№ 22
гр. Варна, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110110180 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от М. Р. ИВ., ЕГН
********** с адрес гр. ***, съдебен адрес: гр. ***, чрез адвокат Й.А. – ВАК
срещу Г.Ф., гр. ***, иск с правно основание 562, ал. 5 КЗ за осъждане
ответника да заплати сумата в размер на 100.00 лева /сто лева/, частичен иск
от 1552.53 лева, представляващи остатък от дължимо обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото в гр.
Варна на 10.06.2021г. застрахователно събитие с лек автомобил марка Ауди А
4 с ДК № ***, изразяващи се в увреждане на стоп десен, облицовка задна
броня, заден десен калник, спойлер задна броня и панел под стоп десен, ведно
със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба
– 12.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
В о.с.з. на 10.12.2021г., на основание чл.214 ГПК е допуснато
изменение в размера на предявения частичен иск чрез неговото увеличаване
на сумата в пълен размер 1686.50 лв.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: На 10.06.2021г. управлявайки автомобила в гр. *** посока център
претърпял ПТП – при спиране пред пешеходна пътека, за да пропусне
преминаващи пешеходци, автомобилът бил ударен в задната част от лек
автомобил Рено Меган с ДК № *** с особен режим на движение, собственост
на ОД на МВР Варна. Произшествието било посетено от контролните органи,
като бил съставен протокол за ПТП 1823937.. В протокола за ПТП, като
виновен е посочен водачът, управлявал л.а. Рено Меган с ДК № ***, а като
причина за настъпване на произшествието посочили, че водачът не е спазил
дистанция. Лек автомобил Рено Меган с ДК № *** е превозно средство на
специален режим и е застраховано съгласно обща застрахователна полица на
всички автомобили, собственост на ОД на МВР Варна от застрахователна
компания ЗД "Б.И." АД. Ответникът, чрез застрахователя бил уведомен от
ищеца за настъпилото събитие и съответно изготвил опис по щета, в който
1
били описани установените увредени детайли. Изплатено му било
обезщетение в размер на 468.27 лева. След извършено проучване установил,
че сумата необходима за възстановяване на щетите е в размер на 2020.80
лева. Счита, че ответникът е задължен на основание чл.562, ал.5 КЗ. Ето защо,
претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в
действителния размер на причинените вреди по автомобила, след приспадане
на изплатеното обезщетение, която претенция заявява понастоящем като
частичен иск, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за
оспорване на така предявения иск по основание и размер. Счита, че не е
пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като по отношение
на л.а. Рено Меган с ДК № *** има сключена застраховка Гражданска
отговорност при ЗД "Б.И." АД. В условията на евентуалност излага, че вече е
бил сезиран във връзка с процесното ПТП, като била образувана претенция по
щета № 110048-02/18.06.2021г. по която е определено и изплатено
обезщетение на ищеца в размер на 468.27 лева. Оспорва размерът на
претенцията, като счита същия за завишен и несъответстващ на Методиката
на ГФ за определяне на действителните стойности и изплащане на
обезщетения при имуществени вреди и в разрез с Наредба № 49 от
16.10..2014 за задължителното застраховане. Навежда доводи, че не следва да
заплаща законна лихва, тъй като се е произнесъл в законоустановения
тримесечен срок. В този смисъл счита предявения иск за неоснователен и
моли за постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице-помагач на страната на
ответника е конституирано ЗД Б.И. АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. ***.
В отговор на исковата молба, третото лице помагач на ответника
навежда доводи за неоснователност на предявения иск.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че при
ответника е заведена щета под № 110048-02/18.06.2021г., по която на ищеца е
определено и изплатено обезщетение в размер на 468.27 лева.
Не е спорно, че към датата на настъпване на ПТП по отношение лек
автомобил Рено Меган с рег. № *** е бил налице валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД Б.И. АД, обективиран в
застрахователен договор УРИ 5785 ОПД-59/22.06.2020г..
От представеното удостоверение за регистрация част І се установява,
че ищецът е собственик на лек автомобил Ауди А 4 с ДК № *** и затова се
явява лице, активно легитимирано по предявения иск.
От своя страна ответникът на основание чл. 562, ал. 5 КЗ, е пасивно
легитимиран по предявения иск.
Представен е двустранен констативен протокол за ПТП № 1823937 от
10.06.2021г.
На 14.06.2021г. ищецът е подал до ответника уведомление за
2
имуществени вреди.
На 14.06.2021г. ЗД Б.И. АД е съставило опис заключение на щета за
причинени увреждания по автомобила на ищеца.
Представена е Преписка по щета №110048-02/18.06.2021г. и изготвения
снимков материал. Ответникът е определил обезщетение в размер на 468.27
лева, което е изплатил с преводно нареждане от 29.06.2021г..
От писмо от МВР ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция се
установява, че във връзка с ПТП, настъпило на 10.06.2021г., регистрирано с
Протокол № 1823937, по АУАН № АА/425738/10.06.2021г. против водача на
лек автомобил Рено Меган с рег. № *** – М.С.М. за извършени нарушения на
чл.23, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, е издадено НП № 21-0819-
002337/25.06.2021г. с наложени санкции на основание чл.179, ал.2 и чл.183,
ал.1,т.1 ЗДвП, влязло в сила на 04.08.2021г..
Няма спор между страните по делото и третото лице-помагач признава
за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение
към датата на ПТП 10.06.2021г. по сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите при ЗД "Б.И." АД, за моторни
превозни средства - собственост на МВР. Няма спор между страните, че лек
автомобил Рено Меган с рег. № *** е собственост на МВР. Установи се, че за
моторните превозни средства на МВР е сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите"-договор УРИ 5785 ОПД-
59/22.06.2020г. със ЗД "Б.И."-София, по силата на който застрахователното
дружество предоставя услуги по застраховка "Гражданска отговорност" на
собствениците, ползвателите, държателите и водачите на МПС, инженерна и
бойна техника, както и на придобита по време на договора транспортна
техника на МВР.
По делото е изслушано и прието заключение по назначена САТЕ, което
съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните,
изготвено въз основа събраните по делото доказателства, проучване на пазара
и действащи нормативни актове в областта на застраховането по повод
определяне на дължимото застрахователно обезщетение. В изпълнение на
поставените му задачи в.л. посочва, че събитието се е състояло на 10.06.2021
г. около 15:00 часа в гр. ***. Участник II с лек автомобил „Ауди А4" с peг. №
***, управляван от М. Р. ИВ., се е движил в гр. ***". Участник I с лек
автомобил „Рено Меган" с peг. №: ***, управляван от М.С.М., се е движил зад
Участник II. До №55 лек автомобил „Ауди А4" с peг. N: *** е спрял пред
пешеходна пътека, за да даде предимство на движещи се по нея пешеходци.
Лек автомобил „Рено Меган" с peг. № *** застига и удря спрелия пред него
лек автомобил „Ауди А4" с peг. № ***. В следствие на удара са настъпили
материални щети по автомобилите. За лек автомобил „Рено Меган" с peг. №
*** ударът е бил в предна лява част на автомобила, с видими щети според
Протокол за ПТП - „деформация на предна лява част". За лек автомобил
„Ауди А4" с peг. № *** ударът е бил в задна дясна част на автомобила, с
видими щети според Протокол за ПТП - „деформация на задна дясна част".
Произшествието е посетено от служители на ОД МВР - Варна и е съставен
Протокол за ПТП N: 1823937. За събитието е уведомен застрахователят и
след оглед на автомобила от негов представител е съставен Опис-заключение
на щета на МПС. При съпоставяне уврежданията на лек автомобил „Ауди А4"
с peг. № *** (описани от застрахователя в задна дясна част на автомобила и
видими на предоставения снимков материал), схемата в Протокол за ПТП,
3
вещото лице счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на
застрахователното събитие е следният - пряк контакт между две превозни
средства, движещи се в една и съща посока, като задното превозно средство
застига и удря спрялото пред него превозно средство. Вещото лице приема
уврежданията, установени при оглед от представител на застрахователя,
описани в Опис-заключение на щета на МПС и видими на предоставения
снимков материал, а именно: Стоп десен, Облицовка задна броня, Заден десен
калник, Спойлер задна броня, Панел под стоп десен. Общата стойност на
щетите на автомобила поотделно и като обща сума по средни пазарни цени за
части и труд към датата на произшествието, като при изчисляване на средната
пазарна цена на труда се използва цената предлагана в сервизи отговарящи на
съвременните изисквания за качество, а именно да притежават европейски
сертификат за качество ISO 9001:2008, както и сервизи непритежаващи
европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, е в размер на 2 154.77 лв..
Уврежданията, който са установени по автомобила при извършения оглед от
представител на застрахователя са в задна дясна част на автомобила в зоната
на удара и са вследствие на деформация и изместване на увредени детайли.
При съпоставяне на механизма на произшествието, описан в Протокол за
ПТП, скицата в Протокол за ПТП и установените увреждания става ясно, че е
налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите
вреди за лек автомобил „Ауди А4" с peг. № *** и е възможно същите да са
причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Уврежданията са в задна
дясна част на автомобила и са получени вследствие на съприкосновение с
обект с неправилна форма, какъвто би могъл да бъде предната част на друго
превозно средство. Уврежданията отговарят по степен и вид да са получени
заедно при едно събитие и кореспондират с механизма на удара. Стойност на
лек автомобил „Ауди А4" с peг. № ***, определена по Методиката на Г.Ф.,
действаща към датата на ПТП, е в размер на 3 253.60 лв.. Общият размер на
щетите по Методиката на ГФ описани в описа на ЗАД Б.И., е в размер на
532.81 лв..
Съгласно чл. 562, ал. 1 КЗ - Моторни превозни средства на особен
режим са моторните превозни средства – държавна собственост, в управление
на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи,
Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция "Технически
операции" и на други ведомства, данните за които съставляват класифицирана
информация съгласно действащото законодателство. На основание чл. 562,
ал. 5 КЗ - При разкриване на информация за моторни превозни средства на
особен режим пред трети лица, в това число при проверка за сключена
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на интернет
страницата на Гаранционния фонд, тези превозни средства се посочват като
"незастраховани", освен ако съответното ведомство по ал. 1 е указало на
Гаранционния фонд друго. Претенция за обезщетения за вреди, причинени от
моторни превозни средства на особен режим, се завежда пред Гаранционния
фонд, освен ако съответното ведомство по ал. 1 е указало на Гаранционния
фонд друго. Когато претенцията се урежда от Гаранционния фонд, той има
право да получи от застрахователя пълния размер на платеното, заедно с
лихвата за забава от датата на писменото поискване. На основание чл. 519, ал.
1 КЗ - Гаранционният фонд: извършва плащания в полза на увредените лица
за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е
неидентифицирано или на което виновният водач няма сключена валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите По
4
силата на чл. 557. ал. 1, т. 2, б. "а", Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за:
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени: на територията на
Република Б., от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република Б. и за което няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. За определянето
и изплащането на обезщетенията от Гаранционния фонд съответно се прилага
глава четиридесет и седма "Задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите" /чл. 558, ал. 2 КЗ/. Съгласно разпоредбите
на чл. 558, ал. 3 и 5 КЗ, за изплащане на обезщетение, увреденото лице
предявява претенцията си пред който и да е от застрахователите, получил
лиценз и предлагащ задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред Гаранционния фонд. Застраховател, който е
получил лиценз и предлага задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, не може да откаже да приеме претенция,
предявена по реда на изречение първо, както и да извърши оглед на увредено
имущество, ако такъв е необходим. Застрахователят е длъжен в срок до 7 дни
от получаване на претенцията на увреденото лице да предаде на
Гаранционния фонд цялата документация по предявената претенция.
Събирането на допълнителни доказателства, определянето на размера и
изплащането на обезщетението на увреденото лице се извършва от
Гаранционния фонд съгласно ал. 2. Увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в
срока по чл. 496 КЗ /не по-дълъг от три месеца от предявяване на претенцията
по реда на чл. 380 пред застрахователя/, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като
се прилага и чл. 380.
В конкретния казус е налице третата хипотеза на чл. 558, ал. 5 КЗ –
пострадалото лице е предявило претенцията си за обезщетение пред ГФ, но не
е съгласно с размера на определеното обезщетение. Така предявеният иск е
допустим.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства и
заключението по САТЕ, безспорно се установява, че ПТП е причинено
виновно от водача на лек автомобил „Рено Меган" с peг. № ***. Според
заключението на вещото лице, в резултат на ПТП са настъпили и
вредоносните последици – имуществени вреди за ищеца. Поради това съдът
намира, че допуснатите нарушения на ЗДвП от водача на лек автомобил
„Рено Меган" с peг. № *** са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
Налице са предпоставките за уважаване на исковата претенция и
отговорността на ГФ, на основание чл. 562, ал. 5 КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявеният иск се явява доказан по основание.
При така установените по делото безспорно факти, спорният между
страните въпрос се свежда единствено до определяне стойността на разходите
необходими за възстановяване на щетите.
В тази връзка съдът намира, че доводите на ответника за задължително
определяне на дължимото в случая обезщетение при условията на Наредба
№49/16.10.2014г. вр. с Наредба №24/08.03.2006г. и методиката за уреждане на
претенции за обезщетяване на вреди, са неоснователни. Действително според
5
чл.499, ал.2 КЗ обезщетението за имуществени вреди на МПС по застраховка
“Гражданска отговорност“, се определя в съответствие с методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, приета в съответствие с
чл.504 КЗ, като не може да надвишава действителната стойност на
причинената вреда. Но съгласно чл.4 от Приложение №1 към Наредба №24 от
08.03.2006г., методиката се прилага само като минимална долна граница в
случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен
ремонт на моторното превозно средство в сервиз и за случаите, когато
обезщетението се определя по експертна оценка. Посочените норми,
съпоставени с установеното от закона общо правило, че обезщетението по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ обхваща
действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до
застрахователната сума по договора, налагат извод, че Методиката
представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в
случаите, когато обезщетението се определя, без да са ангажирани
доказателства за стойността на щетата или когато не е налице спор за техният
размер. Наред с това, предвид изречение първо от чл.499, ал.2 КЗ, което
гласи, че обезщетението за вреди на имущество, не може да надвиши
действителната стойност на причинената вреда, ведно с другите препратки по
чл.558, ал.2 и ал.5 КЗ, се налага и извод, че Методиката по Наредба
№49/16.10.2014г. вр. с Наредба №24/08.03.2006г., не дерогира приложението
на общите норми на КЗ, служещи за определяне на размера на обезщетенията
за имуществени вреди. В този смисъл при съдебно предявена претенцията за
репариране на имуществени вреди настъпили в резултат от ПТП, съдът
следва да определи обезщетението по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице. Като при кредитиране на заключението, съдът не е
обвързан да проверява дали дадената от вещото лице действителна стойност
на увреденото имущество, не надвишава минималните размери по
Методиката, тъй като, ако пострадалият не получи цялата стойност на
пазарната цена за труд и материали, той не би могъл да извърши ремонта,
респективно не би бил обезщетен за претърпените вреди. Ето защо в трайната
съдебна практика е възприето разрешението, че при спор относно
обезщетение за разходи, които ще бъдат извършени в бъдеще, следва да бъде
предпочетена стойността, която е най-близка до пазарните условия за
извършване на ремонта.
Предвид гореизложеното неоснователни се явяват и съображенията на
ответника, че размерът на обезщетението, не може да се определи на база
необходими разходи за ремонт по средни пазарни стойности, тъй като в
случая не е доказано ремонтиране на уредения автомобил.
Неоснователни са доводите на ответника, че след като ищецът е избрал
начин на обезщетяването си по експертна оценка, то обезщетението, следва
задължително и окончателно, да се определи по реда на Наредба
№49/16.10.2014г. и приложения 1-6 към чл.15, ал.4 от Наредба №24 от 2006г.
Фактът, че пострадалият е избрал да бъде обезщетен по експертна оценка, не
преклудира правото му да оспори размера на определеното обезщетение и да
иска различен начин на обезщетяване. Още повече, че както вече се посочи,
методиката следва да се прилага само като минимална долна граница.
Възраженията на ответника, че същият не може да бъде приравнен на
застраховател, тъй като е създадена със закон структура, чиято дейност, е
строго регламентирана, респективно, че е недопустимо отклонение от
6
правилата по Наредба №49 и Методиката по Наредба №24, са несъстоятелни.
Очевидната цел на създаване на ГФ, е предвиждане на ред за обезщетяване на
лица пострадали по вина на водач, който не се ползва от договор за
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, т.е. за
осигуряване на заместваща застрахователно обезщетение престация. Ако се
приеме, че реда за обезщетяване на лица пострадали при инцидент,
предизвикани от застрахован водач, е различен от този при липса на
застраховка, би се стигнало до различно третиране на двата вида пострадали,
каквато очевидно не е целта на закона. Създаването на ГФ е именно с цел
еднаквата и облекчена възможност за пострадалите при инцидент, който не е
покрит застрахователен риск, да получат сигурно обезщетяване, подобно на
лицата, на които се полага обезщетение по договор за застраховка “ГО“. Ето
защо редът за определяне и размера на обезщетението за вреди на двете групи
лица следва да е еднакъв.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че начинът на
набиране на средствата в ГФ и правилата за разходването и отчитането им, е
ирелевантен за спора, още повече, че фондът е привилегирован, за разлика от
застрахователите, тъй като във всички случай на заплащане на обезщетение
може да предяви регресна претенция, с която евентуално да възстанови
изплатеното, каквато възможност е предоставена, видно от чл.562, ал.5, изр.
последно КЗ /Решение по в.т.д. № 374 по описа за 2019г. на ВОС; Решение по
в.т.д.№829/2020г. на ВОС и др./.
Воден от горното настоящият състав на съдът намира, че размерът на
дължимото обезщетение, следва да се определи на база разходите,
необходими за ремонт на МПС по пазарни цени.
По делото е изслушано заключението на вещото лице А.В. по
допуснатата от съда САТЕ, от което се установи, че е налице причинно-
следствена връзка между ПТП и настъпилите щети за лек автомобил „Ауди
А4" с peг. № ***, и е възможно същите да са причинени по степен и вид от
настъпилото ПТП. Необходимата стойност за отремонтирането на щетите
възлиза на 2154.77 лв. по средни пазарни цени към датата на събитието, като
при изчисляване на средната пазарна цена на труда се използва цената,
предлагана в сервизи, които притежават европейски сертификат за качество и
такива, които не притежават.
Не е спорно, че на ищеца е изплатено обезщетение от ответника в
размер на 468.27 лева.
Предвид установения размер на претърпените щети и след приспадане
на вече заплатеното застрахователно обезщетение, съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 1686.50 лв., ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.07.2021г.
до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските
извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото
е уважен иска и съобразно размера в който е уважен. Ищецът представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на следните
суми: 67.46 лв. - държавна такса; 200 лв. – депозити вещо лице и 420 лв. с
ДДС – платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.
Адвокатското възнаграждение съответства на предвидения минимален размер
по чл.7, ал.2, т.2 вр. параграф 2а от ДР от Наредба № 1/09.07.2004г. С оглед
изхода на делото съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат
7
присъдени разноски в размер на сумата 689.46 лв., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Ф., гр. ***, да заплати на М. Р. ИВ., ЕГН ********** с
адрес гр. ***, сумата 1686.50 лева /хиляда шестстотин осемдесет и шест
лева и 0.50 ст./, представляващи остатък от дължимо обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото в гр.
Варна на 10.06.2021г. застрахователно събитие с лек автомобил марка Ауди А
4 с ДК № ***, изразяващи се в увреждане на стоп десен, облицовка задна
броня, заден десен калник, спойлер задна броня и панел под стоп десен, ведно
със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба
– 12.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 562,
ал. 5 КЗ.
ОСЪЖДА Г.Ф., гр. ***, да заплати на М. Р. ИВ., ЕГН ********** с
адрес гр. *** сумата 689.46 лева /шестстотин осемдесет и девет лева и 0.46
ст./, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач ЗД
Б.И. АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. *** на страната на
ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8