О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../27.02.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 26.02.2019 г., в състав:
СЪДИЯ:
МАРИН МАРИНОВ
като разгледа докладваното
от съдията
търговско
дело № 1171 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на "БАНКА ДСК"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
"Московска" № 19, представлявано от изп.
директори В. М. С.и Д. Н. Н., чрез пълномощника гл. юрк.
М. В., против З.И.И. и Т.Я.И.,
двете с адрес ***, с която са предявени кумулативно обективно и
субективно съединени установителни искове за
признаване на установено, че ответниците дължат на "БАНКА ДСК" ЕАД
следните суми, а именно: сумата от 225 103,42 евро /двеста двадесет и пет хиляди сто и три евро и четиридесет и два
цента/, представляваща дължима главница по Договор за жилищен кредит от
23.08.2007 г. и анексите към него; сумата от 22 683,60 евро /двадесет и две хиляди шестстотин
осемдесет и три евро и шестдесет цента/ - договорни лихви за периода 20.06.16
г. - 29.03.18 г.; сумата от 6 147,69 евро /шест хиляди сто четиридесет и седем лева и шестдесет и девет цента/ -
договорна лихва за периода 30.07.12 г. - 17.03.13 г.; сумата от 5 105,34 евро /пет хиляди сто и пет евро и
тридесет и четири цента/ -договорна лихва за периода 30.10.14 г. - 11.02.15 г.;
сумата от 1 893,55 евро /хиляда
осемстотин деветдесет и три евро и петдесет и пет цента/ - лихвена надбавка и
сумата от 2
881,75 евро /две
хиляди осемстотин осемдесет и едно евро и седемдесет и пет цента/ - заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда - 30.03.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми
е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №
2241/02.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 4720/ 2018 г., по описа на Варненски районен
съд, на основание чл.
422, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
В срока по
чл.367 от ГПК са постъпили отговори от ответниците
З.И.И. и Т.Я.И., с които се излага становище за
допустимост, но неоснователност на исковите претенции.
С депозираната допълнителна
искова молба ищецът поддържа изложеното в първоначалната такава, като оспорва
твърденията на ответниците.
В срока по
чл. 373 от ГПК не е депозиран допълнителен отговор от ответниците.
След запознаване с материалите по делото, съдът прецени
редовността на разменените книжа, допустимостта на предявеният иск и счита
следното :
Обстоятелства, от които произтичат претендираните
права на ищеца:
Сочи се в исковата и допълнителната искова молба, че по
силата на сключен Договор за жилищен кредит от 28.03.2007 г., Банка ДСК ЕАД е
предоставила на З.И.И. - кредитополучател, ипотечен
кредит за покупка на недвижим имот, в размер на 200 000 /двеста хиляди/ евро.
Срокът за издължаване на кредита е 300 /триста/ месеца, считано от датата на
неговото усвояване, с падежна дата за издължаване на главница и/или лихва-
30-то число на месеца. Било уговорено между страните кредитополучателите да
дължат първоначална лихва за период от една година, считано от датата на
усвояване на кредита, в размер на 1,5%. За останалия срок на кредита,
последният следвало да заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този
вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде
намалена с отстъпка, съгласно условия за ползване на преференциален лихвен
процент по програма ДСК Уют. Към датата на сключване на договора, базовият
лихвен процент бил 3.69% със стандартната надбавка е в размер на 5,0% процентни
пункта или лихвения процент по кредита е уговорен в размер на 8,69%. В
изпълнение на чл. 8 от Договора била вписана законна ипотека с вх. per. №7767/29.03.2007 г., том 1, акт №218, на СВ гр. Варна,
върху недвижим имот, закупен със средствата от отпуснатия кредит, а именно:
място с площ от 440 кв.м., находящо се в землището на гр. Варна, Община Варна,
съставляващ поземлен имот 2033 по кадастралния план на местност „Манастирски
рид", заедно с изградената в същото място Двуетажна жилищна сграда с
разгърната застроена площ от 307 кв.м. и построения в същото дворно място Гараж
със застроена площ от 35 кв.м.
Ищецът излага
твърдения още, че на 06.10.2009 г. било сключено допълнително споразумение към
Договора, с което на кредитополучателя е предоставен гратисен
период за издължаване на главницата по кредита от 12 месеца, без да се променя
крайният срок на договора за кредит. На 20.01.2011г.
страните сключили нов анекс, с който поради
затрудненото финансово състояние на кредитополучателя е предоставен гратисен период за издължаване на главница и лихва по
кредита от 9 месеца, през който длъжниците заплащат само част от месечната
лихва по погасителен план. На 28.03.2013 г. било
сключено допълнително споразумение към Договора за жилищен кредит, с
което поради затрудненото финансово състояние на кредитополучателя, банката
направила отстъпки, подробно описани в букви от „Б" до „Ж" на
споразумението, променен е начина на изплащане на задължението на З.И., в това
число размера на главницата - 230 298,00 евро и срока на действие на процесния договор е увеличен от 300 месеца на 360 месеца.
Учредена била втора по ред ипотека върху предоставения за обезпечаване
вземането на банката, недвижим имот и е прието допълнително обезпечение, а
именно: поземлен имот с ид.
10135.3505.260, находящ се в гр. Варна, район „Младост", СО
„Сълзица", с площ от 600 кв.м., а по документ за собственост с площ от 864
кв.м., ведно с построената в него сграда с ид.
10135.3505.260.1, с площ от 37 кв.м. Учредена е Договорна ипотека, вписана в СВ
гр. Варна, вх. per. №6374/28.03.2013
г., акт №86, том 2, дело №3153/2013 г. На 12.02.2015 г. сключили допълнително
споразумение към Договор за жилищен кредит от 28.03.2007 г., с което на
кредитополучателя отново са предоставени облекчени условия за погасяване на задължението
му. Ответницата Т.Я. Стоилова подписала споразумението лично, в качеството си
на съдлъжник по договора за кредит, от което
безспорно можело да бъде изведена волята и́ да встъпи в задължението на
кредитополучателите.
По твърдения за допусната забава в
плащанията на дължимите вноски за период повече от 90 дни, на основание т. 21.2
от общите условия към Допълнително споразумение от 12.02.2015 г. към договора
за кредит и във връзка с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, кредиторът отправил нотариални
покани до длъжниците и обявил настъпването на предсрочна изискуемост на
кредита. До предявяване на молба за събиране на кредита по съдебен ред,
остатъкът от кредита се олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта, съгласно уговорката на т.
21.2 от ОУ.
На 30.03.2018 г. ищецът подал
заявление по чл. 417 от ГПК за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответниците. За процесните
суми били издаден заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 4720/2018 г., 49 състав на PC- гр. Варна, към които били прибавени
още платената държавна такса върху материалния интерес в размер на 10 319,56
лева по сметка на Районен съд гр. Варна, както и сумата от 50,00 лева направени
разноски за юрисконсултско възнаграждение. На
26.06.2018 г. с Разпореждане от 13.06.2018 г., постановено по ч.гр.д.
№4720/2018 г. на PC Варна, 49 състав, Банка ДСК ЕАД е уведомена за постъпило
възражение от ответниците , като на ищеца е указано да предяви иск на основание
чл. 415, ал. 4, във връзка с ал.1, т. 2 от ГПК.
По отношение на релевираните в
отговора на исковата молба възражения за неравноправност на клаузи довели до
едностранно изменение на договорните условия и завишен размер на посочените в
исковата молба суми ищецът твърди, че същите имат характер на инцидентни установителни искове, като излага становище за тяхната
неоснователност. Сочи, че за определяне и изчисляваме на БЛП по предоставяните
кредити "Банка ДСК" ЕАД прилага конкретна Методика, публикувана на
интернет страницата на банката през 2010 г. в изпълнение на задължението по чл.
33а от ЗПК. Същата била прилагана от банката без да е била задължителна с оглед
обхвата на ЗПК. Твърди още, че променливостта на лихвения процент е обусловена
от продължителността от предоставяне на услугата. и поради непредвидимостта на
движението на икономическите фактори, които оказват влияние върху формирането
на цената. Това се отчитало от специалното законодателство, приложимо към
конкретния вид услуги, което изрично уреждало възможността за уговаряне на
променлив лихвен процент, но го обвързвало с посочване на условията, при които
промяната може да бъде извършена от кредитора (чл.58, ал.1 от ЗКИ). Не било
допуснато значително неравновесие между правата и задълженията на банката и
потребители и не можело да се говори за проявена недобросъвестност при
сключване на клаузите. От разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 12 и чл. 32, ал. 3,
т. 1 и ал. 4 от ЗПК се установявало, че уговарянето на променлива лихва е
допустимо при потребителските кредити, което на по-силно основание означавало,
че се допуска по отношение и на всички други кредити. Ищецът признава, че е
налице увеличаване на дължимата възнаградителна
лихва, но това не водело до неравноправност на клаузата по смисъла на чл. 143
от ЗЗП, тъй като било постигнато съгласие между страните по договора за
едностранна промяна от страна на Банката на договорения базов лихвен процент
при изменение от поне 1 % за месец на стойността на LEONIA, EURIBOR, LIBOR, при
изменение от поне 1 % за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар,
при изменение от поне 0,5% за месец на индекса на потребителските цени в
България, въвеждане на рестрикции от страна на Централната Банка върху
банковата система и/или върху банка ДСК, промени в нормативните актове, както и
регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към
банките, при изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни
пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции,
обявявани в статистиката на Централната банка, съществена промяна в паричната
политика на Централната банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.
Възможността за едностранна промяна на лихвения процент зависела единствено от
обективни за пазара фактори, върху които банката няма възможност да повлияе,
поради което те безспорно имали обективен характер. Всеки от тези фактори
поотделно и в съвкупност в даден момент оказвал влияние за промени на пазарната
среда и съответно на източниците и цената на финансиране, на цената на риска,
на оперативните разходи, на инфлационните тенденции, което обуславяло и
промяната на дължимата лихва. Всяко едно от измененията се основавало именно на
посочените обективни промени в пазара и било взет от компетентен орган на
банката, поради което не можело да се счете, че е налице неравноправност при
формиране на размерна възнаградителната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗКИ банката нямала законово задължение
да уведомява кредитополучателите за промяната на лихвения процент, когато
промяната му произтичала от промяна на определен референтен лихвен процент,
направен публично достояние, какъвто бил и настоящият случай.
По отношение на извършеното капитализиране на лихви към
главницата, ищецът твърди, че същото е станало със съгласието на ответниците,
които са се съгласили с клаузите на допълнителното споразумение, подписвайки
както него, така и приложения погасителен план. Съгласно чл.10, ал.2 от Закона
за задълженията и договорите олихвяването на изтекли лихви ставало съобразно
наредба на БНБ. Към датата на сключване и на двете допълнителни споразумения по
кредита действала Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на
рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за
кредитен риск. При липса на законово ограничение, договорните клаузи на
сключените допълнителни споразумения, касаещи капитализирането на дължимата
лихва към главницата не противоречали на никоя императивна норма и по тази
причина извършеното капитализиране е законово допустимо. На следващо място
сочи, че в подписаните допълнителни споразумения е договорено, в случай, че
кредитът стане предсрочно изискуем извършената капитализация да отпадне, считано
от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново
за дължима лихва.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на
ответниците :
С подадените идентични отговори на исковата молба
ответниците оспорват твърдението на ищеца, че с подписването на допълнително
споразумение от 12.02.2015 г. Т.И. е "приета" като „нов съдлъжник", тъй като встъпването в дълг, съгласно чл.
101 от ЗЗД става по съглашение с кредитора или длъжника, а анексът към договора
за кредит не обективирал подобно съглашение, с когото
и да било от двамата. Твърдят още, че исковата молба е нередовна, тъй като не
съдържа справка за изчисляване на размера на претендираното
парично задължение. Релевират възражение за
неравноправност на клаузите на т.9.1, т. 9.4, т.11.2 и т.20.2 от ОУ, даващи
право на едностранната промяна на БЛП по кредита от страна на Банката,
погасяването на задълженията с надвнесени суми и правото на Банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем и олихвяване на задължението с наказателна
надбавка. Считат, че с клаузите на т.9.1, т. 9.4 от ОУ е нарушен принципът на
равнопоставеност, а тези на т.11.2 и т.20.2 от ОУ са неравноправни по смисъла
на чл.143, т.2, т.5 и т.18 от ЗЗПотр. Твърдят още, че
посочените клаузи не са индивидуално уговорени, а са изготвени от кредитора
предварително и кредитополучателите не са имали възможност да влияят върху
съдържанието им при сключване на договора за банков кредит. С горното
обосновават твърдения за нищожност на основание чл.146 от ЗЗПотр.
По отношение на клаузата на т. 9.1 от ОУ, която
предоставя правото на банката да променя БЛП ответниците твърдят, че липсват
конкретните основания, при които кредиторът придобива право едностранно да
промени БЛП, дали същите са поставени в зависимост от волята му или не, нито
механизма, чрез който се определя новия размер на БЛП. Тази неяснота и
неинформираност досежно част от договора, от която
зависи размерът на договорната лихва, респ. размерът на анюитетните
вноски, поставял кредитополучателите в неравностойно положение спрямо Банката.
Спазването на принципа на добросъвестност изисквал в облигационните отношения
да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, а не
само на индивидуалния на някоя от договарящите страни. Тези изисквания в случая
били нарушени с включване на процесната клауза в
договора, доколкото същата водила до невъзможност да се прецени кога се е
осъществил определен фактически състав, който обуславя пораждането на потестативното право на банката едностранно да увеличи
лихвения процент по
договора за кредит.
Позовавайки се на Решение № 77/15 по гр.д.№ 4452/2014 г. по описа на
ВКС, III гр.отд., постановено по реда на чл.290 от ГПК, ответниците сочат, че каузите в договора за кредит трябва да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин и потребителят следва предварително да
получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да
промени лихвите и таксите, за да може на свой ред да реагира по най-уместния
начин. Неспазването на това изискване водило до невъзможност да се прецени
приложимостта на разпоредбата на чл.143, ал.З, т.1 от ЗЗПотр,
т.е. дали изменението на цената се дължи на външни причини, които не зависят от
търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на
свободния пазар и/или от държавен регулатор. Ирелевантно
било дали ищецът в хода на процеса ще наведе твърдения за наличието на фактори
довели до увеличението на лихвения процент. С оглед на гореизложеното твърдят,
че е налице едностранно увеличение на лихвения процент в периода от отпускането
на кредита - 27.03.2007 г. до 26.03.2013 г., изразяващо се в неоснователно
начислена и надплатена лихва в размер на 12 000 евро.
Ответниците твърдят още недължимост
на претендираната сума по чл. 21.2 от ОУ, защото
договорната лихва е възнаграждение, което банката получава за услугата по
договора за банков кредит, което след като е обявен за предсрочно изискуем
кредита – сумата не се дължала. Сочат, че договорната лихва е възнаградителна и се дължи до датата, на която длъжникът
реално изпълнява задълженията си по договора за банков кредит и е
възнаграждение за банката за това, че е предоставила паричен ресурс на
длъжника. Датата, на която кредита се обявява за предсрочно изискуем е момента,
от който е настъпило пълно неизпълнение, поради което се претендира връщане на
цялата сума и за банката не съществува вземане за договорна лихва, тъй като от
този момент тя може да претендира връщане на цялата сума, ведно с обезщетение
за забава, като това обезщетение не е договорената възнаградителна
лихва.
На следващо място ответниците релевират
възражение за погасяване по давност на задълженията за заплащане на договорни
лихви за периода 30.07.2012 г. - 17.03.2013 г. в размер на 147.69 евро и
5105.34 евро за периода 30.10.14 - 11.02.2015 г.
Оспорват още дължимостта на
сумата от 2881.75 евро такси и разноски, тъй като по отношение на същата
липсвали твърдения в исковата молба. По посочените съображения отправят искане
за отхвърляне на предявените искове.
Относно квалификацията на исковете :
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ,
вр. чл. 79 от ЗЗД,
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване факти:
Няма безспорни и ненуждаещи се от доказване факти.
Доказателствена тежест, съобразно предявените от ищеца
претенции:
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, съществуването на
валидно облигационно отношение между страните по делото с характера на договор
за кредит, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, размера на
претендираното вземане по отделни пера, както и
обявяването на предсрочната изискуемост на задължението.
С оглед възражението за неравноправност на клаузите по
т.9.1, т. 9.4, т.11.2 и т.20.2 от ОУ към Договора и връзката им с уговорките на
чл. 7 и чл. 14 от Договора, съдът ще произнесе относно неравноправността им,
като в тежест на ищеца е да докаже, че същите са уговаряни индивидуално.
При установяване наличието на договор за кредит,
ответниците следва да установят изпълнение на задълженията си по него и
погасяването по давност на възнаградителните лихви,
по отношение на които са релевирали възражение.
По предварителните въпроси:
Делото подлежи на разглеждане по реда
на Част ІІІ, Гл. 32 ГПК „Производство по търговски спорове”.
По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че
представените от ищеца и ответника, писмени доказателства са за установяване на
релевантните за спора твърдения, същите са относими и
допустими. Събирането на допустимите доказателства следва да се извърши
в първото по делото открито съдебно заседание - чл. 375, ал. 1 ГПК. Искането за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза по делото следва да бъде уважено,
като допустимо, необходимо и относимо към предмета на
доказване, като въпросите ще бъдат формулирани от съда.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 374 от ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
производството по т.д. № 1171/2018 г. на ВОС за
разглеждане в открито съдебно заседание на 25
март 2019 г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, с
връчване на препис от настоящото определение.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на
Част III,
Гл. 32 „Производство по търговски
спорове”.
ДОПУСКА
провеждането на
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след запознаване с
материалите по делото, кредитното досие на длъжниците по кредита, както и на
всички други необходими счетоводни документи в счетоводството на банката, да
даде отговор на следните въпроси:
1.) Усвоен ли е и на коя дата кредита;
2.) Какви суми са постъпили по разплащателната сметка на
длъжника, служеща за погасяване на кредита, как се е погасявало с тях на
падежна дата задължението към б анката по главница,
лихви и такси с оглед условията на сключения договор и приложенията към него;
3.) На коя дата е преустановено редовното погасяване на
кредитното задължение и каква е забавата към датата на подаване на Заявление по
чл. 417 от ГПК пред компетентния Районен съд;
4.) Какъв лихвен процент прилаган от банката към процесния договор за кредит;
4.1) Променян ли е едностранно (с увеличаване или
намаляване) първоначално уговореният
лихвен процент и ГПР и ако такава промяна се установи, вещото лице да посочи
кога е извършена промяната и как е формиран приложимия към договора лихвен
процент: само с промяна на Базовия лихвен процент (като в този случай посочи
дали промяната е съобразена с оповестена от банката промяна на този процент и
съответно решение на компетентен орган на банката за промяна на размера за този
вид кредитиране) или с промяна на надбавката или с промяна и на двата
компонента? Спазена ли е била приложимата от банката методология и установените
в нея формули за изчисление на ГПР и лихвен процент? Отразена ли е всяка от
промените в нов погасителен план и как се е отразила на дължимата лихва и
съответно дължимата анюитетна вноска?Кога и въз
основа на какви критерии? Критериите били
ли са обявени на достъпно да кредитополучателите място? Конкретните
критерии и компоненти /а не причините/ за увеличаване на лихвата и размерът на
същото има ли ли са обективен характер или са били
предоставени на преценка на банката?
4.2) В случай, че се установи промяна на БЛП, вещото лице
да посочи кои от компонентите, включени в методиката, ползвана от банката за
негово определяне са общоизвестни и промените в показателите им се оповестяват
публично и има ли компонент, който да не е свързан с външни за банката фактори
и може да се определя по целесъобразност? Какво е относителното значение на
всеки фактор/компонент, участващ във формулата за изчисление на БЛП и променяно
ли е било то?
4.3.) Какъв би бил размера на дължимата лихва без
извършените едностранни изменения на лихвения процент /при фиксирана лихва/,
като се съобрази и възможната промяна на главницата с оглед извършените капитализации на лихви към главница, договорени с анекси
към договора?
4.4.) Какъв би бил размера на сумите по предходната точка
ако се отчете единствено измененията в лихвения процент след подписване на
анекса от 12.02.2015 г., а за предходните периоди се вземе предвид единствено
първоначално уговорената лихва по договора?
5.) Какъв е размерът на дължимите суми към банката към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист 30.03.2018 г. по главница и лихва, какви са дължимите лихви
за забава и заемни такси, както и към момента на изготвяне на заключението?
6.) Какъв би бил размерът на дължимите суми към банката /
по пера/ към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист 30.03.2018 г. по главница и лихва, какви са
дължимите лихви и такси, както и към момента на изготвяне на заключението, ако:
6.1) не се отчитат извършените с анексите към договора капитализации на лихви към главница, при отчитане на
действащите променливи лихвени проценти, едностранно изменяни от банката;
6.2.) не се
отчитат извършените с анексите към договора капитализации
на лихви към главница при първоначално уговорената лихва, без да се отчитат
последващите едностранни изменения;
6.3.) не се отчитат извършените с анексите към договора капитализации на лихви към главница, ако се отчете
единствено измененията в лихвения процент след подписване на анекса от
12.02.2015 г., а за предходните периоди се вземе предвид единствено
първоначално уговорената лихва по договора;
6.4.) ако се отчитат и извършените капитализации,
и действащия променлив лихвен процент, изменян едностранно от банката;
6.5.) ако се отчитат капитализациите,
без променливия лихвен процент, а се приложи първоначално уговорения с
подписване на договора;
6.6.) ако се отчитат извършените капитализации
и променения лихвен процент след подписване на анекса от 12.02.2015 г., а за
предходните периоди се вземе предвид единствено първоначално уговорената лихва
по договора?
7.) Извършените капитализации
отпаднали ли са впоследствие, с оглед уговорките между страните, или са
променили размера на дълга? Какъв е размерът на просрочените вноски за
главница, за възнаградителни лихви, за наказателни
лихви и такси по кредита, капитализирани към главницата по всяко от
допълнителните споразумения? С колко общо е нараснала главницата, вследствие на
всички допълнителни споразумения спрямо първоначално договорения размер, ако
капитализацията не е отпаднала впоследствие? Нарастнала
ли е общата сума, подлежаща на заплащане ( главници и договорна възнаградителна лихва) вследствие на всички допълнителни
споразумения спрямо първоначално договорения размер като сбор от анюитетните вноски по първия план?
8.) Какъв би бил размерът на дължимите суми, установени
от заключението по т. 6 ако от него се приспаднат възнаградителните
лихви начислени от банката за периода след обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, както и за периода след подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК.
9.) Как се променя размерът на задължението ако от същото
се приспаднат възнаградителните лихви за периода от
30.07.2012 г. – 17.03.2013 г. и за периода от 30.10.2014 г. до 11.02.2015 г.?
Какъв би бил неговия размер ако от сумата се приспадне и сбора на договорните
лихви по т. 8 и в двата варианта – след предсрочната изискуемост и след
заявлението по чл. 417 от ГПК?
10.) Установява ли се заплащането на надвнесени суми по
вноска от ответниците, с които банката да е извършила автоматично погасяване на
друго тяхно задължение по кредита? Ако да – в какъв размер и на коя дата?
ОПРЕДЕЛЯ депозит
в размер на 800 лева, платими от ищеца и ответниците както следва : / 600 лв. -
за ищеца и 200 лв.- общо за ответниците/, в тридневен срок от получаване на
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице за вещо лице Радослав
Христов Станчев, който да се уведоми за изготвяне и представяне на заключението
в срока по чл. 199 от ГПК.
ДОПУСКА до
събиране като доказателства по
делото приложените към исковата молба, отговорите и допълнителната искова
молба писмени доказателства.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността
да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението да се връчи на страните,
а вещото
лице да се уведоми за поставената му задача след внасяне на депозита.
Определението е окончателно.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: