№ 43
гр. К. , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана Д. Станкева Атанасова
като разгледа докладваното от Мариана Д. Станкева Атанасова
Административно наказателно дело № 20201850200265 по описа за 2020
година
Делото е образувано по жалба на С. Р. В., ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 03 34/ от 21.07.2020 г., издадено от Директор на РЗИ С. област, с което на
основание чл. 209, а, ал. 1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева.
Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП, като го счита за неправилно,
незаконосъобразно, и постановено при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон.
Твърди, че е нарушено правото му на защита поради разминаване между АУАН и НП в
обстоятелствената част и при обозначаване на нарушената правна норма.
Твърди нечетливост на съставения АУАН, че няма единство между описанието на
нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП, както и с правната квалификация.
Твърди, че незаконосъобразно и определен размер на наказанието над предвидения
минимум, в каквато насока твърди и нарушение, изразяващо си в необсъждане на
възможността по чл. 28 от ЗАНН, в каквато насока изтъква, че по време на описаното
нарушение няма лица по улиците на населеното място. Твърди, че не са му осигурени
защитни средства съгласно изискването на чл. 64, ал. 4 от Закона за здравето.
Твърди нищожност на обжалваното НП поради липса доказателства за заеманата длъжност
от лицето което го е издало.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно уведомен се явява. Представлява се и от
1
упълномощения представител, който поддържа жалбата и оплакванията в нея.
Въззиваемата страна – ОД на МВР С., редовно уведомена, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище от упълномощен представител, с което се иска отхвърляне
на жалбата като недоказана и потвърждаване на обжалваното НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения - 7дневен срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено на 28.04.2020 г.,
като липсват доказателства за връчването му, поради което съдът приема жалбата за
подадена в посочения срок.
По същество е основателна, но с различни от изложените в жалбата основания.
Обжалваното НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № 1564 от 09.07.2020 г,съставен срещу жалбоподателя за това, че на същата
дата, около 9.00часа в гр. К., ул.“О.“3, срещу обществено място същият е без защитна маска
за лице или друго средство покриващо носа и устата.
В АУАН извършеното е квалифицирано като нарушение на т. 9 от зап. № РД-01-
124/13.03.2020 г., доп. със зап. № РД-01-197/10.04.2020 г. на министъра на здравеопазването,
относно въведени противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.
В обжалваното НП са изложени следните фактически обстоятелства, отнасящи се до
действията на жалбоподателя, а именно: че на посочената дата, час и място „…лицето се е
намирало на посоченото място без поставена защитна маска за лице, за еднократна или
многократна употреба или друго средство покриващо носа и устата, с което си действие не е
изпълнил противоепидемичните мерки във връзка с обявеното извънредно положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., с което виновно е нарушил
точка 9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. за допълнение на Заповед № РД-01-
124/13.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-131/17.03.2020 г., Заповед № РД-01-
139/19.03.2020 г. , Заповед № РД-01-144/22.03.2020 г. , Заповед № РД-01-154/26.03.2020 г. ,
Заповед № РД-01-168/30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169/31.03.2020 г., Заповед № РД-01-
172/02.04.2020 г. и Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
относно въвеждане на противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето…..“
С обжалваното НП на жалбоподателя, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето му е наложена парична санкция „глоба“ – 300 лева.
В хода на проведеното съдебно следствие пред настоящия съд не са събирани гласни
доказателства, като съдът намира за установена фактическите обстоятелства, описани в
2
АУАН, който е съставен в надлежната форма, по надлежния ред, подписан е от лицата,
посочени в него, а препис от акта е предявен на жалбоподателя и е подписан от него без
възражения. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на 22.04.2020 г., което е видно от
изричната разписка за това. АУАН е съставен от оправомощено лице, на което по реда на чл.
209а, ал. 3 от ЗЗ е предоставено правомощие да съставя АУАН за извършени нарушения или
неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки. В тази насока е приложена /служебно от
съда/ заповед № 517з-1494 от 24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР С.. Именно това
лице, в същото време е част от лицата, на които е възложено издаване на НП за тези
нарушения - чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, като макар и да липсват конкретни доказателства, съдът не
приема за основателно възражението за нищожност на НП на това основание, след като
публично известно е че именно старши комисар Н.В.С. заема длъжността директор на ОД на
МВР С..
Без съмнение съдът приема за установено, че на посочената дата и час в НП,жалбоподателят
се е намирал в в центъра на гр. К., жалбоподателя се е намирал на обществено място, без
защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата – кърпа, шал или др.
Правилно е посочено нарушената разпоредба – т. 9 от зап. № РД-01-124/13.03.2020 г.,
допълнена със зап. № РД-01-197/10.04.2020 г. /макар и в АУАН и в НП да е налице
неточност относно точната дата на издаване на цитираната заповед № 197/.
В същото време обаче е налице незаконосъобразност в издаденото НП, в което са описани
фактически обстоятелства, различни от описаните в АУАН и в същото време тези
обстоятелства не дават основание за извод, че са осъществени обективните признаци на
нарушението, за което е наложена санкцията.
Посочената като нарушена норма - точка № 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, е в сила от 12.04.2020 г., като е установена с последващ акт
- Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. за изменение и допълнение на основния подзаконов
нормативен акт, с който са въведени противоепидемични мерки. Цитираната норма
установява задължение, както следва: „Всички лица, когато се намират в закрити или на
открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски
обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са
длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба
или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.).“ Допълнително е
определено, че за целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са
свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на
които се предоставят обществени услуги).
Може да се обобщи, че с цитираната точка 9 е създадено задължение за всички лица,
намиращи се на открити или закрити обществени места да носят маска или друго защитно
средство, покриващо устата и носа. Без съмнение в АУАН са посочени обстоятелствата,
3
според които жалбоподателят е осъществил от обективна страна нарушение на цитираното
задължение, след като на посочената дата и час се е намирал на обществено място – е бил
без защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата. Това поведение е описано
в акта, но в обжалваното НП липсва един от посочените обективни признаци, а именно
характера на мястото, където се е намирал жалбоподателя – „открито обществено място“.
Неописването на това обстоятелство е съществен пропуск в изпълнение на задължението по
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да бъде описано нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. Неописването на нарушението с неговите обективни признаци представлява
незаконосъобразност, която е съществена, тъй като не дава възможност да бъде упражнено
правото на защита в пълна степен – извършителят да узнае фактите, от които се прави извод
за осъществяване от негова страна на предвидено в закона нарушение, и да има възможност
да организира защитата си съобразно тези факти, а освен това различното описание на
деянието в АУАН и НП създава несигурност при осигуряване възможност на едно лице да
узнае какво нарушение му се вменява в отговорност и на основание какви факти.
Поради това следва да бъде отменено обжалваното НП.
Само за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано объркването на гражданите, след
като са издадени многобройни заповеди, с което са въвеждани и отменяни различни
противоепидемични мерки. Като пример може да бъде посочено обстоятелството, че
заповедта за въвеждане на противоепидемични мерки е издадена на 13.03.2020 г., като само
за месец има издадени общо девет отделни акта, с които се изменя или допълва
първоначалния акт за въвеждане на тези мерки. Неизбежно е да настъпи объркване сред
гражданите и след като на 30.03.2020 г. са издадени последователни заповеди – номера 168
и 169, с които съответно се въвежда и отменя мярка изискваща задължение за носене на
защитна маска за лице на открити и закрити обществени места. Без съмнение многобройните
и разнопосочни актове за въвеждане на противоепидемичните мерки налага състояние на
несигурност по въпроса какви са актуалните противоемпидемични мерки и без съмнение
това създава затруднения за гражданите при спазването им.
Извън това съдът намира за излишно да се обсъжда подробно възможността с подзаконов
акт /извън закон и указ/ да се въвеждат норми за поведение и съответни санкции за това,
което принципно е предвидено в чл. 2, ал. 2 от ЗАНН, но е недопустимо при определяне и
въвеждане на противоепидемични мерки, по същество норми за поведение на гражданите,
да не е предвиден нито един ред за осигуряване на необходимата публичност на тези мерки
и правила за поведение, след като тези актове не са обявени по общия ред, предвиден за
нормативните актове – публикуване в ДВ. Незаконосъобразно е да ангажираш
отговорността на гражданите за извършени административни нарушения, след като във
всички цитирани заповеди /основна и допълнителни/ не е предвиден начин на обявяване на
тези противоепидемични мерки, като дори не е разпоредено публикуването им в
електронната страница на Министерство на здравеопазването /което практически е
единственото място за откриването им/.
4
Не следва да се обсъжда подробно и факта, че от 11.03.2020 г., когато са въведени първите
противоепидемични мерки, до 14.05.2020 г. в Закона за здравето – чл. 63, съществува
понятието „извънредна епидемична обстановка“, без да е налице дефиниция на това
състояние, както и редът за установяването му, а в същото време е послужило като
основание за издаване на посочените заповеди и въвеждане на противоепидемичните мерки,
с което е нарушен принципа за законосъобразност на административно-наказателната
дейност.
Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03 34 от 21.07.2020 г., издадено от Директор
на РЗИ С. област, с което на С. Р. В., ЕГН ********** на основание чл. 209, а, ал. 1 от
Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
(триста) лева за извършено нарушение на точка № 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020
г. на Министъра на здравеопазването.
Решението може да се обжалва пред Административен съд С.-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподател, и въззиваемата страна
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5