основания за прогласяване на нищожност на административен акт
са нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, пълна липса на
правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др. Нищожният
административен акт няма нужда да се отменя, а е достатъчно само да се обяви, прогласи
неговата нищожност и това решение има декларативно, а не конститутивно
действие.
В
конкретния случай изискванията за форма са спазени – обжалваното решение е
издадено в изискуемата писмена форма.
При издаване на решението не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са от естество да променят резултата
от административното производство, обективирано в крайния акт, издаден от директора
на Център „Фонд за лечение на деца“.
По отношение компетентността на издателя на решението,
настоящият съдебен състав констатира, че то е постановено на основание чл. 43,
ал. 1 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център „Фонд за
лечение на деца“, съобразно която норма Въз основа на предложението на
Обществения съвет директорът на фонда в 3-дневен срок от заседанието, на което
е обсъждано заявлението, издава заповед за организационно и финансово
подпомагане на пациента, в която посочва име, презиме и фамилия, дата на
раждане и адрес на пациента, информация за неговия законен представител,
диагноза, подробно описание на вида подпомагане, в т. ч. размера на отпусканата
парична сума, отделните й компоненти, лечебното заведение, в което ще се
извърши диагностицирането/лечението, срока, в който ще бъдат извършени
съответните медицински процедури или друго подпомагане, евентуален придружител,
медицинските специалисти, които ще бъдат поканени в страната, и лечебното
заведение, в което ще се осъществят дейностите, или прави мотивиран отказ /в
редакцията на ДВ, бр. 37 от 18.05.2010 година/.
Процесното решение е издадено, подписано с апостроф от
Катерина Русева Котева на длъжност „Главен експерт“,
съгласно Допълнително споразумение № 159/20.10.2014 година /към трудов
договор
№ 07/17.05.2011 година/, както се установи от приетото и неоспорено от
страните заключение по извършената съдебно – почеркова експертиза. В тази
връзка е безспорно, че е издадена Заповед № 067/17.03.2015 година от
директора на Център „Фонд за лечение на деца“ П. А.
на основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, във връзка с чл. 6 от Правилника
за дейността и организацията на работа на Център „Фонд за лечение на деца“, с
която е наредил функциите на директор на Център „Фонд за лечение на деца“, в
това число възложител по Закона за обществените поръчки, по време на
отсъствието му поради отпуск по чл. 162,
ал. 1 от КТ и до завръщането му да се изпълняват от К. Р. К. на длъжност
„Главен експерт“. Съгласно нормата на чл. 6 от Правилника за дейността и
организацията на работа на Център „Фонд за лечение на деца“ /в редакцията на
ДВ, бр. 37 от 18.05.2010 година/ фондът
се управлява и представлява от директор, който е магистър по медицина с
призната медицинска специалност и се назначава по трудово правоотношение от
министъра на здравеопазването. Безспорно
към 2015 година директор на фонда е бил Павел Александров и като такъв съгласно
нормата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Правилника за дейността и организацията на
работа на Център „Фонд за лечение на деца“ издава индивидуални административни
актове за организационно и финансово подпомагане по чл.
3, ал. 1, т. 1 и за организиране и финансиране на участие по чл. 3, ал. 1, т. 2 или
прави мотивирани откази след разглеждане от Обществения съвет във всеки
конкретен случай. Т.е. строго е регламентирана материалната компетентност на
лицето, което може да издава позитивни, съответно негативни актова за
организационно и финансово подпомагане. При отсъствие на директора на фонда,
съгласно чл. 8 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център
„Фонд за лечение на деца“ функциите на
директора в негово отсъствие се изпълняват от определен от него със заповед
служител на фонда
за всеки конкретен случай и за срока на
отсъствието му. В случая е налице Заповед № 067/17.03.2015 година директора на Център „Фонд за лечение на деца“ П. А., който е наредил
функциите на директор на Център „Фонд за лечение на деца“, в това число
възложител по Закона за обществените поръчки, по време на отсъствието му поради
отпуск за временна неработоспособност по чл. 162, ал. 1 от КТ и до завръщането
му да се изпълняват от К. Р. К. на длъжност „Главен експерт“. Така издадената
заповед, с която се делегират правомощия в работата на фонда е обща, бланкетна
и не кореспондира с изричната нормата на чл. чл. 8 от Правилника за
дейността и организацията на работа на Център „Фонд за лечение на деца“ ,
където както се посочи по – горе следва да е налице изрично упълномощаване за
всеки конкретен случай с оглед спецификата на регулираните обществени
отношения. Използваното от законодателя словосъчетание за всеки конкретен
случай априори изключва упълномощаването да бъде общо, банкетно, включително по
Закона за обществените поръчки. Оспорения административен акт, както се посочи
по – горе е подписан с апостроф, което означава, че лицето което е подписало
акта не е изпълнявало правомощията на директора на Център „Фонд за лечение на
деца“ към датата на издаване на оспорения административен акт.
При тези изводи настоящия съдебен състав,
счита че атакувания административен акт страда от порока материална некомпетентност,
който в случая е толкова съществен, че прави невъзможно изпълнението на
разпореденото с акта действие, поради което атакувания административен акт се
приема от настоящия съдебен състав за нищожен, поради което не е породил
целените от издателя му правни последици, съответно не може да бъде годна
правна основа на друг акт.
По отношение на предявени обективно
съединени осъдителни искове за причинени имуществени вреди в общ размер на 60
376 лева, от които 49 376 лева, представляваща разходи за закупуване на
лекарството „Авастин“ и 11 000 лева, представляващо разходи за пътуване и
престой в Германия за периода от 03.03.20015 година до 05.09.2017 година срещу Център „Фонд за
лечение на деца /правоприемник Национална здравноосигурителна каса, считано от
01.04.2019 година/ настоящия съдебен състав счита за основателни по следните
съображения:
Предявените искове са допустими.
Настоящият
съдебен състав намира, че предявените искове са допустими, като предявени от
лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на прогласен за нищожен индивидуален
административен акт, а именно Решение № 638/20.05.2015 година на директора на
Център „Фонд за лечение на деца“. Спазена е разпоредбата на чл. 205 от АПК,
съгласно която искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. В случая, ищецът претендира вреди настъпили от прогласен за нищожен индивидуален
административен акт, издаден от административна дейност /директор на ЦФЛД/,
сега Национална здравно осигурителна каса, което е юридическо лице. Ето защо са редовно предявени исковете, от
надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 2 от АПК, срещу субект по чл. 205
от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай по предявените
обективно съединени искове се претендират имуществени вреди настъпили от прогласен
за нищожен индивидуален административен акт по – горе. Съгласно посочената по – горе правна норма
/чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ/ под вреда следва да се разбира всяко неблагоприятно изменение в имуществената или
личната сфера на гражданина или юридическото лице, което е настъпило като
последица от незаконосъобразния административен акт, действието или
бездействието на длъжностните лица, действащи при или по повод административна
дейност. Обемът на отговорността се регламентира от нормата на чл. 4 от ЗОДОВ,
като на обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени вреди. Тук са
включени претърпени загуби, пропуснати ползи /при ФЛ и ЮЛ/ и неимуществени
вреди, засягащи личността в нейната цялост /физическа, психологическа, ментална/.
Фактическият състав на отговорността на
държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт,
действие или бездействие на административен орган при изпълнението на
административна дейност, наличието на вреда от акта, действието или
бездействието и причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането
на отговорността на държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие
на всеки от елементите от състава на отговорността.
Първия елемент на фактическия състав на отговорността
е наличие на нищожен административен акт – индивидуален /в случая/, общ или
нормативен. От своя страна това е елемент от фактическия състав на
отговорността, но от друга е процесуална предпоставка за допустимост на иска.
Актът следва да е отменен по един от способите за това, от по – горестоящия
административен орган /чл. 97, ал. 1 АПК/, при възобновяване на производството /чл.
103, ал. 5 от АПК/ или от съда по реда на чл. 204, ал. 3 от АПК – прогласяването
му за нищожен административен акт. Следователно е налице първият от елементите
на фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – нищожен
административен акт при изпълнението на административна дейност.
Вторият елемент на фактическия състав на отговорността
– настъпилите имуществени вреди, видно от събраните по делото писмени
доказателства, свидетелските показания изслушани в хода на съдебното
производство и приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
извършената съдебно – счетоводна експертиза, настоящият съдебен състав приема
за настъпили безспорно. Настоящият ищец за периода от 03.03.20015
година до 05.09.2017 година е направил разходи за закупуване на лекарството „***“
в общ размер на 49 376 лева, както и е направил разходи в общ размер на 11 000
лева за пътуване и престой в Германия за посочения по – горе период. Въз основа
на това следва да се приеме, че във връзка с прогласеното за нищожно решение на
административния орган ищеца е извършил разходи в посочения по – горе общ
размер в посочения период, поради направения отказ от организационно и
финансово подпомагане по подаденото заявление вх. № 5084/17.04.2015 година пред
настоящия ответник по иска. Така направените разходи, претендирани като
имуществени вреди в настоящото съдебно производство са във връзка с лечението
на детето, който факт безспорно се потвърждава от приетото и неоспореното от
страните заключение на вещото лице д-р И. Щ. /началник онкологично отделение/ в
УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, от което се установява с образни изследвания
благоприятен лечебен ефект със забавянето на растежа на левостранния вестибуларен
шваном, от проведеното извън предписанието експериментално лечение с „Авастин“.
Детето – пациента се нуждало от лекарството „Авастин“ в препоръчания от
лекуващия екип в международния научен институт по неврология обем, с
проследяване на терапевтичния отговор, поради което извършените разходи за
закупуване на лекарството и направените разходи за транспортни и престой в гр.
Хановер, Германия са били повече от необходими за живота и здравето на детето.
С
оглед на изложеното са налице безспорни доказателства, че са извършени разходи
в периода от 03.03.20015
година до 05.09.2017 година за закупуване на лекарството „***“ в общ размер на
49 376 лева, както и са направени разходи в общ размер на 11 000 лева за
пътуване и престой в Германия, вследствие на постановения отказ с Решение №
638/20.05.2015 година, което по реда на чл. 204, ал. 3 от АПК настоящия съдебен
състав прогласи за нищожно по изложените по – горе мотиви. Ето защо е налице и
втория кумулативен елемент от състава на отговорността.
Третият елемент на фактическия състав на отговорността
– настъпилите имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от прогласения
за нищожен. Видно от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски
показания се установява, че направените разходи за закупуване на лекарството „***“
и разходите за транспорт и престой са вследствие на постановения отказ,
обективиран процесното нищожно решение на административния орган. Безспорно закупуването
на лекарството и транспорта и престоя за него в Германия са в пряка и
непосредствена връзка с причинения вредоносен резултат /имуществените вреди/.
Ето защо има пряка и непосредствена връзка между прогласения за нищожен индивидуален
административен акт и причинената имуществена вреда съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. В
случая може да се счита, че увреждането е настъпило по повод извършването на
административна дейност, съответно връзката между тях е пряка и непосредствена.
С оглед на
изложеното настоящия съдебен състав намира, че в случая са налице изискуемите кумулативни
материално предпоставки на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с
претендираните имуществени вреди в резултат на нищожния административен акт – Решение
№ 638/20.05.2015 година на директора на Център „Фонд за лечение на деца“, сега
Национална здравноосигурителна каса.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото
направеното искане от процесуалния представител на ищеца адвокат Х.Н. *** за
присъждане на направените съдебни разноски, следва да се уважи, като на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна заплати на ищеца сумата в общ
размер на 935 /деветстотин тридесет и пет/ лева, от които 10 лева платена
държавна такса, 425 лева платено възнаграждение за вещо лице и 500 лева платено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 585240 от 20.01.2020
година.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 204, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ настоящия съдебен
състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖЕНО Решение №
638/20.05.2015 година на директора на Център „Фонд за лечение на деца“
/правоприемник управителя Национална здравноосигурителна каса, считано от
01.04.2019 година/, с което на основание чл. 43, ал. 1 от Правилника за дейността и
организацията на работа на Център „Фонд за лечение на деца“ и въз основа на
предложение на Обществения съвет с Протокол № 12/2015 година от проведено
редовно заседание на 20.05.2015 година по заявление за организационно и
финансово подпомагане вх. № 5084/17.04.2015 година е отказано да се помогне на И.И.Х.,
роден на *** година, с диагноза „***“ за закупуване на лекарствен продукт „***“.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***“ № 1 да
заплати на И.И.Х. с ЕГН ********** *** сумата в общ
размер на 60 376 /шестдесет хиляди триста седемдесет и шест/ лева, от които
сумата в размер на 49 376 /четиридесет и девет хиляди триста седемдесет и шест/
лева, представляваща разходи за закупуване на лекарството „***“ за периода от
03.03.20015 година до 05.09.2017 година и сумата в размер на 11 000 /единадесет
хиляди/ лева, представляващо разходи за пътуване и престой в Германия за
периода от 03.03.20015 година до 05.09.2017 година, представляваща претърпени
имуществени вреди, настъпили в резултат на обявено за нищожно Решение №
638/20.05.2015 година на директора на Център „Фонд за
лечение на деца“ /правоприемник управителя Национална здравноосигурителна каса,
считано от 01.04.2019 година/.
ОСЪЖДА Национална
здравноосигурителна каса, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „***“ № 1 да заплати на И.И.Х. с ЕГН ********** *** направените съдебни
разноски в размер на 935 /деветстотин тридесет и пет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/п/