РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Ямбол , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря Е.А.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20202330102035 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба от С. Д. И. от с. Б., общ. Н.
обл. Б. срещу ЕТ „***“, гр. Я. С исковата молба се претендират след направеното изменение
да бъде признато за установено съществуването на вземането на ищцата срещу ответника за
сумата от 233.10 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото й на ползването
на собствените й 1/6 ид.ч. от процесните недвижими имоти: земеделска земя, находяща се в
землището на с. Т. общ.С, с идентификатори: 72076.2.52, целият с площ от 12 401 кв.м.,
72076.5.96, целият с площ от 9 329 кв.м., 72076.6.38, целият с площ от 5 009 кв.м., и
72076.9.8, целият с площ от 10 993 кв.м., за стопанската 2017/2018 година. Твърди се, че
ищцата е собственик на 1/6 ид.ч. от процесните недвижими имоти като в с.з, чрез
процесуалния представител с ищцата се поддържа, че същата не е давала съгласието си и не
е знаела, че нейните недвижими имоти са отдадени под наем.
В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се сочи, че за
ползването на всички описани в исковата въпроси между ответника от една страна и И.С. С.
от друга страна, съсобственик на нивите е бил сключен договор на 16.06.2017 г., за
стопанската 2017/2018 г., като за този срок е определен и дължимата от наемателя наемна
цена. Твърди се, че наемната цена е била заплатена, за което има издадени съответни
разписки. В обобщение се поддържа, че предявения иск е неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
В съдено заседание за ищцата се явява в качеството на процесуален представител по
1
пълномощие адв. С.З. от АК В., чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително
депозирана по делото писмена защита и на подробно изложените в нея съображения се
поддържа предявения иск.
В съдебно заседание за ответника се явява в качеството на процесуален представител
по пълномощия адв. Г.Д. от АК гр.Я. чрез когото в хода на делото по същество се
претендира иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.06.2020 год. пред Районен съд Ямбол е било депозирано заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на С. Д. И. с ЕГН **********, с което е
поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против
длъжника ЕТ „***“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Я. за сумата от 233,10
лева, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
По така депозираното заявление пред Районен съд Ямбол е образувано ч. гр.дело №
*** год по описа на същия съд.
Заповедният съд е уважил искането на заявителя за претендираната сума и е издал
заповед № *** год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като в срока по
чл.414, ал.2 ГПК е подадено възражение срещу длъжника.
По делото са ангажирани като писмени доказателства: заверени копия на
удостоверение за наследници на И.С. Т. с изх. № *** г. на Кметство на с. Т. общ. С., обл. Я.
решение № *** за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи
съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Т., общ. С. обл. Я. издадено на 15.02.1995
г. от Общинска служба „Земеделие“ гр. Стралджа, Скица на поземлен имот № *** г., скица
на поземлен имот № *** г., скица на поземлен имот № *** г., скица на поземлен имот №
*** г., всички издадено от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Я. писмо от ОС
„Земеделие“ – гр. Стралджа, към ОС „Земеделие“ гр. Я. до С. Д. И. с изх. № ***г., справка
от НСИ за цени на земеделска земя и арендата в селското стопанство в област Я. през 2018
г. с методологични бележки към нея, заверено копие на Договор за наем на земеделска земя
от *** г., разписка за изплатен наем № *** г., разписка за изплатен наем № *** г.
Видно от представения по делото договор за наем на земеделска земя от 16.06.2017
год. И.С. С. от с.Т. в качеството на наемодател е предоставил на ответника ЕТ „*** в
качеството на наемодател за временно ползване процесните четири поземлени имота, за
стопанската година от 01.10.2017 год. до 01.10.2018 год., срещу наемна цена равна на
левовата равностойност на 60 кг. зърно от обработен декар.
Видно от представената по делото разписка № *** год., И.С. С. е получил от ЕТ „***“
2
сумата от 1132 лева, представляваща наем за ползване на селскостопанска земя в размер на
25,154 дка в землището на с.Т. през стопанската 2017-2018 год.
Видно от представената по делото разписка № *** год. И. Д. И. е получил от ЕТ „***“
сумата от 906 лева, представляваща наем за ползване на селскостопанска земя в размер на
12,577 + 7,560 дка в землището на с.Т. през стопанската 2017-2018 год.
По искане на ищцата бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на
свидетел лицето И.Р.М. /живущ на съпружески начала с ищцата/, видно от които за
процесните земеделски имоти двамата научили от края на м.октомври 2019 год. До този
момент не знаели, че ищцата наследствени имоти в с.Т. Не знаели за договора за наем до
момента, в който не получили информация от Държавен фонд „Земеделие“. Ищцата не била
сключвала договор за наем, не била получавала рента, наем, обезщетение в връзка с тези
имоти за 2017/2018 година.
По искане на ответника бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството
им на свидетели, лицата: И.С. С., И. Д. И. и Р. Т. И.
От показанията на св. И. С. се установява, че той е съсобственик на процесните
земеделски земи като е сключил договора за наем на същите за стопанската 2017/2018 год.
За сключване на договора свидетелят говорил с всички съсобственици, братовчеди, и те
дали своето съгласие, с изключение на ищцата, негова племенница, с която имал контакт по-
късно. Свидетелят получил наема за 2017/2018 год., за всички земи, като И.Д. също получил
някакви пари.
Видно от показанията на И.И., същият е съсобственик на процесните земеделски земи
в с.Т. като неговата част около 6,8 дка. За 2017/2018 год. братовчед му /св.И. С./ се обадил
на него и брат му и те съгласили земята да бъде дадена на друго лице под наем.
Съсобственици били той , брат му и двама братовчеди. Не познавал ищцата, познавал баща
и. Свидетеля получил рентата си за 2017/208 год., взел парите за него и брат му, за 12 дка за
двамата. Дал парите на брат си.
Видно от показанията на св.Р. И., баща му Т. И. С. притежава 1/3 ид.ч. от земята.
Свидетелят бил упълномощен от баща си да се занимава със зеямата. Свидетелят дал
съгласието си земята да бъде отдадена под наем на друг арендатор за стопанската 2017/2018
год. Получили арендата която им се полага. Писмено пълномощно за подписване на
договора не бил давал той и баща му.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с предявен положителен установителен иск с правно основание
чл.415, ал.1, т.1 ГПК, същият е процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна
в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице правна
3
възможност с оглед разпоредбата на чл.415, ал.2 ГПК.
По делото между страните не е спорно, че ищцата е собственик по наследство на 1/6
ид.ч. от поземлени имоти-земеделска земя находящи се в землището на с.Т. общ.Стралджа,
обл.Ямбол, с идентификатори: 72076.2.52 целият с площ от 12 401 кв.м.; 72076.5.96 целият с
площ от 9 329 кв.м.; 72076.6.38 целият с площ 5 009 кв.м. и 72076.9.8 целият с площ 10 993
кв.м.
От събраните гласни доказателства се установява, че договора за отдаване под наем на
земеделските земи е станало със знанието и съгласието на останалите съсобственици. Т.е.
налице е било съществуване на мнозинство за управление на общата вещ. Наред с това се
установява по делото, че ответника е заплатил наемната цена за ползваните от него
земеделски земи за стопанската 2017/2018 год. на св. И. С. и на св. Р. И. –лично.
Ето защо предявения иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Следва да се отхвърли и искането на ищцата за законна лихва върху претендираната сума от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените от него
разноски в размер на 300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, които
на основание чл.78, ал.3 ГПК се възложат в тежест на ищцата.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от С. Д. И. с ЕГН **********, с адрес:
с.Б., общ.Н., обл.Б. срещу ЕТ „***“ с ЕИК ***, с адрес: гр.Я. ж.к. „***, представляван от П.
С.Д. иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, за признаване за установено съществуването на вземането
на ищцата срещу ответника за сумата от 233,10 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от правото и на ползване на собствените и 1/6 ид.ч. от недвижими имоти,
земеделска земя, находяща се в землището на с.Т. общ.С. с идентификатори: 72076.2.52,
целият с площ от 12 401 кв.м.; 72076.5.96, целият с площ от 9 329 кв.м.; 72076.6.38, целият с
площ от 5 009 кв.м. и 72076, целият с площ от 10 993 кв.м., за стопанската ********* год.,
ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № *** год. по ч.гр.дело № *** год. по описа на Районен съд Я.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, С. Д. И. с ЕГН **********, с адрес: с.Б.
общ.Н. обл.Б. ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „***“ с ЕИК ***, с адрес: гр.Я. ж.к. „***, представляван
от П.С.Д. сумата от 300 лева – разноски по делото.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5