№ 141
гр. гр.Велинград, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д.А
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20225210100832 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 240 ЗЗД
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Ц. Х. И., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, бул. „*******“ № 104, ап. 32, против Й. Д. Г., ЕГН
**********, К. З. Г., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Свищов, *******
№ 69, вх. А, ет. 3, ап. 9 и К. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград,
обл. Пазарджик, ул. „*******” № 4, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца солидарно сумата в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева),
представляващи частичен иск от общо дължимата от тях сума в размер на 30
000 лв. (тридесет хиляди лева) по сключен между страните Договор за заем от
26.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че на 26.11.2020 г. между него и
ответниците бил сключен договор за заем, по силата на който предоставил на
ответниците в заем сумата от 30 000 лв., която следвало да бъде върната до
26.11.2021 г. - една година след подписване на договора. Излага, че в
началото на 2022 г. отправил неколкократни покани към всеки един от
ответниците с цел да организира връщането на заетата сума, но те не
изпълнили задължението си. Поддържа се, че задължения на ответниците са в
общ размер на 30 600.00 (тридесет хиляди и шестстотин) лева, от които: 30
000 лв. (тридесет хиляди лева) - главница и 600 лв. (шестстотин лева) -
договорна лихва, за периода от 26.11.2020 г. до 26.11.2021 г. Предявява
настоящия иск като частичен за сумата от 5 000 лв. представляваща част от
1
неплатената главница в размер на 30 000 лв. Сочи, че претенцираната
солидарност на длъжниците произтича от солидарно поетото задължение.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са подали отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК намира за установено
следното от правна и фактическа страна:
За основателността на предявения иск в тежест на ищецът е да докаже
при условията на пълно и главно доказване: 1. че между него и ответника е
налице валидно облигационно отношение, по договор за паричен заем, по
силата на което е предоставил на ответника процесната сума, а за него е
възникнало задължение за връщане на заетата сума; 2. настъпилата
изискуемост на вземането. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил
процесното вземане, както и възраженията си срещу възникването и
съществуването им.
Договора за заем е едностранен, неформален, реален договор. Със
самото предаване на паричната сума от заемодателя на ответника заемното
правоотношение е възникнало. Тъй като договорът за заем е неформален, то
не се изисква сключването му в специална форма за действителност. От
представения като писмено доказателство неоспорен Договор за заем от
26.11.2020 г., сключен между страните по делото се установява, че ищецът се
е задължил да предостави в заем на ответниците сумата от 30000 лв., по
банков път, която те се задължили да върнат солидарно накуп или на части в
срок от една година. Видно от договора е уговорена възнаградителна лихва в
размер на 2 % годишно.
По делото не са представени доказателства процесната сума от 5000 лв.
да е предадена на ответниците, поради което и при прилагане разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът намира за недоказано обстоятелството между ищеца
и ответниците е възникнало облигационно правоотношение по договор за
заем. По делото от страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства
за установяване факта на предаване на заемната сума, поради което искът
като недоказан следва да бъде отхвърлен. В случая не е достатъчно да се
установи, че между страните е постигната договорка за предаване в заем на
процесната сума, а че тя действително е била дадена на заемополучателят-
ответник в каквато насока липсват каквито и да е доказателства по делото.
Това следва от реалния характер на договора за заем, в който смисъл е както
теорията, така и константната практика на съдилищата, съобразно която
договорът се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие
между страните парите бъдат предадени на заемателя. По изложените
съобраения искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците
има право на разноски, но предвид липсата на искане в тази насока, а и на
2
доказателства да са сторени такива, съдът не следва да се произнася.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Х. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, бул. „*******“ № 104, ап. 32, против Й. Д. Г., ЕГН **********, К. З.
Г., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Свищов, ******* № 69, вх. А, ет. 3,
ап. 9 и К. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, обл. Пазарджик, ул.
„*******” № 4, осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата в размер на
5 000 лв. (пет хиляди лева), представляващи частичен иск от общо дължимата
от тях сума в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева)у по сключен между
страните Договор за заем от 26.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му пред Пазарджишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
3