РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Варна, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20233001000143 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на П. К. П. от гр.В.,
чрез назначения му от съда особен представител, срещу решение № 550 от
06.12.2022г. по търг.дело № 840/21г. по описа на ОС – Варна, в частта му, с
която е осъден, солидарно с „ПКП – 2105“ ЕООД, „ПКП – 2017“ ЕООД, „ПКП
– 2018“ ЕООД, „ПКП – България“ ЕООД и „ПКП – Варна“ ЕООД, всички със
седалище гр.Варна, да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД със седалище
гр.София следните суми: сумата от 248 775.56лв., представляваща дължима
главница по договор за банков ипотечен кредит с пълно отговорност на
физическото лице № 301/2171/Р000000000098989 от 25.02.2020., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
07.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 4
064.86лв., представляваща възнаградителна лихва по чл.4.1 от договора за
периода 26.05.2021г. – 23.11.2021г., сумата от 599.23лв., представляваща
отсрочена възнаградителна лихва, дължима по § 8 от допълнително
споразумение от 10.11.2021г., начислена за периода от 26.05.2021г. до
1
23.11.2021г., сумата от 275.80лв., представляваща лихва за просрочена
главница по чл.11.1 от договора за кредит във връзка с т.9.1 от общите
условия, начислена за периода от 26.05.2021г. до 06.12.2021г., сумата от
998.55лв., представляваща неустойка за просрочена главница по чл.5.8 от
договора за кредит, начислена за периода от 26.05.2021г. до 06.12.2021г.,
сумата от 117.60лв., представляваща неустойка за просрочена редовна лихва
по чл.5.8 от договора за кредит, начислена за периода от 26.05.2021г. до
06.12.2021г. и сумата от 3 489.70лв., представляваща фиксирано отложено
плащане с възнаградителен характер по § 2 от допълнително споразумение от
10.11.2020г., начислено за периода от 26.05.2021г. до 24.11.2021г., както и е
осъден да заплати разноски по делото.
В жалбата се твърди че решението е необосновано и неправилно,
постановено в при съществено нарушение на процесуалните правила,
материалния закон и трайната съдебна практика.
Твърди че съдът е допуснал процесуални нарушения като не е обсъдил
всички въведени възражения досежно уведомяването на П. за предсрочната
изискуемост по реда на чл.47 ал.1 вр.ал.5 от ГПК. Сочи че не е налице
валидно уведомяване посредством ЧСИ тъй като приложените по делото
констативни протоколи не отговарят на разписаното в чл.47 ал.1 от ГПК, тъй
като никъде не е посочено, че връчителя е събрал данните, че лицето не живее
на адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета и е
удостоверил това с посочване на източника на тези данни. Сочи че след
направеното оспорване на редовността на връчването на уведомлението, това
е спорен факт по делото в тежест на банката е била да установи връчването на
изявлението за предсрочна изискуемост на длъжника.
Оспорва извода на съда, че дори и да се приеме, че не е налице
предсрочна изискуемост преди датата на завеждане на исковата молба, от
връчването на основание чл.47 ал.5 от ГПК на П. на исковата молба
вземанията на банката следва да се считат за предсрочно изискуеми. Твърди
на първо място, че П. не е намерен на адреса и му е назначен особен
представител, поради което и в случая не е налице уведомяване на длъжника.
На второ място твърди че в исковата молба няма изрично изявление на
ищеца, че обявява кредита за предсрочно изискуем, каквото изрично
изявление следва да е налице.
2
Оспорва извода на съд, че възражението му че банката не е изпълнила
задълженията си по чл.5 и чл.6 ал.1 от ЗКНИП. Твърди че П. не е подписвал и
не му е предоставяна информация за кредита и ищецът кредитодател не е
изпълнил законовите си задължения за предоставяне на обща и
преддоговорна информация за кредита.
Оспорва извода на съда за неоснователност и на довода че не е
извършена оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване
на договора за кредит, което е в нарушение на чл.14 и чл.25 ал.3 от ЗКНИП,
както и доводите му за нищожност поради наличие на неравноправни клаузи.
Моли съда да отмени решението в обжалваните му части и вместо него
да постанови друго, с което предявените срещу него осъдителни искове за
вземания на банката по договор за кредит да бъдат отхвърлени изцяло. В
съдебно заседание, чрез назначения му от съда особен представител,
поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна „Уникредит Булбанк“ АД със седалище гр.София,
в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди
решението в обжалваната му част. Претендира направените по делото
разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.
Към настоящето производство е присъединена и частна жалба на П. К.
П., чрез назначения му особен представител, срещу определение № 78 от
12.01.2023г., с което молбата му за изменение на постановеното по делото
решение в частта му за разноските за намаляването им до размера на сумата
4 000лв. е оставено без уважение. Оспорва извода на съда за неоснователност
на направеното от него искане за намаление на адвокатското възнаграждение
поради прекомерност с мотиви че и на адвоката на банката следва за същото
дело с еднаква фактическа и правна сложност да бъде определено
възнаграждение, равно на това, определено му от съда като особен
представител.
От насрещната страна по частната жалба в срока по чл.276 от ГПК е
депозиран писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност
на частната жалба и моли съда да потвърди определението по чл.248 от ГПК.
3
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предмет на въззивното производство е предявен осъдителен иск от
„Уникредит Булбанк“ АД само срещу П. К. П. за вземания на банката по
договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №
301/2171Р00000000098989 от 25.02.2020г. – главница, лихви и неустойки.
Няма спор пред въззивна инстанция за сключването на договора за
кредит и споразуменията към него. Като доказателство по делото е
представен писмен договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на
физическо лице от 25.02.2020г., сключен между банката от една страна в
качеството и на кредитор и П. К. като кредитополучател, по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 250 000лв.
със срок за издължаване до 25.02.2045г., изплащан чрез анюитетни вноски
при договорена лихва формирана от годишен лихвен процент, представляващ
сбор от осреднен депозитен индекс и фиксирана надбавка, които при
подписване на договора са изрично посочени – ОДИ – 9.07 %, фиксирана
надбавка в размер на 2.73 % и ГЛП – 2.80 %. Към договора е подписан от
страните и погасителен план. Към договора са подписани две допълнителни
споразумения от 27.04.2020г. и от 10.11.2020г., с които са договорени
гратисни периоди, както и продължаване на срока на договора до 25.02.2046г.
Не са спорни пред въззивна инстанция установените факти и
обстоятелства в заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и
кредитирана и от въззивиня съд изяло, а именно: договорената сума по
кредита е усвоена на 28.02.2020г. Установени са от експерта две плащания на
задължения по кредита – на 26.03.2020г. и на 26.10.2020г. След изтичане на
договорените в двете допълнителни споразумения гратисни периоди първата
неплатена вноска е с падежна дата 26.05.2021г. Поради което и въззивният
съд намира, че са налице обективните предпоставки предвидени в чл.17.1 от
договора за кредит за обявяване на целия размер на кредита за предсрочно
изискуем.
Не е спорно по делото предприемането на връчване на покана за
доброволно изпълнение на задълженията по договора за банков кредит от
4
25.02.2020г., съдържаща срок за изпълнение и изявление на кредитора че в
случай на неизпълнение ще счита целия остатък от кредита за предсрочно
изискуем, през м.септември 2021г. чрез ЧСИ.
Последователно в практиката на ВКС се застъпва становище, че
банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на
горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез частен съдебен
изпълнител или чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е
била проведена процедура по чл.47 ал.1-5 от ГПК - отсъствието от адреса по
чл.47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за
връчени. Видно от представения по делото към съобщението за връчване
констативен протокол от 01.11.2021г., съставен от ЧСИ, изискванията на
чл.47 ал.1 от ГПК са спазени – длъжностното лице призовкар на ЧСИ е
посетил постоянния и настоящ адрес на П. четири пъти, в периода от
21.09.2021г. до 15.10.2021г., събрал е сведения от съседи, с посочване на
адреса на част от тях, и имената на друг, събрал е данни, че лицето е
напуснало адреса, направени са проверки за постоянен и настоящ адрес,
събрани са данни от НАП, че лицето няма регистрирани трудови договори,
залепени са уведомления на входната врата и на пощенската кутия на
апартамента, и никой не е явил да получи книжата. С оглед на така
изложеното, и след изтичане на срока за получаване на книжата, посочен от
ЧСИ – 29.10.2021г., въззивният съд приема, връчването на П. по реда на чл.47
от ГПК за редовно. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост е
12.11.2021г., след изтичане на предоставения срок от кредитора.
Оплакването на въззивника, че констативният протокол не отговарят на
разписаното в чл.47 ал.1 от ГПК тъй като никъде не е посочено, че
връчителят е събрал данните, че лицето не живее на адреса след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета и е удостоверил това с
посочване на източника на тези данни, е неоснователно. На първо място в
чл.47 ал.1 изр.последно от ГПК е установено изключение е установено от
правилото, съгласно което ако връчителят установи, че страната е напуснала
адреса или не пребивава на него, той трябва да удостовери това обстоятелство
като отбележи и източника на сведенията си, при което не се налагат
последващи посещения на адреса. В настоящия случай длъжностното лице е
изпълнило всички изисквания на чл.47 ал.1 от ГПК – налице са четири
посещения на адреса – 15.09.2021г., 21.09.2021г., 02.10.2021г. и 15.10.2021г.,
5
със спазен интервал за три от тях, едно от които е в неприсъствен ден,
залепени са изискуемите уведомления. Поради което и в случая
изключението, даващо възможност да не се посещава адреса три пъти,
въпреки събраните данни от съседи за напускане на адреса, е неприложимо.
Установено е по делото че въззивникът П. има качеството на
потребител и породилите се между страните облигационни отношения се
регулират от разпоредбите на Закон за кредитите за недвижими имоти на
потребители (ЗКНИП), тъй като процесният договор за кредит е обезпечен с
ипотека и попада в приложното поле на чл.1 ал.2 от ЗКНИП и същевременно
не е налице някое от изключенията, визирани в чл.3 от закона. Поради което
и независимо от оплакванията във въззивната жалба на основание чл.7 ал.3 от
ГПК въззивният съд дължи и служебна проверка за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор, които да засягат правата на
кредитополучателите – потребители и водещи до тяхната нищожност
съобразно чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и за спазване на императивните правила
на ЗКНИП, при неспазването на които договорът е нищожен съобразно
разпоредбите на глава 10 от ЗКНИП.
От извършената от съда служебна проверка не се установи наличие на
договорна клауза, която да е сключена в нарушение на принципа за
добросъвестност и да създава съществено и необосновано несъответствие
между правата и задълженията на страните и като резултат да е във вреда на
потребителя. Служебната проверка на съдържанието и формата на договора
за кредит не установи нарушение на императивните изисквания на чл.23 ал.1,
чл.24 ал.1 т.1 – 9 и 11 и чл.25 ал.3 от ЗКНИП. Договорът е сключен в писмена
форма, с изискуемото в чл.24 от ЗКНИП съдържание. Посочен е лихвения
процент, който е променлив, условията за прилагането му и начина на
изчисляване на осреднения депозитен индекс, включително информация за
последиците за потребителя, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент. Посочен е годишният процент на разходите по
кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в
общите разходи по кредита за потребителя, както и общата сума, дължима от
потребителя по кредита. Договорът не съдържа възможност методиката за
определяне на променливия лихвен процент да се променя по време на
договора.
6
Оплакванията на въззивника, че банката не е изпълнила задълженията
си по чл.5 и чл.6 ал.1 от ЗКНИП за предоставяне на обща и преддоговорна
информация, както и че в нарушение на чл.14 от ЗКНИП не е извършена
оценка на кредитоспособността на потребителя са неоснователни. На първо
място не всяко нарушение на разпоредбите на ЗКНИП може да обоснове
цялостна нищожност на договарянето. До подобна последица води само
нарушението на правилата, посочени в чл.38 от закона, като посочените
нарушения от въззивника не са сред тях. Независимо от това от банката по
делото са представени писмени доказателства: допълнителна информация за
приложим бенчмарк, обща информация за кредит за недвижими имоти на
потребител и европейски стандартизиран формуляр за предостаяне на
информация за кредити за недвижими имоти по чл.6 ал.2 т.3 от ЗКНИП,
сочещи на изпълнение на задължението на банката за предоставяне на обща и
преддоговорна информация. В искането за отпускане на кредит от П. са
предоставени данни за доходи, кредити, събрани са доказателства за годишни
данъчни декларации на дружествата, солидарни длъжници. Но дори и да е
налице евентуален пропуск на кредитора да извърши преценка относно
кредитоспособността на кредитополучателя съгласно глава пет от ЗКНИП
този пропуск не може да обоснове сам по себе си порок на сделката водещ до
нищожност. Последицата от този пропуск на кредитора се състои единствено
в предвидената в чл.13 ал.5 от ЗКНИП забрана кредиторът да извърши
прекратяване или изменение на договора поради неправилна оценката на
възможностите за изпълнение.
С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че
страните са валидно обвързани от сключения между тях договор за банков
кредит.
Няма спор между страните пред въззивна инстанция по размера на
вземанията на банката. Същите за установени в приетото по делото и
кредитирано и от въззивния съд заключение на съдебно-счетоводна
експертиза.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира предявените срещу
кредитополучателя П. осъдителни искове за доказани и основателни и следва
да бъдат уважени, а обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено.
7
По частната жалба:
С определение № 78 от 12.01.2023г. първоинстанционният съд е
оставил без уважение молбата на ответника П. по чл.248 от ГПК за изменение
на решението в частта му за разноските с искане за намаляване на
възложеното му адвокатско възнаграждение на насрещната страна до размера
на сумата 4 000лв.
С решението съдът е присъдил разноски в полза на банката в общ
размер на сумата 23 118.57лв., съобразно представен от страната списък. Част
от този общ размер на разноските е договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на банката в размер на
сумата 8 035.72лв. с включен ДДС, като възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е оставено без уважение.
Договореното и заплатеното от банката адвокатско възнаграждение е в
размер на минималния съобразно чл.7 ал.2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в отменената и редакция, поради
което и няма как на основание чл.78 ал.5 от ГПК същото да бъде намалено
под този размер. Съпоставка с размера на определеното по реда на чл.47 ал.6
от ГПК възнаграждение на особения представител на ответника не може да
бъде правен, защото законът допуска в чл.47 ал.6 от ГПК определянето му и
под минималния за съответния вид работа, но не по-малко от ½ от него.
Поради което и частната жалба на П. срещу определението по чл.248 от
ГПК следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените по делото
пред въззивна инстанция разноски, а именно сумата 3 348лв. възнаграждение
за особен представител за въззивна инстанция.
Съобразно изхода на спора на въззивника П. следва да бъде възложена и
дължимата по делото държавна такса за въззивно производство, образувано
по въззивна жалба на неговия особен представител, а именно сумата
5 136.81лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 550 от 06.12.2022г. по търг.дело №
840/21г. по описа на Варненски ОС, в обжалваната му част по предявените
осъдителни искове на „Уникредит Булбанк“ АД срещу П. К. П..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на П. К. П. срещу определение
№ 78 от 12.01.2023г. по чл.248 от ГПК.
ОСЪЖДА П. К. П. от гр.В., ул.“Ф. К.“ № ХХ, ет.Х ап.Х, ЕГН
**********, да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД със седалище гр.София,
ЕИК *********, сумата 3 348лв. /три хиляди триста четиридесет и осем лева/,
представляваща направени пред въззивна инстанция разноски за особен
представител.
ОСЪЖДА П. К. П. от гр.В., ул.“Ф. К.“ № ХХ, ет.Х, ап.Х, ЕГН
**********, да заплати по сметка на Апелативен съд – Варна сумата 5
136.81лв. /пет хиляди сто тридесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/,
представляваща дължима за въззивна инстанция държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9