Решение по дело №1117/2024 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 158
Дата: 30 април 2025 г. (в сила от 30 април 2025 г.)
Съдия: Сийка Златанова
Дело: 20245440101117
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Смолян, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на първи април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20245440101117 по описа за 2024 година
Ищецът „М.“ ЕООД, представлявано от Х. Т. е предявил срещу ответника „Е(“ ЕООД,
представлявано от Ц. Д. П. обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 200, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 16 503,61 лв., представляваща
стойността на доставени му десерти еклер и бисквити ***е, за продажбите на които са
издадени 15 фактури.
Претендира присъждане на деловодните разноски.
Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до следното:
Страните по делото са в търговски отношения.
Ищцовото дружество се занимава с производството на ***, сладки и сладоледени
изделия. През 2023 г. установили търговски отношения с ответника, който поръчал ищецът
да му доставя *** и бисквити – собствено производство с наименование *** /***/.
Доставките са извършвани чрез куриерска фирма Еконт. Плащанията е следвало да бъдат
извършени в седемдневен срок след издаване на фактурите. Фактурите са изпращани на
ответника заедно със заявените от него стоки във всяка пратка, заедно с документ за
произход към съответната фактура и документ удостоверяващ изпращането на поръчката до
купувача.
Продажбите били оформени с фактури:
1. Фактура № **********/26.09.2023 г. на стойност 1414.68 лева,
2. Фактура № **********/11.10.2023 г. на стойност 1414.68 лева,
3. Фактура № **********/23.10.2023 г. на стойност 1414.68 лева,
4. Фактура № **********/25.10.2023 г. на стойност 1414.68 лева,
5. Фактура № **********/30.10.2023 г. на стойност 1414.68 лева,
6. Фактура № **********/02.11.2023 г. на стойност 1414.68 лева,
7. Фактура № **********/06.11.2023 г. на стойност 1414.68 лева,
8. Фактура № **********/20.11.2023 r. на стойност 1414.68 лева,
1
9. Фактура № **********/22.11.2023 г. на стойност 1414.68 лева,
10. Фактура № **********/23.11.2023 г. на стойност 1317.43 лева,
11. Фактура № **********/27.11.2023 г. на стойност 2394.66 лева,
12. Фактура № **********/04.12.2023 г. на стойност 957.43 лева,
13. Фактура № **********/07.12.2023 г. на стойност 1416.10 лева,
14. Фактура № **********/11.12.2023 г. на стойност 543.12 лева,
15. Фактура № **********/12.12.2023 г. на стойност 1263.12 лева.
Продажбите са на обща стойност 16503.61 лева. Въпреки приемането на стоките и
изправността на ищеца, ответникът - купувач не е изпълнил задълженията си за плащане на
дължимата цена в пълен размер на доставените стоки. Спрял да отговаря и на обажданията.
Горецитираните фактури са осчетоводени от ищеца в отчетите за месец септември,
октомври, ноември и декември 2023 година и по тях е внесъл ДДС. Фактурите са
осчетоводени и от ответника и е ползвал ДДС за тях.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не подава отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Ч., който моли да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника. Претендира за разноски по
представения списък, в това число и разноските по образуваното изпълнително дело във
връзка с допуснатото обезпечение.
Ответникът – редовно призован не се явява и не се представлява, не е подал отговор
на исковата молба, не ангажира становище по предявения иск.
Съдът счита, че са налице условията на чл. 239 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, тъй като същият не е представил в едномесечен
срок отговор на исковата молба, не се явява и не се представлява в първото заседание по
делото и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие. Освен това е
направено надлежно искане от страна на процесуалния представител на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника в писменото становище преди
първото съдебно заседание.
От друга страна налице са условията на чл. 239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като на
ответника с призовката и със съобщението за връчване на разпореждането по чл.131 от ГПК
са указани последиците от неподаването на отговор на исковата молба в едномесечния срок
и от неупражняването на правата му в срока на отговора, както и от неявяването му в
съдебно заседание.
Видно от представените по делото доказателства – фактури, документи за произход
и товарителници за доставката им, предявеният иск е вероятно основателен. Ще следва
искът да бъде уважен като бъде осъден ответникът да заплати на ищеца претендираната
сума в общ размер на 16 503,61 лв. за продажба на стоки – десерт еклер и бисквити ***е.
Ще следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски по делото в общ размер на 3 204,93 лв., от които 864,93 лв.
платена държавна такса и 2 340 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от ТР № 6/2013 г. на ВКС, отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по
обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй
като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на
правните последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното
производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на
възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените
искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение
разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното
производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно практиката на ВКС -
определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение
2
№ 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение
№ 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/, разноски, понесени в
обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на
висящо исково производство, докато разноски по изпълнителното дело, образувано за
изпълнение на наложеното обезпечение следва да се съберат чрез съдебния изпълнител.
Предвид посоченото в настоящото производство в полза на ищеца не следва да се
присъждат разноските направени по изп.д. № 335/2024 г. по описа на ЧСИ с рег. № ***
Предвид изложените съображения ще следва да бъде постановено неприсъствено
решение срещу ответника в посочения смисъл и затова Съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***,
представлявано от Ц. Д. П. да заплати на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД на
„М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от Х.
Х. Т. сумата от 16 503,61 лв., представляваща стойността на доставени десерти - еклер и
бисквити ***е, за продажбите на които са издадени 15 фактури в периода 26.09.2023 -
12.12.2023 г..
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***,
представлявано от Ц. Д. П. да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ***, представлявано от Х. Х. Т. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените деловодни разноски в общ размер на 3 204,93 лв., от които 864,93 лв. за платена
държавна такса и 2 340 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. Ч..
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________

3