№ 2869
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506646 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. С. К. срещу Решение № 2257/21.03.2022 г. по
гр. дело № 73083/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 117-ти състав в частта, в
която е уважена подадената срещу нея от Н. М. Д. насрещна молба за защита по реда на
Закон за защита от домашно насилие (ЗЗДН). В жалбата са развити оплаквания за
неправилност и необоснованост на съдебното решение, твърди се допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд. Отправено е
искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което делото
да се върне на друг състав на първоинстанционния съд или постановяване на друго
решение, с което да се уважи единствено нейната молбата за защита по реда на ЗЗДН.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна Н. М. Д. не е депозирал отговор на
въззивната жалба.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259 ГПК от страна в
първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл. 258 ГПК, валиден
съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
1
Първоинстанционният съд е сезиран с молба от въззивника срещу Н. М. Д. за защита
от домашно насилие, осъществено на 09.12.2021 г., подробно описано в молбата.
На 23.12.2021 г. СРС е издал, на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН, заповед за незабавна
защита в полза на К. С. К. срещу въззиваемия и с определение № 11460 от същата дата е
насрочил разглеждане на делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните. За
произнасянето на съда Д. е редовно уведомен на 06.01.2022 г.
С молба вх. №5020 от 12.01.2022 г., наречена отговор – възражение, въззиваемият е
изложил твърдения за осъществени по отношение на него актове на домашно насилие от
страна на К., предхождащи процесната дата и съпътстващи целия период на тяхното
познанство, но е описал и акт на физическо насилие, упражнено спрямо него от въззивника
и на 09.12.2021 г. като е поискал от съда издаване на заповед за защита, с която на
последната да й бъде забранено да го доближава.
Първоинстанционният съд е приел искането на ответника по реда на §1 от ЗР на
ЗЗДН вр.чл.211 ГПК за съвместно разглеждане и с Решение № 2257/21.03.2022 г. по гр. дело
№ 73083/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 117-ти състав е уважил молбите и
на двете страни, издал е заповед за защита, с която е задължил Н. М. Д. и К. С. К. да се
въздържат от насилие един спрямо друг и да посещават специализирана програма за
извършили насилие лица за срок, определен от Център за превенция на правонарушенията в
гр.София, забранил им е да се доближават на по - малко от 100 метра от сградата на адреса
на другия и от него/нея самия/ата за срок до 21.09.2023 г., наложил е на всяка от страните
глоба в размер на 500 лева и ги е осъдил да заплатят по сметка на СРС разноски в размер на
по 50 лева.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивната жалба е
поддържана единствено в частта, с която се иска отмяна на първоинстанционното решение
по отношение на уважената срещу въззивника молба за защита.
С решението си първоинстанционният съд се е произнесъл по насрещна молба за
защита, предявена от въззиваемия след изтичане на срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН. Най – късно
осъществения акт на домашно насилие измежду очертаните в молба вх. №5020/12.01.2022 г.
е от 09.12.2021 г. и с оглед разпоредбите на чл.60, ал.3 и ал.6 и чл. 62, ал. 1 ГПК към датата
на подаване на тази молба вече е бил изтекъл преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, поради
което искането за защита не следва да бъде разглеждано, а производството в тази част
подлежи на прекратяване.
Разглеждайки искането за защита на Н. М. Д. срещу К. С. К., обективирано в молба
вх. №5020 от 12.01.2022 г., наречена отговор – възражение, решаващият съд е постановил
недопустим в тази част съдебен акт. Съгласно § 1 от ЗР на ЗЗДН вр. чл.270, ал.3, изр.1 ГПК
решението в частта на произнасянето по предявената от въззиваемия молба за защита, респ.
наложената на въззивника глоба по чл.5, ал.4 ЗЗДН и осъждането й за такса по чл.11, ал.2
ЗЗДН следва да бъде обезсилено, а производството по тази молба – да бъде прекратено.
При този изход от спора разноски за двете съдебни инстанции се следват на
2
въззвиника. Пред първоинстанционния съд въззивникът е сторил разноски в размер на 25
лева за първоначално внесена държавна такса, която е недължимо платена и подлежи на
възстановяване. За реалното заплащане на уговореното в чл.10 от договора за правна защита
и съдействие от 20.12.2021 г. адвокатско възнаграждение (840 лева с ДДС, платими по
банков път в четиринадесет дневен срок от подписване на контракта) доказателства не са
ангажирани и същите не могат да бъдат присъдени.Пред въззивния съд изрично е направено
изявление, че разноски не се претендират.
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 12,50 лева.
Настоящото решение е окончателно – чл.17, ал.6 ЗЗДН вр. т. 8 от ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 2257/21.03.2022 г. по гр. дело № 73083/2021 г. по описа на
Софийския районен съд, ГО, 117-ти състав В ЧАСТТА, в която е разгледана на основание §
1 от ЗР на ЗЗДН вр.чл.211 ГПК, насрещна молба за защита от домашно насилие на Н. М. Д.
срещу К. С. К. и последната е задължена да се въздържа от домашно насилие и да посещава
специализирана програма за извършили насилие лица в Център за превенция на
правонарушенията в гр.София в определени от този център обем, предмет и срок, забранено
й е да се доближават на по - малко от 100 метра от сградата на адреса на Д. и от него самия
за срок до 21.09.2023 г., с изключение на съдебни и полицейски сгради, наложена й е глоба в
размер на 500 лева и е осъдена да заплати по сметка на СРС разноски в размер на 50 лева и
ПРЕКРАТЯВА производството В ЧАСТТА на депозираната от Н. М. Д. срещу К. С. К.
молба вх. №5020 от 12.01.2022 г., наречена отговор – възражение, за защита от домашно
насилие.
ОСЪЖДА Н. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр.София, кв. „Панчарево“, в.з.
„*******, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 12,50 лева,
представляваща държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3