Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Димитровград, 27.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд .............….....……………
колегия в публичното заседание на
двадесет и осми февруари .................................................................
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: Андрей Андреев
Съдебни
заседатели: .........................................
Членове:
при секретаря Т. Д. ....…...............................
и в присъствието на
прокурора
..................................……………………… като разгледа докладваното
от съдия А. Андреев ................……....…................….… гр. дело № 1055 по описа
за 2017 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.108 от ЗС.
ИЩЕЦЪТ
- Д.Б.В. *** твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда-
апартамент, намиращ се в гр.Димитровград, с посочен идентификатор и адм. адрес,
ведно с ½ ид.ч. от таванско помещение и ½ ид.ч. от мазета.
Ответникът била собственик на самостоятелен обект-апартамент в същата сграда,
разположен на 3 ет. От години
съществувал спор между ищеца и праводателя на ответницата относно ползването на
мазетата и таванското помещение. Същите били заключени от праводателя на
ответника. Направен бил опит за разрешаване на спора с настоящия собственик –
ответника, но достъп не бил осигурен. Понастоящем мазетата представлявали
самостоятелен обект в сграда-склад с посочен идентификатор.Моли след
установяване на изложеното, съдът да постанови решение с което да осъди
ответницата да й предаде собствеността на следните имоти в **************************,
а именно: ½ ид.ч. от таванско помещение над апартамент № 3, попадащо в
източната част на къщата близнак с идентификатор ***************, вх.Б от
жилищната сграда, цялото от 81,89 кв.м.
ОТВЕТНИКЪТ
– К.Т.Г. подава отговор. Счита исковата претенция за неоснователна и моли за
нейното отхвърляне. Счита, че липсва предмет на иска, тъй като едното помещение
не съществувало в описания вид, а второто не било прилежащо към жилището на
ищеца. Към нито едно от жилищата в сградата не било предвидено прилежащо мазе,
тъй като още при строежа на сградата същата била изпълнена като триетажна
сграда, тъй като първият нежилищен етаж били изпълнен като жилищен такъв и в
двете части на сградата. Само към жилищата на първоначалния втори, сега трети
етаж, били предоставени тавански помещения, като принадлежащи части. Излага
доводи за придобиване на собствеността въз основа на давностно владение
продължило повече от 5 години, включително и владението на праводателя й, който
осъществявал владение в продължение на повече от 10 години.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищцата
Д.Б.В. е единствена наследница на Я.К. Б. – починала на 11.08.2014 г.
С
нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка от
27.01.1968 г. № 21, т.І, д. № 39/1968 г. на РС-Димитровград, Я.К. Б. е призната
за собственик по давностно владение в продължение на повече от 10 години върху
следния недвижим имот, находящ се в ************************, а именно:
източния апартамент на първия етаж от жилищна сграда четворка, състоящ се от
три стаи, антре, баня, клозет, построен в държавен парцел ХV в кв.46а по плана
за гр.Димитровград, кв.Габера; барака за дърва, застроена в същия парцел.
Съгласно схема на СГКК-Хасково от 13.02.2017 г. самостоятелният обект в сграда
е с идентификатор ***************.2,
намиращ се в **************************, ет.2, сграда 2 в поземлен имот ***********,
с площ 68,18 кв.м., прилежащи части 13,71 кв.м.-общи части от общо 27,42 кв.м.
За
ответника е представен н.а. за дарение от 24.10.2016 г, № 39, т.VІІ, рег. №
8706, д. № 658/2016 г., съгласно който Кръстина Стоева е дарила на дъщеря си К.Т.Г.
следните недвижими имоти: т. 1.6 – самостоятелен обект в сграда – жилище апартамент
в **************************, имот с идентификатор ***************.3, със застроена площ 68,18 кв.м., ведно с
таванското помещение над апартамента и принадлежащи общи части от 13.71 кв.м.
от общо 27,42 кв.м. и съответни части от правото на строеж. С този н.а.
ответникът е придобила и всички останали самостоятелни обекти в жилищната
сграда в т.ч. и жилище ет. 3 с идентификатор ***********.1.3, ведно с два броя
тавански стаи (западната част), както и 2 бр. самостоятелни обекти- складове в
приземен етаж.
Представят
се и н.а. актове от 12.04.1995 г., от 27.04.1995 г., от 28.05.1996 г. от
относно обекта на ответника в източната част, в които е посочено и таванското
помещение над апартамента.
Представен
е и акт за узаконяване № 29 от 16.05.1996 г. на гл.архитект на Общ.Димитровград
относно възстановяване проект на жилищна сграда – източна част на Я.К. Г.
ползваща І-ви етаж от източната част съгл. н.а. от 1968 г. и Г.С. – ползващ
ІІ-етаж от източната част, съгласно нот.
акт от 1995 г. и мазетата за двата етажа.
Представено
е и удостоверение на АГКК, съгласно което жилищната сграда е многофамилна, 3
бр. етажи и 3 бр. самостоятелни обекти, единият от които склад – ет.1 и 2 бр.
жилища апартаменти. С нотариална покана
връчена на 09.05.2017 г. ищецът е
поканил ответника да предаде ключ и
осигури достъпа до прилежащите мазета и таванската част.
Ответникът представи 9 бр.
нотариални актове относно собствените имоти в сградата, както и копия от
архитектурното заснемане на разпределението на етажите в сградата
(възстановяване на проект за приземен, първи и втори етаж).
От
показанията на посочените от ищеца свидетели се установи, че сградата е къща
близнак, а на всеки етаж имало по един апартамент., като стълбищата и входа
били общи. Свид. С., който в момента живеел в жилището на първия жилищен етаж –
на ищцата, негова майка, нямал достъп до тавана, тъй като имало сложена врата
преди входа на апартамента, която била заключена и нямало как да се мине. От
десет години живеел на адреса, но от пет-шест години нямал достъп до тавана.
Поискали ключ, но не получили такъв, като получавал отговор, че това не е тяхна
собственост. Преди време неговата баба държала вещи на тавана. Правили ремонт
на покрива. Баба му докато била жива ползвала тавана. При ремонта на покрива
преди пет- шест години си взели багажа.
От
показанията на посочените от ответника свидетели се установи, че къщата
представлявала приземен етаж и още два етажа отгоре. Свид. Б. участвал в
ремонта на покрива. При влизане към тавана имало една баня която била на полу-площадката, изглеждало, че е взето част от нея и от там
имало се качвало на тавана. Според свид. В.С., къщата била на три етажа с два
входа от север и с два входа от юг, имало и таванско помещение. Знае, че винаги
тавана се е ползвал от хората, които са живели на третия етаж. Помещението на
тавана било едно цяло. Единственият начин, по който можело да се стигне до
тавана, била вратата на апартамента на третия етаж.. Тази врата била от
вътрешната страна на апартамента, намирала се вътре в апартамента. Имало
стълбище между тавана и апартамента.
С
оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна бе назначена
съдебно-техническа експертиза. В депозираното в тази връзка заключение от
страна на вещото лице се посочва, че процесното помещение в сграда с
идентификатор *************** по КК на гр.Димитровград, с адрес *************,
има достъп от стълбище. Има височина, пространство и обем, позволяващи достъп
до вътрешното му пространство, което го характеризира като използваемо таванско
помещение в подпокривното пространство на жилищната сграда. В подпокривното
пространство на жилищната сграда няма фактическо преустройство в обособени
части, които да служат за ползване за жилищни и складови нужди. То представлява
едно общо таванско помещение за жилищната сграда в ПИ ***********, до което има
достъп от две вътрешни стълбища – от източната и от западната част на сградата.
Достъпът до таванското помещение се осъществява от стълбище, с достъп
единствено от жилището на третия етаж (съгласно границите по одобрения
архитектурен проект) и фактическото изпълнение на място. Вещото лице посочва в
съобразителната част, че съгласно проекта, жилищната сграда-източна част се
състои от приземен етаж и два жилищни етажа, достъпа до които се осъществява от
вътрешно стълбище. Достъпа до жилището на третия етаж е от входната врата на
последното стъпало на стълбищното рамо към стълбищната площадка на кота +2,80
м., с което стълбищната площадка на тази кота е в границите на жилището. На
междинната площадка на стълбището към подпокривното пространство има обособено
мокро помещение. Съгласно действащите правила и норми, в подпокривното
пространство мощгат да бъдат изградени при спазване на съответните законни
изисквания отделни обекти или складови помещения към самостоятелните обекти. В
съдебно заседание експертът пояснява, че входната врата за жилището на втория
етаж е сложена на това последно стълбищно рамо, по този одобрен проект и на
място също така е изпълнено, като видимо това изпълнение е от доста години
назад, като от тук вече имало врата която води към стълбището нагоре. Не може
да се посочи как се е случило проустройството в годините, но на мястото на
антрето следвало да бъде стълбищна площадка, която да продължава. На място било
изпълнено по този начин, там имало врата, която липсвала на проекта. Според
експерта, е било узаконено на база фактическо заснемане. На втория етаж на
стълбището към покривното пространство имало врата. Вратата, която е изградена
на място не е отразена на скицата, но всъщност я има.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Безспорно
се установи, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***************.2, ведно с 13,71 кв. от о.ч. на сградата от общо
27,42 кв. м., а ответника на самостоятелен обект с идентификатор ***************.3
с 13,71 кв. от о.ч. от общо 27.42 кв.м.,
както и на останалите обекти в сградата близнак. Обекта на ищеца се намира в източната част на
сградата, която се състои от приземен етаж
и два жилищни етажа, достъпа до които се осъществява от вътрешно общо
стълбище.
Спора
между страните е относно собствеността и ползването на таванското помещение на
сградата.
Съгласно
чл.38, ал.1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на
различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена
сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между
отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите,
гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и
избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на
сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните
тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползуване. Т.е, тъй като се касае за етажна
собственост, общи части на сградата са и
спорните в настоящото дело – таванско помещение респ. подпокривно пространство.
Тези общи части нямат самостоятелно юридическо съществуване, поради което и не
могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки и на придобивна давност.
В
случая от заключението на вещото лице категорично се установи, че процесното
помещение в сградата има достъп от стълбище, като същото има височина,
пространство и обем, позволяващи достъп до вътрешното му пространство, като го
характеризира като използваемо таванско
помещение в подпокривното пространство на жилищната сграда. В това подпокривно
пространство няма фактическо преустройство в обособени части, които да служат
за ползване за жилищни или складови нужди – представлява едно общо таванско
помещение за жилищната сграда в ПИ ***********, до което има достъп от две
вътрешни стълбища – от източната и от западната част на сградата. Достъпът до
таванското помещение се осъществява от стълбище, с достъп единствено от
жилището на третия етаж и фактическото изпълнение на място.
Съгласно
ТР 34/1983 г.ОСГК, ВС, в което са дадени задължителни указания по прилагането
на закона, в частност за подпокривното пространство, подпокривното пространство(таванът) на
сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е изградено като жилища,
ателиета, тавански складови помещения или други отделни обекти, е обща част на сградата, а съгласно т. 4 - подпокривното
пространство, което е обща част на сградата, не може да бъде обект на
прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се придобива с давностно
владение, докато не бъде променено
предназначението му. Именно такова е процесното таванско помещение.
Следва да се приеме, че процесното
таванско помещение съставлява обща част на жилищната сграда със статут на
такова по предназначение. Това е така, защото до него има достъп от редовна
стълба, има нужната височина, може да се използва като склад и не се поддържа,
нито се установява естеството му да е такова, че единствено да осигурява
изолация между последната плоча и покрива и за достъп до последния.
Същественото
е това, че към момента не е извършена промяна в предназначението му - преустройство
и изграждане на отделни обекти по съгласие на всички етажни собственици.
Предвид
изложеното предявеният иск се явява основателен до размер от ¼ ид.ч. от
общите части на сградата и в този размер следва да се уважи изцяло.
В
полза на ищеца следва да се присъдят направените деловодни разноски, произтекли
от внесени ДТ и разноски за експерт. Не се представят доказателства за платено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К.Т.Г., ЕГН **********,***,
че ищеца Д.Б.В., ЕГН ********** *** като
собственик на самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище, апартамент с
идентификатор ***************.2, е собственик на 1/4 идеална част от общите
части на сградата, включващи едно общо таванско помещение в подпокривното
пространство на сградата и ОСЪЖДА ответника да предаде на ищеца владението
върху същите.
ОСЪЖДА К.Т.Г., ЕГН **********,*** да заплати на Д.Б.В., ЕГН ********** ***
направените деловодни разноски в размер на 210,00 лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – гр.Хасково в 14-дневен срок от датата
на съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: