№ 154
гр. Варна, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502154 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх. № 54823/09.08.2022г., депозирана от М. Д.
Н., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 2078/27.06.2022г. постановено по
гр. д. № 11571/2020г. по описа на ВРС, в частите с които е осъден:
1) Да извърши ремонт на ВиК системата в тоалетния възел на собствения му
недвижим имот – апартамент № 3, находящ се в град Варна, ул. „Т.Д." № 32, ет.2,
разположен над собствения на А. Т., гражданин на Република Италия имот –
представляващо ателие № 2, разположен на първи етаж в сграда, находяща се в град Варна,
ул. „Т.Д." № 32, на основание чл. 109 ЗС;
2) Да заплати на А. Т. гражданин на Република Италия сумата от 2000 лева,
представляваща причинени неимуществени вреди, изразяващи се в нервно - психически
дискомфорт, настъпил в резултат на противоправното бездействие на въззивника –
непредприемане на стъпки по извършване на основен ремонт на ВиК системата в
санитарното помещение на собствения си апартамент, което е причина за множеството
течове в собствения на А. Т. имот –ателие № 2, разположен на първи етаж в сграда,
находяща се в град Варна, ул. „Т.Д." № 32, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от 17.09.2017г. до окончателното изплащане на
задължението;
3) Да заплати на А. Т. сумата от 916,50 лева, представляваща причинена имуществена
1
вреда, изразяваща се в увреждане на следните движими вещи: Акордеон Weltmeister, модел
Stella, 48 баса, 50 годишен; Античен грамофон Preciosa Elektra, в дървена кутия, италианско
производство, 100 годишен; Транзисторен ролков магнетофон Automatic 4302 (Philips), 50
годишен; Радиоапарат марка Орфей, българско производство, със светещо око, 70 годишен;
Радиоапарат Латвия с грамофон, 65 годишен; Радиоапарат Христо Ботев,българско
производство, 70 годишен; Дамски ботуши с подметка от естествена кожа със слой от
защитна гума в долната част, а горната част е изцяло от агнешка естествена кожа,
произведени 2015г.; Дървена касета, представляващ дървен сандък с два рафта, като
конструкцията е от ламинирани дъски с дебелина 3 мм., а страничните дъски са
многопластови - 8 мм., 15 годишен; Акумулаторна електрическа печка Electro Mures Camin2
in.2778-78 220V 2000W, произведена 1978 г.; Електрическа печка имитация на камина, с три
нагревателя, червена, 10 годишна; Цветен телевизор Panasonic, Panablack, модел ТХ-21 Х2Т,
с големина на екрана 23 инча, с кинескоп, 30 годишен; Черно-бял телевизор Респром, модел
Т 3101, българско производство, с кинескоп, 40 годишен; Дървена масичка с четири крака,
15 годишна; Ръчна шевна машина Lemens Muller Dresden, 60 годишна; Компютърен
монитор Правец 16 и компютърна клавиатура, произведени в края на 80- те години на XX
век; Фотоапарат Смена-4, съветско производство, с калъф, 50 годишен, както и Пирограф,
съветско производство, 50 годишен, настъпила в резултат на спукване на гъвкава връзка на
арматурата на биде на комбинирания капак на конзолата на седалката в банята в собствения
на М. Д. Н. недвижим имот – апартамент № 3, находящ се в град Варна, ул. „Т.Д." № 32, ет.2
на 21.07.2015г., на основание чл. 50 ЗЗД, ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от 17.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението;
4) Да заплати на А. Т. сумата от 760 лева, представляваща стойността на
причинените имуществени вреди в собствения на А. Т., недвижим имот – ателие № 2,
разположен на първи етаж в сграда, находяща се в град Варна, ул. „Т.Д." № 32, изразяващи
се в петна от влага с височина 40 см по цялото протежение на помещението, влага по
стените и тавана от източната страна; подпухнала, а на места паднала мазилка на тавана и
колоната, подпухнала и влажна каса на вратата и самата врата към сервизното помещение и
увреждане на ел.инсталацията, настъпили в резултат на спукване на гъвкава връзка на
арматурата на биде на комбинирания капак на конзолата на седалката в банята, в собствения
на М. Д. Н. апартамент № 3, находящ се в град Варна, ул. „Т.Д." № 32, ет.2 на 21.07.2015г.,
на основание чл. 50 ЗЗД, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
17.09.2017г. до окончателното изплащане на задължението;
5) Да заплати на А. Т. сумата от 12 600 лева, представляваща причинена имуществена
вреда, изразяваща се пропусната полза от отдаване под наем на собствения на А. Т. имот –
ателие № 2, разположен на първи етаж в сграда, находяща се в град Варна, ул. „Т.Д." № 32,
които вреди са настъпили в резултат на спукване на гъвкава връзка на арматурата на биде на
комбинирания капак на конзолата на седалката в банята в собствения на М. Д. Н. недвижим
имот – апартамент № 3, находящ се в град Варна, ул. „Т.Д." № 32, ет.2 на 21.07.2015г., на
основание чл. 50 ЗЗД, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
2
02.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът оспорва първоинстанционното решение като неправилно и
необосновано в обжалваните части. Застъпва се и становище за недопустимост на същото в
частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 109 ЗС, като се сочи, че съдът
недопустимо е разширил предмета на делото, задължавайки ответника да извърши ремонт
на ВиК системата в тоалетния възел, който дефект не е причина за наводнението в
собственото на ищеца ателие. Излага се, че не е обсъдено противоречието между исковата
молба и признанието на ищеца А. Т., направено в о.с.з. от 12.05.2020г. по ч.гр.д. №
3577/2020г., приобщено към първоинстанционното дело, че „в момента няма проблеми“.
Оспорва се като недоказан изводът на съда за наличие на пряка причинно-следствена връзка
между наводнението от 2015г. и твърдяното депресивно разстройство, проявило се при
ищеца. В евентуалност се сочи, че определеният от съда размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди е завишен. Като необосновани се оспорват и
изводите на районния съд за доказаност на претендираните за обезщетяване имуществени
вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи. По същество се моли за отмяна на
решението в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове, ведно с присъждане на
сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият А. Т. гражданин на Република Италия, чрез
процесуалния си представител е подал отговор на въззивната жалба, в който заявява
становище за нейната неоснователност. Оспорват се твърденията на въззивника за
произнасяне плюс петитум от районния съд по иска с правно основание чл. 109 от ЗС, като
се излага, че с исковата молба ищецът претендира обезщетяване на причинените му вреди,
както от наводнението на 21.07.2015г., така и от периодичните течове от ответниковия
апартамент след тази дата. Сочи се, че са безспорно доказани по делото причинените на
ищеца неимуществени и имуществени вреди, в т.ч. и претендираните пропуснати ползи.
Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части и присъждане на сторените от
страната разноски за заплатен адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
В исковата молба ищецът А. Т. твърди, че е собственик на ателие № 2, разположено
на първи етаж в сграда, находяща се в град Варна, ул. „Т.Д." № 32 въз основа на договор за
покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 143, том 2, рег.№ 1773, дело № 281/2005г.
Излага, че ответникът е собственик на апартамент № 3, разположен над имота на ищеца. На
21.07.2015г. собственият на ищеца имот бил наводнен като след отварянето му се
установило, че течът идва от апартамента на ответника. Нивото на водата в апартамента на
ищеца била 40 см., а в избените помещения под него – 15 см. На място били извикани ВиК
специалисти, които установили, че е скъсана мека връзка на ВиК инсталация в санитарното
3
помещение на апартамент № 3. Последната била подменена и течът бил спрян. Съставен бил
констативен протокол от 30.07.2015г. по реда на ЗУЕС, подписан от домоуправителя и
съседи. Ищецът посочва, че в резултат на наводнението са налице петна от влага с височина
40 см по цялото протежение на помещението, влага по стените и тавана от източната страна,
подпухнала мазилка на тавана и колоната, подпухнала каса на вратата и самата врата към
сервизното помещение. В следствие на наводнението ателието било напоено с влага и силна
миризма на мухъл. Пострадала била и електрическата инсталация.
Ищецът твърди, че за отстраняване на щетите от наводнението следва да бъде
извършен ремонт включващ разваляне на зидария; монтаж на преградни стени; стъргане на
шпакловка от стени и тавани; противоплесенна обработка на стени; изкърпване на гипсова
шпакловка; демонтиране каса на врата; доставка и монтаж на врата фурнирована; демонтаж,
доставка и монтаж на контакти, на тв и интернет розетки; почистване и извозване на
отпадъци на стойност 760 лева. Претендира сумата като обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на деликта – наводнението
от 21.07.2015г. до окончателното изплащане.
Посочва, че в резултат на наводнението са пострадали и движими вещи на ищеца,
намиращи се в ателието, които са били работещи и добре поддържани, а част от тях и
старинни /уточнени стойности с молба от 27.05.2022г./ в това число: Акордеон Weltmeister,
модел Stella, 48 баса, 50 годишен на стойност 260 лева; Античен грамофон Preciosa Elektra, в
дървена кутия, италианско производство, 100 годишен - на стойност 50 лева; Транзисторен
ролков магнетофон Automatic 4302 (Philips), 50 годишен на стойност 65 лева; Радиоапарат
марка Орфей, българско производство, със светещо око, 70 годишен на стойност 120 лева;
Радиоапарат Латвия с грамофон, 65 годишен на стойност 140 лева; Радиоапарат Христо
Ботев, българско производство, 70 годишен на стойност 90 лева; Дамски ботуши с подметка
от естествена кожа със слой от защитна гума в долната част, а горната част е изцяло от
агнешка естествена кожа, произведени 2015г. на стойност 10 лева; Дървена касета,
представляващ дървен сандък с два рафта, като конструкцията е от ламинирани дъски с
дебелина 3 мм., а страничните дъски са многопластови - 8 мм., 15 годишен на стойност 21,30
лева; Акумулаторна електрическа печка Electro Mures Camin2 in.2778-78 220V 2000W,
произведена 1978г. на стойност 66,50 лева; Електрическа печка имитация на камина, с три
нагревателя, червена, 10 годишна на стойност 105 лева; Цветен телевизор Panasonic,
Panablack, модел ТХ[1]21 Х2Т, с големина на екрана 23 инча, с кинескоп, 30 годишен на
стойност 89 лева; Черно-бял телевизор Респром, модел Т 3101, българско производство, с
кинескоп, 40 годишен на стойност 90 лева; Дървена масичка с четири крака, 15 годишна на
стойност 6 лева; Ръчна шевна машина Lemens Muller Dresden, 60 годишна на стойност 75
лева; Компютърен монитор Правец 16 и компютърна клавиатура, произведени в края на 80-
те години на XX век на стойност 20 лева; Фотоапарат Смена-4, съветско производство, с
калъф, 50 годишен на стойност 30 лева; Пирограф,съветско производство, 50 годишен на
стойност 31,50 лева. Във връзка с увредените вещи ищецът претендира за присъждане на
обезщетение на имуществената вреда в размер на 1269,30 лева, ведно със законната лихва
4
считано от датата на деликта – наводнението от 21.07.2015г. до окончателното изплащане.
Отделно от това ищецът твърди, че на 01.07.2015г. е сключил договор за отдаване
под наем на собственото си ателие с наемател за срок от три години, с първи дължим наем
на 01.08.2015г. в размер на 350 лева месечно. Поради наводнението на 21.07.2015г. и с оглед
неизползваемостта на имота, наемателят прекратил договора, в резултат на което ищецът
претърпял имуществена вреда, изразяваща се в пропусната полза в размер на 12600 лева /36
месеца по 350 лева/. Претендира за присъждане на обезщетението ведно със законната лихва
считано от 02.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди, че след наводнението през 2015г., ателието му продължавало да бъде с
влажни стени и тавани, което се явявало следствие на последващи течове с по-слаба и по-
силна интензивност от горния апартамент през 2018г., 2019г. /м.юли и м.октомври/, за което
били съставяни констативни протоколи.
Ищецът посочва, че е провел производство по реда на чл.207 от ГПК /гр.д.№
3577/2020г. по описа на ВРС/, при което е установено, че са налице допуснати грешки в
изграждането на водопроводната система в апартамента на ответника и за същите се налага
извършването на ремонт. Констатирано е, че наводнението от 21.07.2015г. се дължи на
спукване на гъвкава връзка на арматурата за биде на комбинирания капак на конзолната
тоалетна седалката в банята, която е отстранена, но периодичните наводнения се дължат на
допуснатите грешки във водопроводната система на имота на ответника.
Твърди, че в резултат на наводненията и липсата на извършване на ремонт от страна
на ответника в санитарното помещение на собствения му апартамент търпи неимуществени
вреди изразяващи се в тревожно-депресивно разстройство и психоемоционално
пренапрежение, включително и соматични проблеми – повишено кръвно налягане. Предвид
обстоятелството, че говорел непрестанно за проблема с недвижимия имот, приятелите му
започнали да го отбягват, което довело до социална изолация, породило се чувство на
безпомощност и понижаване на самочувствието. Проблемите с имота се отразили и на
работата му. Прекратяването на договора за наем и невъзможността да отдава в последствие
имота също повлияло негативно на психическия и емоционален статус на ищеца. Твърди, че
неимуществените вреди са пряка и непосредствена последица от бездействието на
ответника да предприеме действия по извършване на основен ремонт на ВиК инсталацията в
собствения му апартамент, поради което претендира за осъждане на ответника да му заплати
обезщетение в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на деликта
– наводнението от 21.07.2015г. до окончателното изплащане.
Във връзка с изложеното и предвид бездействието на ответника да извърши ремонт в
санитарното си помещение, с което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост
в пълен обем предвид наводението и последващите течове, предявява искове по реда на чл.
109 ЗС, както и такива за обезщетяване на причинените му имуществени и неимуществени
вреди, които моли да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника М. Д. Н., чрез
процесуалния му представител. Не оспорва, че е собственик на апартамент № 3, находящ се
5
в град Варна, ул. „Т.Д." № 32, както и че на 21.07.2015г. меката връзка на ВиК
инстаналацията в санитарното помещение на неговия апартамент е изпускала вода, но счита
че това се дължи на случайно деяние, което изключва неговата отговорност. Оспорва
предявените искови претенции като заявява, че не е причинил виновно наводнението, както
и наличието на причинно - следствена връзка между инцидента от 21.07.2015г. и щетите в
имота на ищеца и увреждането на движимите вещи. Прави възражение за погасяване на
исковите претенции, включително акцесорните по чл.86 от ЗЗД, по давност доколкото
наводнението е станало на 21.07.2015г., а исковите претенции са заявени в съда на
17.09.2020г. Счита, че искът по чл. 109 от ЗС е неоснователен, тъй като е отстранил
повредата на меката връзка веднага след инцидента. Посочва, че последващите течове са
следствие на повреди от апартамента над неговия. Оспорва исковете за обезщетяване на
претендираните имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че договорът за наем е
съставен за целите на исковото производство, оспорва датата му, както и че не е вписан в
Агенция по вписванията. Счита, че ищецът не е претърпял твърдяните неимуществени
вреди, нито че е налице негово противоправно поведение, което да ги е причинило. Оспорва
течове в ателието на ищеца от 2018г. и през 2019г. да изхождат от неговия апартамент.
Моли за отхвърляне на всички исковите претенции като неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, че ищецът А. Т. е собственик на ателие № 2 с площ от
32,76 кв.м. находящо се в гр.Варна, ул. „Т.Д.“ № 32, ет.1, а ответникът М. Д. – на апартамент
№ 3, находящ се в град Варна, ул.„Т.Д." № 32, ет.2, като апартаментът се намира
непосредствено над ателието на ищеца. Горното се установява и от представените
нот.актове - № 143, том 2, рег. № 1773, дело № 281 от 04.05.2005г. /на ищеца/ и нот.акт №
71, том 4, рег. № 3671, дело № 587 от 4 26.08.2004г. /на ответника/.
Видно от представения констативен протокол за установяване на обстоятелство от
30.07.2015г., домоуправител и собственици/ползватели на обекти, находящи се на адрес:
град Варна, ул. „Т.Д.“ № 32 са констатирали „наличие на влага в помещение ателие № 2, по
тръба за чиста вода, минаваща през източната страна, както и остатъчни петна по цялото
протежение на стените в помещението от наводнение. Предметите в помещението също
били увредени от наводнението, мазилката по тавана и колоната на места била паднала.
Височината на водата в помещението е била около 40 см. Касите на вратите са подпухнали и
са влажни“. Посочено е, че увреждането е резултат на скъсване на мека връзка на тръба,
намираща се в ап.3, ет.2 след извършена реконструкция в разрез с ВиК системата на
сградата.
С констативен протокол за установяване на обстоятелство от 13.07.2019г., съставен
отново в присъствието на ищеца и собственици на имоти в ЕС, е установена „влага по
стените и тавана в ателие 2, източна страна, както и нови петна по протежението на същите
като колоната, където е разположена тръбата и канализацията от горния етаж е напоена с
6
влага и е с много силна миризма на мухъл“.
Представен е договор за наем на недвижим имот от 01.07.2015г. сключен между А. Т.
като наемодател и Р.Н.В. като наемател относно – ателие № 2, находящо се в град Варна, ул.
„Т.Д.“ № 32, етаж партер. Договорената месечна наемна цена е 350 лева месечно, която
следва да се заплати между 1-во и 5-то число на месеца, считано от 01.08.2015г. Договорът е
сключен за срок от 3 години. Наемодателят е поел задължението в периода от 01.07.2015г.
до 01.08.2015г. да освободи помещението от личните си вещи и да го предаде във вид
уговорен за ползване от наемателя.
Като писмено доказателство по делото е прието медицинско направление, издадено
от д-р К. от 18.09.2015г., видно от което А. Т. е диагностициран с тревожно – депресивно
разстройство, световъртеж от централен произход и му е изписано медикаментозно лечение.
Отразено е, че състоянието е в следствие на психоемоционално пренапрежение, тревожност,
безсъние, загуба на апетит, замайване, нестабилност при придвижване и залитане в
неопределени посоки, особено след стрес.
Като доказателство по делото е прието заключение на проведена СТЕ /назначена за
определяне цената на иска по чл.109 от ЗС/, от което се установява, че след аварията през
2015г. в имота на ответника /апартамент № 3/ са извършени СМР /ремонт/, но са допуснати
грешки - извършен е скрит монтаж на гъвкавите връзки зад пиластри във връзка със
захранването със студена вода на смесителната батерия на комбинирания капак на
конзолното тоалетно седало; при авария на гъвканите връзки възниква опасност от течове,
тъй като подът на банята зад декоративните пиластри е без настилка и без хидроизолация;
захранването с топла вода от бойлера на смесителната батерия на бидето е изпълнено с
полипропиленови тръби, но същите не са хидроизолирани и не са укрепени като на пода под
тях няма настилка и хидроизолация; възможно е да се получава конденз от водомера, меките
връзки и полипропиленовите тръби на студена вода, които не са топлоизолирани и са
разположени зад пиластри в тясно и затворено пространство; необходимо е да се провери
маншона за чиста вода на конзолното тоалетно седало, който също е разположен зад
пиластър – скрит монтаж. Посочени са дейностите, който следва да се извършат в
апартамент № 3, за да се преодолеят последващи увреждания от ВиК инсталацията на
санитарния възел - разваляне на пиластри, демонтаж на два реда фаянсови плочки по
стените на банята до мивката и до душа; облицовка пиластри; извършване ревизия на
тръбите за топла и студена вода, направа на топлоизолация на тръбите за студена вода;
направа на топлоизолация на тръбите за топла вода; демонтаж на настилка от теракот в
банята, полагане на самоизолираща се замазка по подове; грундиране на подове при ремонт;
хидроизолация мазана елестична два пласта по пода на банята, направа на холкер по
система Вебер в санитарния възел; направа на настилка от теракот, направа на облицовка от
фаянс частично, направа на пиластри и изхвърляне на строителни отпадъци, като същите са
оценени на 1500,03 лева.
В производството по реда на чл. 207 ГПК по ч.гр.д. № 3577/2020г. по описа на
Районен съд – град Варна е приета комплексна съдебно – техническа и оценителна
7
експертиза, от която се установява, че при огледа на 30.04.2020г. на ателие № 2 са
констатирани следи от стари течове, които кореспондират с текстовете на констативните
протоколи от 30.07.2015г. и от 13.07.2019г.
В експертното заключение е посочено, че първият теч от 2015г. е следствие на
спукване на гъвкава връзка на арматурата за биде на комбинирания капак на конзолната
тоалетна седалка в банята/тоалетна на апартамент № 3.
Констатирано е, че при ремонта на водопроводната система в тоалетния възел на
апартамент № 3 след аварията през 2015г. са допуснати някои грешки – допуснато е
захранването със студена на смесителната батерия на бидето с гъвкави връзки, преминаващи
зад декоративни пиластри, което ги прави опасни при дефектиране, тъй като подовете на
декоративните пиластри са без настилка и не са хидроизолирани, за да предпазят
долноразположените помещения от наводняване при евентуални аварии; захранването с
топла вода от бойлера на смесителната батерия на бидето е изпълнено с полипропиленови
тръби, но същите не са топлоизолирани и не са укрепени. Правилното изпълнение на
захранването на смесителната батерия на бидето е това да стане с полипропиленови
топлоизолирани и добре укрепени тръби и с фабрични фаянсови части. Преходът от
смесителните батерии към водопроводната мрежа е с гъвкави връзки, но това трябва да става
на достъпни места, за да може да бъдат подменени в случай на нужда или още по-добрия
случай – да е на открити места, пред фаянсовата облицовка. Когато е избрано гъвкавите
връзки да са скрити с декоративен пиластър, задължително е подът да бъде хидроизолиран,
за да може в случай на евентуална авария или при конденз, водата да не проникне към
долноразположените помещения. В съдебно заседание вещите лица определят състоянието
на ВиК инсталацията в санитарното помещение на апартамент № 3 като „бомба със
закъснител“, тъй като е възможно уврежданията в долния обект да се повторят поради
констатираните недостатъци на извършения ремонт.
В експертизата е прието, че необходимите СМР за отстраняване на щетите от
строителен характер в ателие № 2 възлизат на общо 762,93 лева.
Вещите лица са посочили, че отразените в констативния протокол от 13.07.2019г.
увреждания може да се дължат на конденз от водомера, меките връзки и полипропиленовите
водопроводни тръби за студена вода, които не са топлоизолирани и са разположени в
затворено и тясно пространство, а подът под тях е без настилка. Може да се дължи и на теч
от маншона за чиста вода на конзолното тоалетно седало. Изчезването на влагата към
момента на огледа може да бъде обяснено с това, че през есента, зимата и пролетта
кондензът значително намалява поради сравнително изравняване на температурите на
студена вода и въздух или поради липса на консумация поради необитаване на жилището.
По отношение на увредените вещи в ателие № 2, вещите лица са посочили, че
пазарната им стойност е 559 лева /акордеон, грамофон, магнетофон, радио Средец, радио –
българско производство, радио Христо Ботев, транзистор, скара, котлон, чушкопек, моно
колело, дамски ботуши, дървена касета, чаршаф, акумулаторна ел.печка, цветен телевизор
Панасоник, черно – бял телевизор, масичка – дървена, ръчна шевна машина, монитор за
8
компютър и компютърна клавиатура, фотоапарат 6 и пирограф/.
От заключението на проведената повторна СОЕ в производството по чл.207 от ГПК,
поддържано в съдебно заседание от вещото лице Б. се установява, че пазарната стойност на
движимите вещи, ако са били работещи към момента на огледа през 2020г. е както следва:
Акордеон Weltmeister, модел Stella, 48 баса, 50 годишен - 200 лева; Античен грамофон
Preciosa Elektra, в дървена кутия, италианско производство, 100 годишен – с антична
стойност - 250 лева; Транзисторен ролков магнетофон Automatic 4302 (Philips), 50 годишен -
50 лева; Радиоапарат марка Орфей, българско производство, със светещо око, 70 годишен –
80 лева; Радиоапарат Латвия с грамофон, 65 годишен – 100 лева; Радиоапарат Христо Ботев,
българско производство, 70 годишен – 60 лева; Дамски ботуши с подметка от естествена
кожа със слой от защитна гума в долната част, а горната част е изцяло от агнешка естествена
кожа произведени 2015 г. – 10 лева; Дървена касета, представляващ дървен сандък с два
рафта, като конструкцията е от ламинирани дъски с дебелина 3 мм., а страничните дъски са
многопластови - 8 мм., 15 годишен – 20 лева; Акумулаторна електрическа печка Electro
Mures Camin2 in.2778-78 220V 2000W, произведена 1978 г. – 70 лева; Електрическа печка
имитация на камина, с три нагревателя, червена, 10 годишна – 50 лева; Цветен телевизор
Panasonic, Panablack, модел ТХ-21 Х2Т, с големина на екрана 23 инча, с кинескоп, 30
годишен – 55 лева; Черно-бял телевизор Респром, модел Т 3101, българско производство, с
кинескоп, 40 годишен – 20 лева; Дървена масичка с четири крака, 15 годишна – 5 лева;
Ръчна шевна машина Lemens Muller Dresden, 60 годишна – 100 лева; Компютърен монитор
Правец 16 и компютърна клавиатура, произведени в края на 80- те години на XX век – 100
лева; Фотоапарат Смена-4, съветско производство, с калъф, 50 годишен – 40 лева;
Пирограф,съветско производство, 50 годишен – 25 лева.
В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите И.Р.А., Р.Н.В.а, В.А.П. и Б.Е.Н..
От показанията на св. А. се установява, че на 21.07.2015г. рано сутринта е била
извикана по спешност, за да отвори ателието на А. Т., тъй като от него излизала силна струя
вода. След като отворила, всички присъстващи установили, че от тавана в дясно от стената
шуртяла мощна струя вода по цялата стена и се стичала по колоната без там да е налице
водоизточник. Вещите на ищеца били опаковани в кашони и плували във водата.
Установило се, че течът идва от ап.3, над ателието като строителят констатирал, че
причината е скъсана мека връзка, както и че са направени промени по конструкционна схема
на ВиК. Преди наводнението ателието било годно за ползване – с гипсова мазилка, с
дограма, с метални врати и в него ищецът съхранявал вещите си. Те били опаковани е
кашони и предстояло изнасянето им, тъй като за имотът бил сключен договор за наем.
Обичал да купува вещи от антични магазини и свидетелката често го е придружавала. В
ателието имало три вида радиа, сред които и едно Христо Ботев, черно – бял телевизор
Респром, немски грамофон, на който си пускали плочи, акордеон, чушкопек, пирограф,
печка, телевизор, компютър Правец, фотоапарат. А. се грижел много за вещите си и всички
били работещи. След наводнението вещите били изкарани на двора да съхнат, а през лятото
9
помещението съхнело, но въпреки това имало мухъл, влага като и набъбнала мазилка.
Видима била непрекъсната линия от 40-50 см, докъдето е стигала водата от наводнението.
Излага, че преди наводнението, на 01.07.2015г. А. Т. сключил договор за наем на
ателието си с Р.В., с когото имали бизнес отношения. След наводнението А. информирал Р.
за наводнението и договорът се разтрогнал. Ищецът водел майстори в ателието, но ремонтът
не се провел, тъй като имало непрекъснато сълзене по стените, което продължило и до
2018г. Ремонт на апартамента над ателието не бил извършен.
След наводнението А. се променил –станал емоционално нестабилен, изолирал се
социално и се фиксирал в темата около уврежданията на имота и вещите си. Това, съчетано
с езиковата бариера довело до чувство на страх, напрегнатост и безсъние, за което се
наложило да бъде потърсен специалист. Кръвното му станало нестабилно и се консултирал
със специалист, който му предписал антидепресанти и транквиланти.
Свидетелят Р.В. посочва в показанията си, че познава ищеца повече от 10 години тъй
като е бил наемател в негов предходен имот. Договаряли свидетелят да наеме и
помещението на ул.„Т.Д.“, тъй като се занимавал с недвижими имоти и бил в близост до
медицински университет. Трябвало да влезе в имота през месец август, а договора сключили
месец юли. Ищецът трябвало да изнесе вещите си – акордеон, радио, печка, антики. До
наводнението ателието е било в добро състояние, а повечето вещи били работещи,
опаковани и подредени в кашони. След като видял състоянието на имота след наводнението
и многото ремонтни дейности, които следва да се извършат, решил да прекратят договора, за
което получил обратно дадените пари.
Заявява, че намира промяна в А., тъй като бил изнервен заради увреждането на
вещите, които е събирал с години, а когато излизали с приятели около 1 година говорел само
затова и дори се случвало да се разплаче. Счита, че и до настоящия момент не е преодолял
проблема и дори се налагало да взема лекарства.
Свидетелката В.П. посочва, че знае за инцидента с апартамента на М. на ул.“Т.Д.“ в
гр.Варна. Била повикана във връзка с наводнение от него към долните етажи и мазите.
Посетила и ателието на ищеца, като всичко там било мокро, а водата в мазата била 20 см.
Посочва, че и преди това е влизала в ателието, във връзка с друг теч по колоната и влага по
стените. Роднини на ищеца я уведомили, че в имота му има влага. В ателието на първия
етаж имало много стари вещи пръснати по пода. Причината за наводнението била спукана
връзка и тя била отстранена чрез ремонт. М. имал уговорка с ищеца строителят да извърши
ремонта и той да заплати за същия.
От показанията на свидетеля Б.Е.Н. се установява, че е извършил ремонт в
апартамента на ответника – подмяна на скъсана мека връзка с твърда в банята му. След този
ремонт не бил викан за друг ремонт в този имот.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл.109 от ЗС
10
Въззивникът възразява срещу допустимостта на иска по чл.109 от ЗС за осъждането
му да извърши ремонт на ВиК инсталацията в тоалетния възел на собствения си имот,
поради липса на правен интерес у ищеца от предявяването му. Счита, че последният не е
възпрепятстван да ползва имота си – ателие, тъй като след извършеният неотложен ремонт
през 2015г. друго наводнение не е имало. В евентуалност са възраженията за неправилност
на решението в тази част.
Съдът след запознаване с материалите по делото установи, че още в исковата молба
ищецът Т. е твърдял, че имотът му ателие № 2 на ул.“Т.Д.“ № 32, ет.1 е бил подложен на
непрекъснати наводнявания с различен интензитет в периода от 2015г. до момента на
предявяване на иска през 2020г. Освен наводнението от 21.07.2015г. се посочва, че течове в
имота му с произход имота над него е имало и през 2018г. и през 2019г., както и че
ответникът Н. не е предприел действия по отстраняване на причините за това. Следователно
фактът на твърдяното причиняване на увреждания в собствения на ищеца имот и след
инцидента от 2015г. и обвързването на тези вреди с виновното бездействие на ответника
обуславя извод за наличие на правен интерес за предявяване на иска по чл.109 от ЗС за
осъждане на ответника да предприеме действия по преустановяване на вредоносното
състояние чрез извършването на ремонт в тоалетния възел на апартамента си. Този извод не
се променя от изявлението на ищеца Т. в съдебното заседание от 12.05.2020г. в процедурата
по чл.207 от ГПК, че „сега в момента няма проблем“, доколкото същият уточни в съдебното
заседание във въззивната инстанция, че е имал предвид, че в конкретния момент не е имало
теч в ателието му, но преди и след това е имало.
Разгледана по същество исковата претенция се явява и основателна.
До предявяването на негаторния иск се прибягва с цел да бъде прекратено всяко
неоснователно действие, което пречи на собственика на една вещ/имот да упражнява
правото си на собственост в пълен обем. Основателното му провеждане предполага
установяване на елементите от фактическия му състав - доказано право на собственост на
ищеца по отношение на имота, върху който ответникът осъществява неоснователно
въздействие /действие или бездействие/, както и това действие, респективно бездействие на
ответника да създава на ищеца пречки за използването на имота по-големи от обикновените.
За основателността на иска по чл. 109 ЗС е без значение дали поведението на ответника е
виновно или не, достатъчно е чрез същото неоснователно да се пречи, ограничава или
смущава спокойното упражняване на вещните права от техния титуляр.
Между страните, не е спорно, че апартамент № 3, находящ се в град Варна, ул. „Т.Д."
№ 32, ет.2 е собственост на ответника М. Д. Н. и същият е разположен над собствения на
ищеца А. Т. имот - представляващ ателие № 2, разположен на първи етаж в същата сграда.
Установява се от доказателствата по делото, че на 21.07.2015г. е имало силен теч от
апартамента на ответника, причинил наводнение в ателието на ищеца, както и на общите
части на сградата – стълбище и избен етаж. Няма спор между страните, че причината за този
теч е спукване на гъвкава връзка на арматурата за биде на комбинирания капак на
конзолната тоалетна седалка в банята/тоалетна на апартамент № 3. В тази посока е както
11
заключението на проведената в производството по чл.207 от ГПК СТЕ поддържано в
съдебно заседание от вещото лице Онцов, така и показанията на св.Б.Н., който е бил повикан
непосредствено след наводнението, за да отстрани повредата и да замени меката връзка с
твърда.
Освен наводнението от 2015г. по делото се установи, че и след този момент ателието
на ищеца е било подложено на периодични течове с различен интензитет, които са
поддържали непрекъсната влага и следващ се от тях мухъл и миризма. През 2018г. съгласно
показанията на св.А. стените на ателието сълзяли, а пред 2019г. съсобственици и свидетели
са констатирали наличието на следи от ново наводнение - нови петна по стените и по
колоната, над която е разположена канализацията на ап.№ 3, за което са съставили
констативен протокол от 13.07.2019г. В подкрепа на твърденията за увреждащо въздействие
на течове в ателието на ищеца и след голямото наводнение от 2015г. е и заключението на
СТЕ, която посочва, че следите от течове кореспондират на съставените протоколи от 2015г.
и от 2019г., както и показанията на св.А., че непрекъснатото оводняване на стените в
ателието било причината да не може да се извърши ремонт на същото и към момента на
сезиране на съда. С оглед изложеното съдът приема, че вредоносно въздействие над
ателието на ищеца е било налице и след 2015г., което означава че причината за него е
различна от констатираният неправилен монтаж на арматурата за биде – мека вместо твърда
връзка, която както бе посочено е отстранена още през 2015г.
По въпросът за причините за последващите течове в ателието на ищеца изцяло
информативно е заключението на комплексната Съдебно-техническа и оценителна
експертиза приета в процедурата по чл.207 от ГПК. Съдът го кредитира като компетентно
изготвено и съответстващо на останалия събран по делото доказателствен материал и на
това основание го поставя в основата на правните си изводи. Същото установява, че при
ремонта на водопроводната система в тоалетния възел на апартамент № 3, респективно при
монтирането на бидето са допуснати някои конструктивни грешки – освен допуснато
погрешно захранване на смесителната батерия на бидето със студена вода чрез гъвкава
връзка вместо с твърда, при това скрита зад декоративни пиластри, захранването с топла
вода от бойлера на смесителната батерия на бидето е изпълнено с полипропиленови тръби,
които обаче не са топлоизолирани и укрепени и създават риск от течове и натаяване на пода
под тях, който е без защитна настилка. Посочено е също, че е възможно изтичане на чиста
вода от маншона на конзолното тоалетно седало, а също и конденз на вода от водомера,
която да проникне към долноразположените помещения, поради това че подът на
апартамент № 3 не е хидроизолиран. Начинът на изграждане на ВиК инсталацията в
тоалетното помещение на ответника е определено като „бомба със закъснител“, което
предполага възможност инцидентът да се повтори, а това обезсмисля извършването на
ремонт в разположеното под него ателие № 2.
Съдът позовавайки се на събраните специални знания на вещите лица, подкрепени и
от писмените и гласни доказателства достига до извод, че ВиК инсталацията в имота на
ответника е изградена в нарушение на техническите правила и норми, което е причина за
12
периодичното проникване на вода от неговия имот в ателието на ищеца. Горното съдът
възприема като форма на неоснователно въздействие върху имота на ищеца водещо до
смущаване, до степен на ограничаване на ползването му по предназначение. Нещо повече
системността на неблагоприятното въздействие на единия имот по отношение на другия е
причината ищецът да не може да извърши в продължение на повече от 5 години ремонт на
ателието си, за да е в състояние да ползва същото или да извлича икономически ползи от
него. Не се установи извън подмяната на меката връзка на арматурата на бидето през 2015г.
ответникът да е извършил ремонт на мокрото помещение в апартамента си касателно
останалите констатирани от вещите лица нарушения при изграждане на ВиК инсталацията,
така че да бъде преустановено навлизането на вода през междуетажната плоча и оводняване
на стени и колони в ателието на ищеца, с което безспорно се ограничава правото му да
ползва имота си. Не се установи също течът достигащ до имота на ищеца да е с произход
имота над този на ответника. Това обуславя извод за основателност на предявения иск по
чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да извърши ремонт на ВиК инсталацията в тоалетния
възел на собствения си недвижим имот - апартамент № 3, находящ се в град Варна, ул.
„Т.Д." № 32, ет.2, разположен над собствения на ищеца имот.
По отношение на исковете за обезщетяване на вреди:
Всички искове за обезщетяване на претърпени от ищеца имуществени и
неимуществени вреди са обусловени от настъпилото на 21.07.2015г. наводнение на ателието
му, както и от продължаващото повече от 5 години бездействие на ответника да извърши
ремонт в тоалетния възел на собствения си имот – апартамент № 3 водещо до периодични
течове с различен интензитет към долностоящия имот – ателие № 2 собственост на ищеца.
Съдът, както вече изложи мотиви по иска по чл.109 от ЗС, приема че наводнението от
2015г. е причинено от неправилният монтаж на тоалетното биде в имота на ответника, а
именно арматурата за бидето на комбинирания капак на конзолната тоалетна седалка е
свързана с ВиК системата чрез мека /гъвкава/ вместо с твърда връзка, която мека връзка се е
спукала и е причинила силен теч проникнал в долностоящото ателие на ищеца. Съдът
приема, че увреждането на имуществото на ищеца от 2015г. се явява следствие на
неправомерните действия на ответника изразяващи се в некачествено извършен монтаж на
бидето, а продължаващите и през 2018г. и през 2019г. увреждания – на бездействието му да
извърши ремонт в тоалетното си помещение, с който да приведе ВиК инсталацията си в
съответствие с техническите правила и норми. Нещо повече, спуканата мека връзка не е вещ
със самостоятелен характер, нито е принадлежност към главна вещ – биде, а е елемент от
монтажа на бидето към ВиК мрежата. Следователно уврежданията, чиято обезвреда
претендира ищеца, са следствие на противоправни действия и бездействия на самия
ответник, а не на специфични качества на конкретна вещ. Горното налага извод, че правната
квалификация на всички предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди е такава по чл.45 от ЗЗД, а не по чл.50 от ЗЗД. Промяната на
квалификацията на исковете не влече недопустимост на произнасянето на ВРС по исковете
за обезщетяване на уврежданията на самия имот на ответника – стени, тавани, ел.инсталация
13
на стойност 760 лева, на увредените вещи намиращи се към датата на наводнението от
2015г. в имота на ищеца на стойност 916,50 лева, както и по иска за присъждане на
обезщетение за пропуснати ползи в размер на 12600 лева, доколкото първоинстанционният
съд е разгледал всички предпоставки от фактическия състав на приложимата правна норма
на обезвредата и се е произнесъл по тях. Правилната правна квалификация следва да бъде
отразена и в диспозитива на настоящото решение.
По отношение иска за заплащане на обезщетение за нанесените на самия имот на
ищеца вреди изразяващи се в петна от влага с височина 40 см по цялото протежение на
помещението, влага по стените и тавана от източната страна; подпухнала, а на места паднала
мазилка на тавана и колоната, подпухнала и влажна каса на вратата и самата врата към
сервизното помещение и увреждане на ел.инсталацията, както и по иска за обезщетяване на
причинените увреждания на движими вещи в имота на ищеца, съдът намира същите за
основателни.
Установи се от съвкупният анализ на доказателствата, че уврежданията по ателието и
по находящите се в него движими вещи са следствие на наводнението от 21.07.2015г., до
което се е стигнало поради неправилно извършеният монтаж/свързване/ на бидето с ВиК
системата в апартамента на ответника. Вредата е следствие на нарушение на правилата за
монтаж изискващи връзката да е твърда, а в случай че е гъвкава - да бъде разположена на
видно и достъпно място пред фаянсовата облицовка, за да е възможно в случай на нужда да
бъде извършен ремонт/подмяна, а подът на помещението да е хидроизолиран. В случая
бидето в имота на ответника е било свързано с ВиК мрежата чрез гъвкава връзка скрита зад
декоративен пиластър и без извършена хидроизолация на пода. Установи се от събраните
гласни доказателства /св. А. и св.А./ преки свидетели на наводнението от 2015г., че водата в
ателието на ищеца се е спускала от тавана т.е с източник находящият се отгоре апартамент
№ 3 и е достигала височина от 40 см, а разположените по пода му вещи са плували в нея.
От заключението на проведената комплексна Съдебно оценителна и техническа
експертиза в процедурата по чл.207 от ГПК се установява, че необходимите СМР за
отстраняване на щетите от строителен характер в ателие № 2 възлизат на 762,93 лева и
включват разваляне на зидария от итонг; монтаж на преградни стени; стъргане шпакловка
от стени и тавани; противоплесенна обработка на стени; изкърпване на гипсова шпакловка;
демонтиране каса на врата; доставка и монтаж на врата фурнирована; демонтаж, доставка и
монтаж на контакти, тв розетка, розетка за интернет; почистване и извозване на отпадъци.
Доколкото претендираната сума необходима за възстановяване на имота в състоянието, в
което е било преди наводнението е 760 лева, то исковата претенция за присъждането и във
вид на обезщетение на имуществени вреди се явява изцяло основателна.
По отношение на увредените от наводнението движими вещи на ищеца съдът
съобразява показанията на св. А. и В., според които в ателието ищецът съхранявал старинни
вещи, които непосредствено преди наводнението били опаковани и разположени на земята с
цел изнасянето им, поради сключения договор за наем на имота от 01.07.2015г.
Информативни са и показанията на св. А. посочваща, че в деня на наводнението в ателието
14
на ищеца имало пръснати по земята вещи. Първите двама свидетели посочват с
категоричност, че вещите са били работещи - св. А. излага, че А. купувал вещи от
антикварни магазини, изключително и само работещи и се грижел много за тях, а св. В. - че
А. събирал вещите с години, били работещи, даже веднъж му демонстрирал как работят.
Доказателства, че към датата на наводнението вещите са били неработещи не са ангажирани.
Установява се от заключението на първоначалната и повторната СОЕ събрани по
реда на чл.207 от ГПК, че пазарната стойност на вещите – Акордеон Weltmeister, модел
Stella, 48 баса, 50 годишен; Античен грамофон Preciosa Elektra, в дървена кутия, италианско
производство, 100 годишен – с антична стойност; Транзисторен ролков магнетофон
Automatic 4302 (Philips), 50 годишен; Радиоапарат марка Орфей, българско производство,
със светещо око, 70 годишен; Радиоапарат Латвия с грамофон, 65 годишен; Радиоапарат
Христо Ботев, българско производство, 70 годишен; Дамски ботуши с подметка от
естествена кожа със слой от защитна гума в долната част; Дървена касета, представляващ
дървен сандък с два рафта, 15 годишен; Акумулаторна електрическа печка Electro Mures
Camin2 in.2778-78 220V 2000W, произведена 1978г.–85 лева; Електрическа печка имитация
на камина, с три нагревателя, червена, 10 годишна; Цветен телевизор Panasonic, Panablack,
модел ТХ[1]21 Х2Т, с големина на екрана 23 инча, с кинескоп, 30 годишен; Черно-бял
телевизор Респром, модел Т 3101, българско производство, с кинескоп, 40 годишен; Дървена
масичка с четири крака, 15 годишна; Ръчна шевна машина Lemens Muller Dresden, 60
годишна; Компютърен монитор Правец 16 и компютърна клавиатура, произведени в края на
80- те години на XX век; Фотоапарат Смена-4, съветско производство, с калъф, 50 годишен;
Пирограф,съветско производство, 50 годишен е общо 916,50 лева.
Отговорността на ответника се изключва само при причинени вреди в следствие на
непреодолима сила или изключителна вина на пострадалото лице. В този смисъл ППВС №
7/1959г. и на ППВС № 17/1963г. По делото не се установява наводнение от 21.07.2015г. да е
в резултат на случайно деяние, поради което възражението на ответника в тази насока е
неоснователно. Неоснователно е и възражението за съпричиняване на вредата от ищеца. За
да е налице съпричиняване е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
осъществяването на деликта, т.е да е улеснил механизма на настъпването на увреждането. В
случая ищецът не е бил в ателието към момента на настъпване на декликта, нещо повече
механизмът на настъпването му – просмукване на вода пред междуетажната плоча между
втория и първия етаж изключва възможността за съпричиняването му.
На основание изложеното съдът намира, че искът за обезщетяване на вредите от
увреждането на движимите вещи в имота на ищеца е основателен до размер на 916,50 лева
и следва да бъде уважен.
По отношение на иска за обезщетяване на имуществени вреди във вид на пропуснати
ползи.
Твърденията на ищеца са, че настъпилото наводнение на 21.07.2015г. в резултат на
спукване на гъвкава връзка на арматурата на биде на комбинирания капак на конзолата на
15
седалката в банята в собствения на ответника недвижим имот - апартамент № 3 е довело до
увреждане на собственото на ищеца ателие № 2, което се явява причината и за претърпени
от последния имуществени вреди във вид на пропуснати ползи.
Пропуснатата полза представлява обективна реална и позволена възможност за
бъдещо придобиване на определен имуществен прираст. Тя е винаги конкретна величина и
съгласно ТР № 3/13.01.2023г. по т.д.№ 3/2021г. на ОСГТК на ВКС следва да доказана със
сигурност, а не да представлява предполагаема или хипотетична възможност за увеличаване
на имуществото.
В тази връзка ищецът се позовава и представя като доказателство договор за наем с
предмет процесното ателие № 2 сключен с наемател на 01.07.2015г. за срок от 3 години
считано от 01.08.2015г. при договорен наем в размер на 350 лева месечно, за който твърди
че е бил развален от наемателя след наводнението. Достоверността на датата на договора в
качеството му на частен диспозитивен документ е оспорена от ответника, с твърдения, че
договорът е съставен за нуждите на процеса, като установяване достоверността му е
възложена в тежест на ищеца.
По делото са ангажирани показанията на наемателя по договора – свидетеля Р.В.,
които съдът кредитира като произходящи от незаинтересовано от изхода на спора лице.
Същият потвърждава, че действително е сключил с ищеца Т. договор за наем на ателие № 2
през м.Юли, но след наводнението през 2015г. договорът бил развален, тъй като ателието не
било годно за ползване и следвало да се извърши голям ремонт. В този смисъл са и
показанията на св.А., която като лице съжителстващо с ищеца има преки впечатления от
имота и правоотношенията, в които е встъпвал А. Т. по отношение на него. Горното е
достатъчно, за да бъде прието, че действително позитивният интерес за ищеца да увеличи
имуществото си с наемните вноски за имота за период от 3 години е бил накърнен с факта,
че в следствие единствено и само на увреждащите последици на наводнението, договорът за
наем от 01.07.2015г. е бил развален. Обстоятелството дали договорът за наем е вписан или
не в Агенция за вписванията в случая е ирелевантен, доколкото вписването има значение
само за противопоставимостта му на трети лица приобретатели на същия имот, но не и за
действителността му.
Съдът приема, че неполучаването на наемните вноски за срока на действие на
договора за наем е доказана пропусната полза за ищеца, която се измерва с договорената
между страните наемна цена в размер на 350 лева месечно за срока на договора или общо в
размер на 12 600 лева. Заявената в този размер искова претенция се явява изцяло
основателна.
По отношение на иска за неимуществени вреди
Твърденията на ищеца са за претърпян нервно - психически дискомфорт, настъпил в
резултат на противоправното бездействие на ответника изразяващо се в непредприемане
извършването на основен ремонт на ВиК системата в санитарното помещение на собствения
си апартамент, което станало причина за множеството течове в собствения на ищеца имот.
За обезщетяване на тези неимуществени вреди претендира присъждане на обезщетение
16
дължимо от ответника в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на деликта до окончателното изплащане.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 45 ЗЗД отново
предполага установена противоправност на деянието /действие или бездействие/ както и
наличието на причинно-следствена връзка между него и претърпените вреди.
Съдът вече формира изводи за противоправност на поведението на ответника М. Н.
както по отношение на предприетото монтиране на биде в тоалетното си помещение в
нарушение на техническите правила и норми за свързване със системата на ВиК, довело до
наводнението през м.07.2015г., така и на бездействието му да отремонтира ВиК
инсталацията в имота си така, че да не се допускат течове от неговия имот към имота на
ищеца. Установи се, че именно тези действия и бездействия на ответника са в причинна
връзка с уврежданията на ателие № 2, както и на движимите вещи находящи се в него, към
които ищецът е имал специално отношение – купувал ги е от антиквариати и други места,
съхранявал ги е грижливо, реставрирал е част от тях, радвал се на всяка покупка.
Установи се от събраните по делото писмени и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката А. и В., които съдът кредитира като последователни и взаимодопълващи се, че
след наводнението през 2015г. А. Т. се фиксирал върху проблема с ателието си –
непрекъснатата влага в него причинявана от течове от горния етаж, включително и след
2015г. и увреждането на събираните с години вещи, които са били тема на разговор с
приятелите му, до степен на досада, в продължение на дълъг период от време. Същият е
изпаднал в социална изолация, страдал от безсъние, кръвното му налягане станало
нестабилно. Състоянието на ищеца е наложило лекарска консултация, което се установява
от приетото медицинско направление от 18.09.2015г., както и прием на лекарства /според
св.А. ищецът приемал антидепресанти, св.В. – А. вземал хапчета/. Установява се от гласните
доказателства, че тези проблеми на Т. не са преодоляни напълно и към настоящия момент. С
оглед на това съдът приема, че ищецът е претърпял твърдяните неимуществени вреди –
психическо разстройство, които са следствие именно на поведението на ответника
изразяващо се в увреждащото въздействие на имота му спрямо имота на ищеца, което
налага същите да бъдат обезщетени.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, както характера на увреждането,
начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. В този смисъл Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г., което
е запазило действието си и към настоящия момент. При преценка на всички релевантни
обстоятелства – възрастта на ищеца, фактът че е чужденец, неговорещ български език,
изпадането в тревожно – депресивно разстройство, включително със соматични проявления
– безсъние, нестабилно кръвно налягане, обусловили необходимостта от прием на
медикаменти, продължителността на тези състояния /повече от 5 години/ и фактът, че и към
настоящият момент ищецът не е в състояние да отремонтира имота си, доколкото е обвързан
17
по необходимост от преюдициалния ремонт на санитарното помещение на ответника, а той
бездейства, съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за претърпените
морални страдания е сумата от 2000 лева.
По отношение направеното възражение за погасяване по давност на исковете за
обезщетения
Възражението за погасяване по давност на исковите претенции е неоснователно.
Действително началният момент, от който са дължими обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди е датата на деликта - първоначалното наводнение от 21.07.2015г.
Петгодишният срок за предявяването на искове за присъждането им обаче е спрян на
13.03.2020г. с нормата на чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение и е започнал да тече отново на 13.05.2020г. с обнародването в
„Държавен вестник“ на ЗИД на Закона за здравето. Следователно давностния срок за
предявяване на исковете на ищеца по настоящото дело изтича на 21.09.2020г., а
обективиращата ги искова молба е депозирана в съда на 17.09.2020г. Т.е исковете за
обезщетенията не са погА.и по давност.
По отношение искането за присъждане на законна лихва и възражението за
погасяване по давност
По всички искове за присъждане на обезщетения за претърпени вреди ищецът е
претендирал и присъждане на законна лихва по правилата на чл.84, ал.3 от ЗЗД – считано от
датата на деликта - 21.07.2015г., а по иска за обезщетяване на пропуснатите ползи – считано
от 02.08.2018г.
Съдът намира, че възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията
за законна лихва е основателно за периода от заявената начална дата 21.07.2015г. до
16.09.2017г., доколкото съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ГПК вземанията за лихви се
погасяват с изтичането на тригодишната давност. На това основание съдът намира, че
съобразно направеното искане вземанията за обезщетяване на имуществени вреди в размер
на 760 лева, в размер на 916,50 лева и неимуществени вреди в размер на 2000 лева следва да
бъдат присъдени ведно със законната лихва върху тях считано от 17.09.2017г. до
окончателното им изплащане, а вземането за пропуснати ползи в размер на 12600 лева –
ведно със законната лихва считано от заявения начален момент – 02.08.2018г.
С оглед съвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция и тези, до
които е достигнал районният съд, решението на ВРС в обжалваните части е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият А. Т. е направил искане за присъждане на сторените във въззивното
производство разноски, за което е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Реализираните от страната разноски пред настоящата инстанция възлизат на 1200 лева
/платено по банков път адвокатско възнаграждение/ и в този размер следва да бъдат
възложени в тежест на въззивника М. Н., на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
18
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2078 от 27.06.2022г. по гр.д. № 11571/2020г. по описа
на ВРС, 47-ти състав, В ЧАСТТА му, с която на основание чл.109 от ЗС М. Д. Н., ЕГН
**********, адрес: град Варна, ул. „Т.Д." № 32, ап.3, ет.2 е осъден да извърши ремонт на
ВиК системата в тоалетния възел на собствения му недвижим имот - апартамент № 3,
находящ се в град Варна, ул. „Т.Д." № 32, ет.2, разположен над собствения на А. Т., роден на
03.02.1952 г. в Република Италия, притежаващ карта за постоянно пребиваване в Република
България № *********, ЛНЧ **********, адрес: град Варна, ул. „Княз Николаевич" № 28,
ет.4, ап.7 имот - представляващо ателие № 2, разположен на първи етаж в сграда, находяща
се в град Варна, ул. „Т.Д." № 32;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2078 от 27.06.2022г. по гр.д. № 11571/2020г. по описа
на ВРС, 47-ти състав, В ЧАСТТА му, с която на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД М. Д. Н.,
ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Т.Д." № 32, ап.32, ет.2 е осъден да заплати на А. Т.,
роден на 03.02.1952г. в Република Италия, притежаващ карта за постоянно пребиваване в
Република България № *********, ЛНЧ **********, адрес: град Варна, ул. „Княз
Николаевич" № 28, ет.4, ап.7 сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в нервно - психически дискомфорт, настъпил в
резултат на противоправното бездействие на М. Д. Н., ЕГН ********** - непредприемане на
стъпки по извършване на основен ремонт на ВиК системата в санитарното помещение на
собствения си апартамент, което е причина за множеството течове в собствения на А. Т.,
роден на 03.02.1952 г. в Република Италия имот - представляващо ателие № 2, разположен
на първи етаж в сграда, находяща се в град Варна, ул. „Т.Д." № 32, ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от 17.09.2017г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2078 от 27.06.2022г. по гр.д. № 11571/2020г. по описа
на ВРС, 47-ти състав, В ЧАСТТА му, с която на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД М. Д. Н.,
ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Т.Д." № 32, ап.32, ет.2 е осъден да заплати на А. Т.,
роден на 03.02.1952 г. в Република Италия, притежаващ карта за постоянно пребиваване в
Република България № *********, ЛНЧ **********, адрес: град Варна, ул. „Княз
Николаевич" № 28, ет.4, ап.7 сумата от 916,50 /деветстотин и шестнадесет и 0,50/ лева,
представляваща причинена имуществена вреда, изразяваща се в увреждане на следните
движими вещи - Акордеон Weltmeister, модел Stella, 48 баса, 50 годишен; Античен грамофон
Preciosa Elektra, в дървена кутия, италианско производство, 100 годишен; Транзисторен
ролков магнетофон Automatic 4302 (Philips), 50 годишен; Радиоапарат марка Орфей,
българско производство, със светещо око, 70 годишен; Радиоапарат Латвия с грамофон, 65
годишен; Радиоапарат Христо Ботев,българско производство, 70 годишен; Дамски ботуши с
подметка от естествена кожа със слой от защитна гума в долната част, а горната част е
19
изцяло от агнешка естествена кожа, произведени 2015г.; Дървена касета, представляващ
дървен сандък с два рафта, като конструкцията е от ламинирани дъски с дебелина 3 мм., а
страничните дъски са многопластови - 8 мм., 15 годишен; Акумулаторна електрическа печка
Electro Mures Camin2 in.2778-78 220V 2000W, произведена 1978 г.; Електрическа печка
имитация на камина, с три нагревателя, червена, 10 годишна; Цветен телевизор Panasonic,
Panablack, модел ТХ-21 Х2Т, с големина на екрана 23 инча, с кинескоп, 30 годишен; Черно-
бял телевизор Респром, модел Т 3101, българско производство, с кинескоп, 40 годишен;
Дървена масичка с четири крака, 15 годишна; Ръчна шевна машина Lemens Muller Dresden,
60 годишна; Компютърен монитор Правец 16 и компютърна клавиатура, произведени в края
на 80- те години на XX век; Фотоапарат Смена-4, съветско производство, с калъф, 50
годишен; Пирограф,съветско производство, 50 годишен, настъпила в резултат на спукване
на гъвкава връзка на арматурата на биде на комбинирания капак на конзолата на седалката в
банята, в собствения на М. Д. Н., ЕГН **********, недвижим имот - апартамент № 3,
находящ се в град Варна, ул. „Т.Д." № 32, ет.2 на 21.07.2015г., ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от 17.09.2017г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2078 от 27.06.2022г. по гр.д. № 11571/2020г. по описа
на ВРС, 47-ти състав, В ЧАСТТА му, с която на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД М. Д. Н.,
ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Т.Д." № 32, ап.32, ет.2 е осъден да заплати на А. Т.,
роден на 03.02.1952 г. в Република Италия, притежаващ карта за постоянно пребиваване в
Република България № *********, ЛНЧ **********, адрес: град Варна, ул. „Княз
Николаевич" № 28, ет.4, ап.7 сумата от 760 /седемстотин и шестдесет/ лева, представляваща
стойността на причинените имуществени вреди в собствения на А. Т., роден на 03.02.1952 г.
в Република Италия недвижим имот - ателие № 2, разположен на първи етаж в сграда,
находяща се в град Варна, ул. „Т.Д." № 32, изразяващи се в петна от влага с височина 40 см
по цялото протежение на помещението, влага по стените и тавана от източната страна;
подпухнала, а на места паднала мазилка на тавана и колоната, подпухнала и влажна каса на
вратата и самата врата към сервизното помещение и увреждане на ел.инсталацията,
настъпили в резултат на спукване на гъвкава връзка на арматурата на биде на комбинирания
капак на конзолата на седалката в банята, в собствения на М. Д. Н., ЕГН **********
недвижим имот - апартамент № 3, находящ се в град Варна, ул. „Т.Д." № 32, ет.2 на
21.07.2015г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 17.09.2017г.
до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2078 от 27.06.2022г. по гр.д. № 11571/2020г. по описа
на ВРС, 47-ти състав, В ЧАСТТА му, с която на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД М. Д. Н.,
ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Т.Д." № 32, ап.32, ет.2 е осъден да заплати на А. Т.,
роден на 03.02.1952 г. в Република Италия, притежаващ карта за постоянно пребиваване в
Република България № *********, ЛНЧ **********, адрес: град Варна, ул. „Княз
Николаевич" № 28, ет.4, ап.7 сумата от 12 600 /дванадесет хиляди и шестстотин/ лева,
представляваща причинени имуществена вреда, изразяващи се пропусната полза от отдаване
20
под наем на собствения на А. Т., роден на 03.02.1952г. в Република Италия имот - ателие №
2, разположен на първи етаж в сграда, находяща се в град Варна, ул. „Т.Д." № 32, които
вреди са настъпили в резултат на спукване на гъвкава връзка на арматурата на биде на
комбинирания капак на конзолата на седалката в банята, в собствения на М. Д. Н., ЕГН
********** недвижим имот - апартамент № 3, находящ се в град Варна, ул. „Т.Д." № 32, ет.2
на 21.07.2015г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
02.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М. Д. Н., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Т.Д." № 32, ап.3, ет.2
ДА ЗАПЛАТИ на А. Т., роден на 03.02.1952г. в Република Италия, притежаващ карта за
постоянно пребиваване в Република България № *********, ЛНЧ **********, адрес: град
Варна, ул. „Княз Николаевич" № 28, ет.4, ап.7 сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева –
сторени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21