Р Е Ш
Е Н И Е
№….....
гр.Плевен,
11.06.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, седми граждански състав, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното
от съдията Банкова гр.д.№1632 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе,
намери за установено следното:
Постъпила
е искова молба от Б.К.Г. против ОД на МВР. В молбата ищецът твърди, че работи
при ответника на длъжност „ Полицай , ППД-ООР” при 01-РУП-Плевен, а преди това „полицай, СОД”
при ОДМВР-Плевен. Твърди, че през последните три години длъжността му не е
променяна и е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени протоколи и
графици, при работна със специфични условия и характер и риск за здравето, при
режим на труд на смени – дневна и нощна. Ищецът твърди, че смените са с
продължителност 12 часа съгласно разпоредбата на чл.211 ал.3 ЗМВР, действащ към
01.07.2014г. Твърди, че на основание чл.211, ал.1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време е осем часа дневно и четиридесет часа
седмично. Твърди, че от месец април 2012г. до момента са издавани протоколи от
Директора на ОДМВР Плевен и графици от Началника на 01РУП за дежурствата и
отчитане на положения труд при работа на смени. Ищецът твърди, че за процесния
период три години назад до завеждане на ИМе положил, 12 часови дежурства-451бр.
с общ брой отработени 5412 часа, 221 броя дневни дежурства с отработени 2652
часа, 230 отработени нощни дежурства с 2760 часа. Ищецът твърди, че през
периода е положил нощен труд за времето от 22 до 6 часа 230 дежурства , което
по осем часа се равнява на 1840часа нощен труд. Ищецът твърди, че през същия
период е положил 15 дежурства в празнични дни, което по 12 часа е в размер на
180 часа положен труд в празнични дни.
Ищецът
твърди, че съгласно чл.67 ал.7 т.1 ЗДС, за положен нощен труд са изплаща
допълнително възнаграждение в размер не по-малко на 0,25 лв. при съобразяване
на НЗСДА.Твърди се, че в съответствие чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощно време, установено за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място.Твърди с се, че допълнителното
заплащане за нощен труд до 01.12.2012г.
е регламентирано на осн.чл.67, ал.3, т.4 от ЗДС, респ. чл.20 от НЗСДА. Твърди
се, че разпоредбите на ЗДС за заплащане
на възнаграждение за нощен труд не са
дерогирани в ЗМВР или подзаконови нормативни актове. Ищецът твърди, че съгласно
чл.202 ал.5 ЗМВР, извън допълнителните възнаграждения по чл.202 ал.1, на
държавните служители в МВР са заплащат и други и други възнаграждения в случаите , определени със закон, какъвто е
ЗДС. Твърди, че за процесния период работодателят му дължи за положен 1840 часа
нощен труд сумата от 525,78лева.
Твърди,
че ответникът не му е заплатил и обезщетение за положен труд на официални
празници. Претендира възнаграждение за положен труд на официални празници н
размер на 1022,40 лева.
Ищецът
твърди, че съгласно чл.204 ал.1 ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна
или левовата и равностойност. Твърди, че съгласно чл.6 от Наредба №
Із-1681/21.08.2012г. полагащата се безплатна храна се получава срещу ваучери, а
за претендирания период, ищецът твърди, че не е получавала такива ваучери. Ищецът твърди, че за процесния период
ответникът му дължи за 2940 часа при 8 часа нормален продължителен ден ,
работодателят му дължи 883,20 лева.
В
заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди работодателят да му
заплати 525,78 лева възнаграждение за
положен нощен труд за периода 14.02.2012г. – 01.07.2014г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането на сумата.
Претендира 220 лева лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение от
момента на дължимост на сумите по тримесечие до датата на подаване на исковата
молба. Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати на основание чл.204
ал.3 ЗМВР сумата от 883,20 лева, представляваща паричната равностойност на
полагащите се безплатна храна и ободряващи напитки при работа на смени и
специфични условия и рискове за живота и здравето за периода от 14.04.2012г. до
01.07.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. Ищецът моли съда да осъди ответника да
заплати лихва за забава върху неизплатените суми за полагащи се безплатна храна
и ободряващи напитки в размер на 197 лева за периода от 14.04.2011г. до дата на
подаване на исковата молба. На основание чл.67, ал.3 т.4 ЗДС вр. чл.202 ал.5
вр. чл.211 ЗМВР сумата от 1022,40 лева за положен труд на официални празници за
периода от 14.04.2011г. до 01.07.2014г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и и на основание
чл.86 ЗЗД сумата от 300 лева представляваща мораторна лихва върху главницата от
1022,40 лева за периода от 14.04.2011г. до ИМ.Претендира и направените по
делото разноски.
В заключение
моли съда да постанови решение, с което да осъди работодателят да му
заплати 525,78 лева възнаграждение за
положен нощен труд за периода 14.04.2012г. – 01.07.2014г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането на сумата. Претендира
220 лева лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение от момента на
дължимост на сумите по тримесечие до датата на подаване на исковата молба.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати на основание чл.204 ал.3 ЗМВР
сумата от 883,20 лева, представляваща паричната равностойност на полагащите се
безплатна храна и ободряващи напитки при работа на смени и специфични условия и
рискове за живота и здравето за периода от 14.04.2012г. до 01.07.2014г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Ищецът моли съда да осъди ответника да заплати лихва за
забава върху неизплатените суми за полагащи се безплатна храна и ободряващи
напитки от момента на дължимост на сумите по тримесечие до датата на подаване
на исковата молба. На основание чл.67, ал.3 т.4 ЗДС вр. чл.202 ал.5 вр. чл.211 ЗМВР сумата от 1022,40 лева за положен труд на официални празници за периода от
14.04.2012г. до 01.07.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 300 лева
представляваща мораторна лихва върху главницата от 1022,40 лева за периода от 14.04.2012г.
до ИМ.Претендира и направените по делото разноски. С определение по чл.214 от ГПК от 10.06.2015г. е допуснато изменение на исковите претенции както следва:
Иск с правно осн. чл.67, ал.7,т.1 от ЗДС във връзка с чл.20 от НЗСДА за положен
нощен труд, същият да се счита за предявен, съобразно заключението на вещото
лице за сумата от 398,50лв, Иск с правно основание чл.86 във връзка с чл. 67,
ал.7, т.3, мораторната лихва върху тази сума да се счита за предявен за 77лв. Иск
с правно основание чл. 67, ал.7, т.3 и чл. 67, ал.3, т.2 от ЗДС /отм./, във връзка с НЗСДА и чл. 19а
/отм./ от Наредба за служебното положение на държавните служители за труд,
положен по време на официални празници да се счита за предявен за сумата от 760,15лв.,
съответно следващият иск, който е за
мораторната лихва върху тази сума да се счита предявен за сумата 129,37лв.
Иск с правно основание чл. 204, ал.3 от ЗМВР, касаещ суми за неплатени ваучери,
да се счита за предявен за сумата
от 223,20лв., който обхваща периода от
14.04.2012г. до 01.10.2012г., мораторна лихва върху тази сума за ваучери, да се
счита за предявен за сумата 60,41лв. Прекратено е на осн. чл.232 от ГПК
частично производството за претендираната сума за ваучери за храна за разликата
над 223,20лв. до претендираните 883,20лв. за периода 01.10.2012г. до
01.07.2014г.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, като оспорва
предявените искове. Навежда доводи, че положението и статута на държавните
служители в системата на МВР се урежда от ЗМВР, който се явява специален спрямо
ЗДСл, поради което следва да се приеме, че специалният закон ЗМВР дерогира
прилагането на общия закон ЗДСл. Твърди, че чл.202 ал.1 ЗМВР изрично и
лимитативно сочи категориите труд, за което се дължат допълнителни възнаграждения, но сред тях не
е включен нощния труд.
Ответникът
твърди, че съгласно чл.211 ал.7 ЗМВР изрично указва редът за разпределяне на
работното време и неговото отчитане и компенсиране, което се определя с
инструкция на министъра на вътрешните работи. Твърди, че такива инструкции са
Инструкция Із-343 от 05.03.2009г. /отм./ и Із-2453 от 04.1.22012г., като
допълнителното възнаграждение се е изчислявало и изплащало съобразно тези
инструкции.
Твърди,
че измененията в ЗМВР, влезли в сила от 01.01.2011г. отменят §1а, който е
препращал към ЗДСл. Ответникът твърди, че след като в чл.202 ал.1 ЗМВР са
изброени изчерпателно случаите, в които се изплащат допълнителни възнаграждения
за изпълнение на специфични служебни дейности, извънреден труд, , научна степен
и специфични условия на труд, тъй като ЗМВР се явява специален закон по
отношение на ЗДСл, следва да се приложи разпоредбата на чл.202 ал.1 ЗМВР и да
се приеме, че на държавните служители не следва да се изплаща възнаграждение за
нощен труд. Твърди, че такъв се дължи едва с влизане в сила на новия ЗМВР, в
който в чл.179 се предвижда изплащането на допълнителни възнаграждения в
определени и изброени в този текст условия. Твърди се, че размерът на тези
възнаграждения се определя със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г., но исковата
претенция е извън този период.
Ответникът
твърди, че ищецът е работил на 8 и 12 часови смени. Твърди, че съгласно чл.211
ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители, работещи на смени се
изчислява сумарно на тримесечен период, като въз основа на ал.5 работата
извънработно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд до 50 часа
на тримесечие, а над 50 часа – с допълнителен отпуск. В тази връзка твърди, че
за процесния период не се дължи възнаграждение за нощен труд.
Относно предявения иск по чл.67 ал.3 т.4
ЗДСл ответникът навежда доводи, че исковата претенция е неуточнена.
По
отношение на иска с правно основание чл.204 ал.3 ЗМВР с цена на иска а
ответникът оспорва предявения иск.
Твърди, че за периода 20.10.2011г. до 01.10.2012г. на ищеца не се дължат
ваучери за храна, към като в този период е действала заповед Із 1259/22.08.2006г. за определяне
размера , условията и реда за осигуряване на безплатна храна и тонизиращи
напитки за служителите на МВР, извършващи дейности, свързани с вредни за
здравето последици. Твърди, че служителите, които имат право на безплатна храна
са изчерпателно изброени и сред тях не фигурират служителите, работещи на сменен режим, какъвто е ищеца.
Твърди, че в едната си част тази заповед е обявена за нищожна с решение на ВАС.
Твърди,
че въвеждането на правото на служителите работещи на 12 и 24 часови смени да
получават ваучери е станало на 01.10.2012г. с влизане в сила на Наредба
Із-1681/21.08.2012г. и надлежно му е изплащано левовата равностойност на
ваучерите за храна с оглед ал.2 на параграф 1 от Наредбата.
Във
връзка с направените доказателствени искания, ответникът възразява вещото лице
да попълва делото с доказателства, тъй като представя на съда исканите писмени
доказателства и прави искане ищецът в срок да уточни отработените часове и
смени, за които претендира обезщетения и възнаграждения.
В заключение моли да се отхвърлят исковите
претенции като неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
По
иска с правно основание чл.67, ал.7, т.1 от ЗДСл вр.чл.20 на Наредба за
заплатите на служителите в държавната администрация за заплащане на
възнаграждение за положен нощен труд
Не
се спори между страните, че ищецът, е назначен за държавен служител в ОД на
МВР-Плевен, на длъжността на длъжност „
Полицай , ППД-ООР” при 01-РУП-Плевен, а
преди това „полицай, СОД” при ОДМВР-Плевен и че през последните три години
длъжността му не е променяна.Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗМВР
/отм./ областните дирекции са част от структурата на МВР. В чл.169 от ЗМВР
/отм./ е предвидено, че в дирекциите работят лица на трудово и служебно
правоотношение, а в чл.170 е посочено, че държавните служители в МВР съобразно
изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват държавна служба в
МВР в една от следните категории: категория А - висш ръководен персонал;
категория Б - ръководен персонал; категория В - експертен персонал с ръководни
функции и експертен персонал с контролни функции; категория Г - експертен
персонал; категория Д - изпълнителски персонал с контролни функции; категория Е
- изпълнителски персонал. Доколкото ищецът се явява лице по служебно
правоотношение с категория Е, за него важат правилата на ЗМВР и Закона за държавния служител.
Допълнителните възнаграждения на държавния служител /извън основното по чл.199/
са посочени в чл.202, ал.1
от ЗМВР /отм./. Цитираният текст предвижда, че на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение и за: т.1 - изпълнение на
специфични служебни задължения, т.2 - резултати в служебна дейност, т.3 -
извънреден труд, т.4 - научна степен и т.5 - специфични условия на труд. В ал.5
на чл.202 е предвидено, че извън допълнителните възнагражденията по ал.1 на
държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени
със закон или с акт на Министерския съвет. Оттук следва изводът, че
законодателят не е изброил лимитативно случаите, при които на държавните
служители се дължи допълнително възнаграждение. При липса на законодателна
уредба в специалния ЗМВР и правилника за приложението му, регламентиращи
отношенията по повод полаган от служителите в МВР нощен труд /каквато например
се съдържа в ЗИНЗС и правилника му за приложение, в който с разпоредбата на
чл.302, ал.1 изрично е посочено, че служителите от надзорно - охранителния
състав не получават компенсация за нощен труд/, съдът намира, че приложение
следва да намери общият закон, уреждащ
статута на държавните служители, а именно Законът за държавния служител.
Последният в разпоредбата на чл.67, ал.3, т.4 /в редакцията към ДВ, бр.43 от 29.04.2008
г./ и в разпоредбата на чл.67, ал.7, т.1 /в редакцията към ДВ, бр.38 от 2012г.,
в сила от 01.07.2012г./ предвижда допълнително възнаграждение за работа през
нощта в размер и при условия, определени от МС. На тази основа е приета Наредба
за заплатите на служителите в държавната администрация, в чл.20 от която е
посочено, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 часа
и 06,00 часа се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер не
по- малък от 0,25 лева за час. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не
споделя доводите на процесуалния представител на ответника, че липсата на
изрична разпоредба в отменения ЗМВР изключва възможността служителите на МВР да
претендират заплащането на възнаграждение за нощен труд. Точно обратното,
приетите подзаконови нормативни актове във връзка с новоприетия ЗМВР /в сила от
01.07.2014г./ потвърждават извода, че е налице законова празнина в уреждането
със специален закон на отношенията по повод полаган от служители на МВР труд
през нощта, по време на официални празници и при други извънредни
обстоятелства. Следователно до приемането на специалните норми, уреждащи тези
отношения, следва да намери приложение общият закон - този за държавния
служител. Подобно тълкуване съответства и на разпоредбата на чл.46, ал.2 от
ЗНА, който предвижда за неуредените случаи да се прилагат разпоредбите, които
се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Съобразявайки
гореизложеното, съдът приема, че на ищеца се дължи възнаграждение за нощен
труд за процесния период. Съгласно
заключението на вещото лице Т.И., което не е оспорено от страните и съдът
кредитира като обективно и компетентно, положеният от ищеца нощен труд възлиза
на 1594 часа, които, умножени по минималната ставка от 0,25лева на час,
обуславят размер на възнаграждението за нощен труд от 398,50лева за процесния
период /14.04.2012г. – 01.07.2014г./. В този смисъл предявеният осъдителен иск
с правно основание чл.67, ал.7, т.1 от ЗДС се явява изцяло основателен и следва
да бъде уважен.
По
иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху неизплатеното
възнаграждение за положен нощен труд
Този
иск има акцесорен характер и основателността му е обусловена от основателността
на главния иск. Ето защо с оглед основателността на иска по чл.67, ал.7, т.1 от
ЗДСл, основателен се явява и иска за заплащане на лихва за забава в размера,
изчислен от ВЛ – 77лева.
По
иска с правно основание чл.204, ал.3 от ЗМВР за изплащане на левовата
равностойност на полагащите се безплатна храна и ободряващи напитки за работа
при специфични условия и рискове за живота и здравето
Съгласно
разпоредбата на чл.204, ал.1 от ЗМВР /отм./, на служителите на МВР се осигурява
храна или левовата й равностойност, а съгласно чл.204, ал.3 от ЗМВР на
служителите, които работят при специфични условия и рискове за живота и
здравето, се осигурява безплатна храна, а на служителите, работещи на смени, се
осигуряват ободряващи напитки. При съобразяване на горните разпоредби и Наредба
№11/21.12.2005г. за определяне реда за осигуряване на безплатна храна и/или
добавки към нея, издадена от Министъра на социалната политика и Министъра на
здравеопазването, и при безспорно установеното обстоятелство, че ищецът работи
на 12 - часов работен ден при сумарно изчисляване на работното време, на смени,
съдът приема, че същият има право да получава безплатна храна. Неоснователно в
тази връзка е позоваването от страна на ответника на издадената заповед
рег.№Із- 1259/22.08.2006г. за определяне на размера, условията и реда за
осигуряване на безплатна храна и тонизиращи напитки за служителите на МВР,
извършващи дейности, свързани с вредни за здравето последици. Видно е, че с
влязло в сила решение №10854/30.07.2012г. по адм.д.№2832/2012г. на ВАС на РБ, V
отделение, е обявена за нищожна т.1 от посочената по - горе заповед, в която
Министърът на вътрешните работи е посочил дейностите, свързани с рискови за
здравето последици, за които се осигурява безплатна храна. Последваща регламентация на процесните
отношения е предвидена едва през 2012г. във вече отменената Наредба № Iз - 1681
от 21.08.2012г., в сила от 01.10.2012г., за определяне на условията и реда за
осигуряване на безплатна храна за служителите на МВР, работещи при специфични
условия и рискове за живота и здравето, и на ободряващи напитки за служителите
на МВР, които работят на смени. Следователно за процесния период единственият
валиден подзаконов нормативен акт, който е бил в сила и е уреждал отношенията,
възникнали със задължението на работодателя да осигурява безплатна предпазна
храна на служителите си, е цитираната Наредба №11/21.12.2005г. за определяне на
условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея,
издадена във връзка с КТ. Независимо, че тази наредба е издадена от Министъра
на труда и социалната политика и Министъра на здравеопазването на основание
чл.285, ал.2 от КТ, същата следва да се приложи в настоящия случай, за да не се
допусне липсата на правна регламентация за упражняване на права, предвидени в
ЗМВР, чието съществуване без уредба е безпредметно и в противоречие с целите на
закона. Съдът приема, че дължимата безплатна храна е с целево предназначение и
няма характер на трудово възнаграждение, но в случай, че работодателят не
осигури необходимата безплатна храна, за служителя остава възможността да
претендира нейната левова равностойност и с получените средства сам да си я
осигури. Не следва да се допуска при неправомерно поведение от страна на
работодателя да се вменява в задължение на служителя сам да си закупува
необходимите хранителни продукти, които да способстват за запазване здравето му
при работа в специфични и вредни условия на труд, след като законодателят му е
предоставил право на безплатна предпазна храна. Освен това трябва да се
отбележи, че в чл.6 от Наредба №Iз - 1681 е предвидено, че безплатна храна за
служителите на МВР, работещи при специфични условия и рискове за живота и
здравето, се осигурява чрез предоставянето на ваучери или пари, като в чл.11 от
същата наредба е предвидена единствено забрана да се компенсират с пари
предоставяни ободряващи напитки. Нещо повече, в §2, ал.2 от ПЗР на Наредба №Iз
- 1681 изрично е предвидено, че при невъзможност за предоставяне на ваучери за
храна на правоимащите служители, работещи при специфични условия и рискове за
живота и здравето, стойността на безплатната храна се предоставя в пари. Ето
защо съдът приема, че ищецът е имал право на безплатна храна и преди 01.10.2012г.
на основание Наредба №11/21.12.2005г. В своето заключение ВЛ е установило, че
за периода 01.10.2012г. – 01.07.2014г. на ищеца е начислена сума за храна,
която е получена от ищеца и е прекратено производството на осн. чл.232 от ГПК. Съгласно
заключението на вещото лице паричната равностойност на дължимата се на ищеца
безплатна храна за периода 14.04.2012г. до
01.10.2012г. възлиза на сумата от 223,20лева. Съгласно УКАЗАНИЕ № ПК
25-3 от 31.08.2006 г. за прилагането на Наредба № 11 за определяне на условията
и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (обн., ДВ, бр. 1
от
По
иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху
неизплатената равностойност на полагащите се безплатна храна и ободряващи
напитки за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето
Този
иск има акцесорен характер и основателността му е обусловена от основателността
на главния иск. Ето защо с оглед неоснователността на иска по чл.204, ал.3 от ЗМВР, неоснователен се явява и иска за заплащане на лихва за забава в размер на
60,41лв.
По
иска с правно основание чл.67, ал.3, т.4 от ЗДСл вр.чл.202, ал.5 вр.чл.211 от ЗМВР за заплащане на възнаграждение за положен труд на официални празници.
Основание
за претендирането на такова възнаграждение са разпоредбите на чл.67, ал.3, т.2 /отм./ от ЗДСл и чл.67, ал.7, т.3 от
ЗДСл, които намират приложение и в конкретния случай. По отношение
основателността на иска за заплащането на такова възнаграждение следва да се
имат предвид изложените по - горе мотиви досежно претенцията за заплащане на
нощен труд. Отново може да се обобщи, че липста на изрична разпоредба,
регламентираща заплащане на труда на държавните служители в МВР, положен по време
на официални празници, не може да обоснове извода за неприложимост на общия
закон - ЗДСл. Съгласно заключението на вещото лице паричната равностойност на
часовете положен от ищеца труд на официални празници - общо 135,5 часа при
ставка 5,61 лева на час, възлиза на сумата от 760,15 лева и в този размер
ищцовата претенция следва да бъде уважена.
По
иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за положен труд на официални празници
Този
иск има акцесорен характер и основателността му е обусловена от основателността
на главния иск. Ето защо с оглед основателността на иска по чл.67, ал.7, т.1 от
ЗДСл, основателен се явява и иска за заплащане на лихва за забава в размера,
изчислен от ВЛ –129,37лева.
Всяка
от страните е претендирала заплащането на деловодни разноски. Разноските на
ищеца са в размер на 580лева. Разноските, които може да претендира ответника
съобразно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, са в размер на 345,40лева за юрисконсултско възнаграждение. Ето
защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 420,80лв. деловодни разноски по компенсация.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените
искове в размер на 200,00 лева /по 50,00 лева за всеки от уважените искове/.
Водим
от горното, Плевенският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.67, ал.7, т.1 от ЗДСл вр.чл.20 на НЗСДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на
МВР – Плевен, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от В.Я.К., ДА ЗАПЛАТИ на Б.К.Г. от гр.Плевен, ЕГН**********, сумата
от 398,50лева, представляваща възнаграждение за положен нощен труд за периода 14.04.2012г.
– 01.07.2014г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на молбата-14.04.2015г.,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл.86 от ЗЗД ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявана от представлявана от В.Я.К.,
ДА ЗАПЛАТИ на Б.К.Г. от гр.Плевен, ЕГН**********, сумата от 77лева,
представляваща лихва за забавено изплащане на възнаграждението за положен нощен
труд, за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се
дължи, до подаване на исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният от Б.К.Г. от гр.Плевен, ЕГН**********,
чрез адв.Д. П. от ПАК, против ОД на МВР – Плевен, иск с правно основание
чл.204, ал.3 от ЗМВР за заплащане на сумата от 223,20лева, представляващи
стойността на полагаща се безплатна храна и ободряващи напитки за периода 14.04.2012г.
– 01.10.2012г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба-14.04.2015г., до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният от Б.К.Г. от гр.Плевен, ЕГН**********,
чрез адв.Д. П. от ПАК, против ОД на МВР – Плевен, иск с правно основание чл.86
от ЗЗД за заплащане на сумата от 60,41лева, представляваща лихва за забавено
изплащане на равностойността на полагащите се безплатна храна и ободряващи
напитки.
ОСЪЖДА
на основание чл.67, ал.3, т.4 от ЗДСл вр.чл.202, ал.5 вр.чл.211 от ЗМВР
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от В.Я.К., ДА ЗАПЛАТИ НА Б.К.Г. от гр.Плевен, ЕГН**********,
сумата от 760,15лева, представляващи стойността на положен труд по време на официални
празници за периода 14.04.2012г. – 01.07.2014г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба-14.04.2015г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл.86 от ЗЗД ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявана от В.Я.К., ДА ЗАПЛАТИ НА
Б.К.Г. от гр.Плевен, ЕГН**********, сумата от 129,37лева, представляваща лихва
за забавено изплащане на възнаграждението за положен труд по време на официални
празници, за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което
се дължи, до подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от В.Я.К.,
ДА ЗАПЛАТИ НА Б.К.Г. от гр.Плевен, ЕГН**********, сумата от 420,80лева
деловодни разноски по компенсация.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.6 от ГПК ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от В.Я.К., ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса върху цената на уважените искове в
размер на 200,00 лева /по 50,00 лева за всеки от уважените искове/.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: