Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
ГР. Пловдив, 18 януари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Първо отд., XVIII състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 358 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 ал.1
във връзка с чл.225а ал.1 във връзка ал.2 т.3 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на А.Е.М., ЕГН **********, чрез адв. Г. Н.-пълномощник, против
Заповед № РД-20-795/08.09.2020 г., издадена от кмета на район „Централен“ при
община Пловдив, с която е наредено премахване на незаконен строеж,
представляващ: „Преустройство и приобщаване на открита тераса към втори етаж“
на сграда с ИД 56784.522.613.1, изградена в имот с ИД 56784.522.613 по КК и КР
на гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „И.В.“ № 53.
По
подробно изложени в жалбата съображения се иска отмяна на посочената заповед
като незаконосъобразна. Основните доводи, които се поддържат са, че
разпореденият за премахване строеж представлява търпим такъв по смисъла на §16
от ПЗР към ЗУТ. Претендират се разноски.
Ответникът
- кмет на район „Централен“ при община Пловдив, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител.
Заинтересуваните
страни, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не
изразяват становище по основателността на жалбата.
Административен
съд- Пловдив в настоящия състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, посочен като собственик на
процесния незаконен строеж и в посочения от закона срок и в изпълнение на
Определение № 6644/02.06.2021г. по АД № 4430/2021г. на ВАС, Второ отд. Това
прави жалбата процесуално допустима.
Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията в тази насока са следните.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят
се легитимира като собственик на имот с адрес: гр. Пловдив, ул. И.В.“ № 53 и ИД
56784.522.613 по КК и КР на гр. Пловдив, съгласно НА № 2, том 7, рег. № 1798,
дело № 1704/1993г.
На
20.11.2019 г. работна група от длъжностни лица при район „Централен“ на общ.
Пловдив, в състав: инж. Н.П.– директор дирекция „СМСТИ“, инж. С.Н.– главен
експерт „ИК и ТИ“ и инж. А.П.– главен експерт „КСТИВ и КМ“ към район
„Централен“ при общ. Пловдив, извършва проверка на място, на строеж:
„Преустройство и приобщаване на открита тераса към втори етаж“ на сграда с ИД
56784.522.613.1, изградена в имот с ИД 56784.522.613 по КК и КР на гр. Пловдив,
с адрес: гр. Пловдив, ул. „И.В.“ № 53.
За
резултатите от проверката е съставен Констативен акт /КА/ № 40/20.11.2019г.
Според посочения протокол, на проверката не присъстват други лица. Комисията
констатира изпълнението на: - приобщаване на свободно пространство на втория
етаж, в южната част на съществуваща тераса, явяваща се пристройка на сграда с
ИД 56784.522.613.1, посредством изграждане на ограждащи тухлени носещи стени,
което помещение се използва за санитарно такова и друго; монтирани са дограми
за врати и прозорци; пристройката е с приблизителни размери в план 6.50 м./1.50
м. с изпълнен едноскатен покрив на две нива.
В
рамките на проверката е установено, че имотът е собственост на А.Н., съгласно
НА № 23, том 55, дело 16171/13.12.1994 г., издаден от РС – Пловдив; Р.Т.С.,
съгласно НА № 119, том 6, рег. № 1660, дело № 1864/06.03.1992 г., издаден от
нотариус при РС – Пловдив; Наум Иванов М., съгласно НА № 12, том 7, рег. №
1819, дело № 2026/12.03.1992 г., издадено от нотариус при РС – Пловдив; Г. С.Г.,
съгласно НА № 156, том XI, рег. № 6232, дело № 4295/20.09.1982 г., издаден от
РС – Пловдив; А.Е.М., съгласно НА № 2, том 7, рег. № 1798, дело №
1704/25.02.1993 г. – наследници на А.Н.М. с протокол за делба № 1, том
1/02.01.1969 г., издаден от Пловдивски народен съд, съгласно Удостоверение за
наследници с изх. №– 7000-1448(6) от 22.07.2019 г. ). Възложител на строежа и
негов извършител е посочен да е А.Е.М.,
наследник на А.Н.М.. Обектът има характеристиките на строеж по §5 т.38 от ДР на
ЗУТ, като за него не са представени строителни книжа – одобрен инвестиционен
проект, издадено разрешение за строеж, акт за узаконяване и протокол за
определяне на строителна линия и ниво. Разположението на строежа с параметрите
му е изобразен на окомерна скица. Длъжностните лица по строителството са
констатирали, че е извършено строителство без одобрен проект и издадено
разрешение за строеж, с което са нарушени разпоредбите на л.148 и чл.157 от ЗУТ.
Предвид
установените нарушения на посочените нормативни разпоредби, констативният акт е
съставен на основание чл.225а ал.2 от ЗУТ и е основание за започване на
административно производство по реда на чл.225а ал.1 от ЗУТ за премахване на
незаконното строителство.
Жалбоподателят
е депозирал против КА № 40/20.11.2019г. Възражение вх. № Към № 70 00-17448(10)
от 12.12.2019 г., Последвало е издаването на оспорената Заповед № РД
20-795/08.09.2020г., от кмета на район „Централен“, община Пловдив, за
премахване на незаконен строеж: „Преустройство и приобщаване на открита тераса
към втори етаж на сграда с ИД 56784.522.613.1, изградена в имот с ИД
56784.522.613 по КК и КР на гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „И.В.“ № 53.
В
хода на съдебното производство от страна на ответника е представена пълната
административна преписка, като сред документите по преписката е и декларация
(л.162), в която е посочена годината на изграждане на санитарния възел, а
именно 1962 г. и Строително разрешение № 724/16.09.1961 г. (л.163).
По
делото е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-техническа
експертиза, която съдът изцяло кредитира като компетентно, обективно изготвена.
Вещото
лице инж. Я.Р., за да изготви заключението си, е използвала всички приложени по
делото документи, в присъствието на жалбоподателя е извършла оглед и заснемане
на процесния строеж, като е изготвила и снимков материал; посетила е
техническата служба на община Пловдив - район "Централен", където се
е запознала с действащия ПУП - изм. на ЗРП и КЗСП и с всички налични в архива
предходни /обезсилени/ планове; проучила е кадастралната карта на гр.Пловдив за
територията на процесния строеж; изготвила е извлечение от нея за ситуиране на
строежа.
От
извършения оглед на място и заснемане на процесния строеж, вещото лице е
констатирало, че разглежданият строеж представлява преустройство на
съществуваща тераса към жилището на втория етаж, която е построена като
пристройка към жилищната сграда с издадено Разрешение за строеж №
724/16.09.1961г. Терасата е построена с размери 1,90м./6,60м. с 5см.
делатационна фуга от фасадата на сградата. Вратите в ограждащия зид на сградата
са изпълнени при строителството на терасата. Тогава е изпълнена и подовата
конструкция - стоманобетонова плоча над първия етаж. Изпълнени са и плътни
тухлени парапети по периметъра на терасата. При извършеното преустройство
терасата е разделена на две части с различна конструкция, разделени с тухлен
зид с дебелина 12см. От общата дължина 6,60м. на терасата, югозападната част
заема 4,60м., а североизточната - 2,10м. Разделянето следва делбата на жилището
на втория етаж на сградата с цел самостоятелно ползване на два дяла от две
семейства. Югозападната част, за дължина 2,95м. от общата дължина 6,60м. е с
надзиждане на парапетите до височина 2,90м. над подовата плоча и отделяне от
останалата част с тухлен зид с дебелина 25см. Пространството е покрито със
стоманобетонова плоча, върху която е положен вълнообразен етернит. Помещението
е ползвано за кухненски бокс. В преградния зид е оставена врата и е оформено
второ помещение върху терасата. То е с ширина 1,55м. и е служело за покрита
тераса към жилището, тъй като в него се е влизало през отделна врата във
фасадата на сградата. Това помещение е с по-малка височина 2,25м. и над него не
е изпълнена плоча, а е монтиран лист ламарина и е нареден вълнообразен етернит.
Над съществуващия тухлен парапет на терасата е изпълнено остъкление от винкели
и единично стъкло. Втората половина от терасата, от североизток представлява
баня с тоалетна и предверие към тях. Те са разделени с тухлен зид, с врата в
него за вход в банята. Покривът на тази част от преустроената тераса е от
дървена конструкция с наклон към двора, като високата част до фасадата на
сградата е с височина 2,30м., а ниската е 2,15м. Върху дървените елементи е
положен лист фазер и върху него е нареден вълнообразен етернит по наклона.
Върху тухления парапет на терасата е изпълнено остъкление с винкели и единично
стъкло. В банята с тоалетна са монтирани душ, бойлер и тоалетна чиния.
Предверието пред банята е ползвано за перално и в него все още се намира пералната
машина. Терасата и помещенията, които са оформени след нейното преустройство
нямат външна мазилка. Вътре довършителните работи са според начина на ползване
- фаянс по стените в кухненския бокс и банята, мазилка с постна боя по стените,
линолеум на пода, теракота на пода в банята.
Според
експерта, физическото състояние на помещенията върху терасата може да се опише
като много лошо. Цялата пристройка, включваща тераса на втория етаж е
наклонена, отделена от жилищната сграда и вътре в помещенията се е създал
просвет към външното пространство. Навсякъде мазилката е олющена, опадала, с
множество следи от течове. Таваните са "кърпени" с подръчни материали
-найлон и ламарини. Има следи от мухъл. Всички довършителни работи - теракота,
фаянс, боядисване и т.н. са силно захабени, до степен да не могат да се ползват
нормално помещенията. Оборудването и обзавеждането на помещенията /бойлер,
пералня, печка/ са от видове, които от десетилетия не се произвеждат и ползват.
Общият вид на помещенията свидетелства са изпълнение преди около 50-60 години.
Технически данни за строежа: - Площ -
12,50 кв.м.; - Височина - 2,25м. и 3,03м.
Вещото
лице е установило също така, че действащ ПУП за процесния имот е одобрения
проект за изм. на ЗРП и КЗСП със Заповед №ОА-1655/29.08.2001г. на част от
кв.174-нов /284-стар/ по плана на ЦГЧ - гр.Пловдив. За УПИ VII-613, образуван
като част от предходния n.I-родилен дом е предвидено запазване на
съществуващото застрояване, частично надстрояване до 4 етажа и едноетажна
пристройка с допълващи функции, свързано със застрояването в n.VIII. В кадастралната основа на плана процесният
строеж е отразен като съществуваща тераса към жилищната сграда. Терасата е
включена в предвиденото основно застрояване за имота. (За Централна градска
част - Пловдив е изработен ПУП - ПРЗ със Специфични правила и нормативи.
Окончателният проект е разгледан от ЕСУТ при Община Пловдив и е приет с Решение
по т.1 на Протокол №29/19.07.2019г. Проектът е съобщен по реда на чл.128, ал.1
от ЗУТ в ДВ, бр.70/03.09.2019г., срокът за подаване на писмени възражения е
изтекъл и проектът към настоящия момент е внесен в Общински съвет гр.Пловдив за
одобряване.).
В
Окончателни проект на ПУП - ПРЗ и СПН за ЦГЧ - Пловдив, процесният имот е
отреден за УПИ VII - 522.613 - жил. строителство от кв. 168-нов /174-стар/.
Съгласно плана за застрояване за процесния имот е предвидено частично
надстрояване на съществуващата жилищна сграда с промяна в конфигурацията й и
едноетажно допълващо застрояване към дъното. Процесната тераса не е включена в
режима на застрояване, а на нейно място е предвидено едноетажно допълващо
застрояване.
Експертизата
е констатирала, че на терасата, построена с Разрешение за строеж
№724/16.09.1961г. е извършено преустройство с цел осигуряване на допълнителни
помещения към жилището на втория етаж на сградата. Върху нея са оформени
кухненски бокс, затворена тераса, баня и тоалетна с предверие.
Вещото
лице извежда извод, че процесният строеж е допустим по действащия за имота ПУП
и по нормите и правилата на ЗУТ и наредбите към него.
В
съдебно заседание на 22.10.2021 г. е разпитан като свидетел Емил Атанасов М.,
от чийто показания се установява, че имотът е на сина му и се намира на ул. „И.В.“,
№ 53, на втория етаж. Половината етаж се държи от техен братовчед, а другата
половина е на сина му. Сградата е на три етажа. Сградата има тераса, която е от
страната на цигарената фабрика, по негово мнение, от източната страна. Терасата
е построена през 1961 г. от неговия баща - А.М. и чичо му - А.М.. Терасата е строена от бригада. Те
двамата били възложители на тази тераса. С терасата се построила и една
тоалетна и едно сервизно помещение. За терасата се влиза през жилищата, не се
влиза през стълбището. Не си спомня да са имали някакви проблеми за тази тераса.
Съдът кредитира показанията на свидетеля.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
При
извършената проверка за законосъобразност на обжалваната заповед, настоящият
съдебен състав констатира, че същата е издадена от компетентен орган в обема на
правомощията му, в изискуемата от закона писмена форма. По делото е приета
заповед № 13ОА556/05.03.2013г. на кмета на община-Пловдив, с която делегира
свои правомощия по реда на чл. 225а от ЗУТ на районните кметове. Съгласно нормата на чл.225а от ЗУТ кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2
или на части от тях.
Няма
спор между страните относно обстоятелството, а това се потвърждава и от
доказателствата по делото, че разпоредения за премахване строеж: „Преустройство
и приобщаване на открита тераса към втори етаж“ на сграда с ИД 56784.522.613.1,
изградена в имот с ИД 56784.522.613 по КК и КР на гр. Пловдив, представлява
строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ и строежът е резултат от изпълнен на
място "основен ремонт" по смисъла на §5 т.42 от ДР на ЗУТ. Освен
това, разпореденият за премахване строеж е от V категория по смисъла на чл.137
ал.1 т.5 от ЗУТ.
Съдът
намира оспорената заповед за постановена в съответствие с изискванията за форма
на административния акт, предвид направеното посочване на фактическите и
правните основания, послужили за нейното издаване, както и реда за нейното
оспорване. Освен това съдът намира, че строежът е в достатъчна степен
индивидуализиран, включително с изричното му описание като местоположение,
размери в КА № 40/20.11.2019 г.
При
издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения на специалните
административнопроизводствени правила, регламентирани в чл.225а ал.1 от ЗУТ.
Началото на процедурата е поставено със съставяне на констативен акт, изготвен
от компетентни длъжностни лица.
Спорът
по делото е дали процесният строеж е търпим с оглед установената година на построяване-
1962 г.
Съгласно
параграф 16 ал.1 от ПР на ЗУТ (доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) строежи, изградени
до 7 април 1987 г. /какъвто е настоящият случай/, за които няма строителни
книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и
по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
Закона за устройство на територията, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Релевантните
обстоятелства за търпимостта на строежа с оглед нормата на §16 ал.1 от ПР на
ЗУТ са, дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени
планове по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или
съгласно Закона за устройство на територията. По делото по безспорен начин се
установява, че се касае за тераса, предвидена в основното застрояване на имота,
като в КК същата не е отразена и като самостоятелно застрояване с отделен
идентификатор.
Каза
се, в застроителния план и в КЗСП по Заповед № ОА 1655/29.08.2001 г,. действаща
и в момента, терасата е включена в предвиденото основно застрояване за имота,
което я прави „допустим строеж“ по действащ ПУП, включен в режима на
застрояване в УПИ. Този строеж е допустим и съобразно разпоредбата на чл.110
ал.3 от Наредба № 7/22.12.2003 г., според която, санитарно помещение не се
допуска над жилищно помещение, кухня или килер за хранителни продукти, а в
случая, процесните помещения на втория етаж от терасата са разположени над
входа на жилищната сграда, заемащ първия етаж от терасата, където няма обитаеми
помещения, което също я прави допустим строеж. До този извод е стигнало и
вещото лице, а именно, че процесният строеж е допустим по действащия за имота
ПУП и по нормите на ЗУТ и наредбите към него.
Каза
се по-горе, СТЕ е установила, че в действащия ПУП – изм. ЗРП и КЗСП, одобрен
със Заповед № ОА 1655/29.08.2001 за част
от кв.174 – нов, /284-стар/ по плана на ЦГЧ – Пловдив, за УПИ VII-613, образува
като част от предходния п.I – родилен дом, е предвидено запазване на
съществуващото застрояване, частично застрояване до 4 етажа и едноетажна
постройка с допълващи функции, свързано със застрояването в п.VIII, както и, че
в кадастралната основа на плана процесният строеж е отразен като съществуваща
тераса към жилищната сграда, т.е. терасата е включена в предвиденото основно
застрояване за имота; терасата не е отразена и като самостоятелно застрояване с
отделен идентификатор. От друга страна, видно от приложения нотариален акт №
2/1993 год., с който А.М. е придобил имота, същият е придобит ведно с ½
идеална част от терасата на втория етаж – източната половина. По регулационните
планове, проследени от вещото лице (1923 г., 1954 г., 1973 и ПУП – ПРЗ, одобрен
със Заповед № ОА 1155/29.11.1982 г., терасата е отразена след 1973 г., като е
идентично отразяването с това през 1982г. – отразена е жилищна сграда като
съществуваща със сигнатура „2мж“ и е отразена терасата към нея от южната
фасада.
В същия смисъл са и показанията на
разпитания свидетел Емил М., който е на 67 години и познава имота отдавна, тъй като е бил
собственост на баща му и чичо му и съобщава, че терасата е построена тогава от
строителна бригада, за изграждане на една тоалетна и едно сервизно помещение.
Твърди, че за терасата се влиза през жилището, а не през стълбището.
Отделно по административната преписка са
приложени: - отговор на писмо на главния архитект на район „Централен“ при
община- Пловдив вх. № Ц1-94-В-251 от 24.09.2003 г. от В.А.М., в което
декларира, че санитарният възел на южната част на втория етаж на жилищната
сграда в УПИ VII – 613, кв.174-нов, 284
– стар по плана на ЦГЧ – гр. Пловдив, ул. „И.В.“ № 53, негова собственост е
построен още със строителството на сградата през 1926 г.; нотариално заверена
декларация от Ц.С.И.и Г. Д.Т., живущи в гр. Пловдив, ул. „И.В.“ № 47 (а и б), с
която декларират, че процесният санитарен възел, собственост на В.А.М.,
съществува като такъв още с построяването на сградата – 1926 г.; - Строително
разрешение № 724/16.09.1961 г., с което „… на наследниците на Н. М. … се
разрешава направа на тераса към двора с …. 1-5 м. по цялата ширина на сградата,
съгласно означенията на скицата.
Следователно,
от всички тези приложени писмени документи се установява, че изграждането на
терасата е извършено преди 25.02.1993 год., от когато е нотариален акт № 2/1993
г., към този момент терасата вече е била изградена в този вид, което се
потвърждава и от СТЕ.
Или
иначе казано, разпореденият за премахване строеж се явява изпълнен в
съответствие с правилата и нормативите съгласно ЗУТ и същият представлява
търпим строеж по смисъла на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ, като с разпореждането за
премахването на търпим строеж, кметът на район „Централен“ при община Пловдив е
постановил оспорената по делото заповед в противоречие с относимата материалноправна
норма на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ.
От
своя страна, противоречието с материалноправни разпоредби обуславя
незаконосъобразността на оспорената заповед, поради което същата следва да бъде
отменена.
При
този изход на спора и предвид претенциите на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото, съдът намира, че на основание чл.143 ал.1 от АПК, такива му
се следват. Същите се констатираха в размер на 1 290 (хиляда двеста и
деветдесет) лева, представляващи – 10.00 лв. държавна такса, 200.00лв.-депозит
за вещо лице и 1 080.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят
е следвало да внесе сумата от 150 лева за изплащане в пълен размер на сторените
разходи от вещото лице по СТЕ. Това не е било сторено в указания срок и ще
следва да се осъди да ги заплати по сметка на съда.
Воден
от горното, Административен съд – Пловдив, ХVIІІ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.Е.М., ЕГН ********** Заповед №
РД-20-795/08.09.2020 г., издадена от кмета на район „Централен“ при община
Пловдив, с която е наредено премахване на незаконен строеж, представляващ:
„Преустройство и приобщаване на открита тераса към втори етаж“ на сграда с ИД
56784.522.613.1, изградена в имот с ИД 56784.522.613 по КК и КР на гр. Пловдив,
с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „И.В.“ № 53.
ОСЪЖДА
Община Пловдив, да заплати на А.Е.М., ЕГН ********** сумата от 1 290 (хиляда
двеста и деветдесет) лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА
А.Е.М., ЕГН ********** да заплати по сметка на Административен съд-Пловдив
сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща възнаграждение за вещо лице
по СТЕ.
Решението
подлежи на обжалвано пред Върховен административен съд на Р България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/