№ 481
гр. Благоевград, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20211200500913 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от
„Юробанк България“ АД, ЕИК ********************, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Витоша, ул."Околовръстен път" № 260,
представлявано от Д.Ш.-изпълнителен директор и М.В.-прокурист, чрез адв.
Х.И., срещу решение № 905152/ 19.07.2021 г., постановено по гражданско
дело № 822/ 2020 г. на Pайонен съд – Благоевград, с което са отхвърлени
исковете на ищеца „Юробанк България" АД, ЕИК ********************,
против ответника Д. Д. В., ЕГН **********, с които се претендира
ответникът да заплати на ищеца следните суми: - 1298 лв. /хиляда двеста
деветдесет и осем лева/ – главница по Договор за издаване на кредитна карта
"Euroline" от 04.04.2005 г.; - 346,48 лв. /триста четиридесет и шест лева и
четиридесет и осем стотинки/ – договорна възнаградителна лихва върху
главницата за периода от 11.10.2017г. до 25.05.2020 г.; - 183,48 лв. /сто
осемдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/ – мораторна лихва
(обезщетение за забава) за периода от 11.10.2017г. до 25.05.2020 г. и 108 лв.
/сто и осем лева/ – такси за периода от 17.12.2018г. до 11.07.2019 г..
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
1
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал. Сочи се, че решението е неправилно, тъй като от
действащия към момента на сключване на разглеждания договор за издаване
на кредитна карта, съгласно чл. 1, ал. 2, т. 10 от Закона за банките (отм.),
визира единствено стеснителното понятие „банкови карти“, което не следва
да се счита за релевантно в настоящия случай, тъй като издадената въз основа
на процесния договор карта, не е банкова. Прави се довод, че към датата на
сключване на процесния договор липсва специална уредба на този тип
правоотношения, поради което те се регулират от общите правила на ЗЗД и
ТЗ. В този смисъл се поддържа, че Договорът от 04.04.2005 г. следва да се
квалифицира като такъв за заем за потребление по чл. 240 от ЗЗД, по силата
на който страните уговарят, че ищецът ще предаде и прехвърли собствеността
на парична сума до определения от ищеца кредитен лимит на
картодържателя. За улеснение на изпълнението на договора за заем, ищецът
издава на кредитоискателя магнитно устройство — кредитна карта, чрез
използването на която кредитополучателя реализира правата си по договора,
като получава пари в брой или нарежда прехвърляне на собствеността и
предаване на парите на трето лице. От своя страна ответникът се задължава
да върне заетата сума пари в същата валута при уговорените в договора
срокове. Във връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, страните писмено са уговорили
възмездност на договора за заем, като заемателят се е задължил да заплаща
възнаградителна лихва за получените по договора суми.
Сочи се, че от представените по делото Заявление-договор за издаване
на кредитна карта от 04.04.2005 г. и общи условия /намиращи се на гърба му/
за издаване и използване на кредитни карти “Euroline” се установявало, че
страните са сключили договор при общи условия. Във връзка с чл. 298 от ТЗ,
в графа Декларация от заявлението ответникът писмено е потвърдил, че е
запознат и приема общите условия, които представляват неразделна част от
Заявлението-договор. Прави се довод, че е налице изпълнение на
изискванията на чл. 16 ЗЗД, и ответникът собственоръчно писмено е приел
Общите условия за издаване и използване на кредитна карта. Заявлението-
договор за кредитна карта от 04.04.2005 г. е приобщено като доказателство по
делото и неоспорено от ответната страна. Сключеният договор е безсрочен.
Това обстоятелство се извежда от факта, че страните не са договорили срок за
действие на договор. По дефиниция Безсрочен е договорът, в който страните
не са уговорили определен срок на действие. Той се нарича още договор за
неопределено време. Безсрочните договори се прекратяват с писмено
предизвестие. Поддържа се, че именно такъв е настоящия случай, поради
което неподкрепено с доказателства е възприетото от решаващата съдебна
инстанция, че липсата на срок в договора е порок.
Навежда се, че източник на процесното правоотношение са
установените от Картовото дружество Общи условия за издаване и
използване на карта. Последните са приети от Картоиздателя отнапред за
сключваните от него сделки по издаване на кредитни карти от този вид, на
2
основание чл. 298 от ТЗ и с оглед търговското му качество. По делото не било
спорно, че страните не са постигнали уговорки в допълнение или в
отклонение от договорните клаузи в Общите условия. По делото се
установило също, че ответникът, в качеството му на клиент на услугата, е
направил писмено волеизявление, че е запознат с Общите условия и ги
приема, като няма данни за извършено от негова страна оспорване на същите.
Прави се довод, че тези фактически констатации дават основание да се
приеме, че е налице изискването, предвидено в хипотезата на чл. 298, ал. 1, т.
1 от ТЗ като условие за задължителната сила на сделките при общи условия,
като предвид това и при липсата на индивидуално уговорени и приети
особени условия /извън общите/, се прави довод, че типизираните от
Картоиздателя договорни клаузи обвързват валидно страните като сключен от
тях договор - сочи се в тази посока съдебна практика - Решение № 860 от
28.07.2011 г. на СГС по т. д. № 93/2009 г..
Поддържа се, че един граждански договор се сключва, когато
насрещната страна приеме изявлението на другата страна за сключване на
договор при определени условия. В случая, ответникът е подал заявление-
договор до търговец за сключване на договор, при предварително обявени
условия /Общи условия/, то е било прието и кредитът е отпуснат. Поради се
прави довод, че е налице валиден договор, породил правни последици за
страните. За наличието на сключен договор от съществено значение е
постигнатото съгласие между страните по определяне на техните насрещни
права и задължения, възникващи в резултат на сключения договор. Цялата
необходима информация за условията на Картоиздателя, за издаване и
ползване на кредитната карта се съдържа в бланката-заявление, подробно са
регламентирани правата и задълженията на страните по договора. Поддържа
се, че в заявлението е изразено съгласие от страна на кандидат
кредитополучателя да сключи договор за издаване на кредитна карта при
общите условия на Картоиздателя, като той е приел това заявление и е
одобрил кредитополучателя. Налице е съвпадение на две насрещни
волеизявления за сключване на сделка при определени от Общите условия
права и задължения за страните, т.е. налице е сключен договор за кредит.
Сочи се, че това съвпадение се доказва и от представените по делото
доказателства, от потвърждението на ответната страна, че е „внасяла суми“
по процесната карта, както и от изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
Навежда се, че по силата на сключения договор, картовото дружество е
предоставило на картодържателя-ответник револвиращ кредит под формата
на кредитен лимит, който може да се усвоява по начините, уговорени в чл. 4,
5 и 6 от Общите условия към процесния договор.
Поддържа се, че е релевантен и факта, че Картодържателя-ответник 10
години след извършената продажба на търговско предприятие, изпълнява
договорните си задължения по процесния договор към новия кредитор —
ищецът Юробанк България, като тегли средства от процесната карта в брой,
плаща в брой при Банката задължения по процесната кредитна карта, което
3
несъмнено свидетелства за знание за извършеното прехвърляне, както и за
наличието на валидно възникнали договорни отношения между страните.
Извършените плащания се доказвали от изготвената и приета по делото
съдебно счетоводна експертиза.
Оспорва се извода на първата инстанция, че съдебно-счетоводната
експертиза не следва да бъде кредитирана. Сочи се, че съдебно-счетоводната
експертиза изследва счетоводните записвания и показва наличието или не на
задължение по кредитната сделка. По делото е представена Справка,
отразяваща движението по кредитната сделка. Същите не са оспорени от
ответната страна и предвид характера на платежен инструмент на кредитната
карта, е напълно нормално счетоводните записвания да се намират в
счетоводството на ищеца. На вещото лице е предоставен достъп до всеки
един от клоновете на Банката, така и до Централно Управление, където може
да се запознае със данните в счетоводната система на Банката.
Поддържа се, че в производството се доказало по категоричен начин и
че Длъжникът- картодържател не е изпълнил договорните си задължения за
погасяване на дължимите суми в съответствие с в чл. 10,11 и 12 от Общите
условия за издаване и използване на кредитна карта „Euroline“. От
представените като доказателство просрочени месечни извлечения с краен
срок за плащане ло месец 09.11.2017 г. и 11.12.2017 г. Видно от представената
справка за движението по картовата сметка, а и от заключението на приетата
без възражения съдебно-счетоводна експертиза, подобни плащания не са
правени от ответника, а не се и твърди да са извършени, което е дало
основание на ищеца, като правоприемник на картовото дружество, да
прекрати договора за кредитна карта и да обяви цялото непогасено
задължение по ползвани чрез картата суми за незабавно изискуемо и
дължимо, изпращайки нарочна нотариална покана, която също е приобщена
към доказателствата по делото.
Поддържа се, че с Решение № 139/ 05.11.2014 г. по т. д. № 57/ 2012 г.,
ТК, I т. о. на ВКС е прието, че когато вземането произтича от договор за
банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо, независимо от това, че кредиторът се е позовал на
предсрочна изискуемост на остатъка от кредита. В този случай предсрочната
изискуемост на вземането настъпва с уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем. Това може да бъде
направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин, след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в
хода на исковото производство. Уведомяването има за последица настъпване
на изискуемостта към този момент.
Сочи се, че с Решение № 40/ 17.06.2015 г. по т. д. № 601/ 2014 г., ТК, I т.
о. на ВКС е прието аналогично разрешение, а именно, че моментът на
предсрочната изискуемост на кредита следва да се определи към момента, в
4
който волеизявлението на банката се счита съобщено на длъжника. Макар в
настоящия случай да не става въпрос за проведено установително
производство по реда на чл. 422 ГПК, то безспорна е практиката в тази
насока, именно че волеизявлението на банката се счита съобщено на
длъжника с получаването на исковата молба ведно с писмените доказателства
към нея. В заключение се прави довод, че процесният договор е валидно
сключено съглашение, обвързало страните и породило желаните правни
последици, а именно - издаване на кредитна карта, опосредстваща ползване на
револвиращ кредит под формата на кредитен лимит от оправомощения
държател на картата.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 905152/
19.07.2021 г., постановено по гражданско дело № 822/ 2020 г. на Pайонен съд
– Благоевград, като бъдат уважени предявените искове.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба,
като претендира разноски в производството. Поддържа се, че
доказателствената тежест е на ищеца да установи твърденията си в исковата
молба, че между ответника и „Юробанк България” АД е бил сключен Договор
за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE”, като и че ищецът
следва да установи качеството си на кредитор, както и всички обстоятелства,
от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност и изискуемост.
В случая, ищецът не установил надлежно в процеса заявлението че е
одобрено. Сочи се, че заявлението за издаване на кредитна карта не може да
замести задължително действалите към 04.04.2005 г. нормативни актове за
сключване на двустранен писмен договор. Според чл. 430, ал. 1 ТЗ, с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят
се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. Договорът за банков кредит е възмезден, консенсуален и
формален - законът изисква сключването му в писмена форма — чл. 430, ал. 3
ТЗ, т.е. следва да има изразени в писмена форма насрещни съвпадащи си
волеизявления на двете страни. Законодателят е въвел като задължителен акт
- договор и то двустранен и задължителна форма — писмен вид. Нито
формата, нито вида на акта могат да бъдат заменяни с някакъв друг акт. Дори
и да се приемела®- заявлението за издаване на кредитната карта е част от
процедурата по издаване, то тя не е ангажирала ответника. Действително, не
се оспорва, че в заявлението за издаване на кредитна карта от 2005 г. е
положен подписът на ответника, но под текст, с който декларира лични
данни, работодател, семейно положение, месечни доходи, притежавано
движимо и недвижимо имущество, данни за притежавани карти.
5
Поддържа се, че вторите подписи под този документ са на служители,
които само са сверили предоставените документи с оригиналните. С
подписите си тези служители нито са поели някакви договорни задължения,
нито са предоставили на ответника конкретни права на страна по някакъв
договор. Със заявлението, имащо характер на оферта по смисъла на чл. 13
ЗЗД, заявителят е отправил до банката искане за издаване на кредитна карта.
Поддържа се, че банката е следвало да изпълнява задължението си да
уведомява ответника на хартиен носител за всяка транзакция, осъществена с
кредитната карта. В конкретния случай ответникът не е бил уведомяван, че с
карта от негово име се извършват операции. От страна на ищеца не са
ангажирани и доказателства на ответника да е била предоставена кредитна
карта, респективно същата да е преиздавана.
Сочи се, че съдът правилно не кредитирал заключението на вещото
лице, доколкото същото е изготвено въз основа на представените по делото
месечни извлечения, отнасящи се до кредитна карта "Euroline". Правилна е и
направената констатация, че дори да се приеме тезата на ищеца, че
заявлението за издаване на кредитна карта представлява договор между
банката и ответника, че сумата по кредита е съществен елемент на този вид
договори, по отношение на който страните следва да постигнат съгласие в
предписаната от закона форма. Липсата на уговорена сума по кредита е
порок, който се отразява на съставомерността на сделката, не може да бъде
саниран и води до нищожността й по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД -
поради липса на съгласие.
Поддържа се, че е правилна констатацията на първоинстанционния съд,
че процесният договор за издаване на кредитна карта "Euroline” от
04.05.2005г. е изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, тъй като
всяка нищожност по чл. 26 ЗЗД, включително и тази по чл. 26, ал. 2, пр. 2
ЗЗД, е абсолютна /не само изначална/, и окончателно водеща до пълна
невъзможност опорочената сделка да породи правни последици, т. е. -
непоправима е, без възможност за саниране. Нормата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е
императивна материалноправна разпоредба. Сочи се, че първостепенния съд е
осъществил задължението си съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/
2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като за
нищожността съдът следи служебно, при обективната й изводимост от
установените факти както е в случая, следва да я прогласи. Поддържа се, че
правилно първоинстанционният съд налага извода, че след като процесният
договор за кредит страда от порок, обуславящ неговата нищожност, то
същият не може да послужи като основание, от което в полза на банката
валидно да възникне вземане срещу ответника за връщане на заета сума на
договорно основание, каквото в случая е заявено от страна на ищеца,
респективно задължение за ответника. Именно поради тази причина
основателно е счел предявените искове са неоснователни и на така
посоченото основание, поради нищожност на договора, дори и да се приеме,
че такъв е сключен. Сочи се и съдебна практика по дела със същия ищец
6
(въззивник) - Решение № 5460/ 17.12.2019 г. на ОС- Благоевград по в. гр. д. №
511/ 2019 г. ,както и Решение от 02.08.2019 г. по гр. д. № 5801/2018-та г. на
Районен съд - Стара Загора VII гр. с-в.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано по искова молба на "Юробанк
България" АД, ЕИК ********************, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Витоша, ул."Околовръстен път" № 260,
представлявано от Д.Ш.-изпълнителен директор и М.В.-прокурист, чрез
пълномощника адв. Х.И. против Д. Д. В., ЕГН **********, от гр. Благоевград,
ул. "адрес" № 20, вх. А, ет. 7, ап. 19. Поддържа се твърдение в исковата
молба, че ищецът се е намирал в облигационно правоотношение с ответника,
произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта "Euroline" от
04.04.2005г. Поддържа, че съгласно този договор и Общи условия към него
/ОУ/ предоставил на ответника-картодържател кредит под формата на
кредитен лимит в размер на 1800 лв., който ответникът можел да усвоява по
начините, уговорени в чл. 4-6 ОУ. Заявява, че по силата на този договор
ответника-картодържател усвоявал различни суми през различните периоди,
като претендирал главница в размер на 1298 лв., която била формирана като
сума от всички усвоявания, които картодържателят е бил правил. Навежда, че
от своя страна ответникът, като картодържател се задължил да заплащал
месечните вноски във връзка с издадената му карта, както и да заплащал
лихва за отпуснатите му суми. Сочи, че по силата на процесния договор освен
лихва, ответникът бил дължал и такси: за одобряване на кредит (основен
картодържател), за одобрение на кредит (допълнителен картодържател), за
обслужване, за ползване на кредит в брой, за ползване на кредит над
кредитния лимит, за просрочено плащане и за преиздаване на карта/ПИН код.
Излага, че поради неизпълнение на договорни задължения на ответника-
картодържател да заплатил две минимални месечни вноски по две
последователни месечни извлечение с краен срок на издължаван съответно
09.11.2017г. и 11.12.2017г. съгласно чл. 15.2 ОУ упражнил своето
потестативно право като обявил процесния договор за кредитна карта за
предсрочно изискуем. Навежда, че уведомил ответника за обявената
предсрочна изискуемост с писмо с изх. № 7532/27.03.2019г. Заявява, че
задълженията на ответника към настоящия момент били както следва:
главница в размер на 1298 лв., договорна лихва върху главницата в размер на
346,48 лв. за периода от 11.10.2017г. до 25.05.2020г., мораторна лихва в
7
размер на 183,48 лв. за периода от 11.10.2017г. до 25.05.2020г. и такси в
размер на 108 лв. за периода от 17.12.2018г. до 11.07.2019г.
Ответникът по иска, оспорва изложените в исковата молба фактически
твърдения. Тази си процесуална позиция обосновава с доводи, че нямало
договорни отношения между страните във връзка с издаване на кредитната
карта "Euroline" от 04.04.2005г. Смята, че процесният договор и ОУ били
нищожни поради неравноправност на техните клаузи. Счита, че клаузите за
таксите имали характер на неустойка, като те били също нищожни поради
противоречието им с добрите нрави. Прави и възражение за погасяване по
давност на вземанията.
От материалите по делото се установява, че на 04.04.2005 г. ответникът
Д. Д. В. е подала до „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД заявление за издаване
на кредитна карта EUROLINE. В заявлението за издаване на кредитна карта в
текста се съдържа и декларация, с която заявителят декларира, че е запознат с
Общите условия за издаване и използване на кредитна карта EUROLINE,
както и че ги разбира, както и че банката може да отхвърли депозираното
заявление, без да посочи причина за това. Заявлението е подписано от И.М. и
А. М. в поле „Сверил копията на предоставените документи с оригиналите“.
Заявлението в частта – за „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД не попълнено и
не е подписано. В попълненото заявление са посочени лични данни на
ответника Д. Д. В., данни за трудова заетост на същия, данни за месечен
доход на ответника, притежавано недвижимо имущество, личен автомобил,
данни за притежавани карти от ответника. В заявлението, в част „първа
транзакция“ е посочено още, че в случай, че това заявление бъде прието,
следва да бъде заверена сметката на „Видео“ ООД със сумата от 774,77 лв. и
брой на вноските - 24. Следователно в заявлението за издаване на кредитна
карта са налице само данни /лични, финансови и за заетост/ на заявителя, за
датата на подаването му, като е посочено още, че в случай че това заявление
бъде прието, следва да бъде заверена сметката на „Видео“ ООД със сумата от
774,77 лв. Конкретни параметри на договор за издаване на кредитна карта не
са посочени нито в заявлението, нито могат да се изведат от Общите условия.
По делото са приети като доказателство Общи условия (ОУ) за
издаване и използване на карта EUROLINE. Според визираното в т.1.3 от ОУ,
всяка карта има дата на валидност-отбелязана върху същата и използването й
след изтичане на срока, обявяването й за невалидна или прекратяване на
отношенията между дружеството и картодържателя е забранено. Съгласно
т.9.1 от ОУ, дружеството се е задължило да изпраща всеки месец с
обикновена поща до картодържателя, извлечение за движението по сметката
му, което се извежда от търговските книги на дружеството, както и всички
извършени през преходния месец сделки, за които е използвана картата-суми
изплатени от дружеството на търговските обекти на сметка на
картодържателя, лихви, данъци, разходи и др., всички плащания от
картодържателя в датите, на които сделките са били извършени,
задължението по предходното месечно извлечение, новото задължение,
8
минималната месечна вноска, както тя е определена в чл.10, нейния падеж и
кредитния лимит. Според т. 16.2 на ОУ, ако в срок от 30 дни от получаване на
всяко месечно извлечение или друго писмено известие, издадено от
дружеството за задълженията породени от използване на картата,
картодържателят не оспори писмено съдържанието на извлечението и
размера на задължението си се счита, че ги е приел безспорно и същите са
изискуеми и дължими, а извлеченията от търговските книги на дружеството,
които се съхраняват в автоматизирана система, представляват валидно
доказателство за задълженията на картодържателя. В т.16.3 от ОУ е
договорено, доброволното цялостно или частично изплащане на дълговете по
месечното извлечение да представлява пълно признаване на дължимоста на
вземането, а съгласно т.16.4 -данните от всяка сделка при използване на
картата и на АТМ устройство, се записват и пазят в паметта на компютъра на
дружеството и се отразяват в квитанция, която е доказателство на сделката.
Според т.20.1 от ОУ - при изтичане на валидността, всяка карта се подновява
от дружеството автоматично, а всяка нова карта представлява продължение
на предишната и се подчинява на същите условия, като картодържателят е
длъжен да унищожи старата карта веднага след получаване на новата и ако
той не желае подновяване на картата, трябва да уведоми писмено
дружеството най-късно 40 дни преди започване на месеца, в който изтича
валидността й /т.20.2/. В т.21.1 от ОУ е прието, че при неизпълнение на
изискуемите задължения на картодържателя към дружеството, последното
може да пристъпи към принудително изпълнение, съгласно действащото
законодателство, а правата на дружеството по договора с картодържателя
могат да бъдат прехвърлени на трето лице по свободна преценка на
дружеството, за което картодържателят изрично се съгласява с подписване на
заявлението. В ОУ се съдържат такси - такса за одобряване на кредит (за
основен картодържател), такса за одобряване на кредит (допълнителен
картодържател), такса за обслужване на кредита, такса за обслужване на
кредит (месечна), такса за ползване на кредит в брой, такса за ползване на
кредит над кредитния лимит, такса просрочено плащане, такса за преиздаване
на карта/ПИН код, както и лихвени проценти за покупки и теглене на пари в
брой. Общите условия не са подписани от ответника.
По делото е приета като доказателство нотариална покана от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД до ответника, с която банката на основание чл.
15 от Общите условия по договор за издаване на кредитна карта EUROLINЕ
обявява цялото задължение по договор за кредитна карта EUROLINЕ към
28.02.2019 г. в размер на 1857,96 лв. за незабавно изискуемо и дължимо, като
прекратява действието на договора. Нотариалната покана не е връчена на
ответника преди подаване на исковата молба.
Приета е също така и покана от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД до
ответника, изпратена чрез ЧСИ М.К., с район на действие ОС-Благоевград, с
която банката на основание чл. 15 от Общите условия по договор за издаване
на кредитна карта EUROLINЕ повторно обявява цялото задължение по
9
договор за кредитна карта EUROLINЕ към 13.05.2019 г. в размер на 1857,96
лв. за незабавно изискуемо и дължимо, като прекратява действието на
договора. Тази покана също не е връчена лично на ответника, като ЧСИ е
залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на адреса на ответника на
17.06.2019 г., като за това си действие е съставил и констативен протокол от
04.07.2019 г.
По делото е представена от ищеца и приета като доказателство справка
за номер на карта 377758796658852, тип карта EUROLINЕ, за Д. Д. В. за
периода 08.04.2005 г. -10.07.2019 г., както и месечни извлечения от
09.11.2017г. и от 11.12.2017 г..
По делото не е спорен факта, че кредитодателят по процесния договор
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и настоящият ищец "Юробанк България"
АД са един и същ правен субект.
По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице сочи, че заключението е изготвено на база
приетите като доказателства по делото документи. Вещото лице заявява, че
формираното задължение по кредитната карта е за периода от 17.06.2014г. до
22.11.2018г., като този свой извод прави на база анализ на движението по
сметка. Разрешеният кредитен лимит е бил в размер на 1800 лв. Вещото лице
в проведеното на 12.07.2021г. открито съдебно заседание уточнява, че това се
установява от извлеченията. Според експерта усвоеният кредит за периода от
17.06.2014г. до 21.06.2014г. е 1756,41 лева. Вещото лице установява от
представените му от ищцовото дружество счетоводни документи, че са
извършвани плащания по кредитната карта в общ размер от 8257,93 лв., с
които са погасени 81 броя вноски. Експертът сочи, че по последно усвоения
кредитен лимит в размер на 1756,41 лв. са били извършени общо 8 броя
вноски с обща сума в размер на 2140 лв., като този свой извод прави на база
анализ на движението по сметка за ответника Д. Д. В.. Според вещото лице,
непогасеният остатък от сумата за главница се равнява на 1298 лв., за
възнаградителната лихва за периода 11.10.2017г. – 25.05.2020г. непогасеният
остатък се равнява на 346,48 лв., за мораторната лихва за периода
11.10.2017г. – 25.05.2020г. се равнява на 183,48 лв., а за таксите за периода
17.12.2018г. до 11.07.2019г. непогасеният остатък се равнява на 108 лв.
Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд приема
следните правни изводи:
Правилен е извода на съда относно правната квалификация на иска.
Изложените от районния съд съображения в тази насока се споделят от
настоящият съдебен състав, който намира за излишно тяхното приповтаряне,
поради което същият препраща на основание чл. 272 ГПК към мотивите на
първостепенния съд.
Във връзка с доводите в жалбата, същите се явяват неоснователни.
Разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ предвижда, че с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
10
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, съгласно чл. 430, ал.
2 ТЗ, като съгласно чл. 430, ал. 3 ТЗ договорът за банков кредит се сключва в
писмена форма.
Към 15.12.2006 г. е в сила Наредба №16/29.09.2005г. за електронните
платежни инструменти (отм. считано от 01.11.2009 г.). Съгласно чл.1 0 на
тази Наредба банковата платежна карта е вид ЕПИ и представлява карта,
върху която е записана информация по електронен начин и се използва
многократно за идентификация на оправомощения държател, отдалечен
достъп до банкова сметка, лимит, договорен между оправомощения държател
и банката. Банкова карта се издава въз основа на договор за банкова карта,
като банката дава възможност за получаването й от оправомощения държател
в срок не по-дълъг от 15 дни от сключването на договора, освен ако не е
договорено друго.Съгласно чл.18, ал.1 от посочената наредба банковата карта
се издава въз основа на писмен договор между издателя и оправомощения
държател, като в случай, че за операциите с картата е открита банкова сметка,
титулярят на сметката в писмена форма предоставя на издателя правото да
съобщава на обслужващия го системен картов оператор, ако има такъв,
информация за състоянието на сметката.
В случая по делото не е представен сключения между банката и
ответника договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“
от 04.04.2005 г., от който според твърденията в исковата молба произтичат
претендираните от ищеца вземания срещу ответника. Такъв договор липсва
по делото.
Възникването на облигационно правоотношение между страните по
делото не може да се извлече и от представеното по делото заявление за
издаване на кредитна карта „EUROLINE“, подадено от Д.В., с дата
04.04.2005, тъй като в него не е посочен кредитния лимит, не е отразено също
така и предаването на кредитната карта на ответника. По делото няма
представени доказателства за одобряването на това искане от страна на
соченото от него лице - „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, нито за издаването
на самата кредитна карта, за която е кандидатствал ответникът. В
представеното заявление изрично е посочено, че банката може да отхвърли
заявлението без да посочи причина за това, т.е. заявлението следва да бъде
одобрено, каквито доказателства не се представят. Заявлението за издаване на
кредитна карта не може да замести задължително действалите към 04.04.2005
г. нормативни актове за сключване на двустранен писмен договор. Според чл.
430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. Договорът за банков кредит е възмезден,
консенсуален и формален – законът изисква сключването му в писмена форма
– чл. 430, ал. 3 ТЗ, т.е. следва да има изразени в писмена форма насрещни
11
съвпадащи си волеизявления на двете страни. Законодателят е въвел като
задължителен акт – договор и то двустранен и задължителна форма – писмен
вид. Нито формата, нито вида на акта могат да бъдат заменяни с някакъв друг
акт. Дори и да се приеме, че заявлението за издаване на кредитната карта е
част от процедурата по издаване, то тя не е ангажирала ответника.
Действително, не се оспорва, че в заявлението за издаване на кредитна карта
от 2005 г. е положен подписът на ответника, но под текст, с който декларира
лични данни, работодател, семейно положение, месечни доходи, притежавано
движимо и недвижимо имущество, данни за притежавани карти. Вторите
подписи под този документ са на служители, които само са сверили
предоставените документи с оригиналните. С подписите си тези служители
нито са поели някакви договорни задължения, нито са предоставили на
ответника конкретни права на страна по някакъв договор.
При така установените фактически положения, БлОС намира, че
правилно първоинстанционния съд е приел за недоказано твърдението на
ищеца за валидно учредено и съществуващо между страните облигационно
правоотношение, породено от прекратен Договор за издаване на кредитна
карта „EUROLINE“ от 04.04.2005 г.
От друга страна, ако хипотетично се приеме, че заявлението за издаване
на кредитна карта представлява договор между банката и ответника съдът
намира, че сумата по кредита е съществен елемент на този вид договори, по
отношение на който страните следва да постигнат съгласие в предписаната от
закона форма. Липсата на уговорена сума по кредита е порок, който се
отразява на съставомерността на сделката, не може да бъде саниран и води до
нищожността й по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД – поради липса на
съгласие. Несъмнено е, че липсата на съгласие като елемент от фактическия
състав на сделката е основание, относимо само към двустранните сделки.
Освен това, за да се отрази на съставомерността на сделката, отсъствието на
съгласие трябва да е налице към момента на сключване на договора и да бъде
съзнателно. Поради това и волеизявленията на страните по договора за кредит
относно сумата, която банката се задължава да отпусне, трябва да бъдат
обективирани по начин, който не поражда съмнение за постигнатото помежду
им съгласие за настъпване на правните последици относно същата. От
представеното заявление-договор и общите условия към него не се
установява страните да са постигнали съгласие по този въпрос.
Със заявлението, имащо характер на оферта по смисъла на чл. 13 ЗЗД,
заявителят е отправил до банката искане за издаване на кредитна карта, в
което е посочил данни за своята заетост, доходи, притежавано имущество и
финансови задължения. Отправената от страна на заявителя оферта не
включва сума по кредита, респ. определен кредитен лимит. Заявлението-
договор е подписано за банката, като няма данни последната, от своя страна
да е предложила на заявителя сума по кредита, респ. кредитен лимит, с който
заявителят да се е съгласил. Доколкото общите условия на банката
предвиждат тегленията в брой и плащанията в търговски обекти да се
12
извършват в рамките на кредитен лимит и доколкото нарушаването на
забраната за надвишаването му, както и неизплащането на минималната
месечна вноска, са въздигнати в съществено неизпълнение на общите
условия, което съставлява основание за прекратяване на отношенията с
картодържателя, то към момента на сключване на договора следва да е
налице съгласие между страните относно размера на кредитния лимит и на
минималната месечна вноска, каквото в случая не се доказва да е било
постигнато. Размерът на кредита и на насрещната престация при изплащане
на задължението на вноски като част от същественото съдържание на
сделката, не могат да се определят едностранно от банката след сключване на
договора, както и впоследствие многократно да бъдат променяни
едностранно от нея с оглед действителните финансови възможности на
картодържателя, кредитоспособността му, спазването на общите условия и
общо риска, който се поема. От друга страна в дадения случай не са налице
повелителни правила на закона, които да могат да заместят по право липсата
на постигнато между страните съгласие по обсъждания съществен признак на
договора. По изложените съображения съдът намира, че доколкото е налице
договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE“ от 04.04.2005 г., то той е
изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.
След като процесният договор за кредит страда от порок, обуславящ
неговата нищожност, то същият не може да послужи като основание, от което
в полза на банката валидно да възникне вземане срещу ответника за връщане
на заета сума на договорно основание, каквото в случая е заявено от страна на
ищеца, респ. задължение за ответника. Ето защо предявения иск е
неоснователен и на така посоченото основание, поради нищожност на
договора, дори и да се приеме, че такъв е сключен.
Наведените във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение са неоснователни. Неоснователно е на първо място
твърдението на жалбоподателя за недопустимост на атакуваното решение,
поради това, че районния съд се е произнесъл по незаявени възражения, т.е.
по въпроса за наличието на договорно правоотношение между ищеца и
ответника, произтичащо от договор за кредитна карта „EUROLINE“, което
обстоятелство не е било оспорено от ответната страна и не е било спорно
между страните.Това възражение е неоснователно, защото с отговора на
исковата молба особения представител на ответника е оспорил предявените
искове, макар и да е акцентирал върху погасяването им по давност, като
твърдение, че същите са неоснователни е заявено и в последното открито
съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество. Освен това, за
да се приеме, че твърдения факт – наличието на облигационно
правоотношение между страните, породено от твърдения договор, не е спорен
между страните, следва да е налице изрично признаване на факта от
ответника, а не липсата на възражения по него, каквото признаване на факта
на сключен между страните договор за издаване на банкова карта, не е
направено в нито един момент от особения представител на ответника.
13
Не се споделят от въззивния съд и възраженията на жалбоподателя, че
източник на правоотношението в случая са общите условия за издаване и
използване на карта „EUROLINE“ по чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ - че задължението
на ищеца за връщане на процесните парични суми е възникнало по силата на
приемане от ответника на общите условия за издаване и използване на карта
„EUROLINE“. В съдебната практика не съществува спор, че Общите условия
са отнапред установена от една от страните по сделката типизирана за
конкретния вид договор клауза, която по силата на чл. 298, ал.1 ТЗ е
задължителна за другата страна, при спазване на въведените от законодателя
изрични условия и разграничение, свързани с притежаване или не на
качеството и на „търговец“. Следователно като всеки вид договор,
сключената при Общи условия сделка също предполага постигане на изрично
съгласие между съконтрахентите относно сумата, която банката се задължава
да отпусне, каквото съгласие липсва в представените от банката общи
условия (отпечатани на гърба на заявлението, при това с много ситен, почти
нечетим и неразбираем шрифт). Ето защо и съдът намира, че процесните
общи условия не представляват източник на правоотношение между страните
по делото, а изложените от страна на жалбоподателя възражения в този
смисъл не се споделят.
На следващо място, неоснователно е и направеното възражение във
въззивната жалба, че дори и да се приеме, че не е спазена писмената форма за
действителност на процесния договор, то този порок се преодолява от
обстоятелството, че картодържателя не е оспорил действителността на
съглашението, поради което приложимо било правилото на чл. 293, ал. 3 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на
нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявленията. В случая обаче, по делото не е установено
поведение на ответника, което да не оспорва действителността на процесния
договор за кредитна карта „EUROLINE“ от 04.04.2005 г.. Такова поведение не
се установява от представените от банката едностранно съставени месечни
извлечения, защото липсват данни същите да са връчвани на ответника и
защото същите се отнасят до кредитна карта „EUROLINE AMERIKAN
EXPRESS“ № на кредитната карта с получател Д.В..
Поради изложените съображения, ОС – Благоевград намира, че
атакуваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да се
потвърди, а жалбата е неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 905152/ 19.07.2021 г. по гр. д. № 822/
2020 г. по описа на Районен съд - Благоевград.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15