РЕШЕНИЕ
№ 1229
гр. Пловдив, 30.10.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ГО, V- ти въззивен състав в
открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от
младши съдия Зорница Тухчиева въззивно гражданско дело № 2066 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Изи Финанс“ ЕООД срещу решение № 2804/04.07.2019 г., постановено по гр. дело № 18300 по описа за 2018г. на РС-Пловдив, ХІХ гр. състав, с което са отхвърлени предявените от „Изи Финанс” ЕООД, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В.С.М. му дължи по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 158359 от 01.02.2017 г. сумата от 942.87 лева – главница, ведно със законната лихва от 24.08.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата от 186.64 лева - лихва за периода 02.04.2017 г. – 28.03.2018 г. и сумата от 762.60 лева - неустойка по чл. 3 от договора за кредит, за които вземания „Изи Финанс” ЕООД се е снабдило със Заповед № 7715/27.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13896 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с. за 2018 г., като неоснователни.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на атакуваното решение, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което да бъде удовлетворена исковата претенция. Претендират се разноски по заповедното, първоинстанционното и въззивното производства, включително сумите за заплатени държавни такси. На основание чл. 78, ал.8 ГПК се претендира присъждането на сумата от 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна по спора – В.С.М. не е депозирала
отговор на жалбата.
Настоящият въззивен състав намира,
че жалбата е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
За да се
произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от
„Изи Финанс“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване
дължимостта на парични задължения по отношение на които в полза на ищцовото
дружество била издадена заповед № 7715 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 27.08.2018 г.
Видно от приложеното по делото ч. гр. дело № 18300 по описа за 2018 г. на
РС- Пловдив, горепосочената заповед за изпълнение била връчена на В.М. лично на
31.08.2018 г. /л. 12 - съобщение/
На 18.09.2018 г. в деловодството на съда постъпило възражение
по чл. 414 ГПК от М. срещу заповедта,
входирано под № 55448, което било подадено на 17.09.2018 г. – по пощата. С възражението били наведени доводи за
недължимост на претендираните суми, поради изплащането им.
С разпореждане, връчено лично на длъжника на 26.09.2018 г.,
заповедният съд дал указания да се посочи кое задължение по заповедта е
погасено, оспорват ли се останалите задължения, както и да се представят
писмените документи, които удостоверяват направеното плащане.
С разпореждане № 13896 от 26.10.2018 г. съдът приел, че не
са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист, тъй като с
подаването на възражението по чл. 414 ГПК длъжникът оспорил дължимостта на
заявените претенции поради изплащането им. Предвид изложеното, съдът счел, че е
налице правен спор за дължимостта на сумите претендираните суми, който следвало
да бъде разрешен по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, поради което приел
подаденото възражение и дал указания на дружеството- заявител по реда чл. 415, ал. 1 т. 1 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение, първостепенният
съд счел, че възражението по чл. 414 ГПК е било депозирано в срок, поради което
приел исковете за допустими и разгледал спора по същество.
Настоящият съдебен състав, преценявайки гореизложената фактическа
обстановка и с оглед задължителните
указания на ОСГТК на ВКС, дадени с ТР № 4/ 18.06.014 г. по тълк. дело № 4/2013
г. в т. 10а, намира предявения от дружеството – заявител установителен иск по
чл. 422 ГПК за недопустим. Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът може
да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея, като
според текста на ал. 2 възражението се
прави в двуседмичен срок от
връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван. Съгласно чл. 415,
ал. 1 , т. 1 при постъпило възражение в срок, съдът следва да укаже на
заявителя, че може да предяви иск за вземането си.
В настоящия случай, видно от приложеното на л.12 от ч.г.д. №
13896/2018г., РС- Пловдив, заповедта за изпълнение е била връчена а длъжника на
31.08.2018 г., при условията на 45
ГПК. Подаването на възражение по чл. 414 ГПК от длъжника на 17.09.2018 г. по
пощата, е след изтичането на преклузивния двуседмичен срок на 14.09.2018 г. , който се явява последен
присъствен ден, поради което заповедта за изпълнение е влезнала в сила – по
аргумент от чл. 416 ал. 1 ГПК.
При това положение, с оглед наличието на влязла в сила
заповед за изпълнение, за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на
установителния иск, тъй като заповедта за изпълнение е влезнала в сила и представлява
годно изпълнително основание за принудително събиране на вземането. Необходимо
е да се подчертае, че наличието на правен интерес е абсолютна положителна
предпоставка за предявяване на установителния иск по смисъла на чл. 422 ГПК, за
която съдът следи служебно във всяко положение на делото.
Предвид гореизложеното, пред първостепенният съд се е
развило недопустимо исково производство за решаване на спор, по който вземането
се явява неоспорено от длъжника в законоустановения срок по чл. 414, ал.2 ГПК,
поради което съдът е следвало да прекрати производство.
Ето защо обжалваното решение се явява недопустимо, като
постановено по недопустим иск и следва да се обезсили, а производството по делото
да се прекрати.
По разноските:
С оглед изхода на
спора, в полза на жалбоподателя - ищец следва да бъдат присъдени претендираните
от него разноски по заповедното
производство – в размер 91,84 лева , от които 41.84 лева –
държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78, ал. 8 ГПК; по първоинстанционното
производство – в размер на 208,16 лева,
от които 108,16 лева – държавни такси и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК; въззивното производство – в размер на 175,00 лева, от които 75,00 лева – държавни такси и
100,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 270, ал.3, пр.1 ГПК решение № 2804/04.07.2019 г., постановено по гр. дело № 18300 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив, ХІХ гр. състав
и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, като процесуално недопустимо, поради влязла в сила Заповед № 7715 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК , издадена на 27.08.2018 г. по ч. гр. д. № 13896 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с. за 2018 г.
ОСЪЖДА
В.С.М., ЕГН ********** да заплати на
„Изи Финанс“ ЕООД , ЕИК ********* сумата от 475,00
лева – разноски по заповедното, първоинстанционното и въззивното
производство.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: