РЕШЕНИЕ
№ 570
гр. Пловдив , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20205330110492 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК
****против Д.П.Ц., с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно
предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и
притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в
абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответницата
като собственик на имот, находящ се в гр. ****************, имала качеството на
клиент на топлинна енергия, а като такъв била длъжна да заплаща месечно дължимите
суми за доставеното, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 35 от ОУ. С оглед
сключения при общи условия договор за покупко- продажба на топлинна енергия,
дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, топлинна енергия
на стойност 326.10 лева през периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., която не била
заплатена. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 41.27 лева-
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.12.2018г. – 08.06.2020г.
Ответната страна не изпълнила задълженията си да погаси горните суми, поради което
било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното
1
заповедно производство по частно гр. дело била издадена заповед за посочените суми,
ведно с разноски и постъпило възражение. Иска да бъдат установи задълженията.
Претендира се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното погасяване, както и присъждането на разноските за заповедното и
настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който се оспорва
претенцията. Възразява, че между страните няма сключен договор за доставка на
топлинна енергия, какъвто се изисквал от закона. Оспорва се абонатната станция да е
доставяла топлинна енергия. Твърди, че имотът не е топлоснабден, защото са
премахнати отоплителните тела и е пломбиран водомерът, като не се е ползвал за
целия период. Оспорва се коректността на изчисляването на процесните суми. Счита,
че параметрите използвани във формулата за отчитане на ТЕ били неясни, а
методиката противоречала на закона. Изтъква, че не е била изготвяна изравнителна
фактура и не била уведомявана за задълженията. Твърди, че не е легитимираната да
отговаря по иска, защото ТЕ за сградна инсталация следвало да бъде платена от
абонатите, които ползвали топлинна енергия и едва след това те да претендират от
другите собственици в етажната собственост съответната част. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Иска се отхвърляне на исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и
с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България топлофикация” ЕАД срещу
Д.Ц., по което е образувано ч. гр. дело № 6444/2020 г. на ПРС. В полза на заявителя е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми,
както и за разноските.
В срок е постъпило възражение от длъжника и съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на
съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими
и подлежат на разглеждане по същество.
Има пълна идентичност между сумите, за които е издадена заповедта и
предявените установителни искове. Независимо дали са за отопление, битова гореща
вода или сградна инсталация, вземанията се отнасят за цена за доставена топлинна
енергия.
2
По същество на спора:
За процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и
титулярите на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Предвид тези разпоредби, за да се установи, че ответницата е клиент на
топлинна енергия, е необходимо топлофикационното дружество да докаже, че същият
е собственик на процесния апартамент, на който факт се позовава в исковата молба.
Това обстоятелство се установява от представената справка за вписвания, където е
отразено право на собственост на Т.Ц., майка на ищцата. Предвид признатата с
отговора на исковата молба смърт на собственика правата са преминали към
ответницата като нейна дъщеря съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН.
От изложеното до момента се установява, че ответницата е била собственик на
апартамент в етажната собственост, до която е доставяна топлинна енергия и съгласно
разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ има качеството клиент на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, съгласно чл. 150 Закона за енергетиката, се осъществява при публично
известни общи условия, одобрени от ДКЕВР (КЕВР). Общите условия са били обявени
съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и са влезли в сила, видно от представените с исковата молба
доказателства. Решението, с което са били одобрени ОУ е посочено в техния край, като
няма ангажирани доказателства за настъпили в тази насока промени.
От приетата по делото съдебна техническа експертиза се установява, че през
процесния период абонатната станция, обслужваща блока е била включена към
топлопреносната мрежа, като е подавала топлинна енергия за отопление. В имота на
ответницата нямало монтирани отоплителни тела. Отчитането на топломера в АС
ставало чрез преносим терминал ежемесечно, като количеството ТЕ, намалена със
загубите било давано на топлинния счетоводител за разпределение. Разпределението
на ТЕ за отопление на етажната собственост се извършвало от отчетените показатели
на ИРУ. ТЕ, отдавана от сградната инсталация, се разпределяла пропорционално на
проектните отоплителни обеми на имотите съгласно Наредбата за топлоснабдяването
(отм. след процесния период). В рамките на периода на ответницата била разпределена
3
топлинна енергия единствено за сградна инсталация от 2.97387 MWh. Вещото лице
констатира, че разпределението и начисляването на ТЕ съответства специалната
методика, посочена в Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007г. В
допълнение при изслушването си в о.с.з., вещото лице посочва, че топлинният
счетоводител за сградата е „Техем сервиз“ ЕООД, от което е получило данните за
обекта. Относно дружеството топлинен счетоводител, данните се различават от
посочените в експертизата, като съдът намира, че следва да се вземат предвид, тези
посочени при изслушването на вещото лице. Съдът намира, че заключението е
компетентно изготвено и обосновано, поради което следва да бъде кредитирано.
Няма основание заключението да не бъде ценено, с мотиви, че вещото лице е
изградило изводите си на частни свидетелстващи документи, изходящи от ищеца и
оспорени от ответника. Експертът е дал заключение на база наличните данни от
топлинния счетоводител, който е трето за спора лице и съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ е
избиран от клиентите в сградата- етажна собственост, сред които е и самата ответница,
а преди това нейните родители. Отчетната дейност на топлинната енергия се извършва
единствено от дружеството за топлинно счетоводство. Ползването на други отчитащи
енергията документи е обективно невъзможно. Това е така, защото единствено ищецът
осъществява дейност по производство и пренос на топлинна енергия в гр. П. Съгласно
чл. 43, ал. 2 ЗЕ, за една обособена територия се издава само една лицензия за пренос на
топлинна енергия. Доколкото дружеството-ищец е единственият лицензиран
преносител на топлинна енергия за територията на гр. Пловдив, няма как вещото лице
да работи на база други, отразяващи отчетената енергията документи. Законът
предвижда строги правила, гарантиращи коректността на отчитането и предвид това,
че се установява спазването им, не може да се предполага неточност на
разпределението. Поради това, съдът намира за неоснователни наведените от
ответницата доводи за липсата на годни доказателства, установяващи реално
потребление на топлинна енергия. От заключението на експертизата се установява, че
начислените на ответника суми са определени правилно при спазване на действащите
нормативни изисквания. Доказва се и отчитането на технологични разходи за сметка на
доставчика. Отделно – вещото лице Ш. изрично посочи, че освен наличните
документи, е направило и собствена проверка относно разпределението на ТЕ за
сградна инсталация за конкретния отопляем обем на имота.
Не се установява възражението на ответницата за различен отопляем обем на
имота. Представената в тази насока фактура не установява това обстоятелство, защото
ръкописните записвания върху гърба на документа са без данни за авторство като не се
конкретизира какво представлява всеки от посочените две обема и за кой обект се
4
отнасят.
Неоснователно е възражението на ответницата във връзка с разпределителната
инсталация. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ предвижда две условия за възникването
на облигационното отношение, а именно: лицето да е собственик/титуляр на вещно
право на ползване и да е присъединено към абонатна станция. Последното изискване
се отнася за присъединяването на самият обект от етажната собственост, чрез което
всъщност се предоставя възможността собственика му да получава и да ползва
доставяната до абонатната станция топлинна енергия. Този извод следва от
тълкуването на разпоредбата и използваното множествено число в „присъединени“
към абонатната станция. Изискването за присъединяване е напълно логично, защото,
без да е има такова (чрез съответния тръбопровод до имота) собственикът/ползвателят
не би могъл да получава доставката. В тази връзка е приета и разпоредбата на чл. 153,
ал. 6 ЗЕ, която предвижда, че клиентите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата, т.е. за да има право ищецът да претендира плащане на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, следва да е възникването на облигационно
правоотношение чрез присъединяване на обекта към станцията и последващо
прекратяване на топлоснабдяването към имота. Законът не свързва възникването на
правоотношението с тръбите в самия обект или техния обем. В настоящия случай,
присъединяването на обекта на ответницата се установява с категоричност от
представените от самата нея доказателства за премахването на разположените в него
отоплителни тела. От това следва, че до апартамента е била изградена инсталация,
позволяваща използването на топлинна енергия и същият е присъединен към
абонатната станция.
Не може да се сподели и възражението, че разпределеното количество топлинна
енергия не отговаря на действително потребеното, предвид използваната методика.
Към процесния периода Наредбата за топлоснабдяването от 2007г. е била действащата
нормативна уредба, регулираща процесните взаимоотношения. В тази насока е
постановено Решение на съда на Европейския съюз по дело С-708/17 и С-725/17, в
което се даде тълкуване, че се допуска национална правна уредба, която предвижда,
че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна
енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент, както и че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че в
5
сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната
инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално
на отопляемия обем на неговия апартамент.
Доколкото сградната инсталация е обща етажна собственост и чрез нея се
затоплят не само индивидуалните имоти, но и общите части на сградата, то всички
собственици на имоти следва да участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, съразмерно на отопляемите обеми на
имотите, което също се явява реално енергийно потребление.
Неоснователно е възражението за противоречие на разпоредбите на Закона за
енергетиката със ЗЗД, ЗС и КРБ. Закона за енергетиката предвижда специална уредба
по отношение на продажбата на топлинна енергия и същата не влиза в противоречие с
посочените закони.
Поради всичко изложено, съдът намира, че ответницата дължи цената на
доставената топлинна енергия. Конкретният размер на задълженията на абоната се
установява от вещото лице по ССЕ, което изчислява разпределеното количество ТЕ за
сградна инсталация, на база данните от СТЕ и нормативно определените цени на
услугата. Доставената на ответницата за процесния период ТЕ е на стойност 326.10
лева с ДДС. Размерът на дължимото обезщетение за забава е определен на 41.27 лева.
Експертизата е изготвена въз основа на направените в СТЕ констатации, съобразявайки
цените на единица ТЕ през процесния период и осчетоводяванията на ищеца. С оглед
на това, съдът намира, че заключението е компетентно изготвено и пълно, поради
което следва да бъде кредитирано.
От приетите по делото доказателства категорично се установява наличието на
облигационно отношение между страните във връзка с доставка на топлинна енергия,
уредено с публично известни Общи условия. По същото ответникът има непогасени
задължения към „ЕВН България топлофикация” ЕАД за доставена ТЕ в размер на
326.10 лева. Изискуемостта на задължението е настъпила съгласно разпоредбата на чл.
34, ал. 1 от Общите условия, с оглед на което претенцията следва да бъде уважена в
пълен размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичането на
периода, за който се отнасят. Видно е, че изминалия период на забава след настъпване
на изискуемостта на всяко дължимо месечно плащане е повече от 30 дни. Размерът на
дължимото обезщетение за забава съгласно приетата по делото експертиза е 41.27 лева.
6
Такъв е и размерът на предявената претенция по чл. 86 ЗЗД и същата следва да бъде
уважена изцяло.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове
да се уважат изцяло, като се признае за установено, че в полза на ищеца съществуват
съответните вземания, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и
когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. Разноските,
на които има право ищеца в заповедното производство, са в размер на 25 лева за
държавна така и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Отделно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
и направените разноски в настоящото исково производство в размер на 75 лева за
държавна такса, 320 лева за СТЕ и ССЕ и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.П.Ц.,
ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление: град **** ул. „******* следните суми: главница в
размер на 326.10 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за
периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. на основание Общите условия за продажба на
топлинна енергия на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, за обект на потребление с
ИТН ***** находящ се в гр. ****, ул. * ап.***; 41.27 лева- обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 04.12.2018 г.–
08.06.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда– 09.06.2020 г. до окончателното й погасяване, за
които суми е била издадена Заповед № ***** от ****** г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 6444/2020 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Диана Пенчева Ц., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК ******, сумата от 570.00 лева - разноските по ч. гр. дело №
№ 6444/2020 г. на ПРС и по настоящото гр.д. № 10492/2020г. по описа на ПРС, XIV гр.
7
с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
8