№
гр. Плевен, 22.11.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНЕСКИ РАЙОНЕН СЪД – ДЕВЕТИ наказателен
състав в публично заседание на първи ноември, две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря: Валя Стоянова,
като разгледа АНД №1835/2019 г. по описа на ПлРС, ІX наказателен състав и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН
Съдът е сезиран с жалба от М.Р.А. с ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 16 – 0938-003154 от 31.08.2016 г. на Началник група към Сектор
ПП при О.н.М.П. с което на жалбоподателя са наложени административни наказания,
както следва: глоба от 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за
нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП; глоба от 10 лева на основание чл.183 ал.1
т.1 предл.1 от ЗДвП; глоба от 10 лева на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и
глоба от 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.2 т.1 ЗДвП.
Районен съд гр.Плевен,с решение №190/25.03.2019г. отменил обжалваното НП,като приел,че то е
незаконосъобразно. Решението било
отменено от касационната инстанция и върнато за ново разглеждане от друг състав
на съда с мотива, че НП е отменено само на процесуално основание,за нарушения
каквито не са налице. Следва да се изложат съображения дали е налице доказано съставомерно извършено деяние от посоченият за нарушител,
дали то е извършено виновно.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява в
съдебно заседание. В жалбата излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на НП, издадено при съществени процесуални нарушения. Съчи се също,че е настъпила погасителна давност за
административно наказателната отговорност.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не
изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.
Съдът въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния
7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било
санкционирано/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна
съдът установи следното:
На 21.08.2016г. около 10:30 часа в гр. ***“ като жалбопадателят М.А. като водач на лек автомобил ***негова
собственост извършва следните нарушения:
Управлява без да използва обезопасителен
колан, с какъвто е оборудван автомобила.
Водачът не представя при проверката СУМПС и контролен
талон към него.
Не представя техническо оборудване на автомобила -триъгълник, аптечка,
пожарогасител, светлоотразителна
жилетка.
За констатираното бил съставен АУАН № 3154 от 21.08.2016г. В акта било посочено,че
водачът управлява без да използва обезопасителен
колан, с какъвто е оборудван автомобила. Водачът не представя при проверката
СУМПС и контролен талон към него.Не представя техническо оборудване на автомобила -триъгълник, аптечка,
пожарогасител, светлоотразителна
жилетка.
Актосъставителят и свидетел К.П. квалифицирал
нарушенията по чл.137а ал.1 и чл. 100 ал.1 т.1 пр.1 и
2 и чл. 139 ал.2 т.1,2,3,4 от ЗДвП. Акта бил подписан от свидетеля С.Т..
Въз основа на акта било издадено Наказателно
постановление №16-0938-003154/31.08.2016год. на Началник Сектор "ПП"
към ОДМВР Плевен е издадено срещу М.Р.А., ЕГН **********, за това, че на 21.08.2016год.
около 10:30часа в ***като водач на л.а. ***управлява без поставен обезопаситилен колан с който автомобилът е оборудван, не
представя СУМПС и контролен талон към него, без техническо оборудване- обезопаситилен
триъгълник, аптечка,
пожарогасител и светлоотразителна жилетка. Предвид на
това е посочено,че е извършил административите нарушения
- "водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2, N3, когато е в
движение, не използва обезопасителен колан, с който
МПС е оборудвано", с което виновно е нарушил чл.137А ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.183ал.4т.7пр.1 е наложена глоба от 50 лева. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са
отнети общо 6 точки.
- Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория,
с което виновно е нарушил чл.100 ал.1
т.1 от ЗДвП.
- Не носи контролния талон от свидетелство за управление на МПС от
съответната категория, с което
виновно е нарушил чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
-Три и четириколесно МПС се движи
без светлоотлазителен триъгълник, с което виновно
е нарушил чл. 139 ал.2 т.1 от ЗДвП.
Актосъставителят К.П. и свидетеля
С.Т. в съдебно заседание поддържат написаното в АУАН, излагат фактическата обстановка, която са посочили
и в акта, като поясняват, че
нарушението относно обезопасителния колан е било
ясно констатирано от тях, било
в светлата част на денонощието и това била и причината, поради
която е бил спрян водача за проверка.
От процесуална гледна точка, АУАН и издаденото въз основа на него
Наказателно постановление са за съставени в законоустановените срокове и
притежават необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен
при установяване на нарушителя. Същият се явява годна основа за издаването на
НП. АУАН и НП са издадени от материално компетентни органи, което е видно от
заповед №8121з-748/24.06.2015год. на министър МВР.
От приложения по делото Акт за установяване на административно нарушение се
установява, че е съставен в присъствието на един свидетел - С.Т. който е
свидетел очевидец на нарушението и е присъствал при неговото установяване. Св.Т.
е подписал съставения АУАН в посоченото по-горе процесуално качество на
свидетел, присъствал при извършването и установяването на нарушението.
По същество жалбоподателят не отрича извършеното адм.нарушение.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :
От показанията на актосъставителя и свидетеля се установява, че при изпълнение
на служебните задължения са спрели за проверка водача т.к. бил без колан. От
извършената справка се установило, че автомобилът не е оборудван с аптечка, светлоотразителна
жилетка, триъгълник и пожарогасител. Не носел свидетелство за управление и
контролен талон.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, които са очевидци на
нарушението, извършено от страна на жалбоподателя. Същите са възприели
нарушението. Свидетелите дават добросъвестно показанията си, които са
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраните писмени
доказателства, поради което съдът ги кредитира като достоверни.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП, движещите се по пътя
МПС, трябва да бъдат оборудвани и с обезопасителен
триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка.
Съдът приема за безспорно, че при извършената проверка на място е
установено, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е бил снабден с обезопасителен триъгълник, аптечка,
пожарогасител и светлоотразителна жилетка. Предвиденото
наказание в чл. 185 от ЗДвП, приложим за нарушенията, предвид, че за същите не
е предвидено друго наказание в закона, е
във фиксиран размер от 20лв. Именно в този размер е и наложено на жалбоподателя. Правилно е приложена санкционната разпоредба.
Наложено е предвиденото в закона наказание в твърд размер по ЗДвП към момента
на извършване на нарушението и издаване на НП, което не подлежи на
индивидуализация.
Относно наложеното наказание по чл. 183, ал. 4,
т. 7, пр. 1 ЗДвП:
Съгласно тази разпоредба на наказание подлежи
водач, който не
изпълнява задължението
(предвидено в чл. 137А, ал. 1 ЗДвП) за използване на предпазен колан. Както се установи от фактическа страна жалбоподателят е управлявал МПС
без да използва предпазен колан. Ето защо той безспорно е осъществил състава на
нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. Санкцията по чл. 183, ал. 4 ЗДвП е фиксирана и наказващият орган я е определил правилно в размер на 50 лв.
Относно наложеното наказание по чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 2 ЗДвП - С разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е създадено
задължение за водачите на МПС при управление да носят в себе си свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него. От фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят
е управлявал МПС и при извършената проверка не е представил СУМПС и контролен
талон към него. Това е достатъчно, за да се приеме, че той е осъществил
нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Наказващият орган е определил
правилно и относимата санкционна норма на чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП. Същевременно наказанието в тази норма е фиксирано и е
„глоба” в размер на 10 лв. Точно такива наказания е наложено на жалбоподателя,
поради което при определяне на наказанието наказващият орган е спазил чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН.
Даденото описание на нарушенията е достатъчно ясно, съдържа посочване на
установеното поведение на жалбоподателя.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото
доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя са осъществени
описаните в АУАН и НП нарушения. Както бе посочено, по делото не са събрани
доказателства в обратен смисъл. Всъщност и в жалбата не се твърди,че
нарушенията не са били извършени.
Същевременно обаче, съдът констатира отказ на нарушителя - жалбоподател да подпише съставният му АУАН. Св. ***удостоверил с подписа си
отказа на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице - М.А. да подпише съставния АУАН и да получи екземпляр от
него.
Настоящият съдебен състав счита, че е налице основание за
отмяна на наказателното постановление. Отказът на нарушителя да подпише акта
при предявяване е оформен с подписа на един свидетел, но не може недвусмислено да
се установи този акт да е връчван.
Съставянето на АУАН, предявяването на същия и връчването на препис от него,
представляват отделни действия в административнонаказателното
производство, като за всяко от тях са предвидени
съответните правила. Така, чл.40 от ЗАНН визира съставянето на акта,
разпоредбата на чл.43 от ЗАНН - урежда предявяването му,
което се установява с подписа на лицето, сочено като нарушител, а разпоредбата
на чл.43, ал.5 от ЗАНН предвижда начина на връчване на препис от
АУАН на нарушителя.
В хода на административнонаказателното
производство е установено обстоятелството, че в разрез с
изискванията на чл.43, ал.5 от ЗАНН на нарушителя не е връчен препис от АУАН, а
е посочено единствено, че той отказва да го подпише. В кориците на делото по
преписката,комплектована от АНО е приложен и оригинала и копието на
АУАН. Начинът на съставяне на
АУАН и направеният отказ от жалбоподателя да подпише същия, не освобождава актосъставителя
от задължението му да връчи препис от съставения акт на соченото за нарушител лице. Отказът да се подпише АУАН не
изключва в никакъв случай задължението за връчване на препис, тъй като това са
две последователни и самостоятелни действия. Не се твърди и не се доказва да
има отказ от получаване на препис. От тълкуването на чл.43, ал.5 от ЗАНН се
обосновава извод, че на нарушителя се връчва препис от акта независимо дали на
същият е положен подписа му или е оформен при отказ и това е така с оглед
съблюдаване правото на защита на наказаното лице и с оглед възможността същото
да се запознае с административно нарушение, което му се вменява с изготвения в
негово присъствие акт и с оглед възможността да предяви в три дневен срок от
изготвянето и връчването му, възражение пред административнонаказващият
орган, съгласно разпоредбата на чл.44 от ЗАНН. Ако се приеме обратната теза и
се тълкува закона стеснително, че само при подписване на акта от сочения за
нарушител, на същия се предоставя препис от него, то това би означавало, че
правото на възражения в предвидения от закона 3-дневен срок би могло да се
упражни отново само в случай на подписване на акта от нарушителя, но не и при
отказ да бъде подписан.
Нормата на чл.43, ал.5 от ЗАНН е въведена като гаранция
за спазване правото за защита на нарушителя срещу нарушението, изразяващо се в
това същият да получи екземпляр от акта, който да му даде яснота относно
нарушението и защитата срещу него. Не случайно и към АУАН е предвидена разписка
касаеща връчването на препис от него, която следва да се оформи независимо и
без значение дали по-горе в акта е положен подписа на нарушителя или отказът на
същия е удостоверен с подпис на свидетел.
Следва да се отбележи,че Съда не споделя изводите на жалбоподателя,че е настъпила давност, която изключва
административно наказателното преследване. Института на абсолютната давност е визиран в нормата на чл.81 ал.3 от НК, която в случая следва да бъде съобразена, тъй като ЗАНН не предвижда
изрична регламентация на института на давността за погасяване на
административно-наказателното преследване. Съгласно чл.80 ал.1 т.5 и чл.81 от НК, абсолютния давностен срок в случая е четири
години и шест месеца и съответно в случая не е изтекла .
Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на ВКС по тълк.дело № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС,
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в НК. В мотивите на решението е прието, че
в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази
празнина се преодолява с приложението на чл.81 ал.3, във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН.
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следна да бъде
отменено, поради което
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16 – 0938-003154
от 31.08.2016 г. на Началник група към Сектор ПП при ОД на МВР Пловдив, с което
на М.Р.А. с ЕГН ********** са наложени
административни наказания, както следва: глоба от 50 лева на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП; глоба от 10 лева
на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.1 от ЗДвП; глоба
от 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и глоба от 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП за
нарушение на чл.139, ал.2 т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: