РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. Перник, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тридесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рени Ковачка
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
Мария В. Милушева
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500388 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЧСИ Ш.Д. чрез адв. А.Т.-САК против
Решение № 260202 от 23.02.2021 г. по гр.д. № 4308 по описа на Районен съд – Перник
за 2020 г., с което е отхвърлен като неоснователен иска на ЧСИ - Ш.Д. срещу „НД
Мениджмънт“ ООД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
заплащане на сумата от 144.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, представляваща неплатени такси и разноски по
изп.д. № 741/2015 г. на ЧСИ Ш.Д., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 1806/2020 г. на ПРС. Със същото решение ЧСИ Ш.Д.
е осъден да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД сумата от 390.00 лева, представляваща
направени по делото разноски, от които сумата в размер на 300.00 лева за разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство и сумата от 90.00
лева за експертиза.
С определение от 26.05.2021 г. по гр.д. № 4308/2020 г. на ПРС е изменено
решение № 260202 от 23.02.2020 г. по гр.д. № 4308/2020 г. на ПРС в частта досежно
адвокатския хонорар и вместо посоченото 300.00 лева разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното и исковото производство, да се чете сумата от 350.00
лева разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство.
1
По изложени в жалбата съображения за неправилност поради
незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение се иска
неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде
уважен. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. При
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна.
Въззиваемата страна - „НД Мениджмънт“ ООД, чрез пълномощника адв. К.Т., е
подала писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва жалбата като
неоснователни и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски за въззивното производство.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира следното:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ищецът твърди, че ответното дружество не е заплатило дължими се такси и
разноски по изп.д. № 741/2015 г. на ЧСИ Ш.Д., за които са издадени две сметки по
чл.79 от ЗЧСИ и фактура.
Ответникът е оспорил иска с твърдения, че вземането е цедирано, че е изготвена
сметка, без да има реално извършена услуга, че ако са извършени изпълнителни
действия, без авансово да са заплатени разноски, то тези действия са неправомерни, че
ищецът не е издал данъчна фактура и ответникът не е осчетоводил такова задължение.
За да отхвърли иска ПРС е приел, че в сметките и фактурата не са посочени
отделните услуги и предвид на незаконосъобразно издадената сметка е ирелевантно
дали ЧСИ действително е извършил конкретните изпълнителни действия.
Решението на ПРС е валидно.
По допустимостта на решението съдът се произнася служебно относно
обжалваната част на решението, което следва от разпоредбата на чл. 269 ГПК и в тази
връзка въззивният съд констатира следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че районният съд се е произнесъл по
нередовна искова молба, поради което с определение № 527 от 24.06.2021 г. по реда на
чл.129, ал.2 от ГПК на ищеца са дадени указания за отстраняване на констатирани от
въззивния съд нередовности на исковата молба като се посочат конкретните действия,
за които са начислени таксите, предмет на спора и се уточни за всяко едно от тях видът
на действието, датата на извършването му и размерът на начислената такса.
С молба с вх. № 3109 от 05.07.2021 г., ищецът е отстранил нередовностите по
предявения иск, в частта касаеща сметката по чл.79 от ЗЧСИ № *** г., издадена за
сумата от 114.00 лева с ДДС, но не е отстранил тези констатирани от съда недостатъци,
досежно сметката по чл.79 от ЗЧСИ № *** г., за сумата от 30.00 лева без ДДС.
Относно последната е посочил, че се отнася за допълнителни разноски – заплащане на
пощенски и/или куриерски услуги (неначисляване на ДДС, съгласно чл.26, ал.5, т.4 от
ЗДДС), като твърди, че на основание т.31 от ТТРЗЧСИ се дължи сума в размер на 10.00
лева за получаване на информация и документи свързани с длъжника и/или неговото
имущество и 10.00 лева – заплащане на куриерски услуги, без да посочи кога и какви
2
пощенски услуги е извършил ЧСИ, нито пък кога и каква информация и документи е
получил свързани с длъжника. По същия начин е посочил и досежно начислените от
него в процесната сметка допълнителни разноски в размер на 10.00 лева, за които се е
ограничил да посочи, че се дължат за заплащане на куриерски услуги.
Съдът намира, че ищецът не е отстранил констатираните нередовности в
предявения иск, в частта досежно сметка по чл.79 от ЗЧСИ № *** г., за сумата от 30.00
лева без ДДС, тъй като не е изложил кога и какви пощенски услуги твърди, че е
извършил, за да бъдат начислени същите от него, както и не е посочил, каква
информация е документи твърди, че е получил по изпълнителното дело относно
длъжника. Също така липсва яснота кога и каква куриерска услуга твърди, че е
извършил по изпълнителното дело, за да начисли и такса в размер на 10 лева по т.31 от
ТТРЗЧСИ.
Предвид горното, съдът намира, че решението на районния съд в частта, с която
се е произнесъл относно вземане в размер на 30.00 лева, за което е издадена сметката
по чл.79 от ЗЧСИ № *** г., се явява недопустимо, като постановено по нередовна
искова молба, и следва да се обезсили, а производството по делото на основание
чл.129, ал.3 във връзка с ал.4 от ГПК да се прекрати. В този смисъл е и приетото в т. 7
от ТР № 2 от 02.07.2004 г. на ОСГТК на ВКС, според което, когато пред въззивния съд
са констатирани нередовности на исковата молба и същите не са били отстранени в
дадения срок, съдът се произнася с решение в открито заседание с призоваване на
страните, като обезсилва решението на долустоящата инстанция и прекратява
производството. Недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е
заявен изрично във въззивната жалба, може да бъде констатиран служебно от
въззивния съд.
Съгласно т.13 от ТР № 4/2013год. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, при прекратяване на исковото производство по чл.422 от ГПК, не по
спогодба, съдът разглеждащ установителния иск, обезсилва издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение на парично задължение, като обезсилването на
заповедта се постановява заедно с определението за прекратяване на производството
по делото, поради което и въззивният съд намира, че издадената заповед за изпълнение
следва да се обезсили в частта, касаеща вземането, за което се обезсилва
първоинстанционното решение.
В останалата му част решението на ПРС е допустимо и спорът следва да се
разгледа по същество.
От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства и
приложеното във въззивното производство изпълнително дело, се установява
следното:
Между страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства
се установява, че на *** г. по ч.гр.д. № 01806/2020 г. по описа на ПРС против „НД
Мениджмънт“ ООД по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед № *** за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от *** г. в полза на ЧСИ – Ш. Ш.
Д., с рег. № *** за сумата от 144.00 лева, представляваща неплатени такси и разноски
съгласно, т.3, т.4, т.5, т.8, т.9 и т.31 от ТТРЗЧСИ, сторени по изпълнително дело №
20157960400741, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.04.2020 г. до
3
окончателното изплащане на вземането, сумата от 25.00 лева – държавна такса и
сумата от 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК - на 26.06.2020 г. от „НД Мениджмънт“ ООД е
входирано възражение, с което е оспорена дължимостта на сумите по издадената
заповед за изпълнение с твърдения че вземанията и задълженията по сключени
договори за потребителски кредити били цедирани, за което ЧСИ – Ш.Д. бил уведомен,
както и делото било изпратено за продължаване на принудителното изпълнение при
друг съдебен изпълнител преди да бъде конституиран новия взискател в
изпълнителното производство.
В указаният от съда едномесечен срок, ЧСИ е депозирал искова молба, за да
запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.
Няма спор, а това се и установява от приложеното изпълнително дело, че на
01.08.2015 г. е образувано изп.д. № 741/2015 г. по описа на ЧСИ – Ш.Д.. с взискател
„НД Мениджмънт“ ООД. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят
е посочил, че възлага на ЧСИ всички действия по чл.18 от ЗЧСИ. Установява се също
така, че в изпълнение на молбата за проучване имуществото състояние на длъжника,
ЧСИ е извършил справки. По делото са налице доказателства, че са изпращани
съобщения, налагани са запори.
За извършени по изпълнителното дело действия, ЧСИ е съставил сметка № ***
г., в която посочил, че ответникът дължи сумата от 144.00 лева с ДДС, съставляващи
такси и разноски по изпълнителното производство по т. 3, т.4, т.8 и т.9 от ТТРЗЧСИ.
Въз основа на тази сметка е съставена и Фактура № *** г.
Пред първоинстанционният съд е изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно която процесната сметка е отразена в счетоводството на ЧСИ
Ш.Д. през *** г., както и в дневника за продажби, като е внесен и дължимия ДДС, но
не е отразена в счетоводството на ответника и не са отразени в дневника за покупки за
съответния период, като и ответника не е заплатил претендираната сума по сметката.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Предмет на иска по чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК е признаване за установено по
отношение на ответника съществуване на вземане на ищеца за определени парични
суми. Уважаването на претенцията предполага доказване от страна на ищеца в
условията на пълно и главно доказване, че по процесното изпълнително дело са
извършени действия – изпълнителни и технически, за които се дължат такси и
разноски, предмет на процесната сметка № *** г., а ответника при доказване на тези
предпоставки, следва да докаже, че е платил същите, респ. да докаже своите
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Спорни по делото са въпросите свързани с изготвянето на процесната сметка,
дължимостта на начислените в същата такси и разноски, както и до обема на
извършените от ЧСИ изпълнителни и технически действия и съответно дали те са в
съответствие с чл.18 от ЗЧСИ.
Преди да се отговори за дължимостта на начислените в процесната сметка такси
и разноски, следва да се отговори на въпроса, дали ЧСИ е овластен от взискателя по
4
изпълнителното дело да извърши действия по смисъла на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ.
Разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ дава възможност на взискателя да възложи
на ЧСИ извършване на посочените в същата допълнителни действия, а именно: да
проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя
документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач
на описаното имущество, т.е. по силата на тази разпоредба взискателят може да
възложи на ЧСИ извършване на технически действия, съпътстващи и осигуряващи
основните процесуално-правни действия по образувано изпълнително дело (в този
смисъл са решение № 445 от 27.07.2010 г. по гр.д. №1219/2009 г. на ВКС, ГК, І г.о.,
решение № 120 от 08.07.2011 г. по гр.д. № 1123/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ- ро т.о.).
В молбата за образуване на изпълнителното дело от 01.08.2015 г., „НД
Мениджмънт“ ООД изрично е посочил, че възлага на ЧСИ всички действия по чл.18 от
ЗЧСИ, поради което и извършените от него в хода на образуваното изпълнително дело
справки, са извършени с оглед възложеното му от страна на „НД Мениджмънт“ ООД и
необходимостта от обезпечаване на принудителното изпълнение по образуваното
изпълнително дело. Следователно в пределите на своята компетентност ЧСИ не е
извършил действия, надхвърлящи необходимото за проучване на имуществото на
длъжника. Извършените справки са регулярни, през достатъчен интервал от време,
предполагащ евентуална промяна в проверяваните обстоятелства и не може да се
приеме, че е липсвала необходимост за извършване на тези действия от страна на ЧСИ.
По силата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника освен в случаите, когато: делото се прекрати съгласно чл.433 от ГПК, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда
или разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени. Чл.433, ал.1, т.6 от ГПК регламентира възможност за прекратяване на
изпълнителното производство, когато не са заплатени дължимите авансово такси и
разноски по изпълнението, освен в случаите на чл.83 от ГПК, но тази законова
възможност не е приложена от ЧСИ. Във връзка с начисляваните от ЧСИ на такси по
ТТРЗЧСИ, в т.11 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса
от взискателя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.67 от ЗЧСИ,
като в мотивите е разяснено, че точното определяне, начисляване и събиране на
дължимите такси за отделните изпълнителни действия съобразно тарифата по чл.78,
ал.2 от ЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител. Разпоредбата на чл.79, ал.3
от ЗЧСИ регламентира, че за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен
изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 от ГПК,
независимо от размера на вземането.
Въз основа на цитираните разпоредби следва, че законът допуска възможността,
дължимите такси и разноски по образуваното изпълнително дело да не са събрани
предварително. Трябва да се има предвид също, че в случая не се касае за държавни
такси, а за такси, които се събират от ЧСИ и са регламентирани в ТТРЗЧСИ и
представляват възнаграждение за извършената от ЧСИ дейност, изразяваща се в
събиране на паричното вземане на взискателя.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЧСИ за събиране на таксите по изпълнението се изготвя
5
сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от ЧСИ, единият от които
се връчва на задълженото лице. Съдържанието на сметката по чл.79, ал.1 от ЗЧСИ е
регламентирано в ал.2 от чл.79 ЗЧСИ, съгласно която в сметката се посочват
разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при
пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски,
размерът на получената предплата и последиците при неплащане. При констатиране на
несвоевременно съставени сметки по изпълнението, същото може да се отрази на
дисциплинарната отговорност, но не и на дължимостта на следващото му се
възнаграждение. Неотносими към задължението на взискателя да заплати дължимите
такси са и възраженията му относно съответствието на издадената фактура с
нормативните изисквания за издаването . ЧСИ носи отговорност за съответствие с
изискванията на издаваните от него счетоводни документи, която няма отношение към
възникването на вземането му към взискателя. Основанието на вземането са
извършените действия по изпълнителното производство.
От доказателствата по делото се установява, че ЧСИ е изготвил сметка № *** г.
по чл.79 от ЗЧСИ в която е начислил такси по т.3 от ТТРЗЧСИ – за извършване на
справки за длъжника и неговото имущество; по т.4 от ТТРЗЧСИ за изпращане по
пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа; по т.8 за изготвяне на
копие от изпълнително дело и по т.9 - за налагане на запор без извършване на опис,
като е издал и фактура *** г.
В уточнението на исковата молба ЧСИ е посочил, че по т.3 от ТТРЗЧСИ е
начислил сума в размер на 36.00 лева с ДДС за извършени 6 броя справки: справка в
ДФ“ земеделие“ от 01.08.2015 г.; две справки в НАП по чл.191 от ДОПК и чл.74, ал.1,
т.4 от ДОПК от 01.08.2015 г.; справка в ОС „Земеделие“ от 27.04.2016 г.; справка в
НАП по чл.74 от ДОПК от 31.05.2017 г. и справка в БНБ за наличие на банкови сметки
на длъжника от 31.05.2017 г. От съдържащите се документи в приетото пред
въззивната инстанция копие от изпълнително дело № 741/2015 г. по описа на ЧСИ
Ш.Д. се установява, че посочените справки са извършени, и правилно е начислена
сумата от 36.00 лева по т.3 от ТТРЗЧСИ в процесната сметка. Предвид липсата на
плащане, то тази сума се дължи от ответника.
Установява се от документите съдържащи се в изпълнително дело № 741/2015 г.,
че ЧСИ е извършил и действия по т.4 от ТТРЗЧСИ, като на 09.04.2020 г. на 09.04.2020
г., ЧСИ е изпратил уведомление до ДСИ към РС- П. за прехвърляне на изпълнителното
дело, за което в процесната сметка е начислил такса в размер на 12.00 лева, която също
се дължи.
Във връзка с горното, съдът намира, че ЧСИ е извършил и действията по т.4 от
ТТРЗЧСИ, за което в процесната сметка е начислил такса в размер на 12.00 лева, която
също се дължи. Обстоятелството, че начислената такса за изпращане на уведомление
до ДСИ към РС- П. от 09.04.2020 г., е след съставяне на сметката, не е основание да се
приеме, че тази сума не се дължи, защото, както бе посочено по-горе, ЧСИ има
възможност да събере и авансово дължимите такси, което е сторил при издаване на
процесната сметка. Релевантно за спора е това, че действието е извършено и същото е в
резултат на направено от взискателя искане с вх. № 18562 от 22.07.2019 г. за служебно
прехвърляне на изпълнителното дело към ДСИ към РС-П.. В тази връзка основателна
се явява и претенцията за сумата от 12.00 лева с ДДС, представляваща такса по т.8 от
ТТРЗЧСИ за изготвяне на копие от изпълнителното дело.
6
От приложеното изпълнително дело се установява изготвянето и изпращането на
1брой запорно съобщение до НОИ за налагане на запор върху пенсията на длъжника,
както и 2 броя запорни съобщения върху банкови сметки на длъжника, за което ЧСИ е
начислил такса по т.9 в размер на 54.00 лева, която също е дължима.
Що се отнася до възражението на ответника, че тези такси са дължими от новия
взискател – „Севар Бизнес Груп“ ЕООД, поради извършена цесия с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от *** г. по процесното изпълнително дело, то
същото е неоснователно, доколкото уведомлението за извършената продажба на
вземане е достигнало до знанието на ЧСИ след съставяне на процесната сметка, а
освен това в уведомлението не е посочено и на кого е цедирано вземането, поради
което и ЧСИ няма възможност да узнае за същото докато, цесионера не поиска от ЧСИ
да бъде конституиран по образуваното изпълнително дело като взискател. Такова
искане няма по изпълнителното дело от страна на цесионера. Поради това и
възраженията в тази насока са неоснователни.
Основателно е възражението на ответника, че ЧСИ не е взел предвид при
формиране на претенцията по делото внесените от „НД Мениджмънт“ ООД такси при
образуване на изпълнителното дело в размер на 66.00 лева. В тази връзка от
материалите по изпълнителното дело се установява, че взискателят е внесъл по сметка
на ЧСИ на *** г. сума в размер на 66 лева, представляваща такса за образуване на
изпълнително дело.
Съгласно т.1 от ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнително дело се дължи такса в
размер на 20.00 лева, върху която следва да се начисли и дължимото ДДС. По делото
няма спор, че ЧСИ е регистриран по ЗДДС, поради което се и дължи ДДС върху
регламентираните в ТТРЗЧСИ такси. При това положение таксата за образуване на
изпълнителното дело, ведно с дължимото ДДС е 24 лева, която е внесена от взискателя
при неговото образуване. Остава сума в размер 42.00 лева, която ЧСИ не е съобразил,
че вече е внесена авансово от взискателя при съставяне на процесната сметка.
С оглед горното от общо дължимата сума с начислен ДДС по процесната
сметка, следва да се приспадне авансово внесената такава в размер на 42.00 лева, като
дължимият остатък от начислената сума е в размер на 72.00 лева. При липса на
доказателства за платени такси от страна на ответника в размер на 72.00 лева, следва да
се приеме, че сумата в размер на 72.00 лева се дължи по сметка № *** г.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че предявения установителен иск
по чл.422, вр. чл.415 от ГПК за установяване дължимост на сумата в размер на 114.00
лева с ДДС по сметка № *** г. е частично основателен, поради което решението на
ПРС, в частта, в която е отхвърлен предявения иск за сумата от 72.00 лева,
представляваща дължими такси и разноски по сметка № *** г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението с искане за издаване на заповед
за изпълнение е основателен, и решението в тази му част следва да бъде отменено, а
вместо него се постанови друго, с което да се признае за установено, че „НД
Мениджмънт“ ООД дължи на ищеца сумата в размер на 72.00 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на същото,
представляваща неплатени такси и разноски по изп. д. № 741/2015 г. на ЧСИ Ш.Д., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** г по ч.гр.д.
7
№ 01806/2020 г. на ПРС. В останалата му част решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията за присъждане на разноски по производството,
съдът за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и частичното уважаване на въззивната жалба
на основание чл.78 от ГПК на жалбоподателя се дължат направените в исковото
производство съразмерно с уважената част от иска изчислени в размер на 164.50 лева и
на разноски в заповедното производство съразмерно с уважената част от иска,
изчислени в размер на 162.50 лева. За въззивното производство в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски изчислени в размер на 162.50 лева,
съразмерно с уважената част на жалбата. Направеното от ответното дружество
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй
като същото е уговорено в минимален размер съобразно Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът има право на разноски, като съобразно отхвърлената част на иска на
същия се дължат разноски за първоинстанционното производство в размер на 195.00
лева, в заповедното производство в размер на 25.00 лева, поради което решението на
ПРС в частта му, с която са присъдени разноски в размер на 440.00 лева следва да се
отмени. За въззивното производство в полза на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 150.00 лева, изчислени съразмерно с отхвърлената част на
жалбата.
Предвид цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 във вр. с 69, ал.1, т.1 от ГПК.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260202 от 23.02.2021 г., постановено по гр.д. № 4308
по описа на Районен съд – Перник за 2020 г., в частта, в която е отхвърлен предявеният
от ЧСИ – Ш.Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес: *** срещу „НД
Мениджмънт“ ООД с ЕИК *********, иск да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 30.00 лева, представляваща
неплатени такси и разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ по ИД № 741/2015 г. на ЧСИ Ш.Д.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***
г. по ч.гр.д. № 01806/2020 г. на ПРС, като НЕДОПУСТИМО, постановено по
ненадлежно предявен иск и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от *** г., издадена по ч.гр. дело № 1806/2020 г. на ПРС, в частта, в която е
разпоредено „НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК ********* да заплати на ЧСИ – Ш.Д., с
рег. № ***, БУЛСТАТ ********** сумата от 30.00 лева, представляваща неплатени
такси и разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ по ИД № 741/2015 г. на ЧСИ – Ш.Д., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
8
ОТМЕНЯ решение № 260202 от 23.02.2021 г., постановено по гр.д. № 4308 по
описа на Районен съд – Перник за 2020 г., в частта, в която е отхвърлен предявеният от
ЧСИ – Ш.Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес: *** срещу „НД
Мениджмънт“ ООД с ЕИК *********, иск да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 72.00 лева, представляваща
неплатени такси и разноски по ИД № 741/2015 г. на ЧСИ – Ш.Д., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. по ч.гр.д. №
1806/2020 г. на ПРС, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. с чл.78 и чл. 80 ЗЧСИ, предявен от ЧСИ – Ш.Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ
********** и адрес: *** срещу „НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК *********, че „НД
Мениджмънт“ ООД ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 72.00 лева, представляваща
неплатени такси и разноски по т.3, т.4, т.8 и т.9 от ТТРЗЧСИ по ИД № 741/2015 г. на
ЧСИ – Ш.Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК -
14.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № *** г. по ч.гр.д. № 1806/2020 г. на ПРС.
ОТМЕНЯ решение № 260202 от 23.02.2021 г., постановено по гр.д. № 4308 по
описа на Районен съд – Перник за 2020 г., в частта за разноските, с която ЧСИ Ш.Д. с
рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес: *** е осъден да заплати на „НД
Мениджмънт“ ООД с ЕИК ********* разликата над сумата от 220.00 лева до
присъдената сума от 440.00 лева – разноски по заповедното и първоинстанционното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЧСИ – Ш.Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК ********** сумата от 150.00 лева – разноски по
въззивното производство.
ОСЪЖДА „НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЧСИ
– Ш.Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** сумата от 162.50 лева - разноски по
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9