РЕШЕНИЕ
№ 6688
гр. С., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110107014 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.“ ЕАД срещу И.
П. Б., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите както следва: 1043,39 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.12.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
03.11.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 245,28 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2021 г. – 20.10.2023 г., 13,49 лв. – главница за услуга
дялово разпределение за периода м.09.2020 г. до м.12.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
03.11.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 4,24 лв. – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до
20.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. 60944/2023 г. по описа на СРС, 178- ми състав.
Ищецът твърди, че ответникът като собственик на апартамент, находящ
се в гр. С., ул. „П. П.“ № **, вх. *, ет. *, има качеството потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в
сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
1
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. с.“ ЕООД,
съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна
собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с
което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез
назначения от съда особен представител. Ответникът излага твърдения, че
считано от 18.12.2020 г. собственик на имота е трето лице – А. В. Б., освен
това сочи, че съгласно представените от страна на ищеца документи, имотът е
бил прехвърлен със задължения, включително и такИ. към „Т. С.“ ЕАД,
поради което подробно аргументира, че не е надлежен ответник, евентуално
прави искане за привличане на А. В. Б. като трето лице-помагач. Оспорва
протокола на ОС на ЕС /едно от решенията по който протокол е свързан с
избор на фирма, извършваща услуга дялово разпределение/ като нищожен и
развИ. съображения в тази насока. С оглед изложеното оспорва наличието на
валиден договор между ЕС и „Т. с.“ ЕООД, евентуално излага твърдения, че
срокът на същия е изтекъл. Твърди, че не е получил като приложение към
исковата молба, копие на общите условия. Сочи, че липсват доказателства ОУ
да са публикувани в един централен и един местен ежедневник. Аргументира,
че не става ясно каква част от претенцията на ищеца е прогнозно начислена и
каква част е реално консумирана. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва абонатен номер ****** да се отнася за имот с адрес г. С., ул.
„П. П.“ № **, вх. *, ет. *, апартамент. Излага подробни твърдения в насока, че
ищецът не е легитимиран да претендира стойността на услугата дялово
разпределение. Оспорва изпадането в забава и твърди, че клаузите от ОУ
уреждащи сроковете за плащане на задълженията за ТЕ са неравноправни.
Твърди, че липсват доказателства за редовно посещение на имота за отчитане
на евентуално изразходваната ТЕ. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Със заявление от 03.11.2023 г. "Т. С." ЕАД е сезирало съда с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. П. Б. с ЕГН:
********** и адрес: **********, за сумите, както следва: 1 043,39 лева
(хиляда четиридесет и три лева и 39 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г.
до 31.12.2020 г., за топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес: гр.
С., УЛ.П. П. **, вх. *, ет. * , аб.№ ******, ведно със законна лихва за период от
03.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 245,28 лева (двеста
четиридесет и пет лева и 28 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 20.10.2023 г., 13,49лева (тринадесет лева и 49
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
2
разпределение за период от 01.09.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 03.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 4,24 лева
(четири лева и 24 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.11.2020 г. до 20.10.2023 г.
С разпореждане от 13.11.2023 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение като е присъдил процесните суми, както и сумата от 26,13 лв. -
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като са
събрани данни, че длъжникът не живее на установените адреси, като след
указания на съда в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
По делото е приет нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане № ***, том XXXXXXXXI, рег. №
16015/91 г., от 17.12.1991 г. с който К. Т. П. е придобил собствеността върху
апартамент, находящ се в гр. С., ул. „П.“ № **, вх/ *, * надпартерен етаж.
Прието е саморъчно завещание на К. Т. П. от 15.10.2013 г., с което П.
завещава собствения си апартамент в гр. С., ул. „П.“ № **, вх. *, ап. *,
придобит с нотариален № ***, том XXXXXXXXI, рег. № 16015/91 г., от
17.12.1991 г., на И. П. Б., ЕГН **********. Саморъчното завещание на П. е
обявено с протокол от 02.02.2017 г. на нотариус С. Т. след смъртта на
завещателя, настъпила на 07.03.2016 г.
Приет е нотариален акт за собственост на недвижим имот № 197, том I,
рег. № 3834, дело № 163/2017 г., от 05.04.2017 г., с който И. П. Б. е призната за
собственик на апартамент № *, находящ се в гр. С., СО-район „Т.“, ул. „П. П.“
№ **, вх. *, ет. *. Този нотариален акт е поправен с Нотариален акт а поправка
на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 18, том II, рег. № ****,
дело № 179/2017 г., от 13.04.2017 г., с който е постановено след „апартамент“
да не се чете „№7/седем“.
Приет е нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот вместо
изпълнение на задължение № 154, том VI, рег. № *****, дело № 1038/2020 г.,
от 18.12.2020 г., с който И. П. Б. е прехвърлила на А. В. Б. апартамент № *,
находящ се в гр. С., ул. „П. П.“ № **, вх. *, ет. *
Прието е искане за вписване на възбрана, вписано н книгите на
вписванията от 19.02.2020 г., том III, № 299, вх. № ****/19.02.2020 г., им.
Парт. ******;*****, за вписване на възбрана върху апартамент № *у находящ
се в гр. С., ул. „П. П.“ № **, вх. *, ет. *, притежаван от И. П. Б..
Прието е удостоверение за идентичност, от което се установява, че
апартамент, находящ се на адрес ул. „П.“ № **, вх. *, на трети надпартерен
етаж с лице на юг и запад /по нотариален акт/ е идентичен на апартамент № *,
регистриран в базата данни на адрес ул. „П.“ № **, вх. *, аб. № ****** на „Т.
С.“ ЕАД.
Прието е заявление-декларация от И. П. Б., с което същата е поискала от
„Т. С.“ ЕАД партидата за топлоснабден имот на адрес ул. „П. П.“ № **, вх. *,
ет. *, ап. *, аб. № ******, да бъде променена на името на заявителя.
Заявлението – декларация е от 05.05.2017 г. и носи подпис за И. П. Б..
Представен е протокол от проведено Общо събрание на етажните
3
собственици, в който протокол не е посочена дата на ОС, на адрес: гр. С., ул.
"П." № **, на което е взето решение да се сключи договор със "Т. с." ЕООД за
извършване на услугата "топлинно счетоводство" и са избрани представители,
които да сключат договор от името на етажната собственост. В приложение
към протокола е представен списък на собствениците. Срещу № * са посочени
имената на насбедодателя на Б. – Кирил Трифонов П. и е положен подпис,
който не е оспорен в настоящия процес.
По делото е приет Договор № 1941/17.01.2002 г., сключен между
етажната собственост на адрес: гр. С., ул. "П." № **, като възложител и "Т. с."
ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия.
Приет е и договор № *-*-**/03.06.2020 г., сключен между "Т. С." ЕАД –
възложител и „Т. с.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ.
По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от
един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № **-***/10.08.2007 г., срещу насрещно
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение
От страна на "Т. С." ЕАД са представени съобщение към фактура №
**********/31.07.2021 г. за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., както
и извлечение за абонат **********
От „Т. с.“ ЕООД са представени индивидуална справка за отопление и
топла вода за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., както и протокол за
неосигурен достъп, от който се установява, че на 20.05.2021 г. и на 30.05.2021
г. не е осигурен достъп за отчет за ап. 7.
По делото е допусната СТЕ. Настоящият състав кредитира приетото
заключение като обективно и обосновано. От СТЕ се установява, че
абонатната станция топлозахранва процесната сграда. Общия топломер в
абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец.
Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 00,00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители: за отопление
/имот и сградна инсталация/ и БГВ. В процесния имот има 7 броя радиатори с
монтиран ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/ с
дистанционен отчет в помещения: хол, кухня и 5 броя стаи. В банята има
щранг-лира с размери 2 елемента с ф51мм и висчина 2.80м. За отчетния
период не е осигурен достъп, за което са представени протоколи от
20.05.2021г. и 30.05.2021 г. Показанията на уредите с дистанционен отчет не се
нанасят на хартиен носител. Същите фигурират в изравнителната сметка,
представена на в.л За 2020/21г. има служебно изчислена ТЕ за щранг-лирата в
банята на база инсталирана мощност в размер на 551.040w, умножена по
МСРС /максимален специфичен разход на сградата/ в размер на:
2.148746дел./Вт. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от
сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба МЕ-РД-
4
04-1 от 12.03.2020г. на база пълната отопляема кубатура 341куб.м. акт за
разпределение на кубатурата, представена на в.л. Изчисленият процент от
ФДР за период 10.2020-04.2021 г. 20.58%. За процесния период няма
изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището
са демонтирани на 01.06.2002г.
В процесния имот има монтиран един брой водомер за топла вода. За
процесния период не е осигурен достъп до имота, за което са съставени
констативни протоколи от 20.05.202 [г. и 30.05.2021г. За отчетен период 20/21
г. има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител на топла
вода, при служебно определен разход 140л. на денонощие за един потребител.
През процесния период във фактурите изготвени от „Т.-С.” ЕАД няма
начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г. СТЕ счита,
че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба
№ Е-РД-О4-1 от 12.03.2020г. Технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от топлопреносното предприятие. Същите са изчислявани за
всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба № 16-334. От ТР”С.” са
представени свидетелства от метрологични проверки на топломера, а именно:
-свидетелство за проверка от 10.08.2017г. на топломер тип MULTICAL 66С,
kamstrup с фабр.******** със заключение: съответства, издадено от ЕНБРА
ТЕСТ - ЕООД. -свидетелство за проверка от 17.03.2021г. на топломер с
фабр.********* със заключение: съответства на одобрения тип, издадено от
„АРТТЕСТ — Б” проверката има валидност до м.03.2023. От горните
документи е видно, че топломерите с фабр.********* е преминал на
метрологична проверка през 42 месеца, вместо през 24 месеца, но през
процесния период топломера не е сменен и при последващита проверка на
топломера не са констатирани отклонения извън допустимите стойности. От
заключението по СТЕ се установява, че стойността на потребената ТЕ за
процесния период /05.2020 – 12.2020/ възлиза на 1084,84 лева.
По делото е допусната ССчЕ. Настоящият състав кредитира приетото
заключение като обективно и обосновано. От ССчЕ се установява, че няма
данни за извършени плащания на сумите предмет на процеса, които да са
осчетоводени по съдебна договорна сметка ID 188904. По възложение на съда
експертът – счетоводител е ползвал заключението по СТЕ, като е установил,
че дължимите се суми за топлинна енергия за периода 01.09.2020г. до
31.12.2020г. възлизат на 1008,70 лв. Лихвата за забава върху сумата за
топлинна енергия за посочения период (01.09.2020г. до 31.12.2020г.) за
периода от 15.09.2021г. до 20.10.2023 г. възлиза на 230,75 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено
възражение по чл. 414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В заповедта за
изпълнение изрично е посочено, че общо присъдените суми касаят и услугата
за дялово разпределение на топлинна енергия и лихва върху нея, поради което
съдът приема, че исковете, предявени по чл. 422 ГПК, са допустими за всички
5
претендирани суми, които в исковата молба съответстват на присъдените от
заповедния съд.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответницата въз основа на
твърдяното право на собственост върху имота, по силата на което
правоотношение е доставил топлинна енергия в твърдените количества до
имота и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата за
дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.
По възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на
ответницата е да докаже изтичане на законоопределения давностен срок, а в
тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД
и чл. 116 ЗЗД.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на ответницата в забава - уговорен падеж за плащане на цената на
доставената топлинна енергия, респективно датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответницата покана за заплащане на
таксата за дялово разпределение
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да
докаже, че е погасила претендираните вземания.
По делото установява от приетите доказателства, че през исковия период
процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в
която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е
еквИ.лентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
6
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота.
В мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното,
собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител и на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание
на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за
да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че през процесния период
ответницата е имала качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до
процесния имот.
Въз основа на приетото по делото саморъчно завещание се установява,
че ответницата Б. е придобила собствеността върху описания в исковата молба
апартамент.
Съдът приема, че последната е собственик на процесния имот, през
исковия период и като такава – потребител на доставената до същия топлинна
енергия по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.
В случая не се установява през процесния период правото на
собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на
ползване на трето за спора лице или да е възникнало изрично договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между трето за спора лице
и "Т. С." ЕАД, поради което именно ответницата има задължение да заплаща
стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за исковия
период и е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по
предявените искове.
Нещо повече, прието е по делото и заявление-декларация от
ответницата за открИ.не на партида при ищеца на името на ответницата за
имот с аб. №, съвпадащ с този, посочен в исковата молба.
С прехвърлянето на собствеността върху топлоснабдения имот чрез
договор на 18.12.2020 г. Б. е изгубила качеството си на собственик върху
имота, поради което е прекратено и правоотношението между нея и ищцовото
дружество, възникнало за този топлоснабден имот.
С оглед на гореизложеното искът за главница за ТЕ следва да се
отхвърли за периода 19.12.2020 г. – 31.12.2020 г.
7
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на
топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и
потребителя (клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо
изрично изявление на ответника – потребител, включително и относно
приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика -
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.
При тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г.
на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по силата на закона предвид
качеството на ответницата на собственик на имота през процесния период.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като
всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От ответницата своевременно е направено възражение за погасителна
давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такИ. за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е
уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за
продажба на топлинна енергия от "Т. С." ЕАД от 2016 г., купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като
настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 03.11.2023 г., на основание чл. 422, ал. 1
ГПК – то в случая от 03.11.2023 г. давността е прекъсната, Ето защо,
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 03.11.2020 г., са погасени по
8
давност.
В случая това са вземанията за периода м. 05.2020 г. - м. 08.2020 г.
включително, тъй като вземането за м. 09.2020 г. е станало изискуемо на
15.11.2020 г., или непогасени са вземанията за периода 01.09.2020 г. –
18.12.2020 г.
От заключението по СТЕ и по реда на чл. 162 ГПК се установява, че
незаплатено и непогасено по давност е вземането за периода м. 01.09.2020 г. –
м. 18.12.2020 г. за сумата от 799,01 лева, поради което искът следва да се
уважи до този размер, а за разликата над 799,01 лева до пълния предявен
размер от 1043,39 лева – да се отхвърли.
Върху главницата от 799,01 лева, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45 - дневен срок след
издаване на обща фактура за отчетния период, определена на база
изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по
ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно
определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили
сумите в посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на
ответницата за заплащане стойността на доставената енергия са възникнали
като срочни, поради което поставянето на потребителя в забава не е
обусловено от отправяне на покана от кредитора или от публикуване на
общата фактура на интернет - страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г.
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен
– с изтичане на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки
след края на отоплителния сезон. Ето защо за главните вземания за периода м.
01.09.2020 г. – 18.12.2020 г. в полза на ищеца съществува вземане за мораторна
лихва, която следва да се начислява за периода 15.09.2022 г. – 20.10.2023 г. и е
в размер на 183,47 лв., който размер е изчислен от съда с онлайн лихвен
калкулатор на НАП.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в
която се намира жилището на ответницата, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. От събраните в хода на производството доказателства
е установено, че услугата е извършвана през процесия период от "Т. с." ЕООД.
В отношенията между страните са приложими общите условия, приети
по делото като доказателство, като според тези условия редът и начинът на
заплащане на услугата "дялово разпределение" се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение.
Според чл. 22 ОУ услугата "дялово разпределение" се заплаща на продавача –
9
"Т. С." ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество следва да
бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е
установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на
същата е дължима на ищеца.
Ето защо и този иск е доказан по основание и по размер за сумата от
13,49 лв., която се доказва от експертните заключение
Най-старото процесно вземане за м. 09.2020 г. е възникнало на
01.10.2020 г. /тук 45-дневкият срок за плащане не се прилага/ и давността за
него е изтеклa на 01.10.2023 г. До предявяване на иска е изтекла давността и за
вземането за м. 10.2020 г., т. е. дължима е цената за такси на ФДР за периода
01.11.2020 г. – 18.12.2020 г., която съдът определя в размер на 5,06 лева. До
този размер искът следва да се уважи, а за разликата над 5,06 лева до 13,49
лева, както и за периодите 01.09.2020 – 31.10.2020 г. и 19.12.2020 г. –
31.12.2020 г. – да се отхвърли.
Като законна последица върху главницата следва да се присъди законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
плащане на задължението.
По иска за мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услуга дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 4,24 лв. е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца
следва да бъде присъдена сума в размер на 805,40 лв. от общо претендираните
съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер на 1073,87лв. (73,87 лв. – държавна
такса, 600 лв. – експертизи, 300 лв. – особен представител, 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване материалния интерес, фактическата и правната сложност на
делото), съразмерно с уважената част от исковете.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца се следват разноски в размер на сумата от 57,10 лв. от общо 76,13лв.
Ответницата е представлявана от особен представител. Не претендира
разноски, поради което такИ. не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.“ ЕАД с ЕИК:
********** и адрес: гр. С., УЛ. „Я.“ ** *, общ. Столична, обл. С. (столица),
срещу И. П. Б. с ЕГН: ********** и адрес: **********, по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че И. П. Б. дължи на „Т. С.“ ЕАД както следва:
Сумата от 799,01 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент,
находящ се на адрес: гр. С., УЛ.П. П. **, вх. *, ет. * , аб.№ ******, за
период от 01.09.2020 г. до 18.12.2020 г., ведно със законна лихва за
период от 03.11.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този
иск за разликата над 799,01 лева до предявения размер от 1043,39 лева,
както и за периодите 01.05.2020 г. – 31.08.2020 г. и 19.12.2020 г. –
31.12.2020 г.
сумата 183,47 лева представляваща мораторна лихва върху
горепосочената главница за период от 15.09.2021 г. до 20.10.2023 г., като
отхвърля този иск за разликата над 183,47 лева до предявения размер от
245,28 лева;
сумата от 5,06 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2020 г. до 18.12.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 03.11.2023 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 5,06 лева до
предявения размер от 13,49 лева, както и за периодите 01.09.2020 г. –
31.10.2020 г. и 19.12.2020 г. – 31.12.2020 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.11.2023
г. по ч. гр. д. № 60944/2023 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: ********** и адрес: гр.
С., УЛ. „Я.“ ** *, общ. Столична, обл. С. (столица), срещу И. П. Б. с ЕГН:
********** и адрес: **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимост на сумата 4,24 лева,
представляваща мораторна лихва върху главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до 31.12.2020 г., за период
от 15.11.2020 г. до 20.10.2023 г. за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.11.2023 г. по ч. гр. д. № 60944/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 178 състав.
ОСЪЖДА И. П. Б. с ЕГН: ********** и адрес: **********, да заплати
на „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: ********** и адрес: гр. С., УЛ. „Я.“ ** *, общ.
Столична, обл. С. (столица), на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от
57,10 лв. - разноски за ч. гр. д. № 60944/2023 г. по описа на СРС, ГО, 178
състав, и сумата от 805,40 лв. - разноски за гр.д. № *014/2024 г. по описа на
СРС, ГО, 178 състав, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т. с.“ ЕООД, ЕИК
*********, като трето лице - помагач на страната на ищеца "Т. С." ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12