РЕШЕНИЕ
№
гр.
София, 15.04.2025 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-В
въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
ГЕОРГИ СТОЕВ
при
секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Стоев в.гр.д.
№ 6918 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 87111/14.05.2020
г., постановено по гр.д. № 83589/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 87 състав,
са отхвърлени предявените от В.Д.П., ЕГН **********, срещу „Н.“ ЕООД, ЕИК
*********, осъдителни искове с правна квалификация чл. 128, ал. 2 КТ за сумата
от 23 988,80 лева, представляваща дължим и неизплатен бонус, съгласно „Бонус
схема“ – неразделна част от трудов договор № 65/13.06.2005 г. и допълнителните
споразумения към него. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта
на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба с вх. № 5066545/05.06.2020 г., подадена от ищеца,
с която е обжалвано изцяло решението. Въззивниците навеждат оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Молят решението
да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови акт, с който да
се уважат изцяло предявените искове. Претендират сторените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищците с който се излагат доводи за
нейната неоснователност и недоказаност. Моли да се постанови решение, с което
да се отхвърли въззивната жалба, респективно да се потвърди първоинстанционния
акт, и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно
чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения
за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до
неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на
въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от
страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост,
а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По основателността на иска.
Предмет на делото е
твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна
квалификация чл. 128, ал. 2 КТ за сумата от 23 988,80 лева,
представляваща дължим и неизплатен бонус, съгласно „Бонус схема“ – неразделна
част от трудов договор № 65/13.06.2005 г. и допълнителните споразумения към
него.
Правопораждащият
отговорността на ответника, респективно притезанието на ищеца, фактически
състав включва следните елементи: 1) наличие на валидно възникнало
задължение въз основа на трудов договор, както и 2) неизпълнение или
неточно изпълнение от страна на работодателя на уговорената в договора парична
престация, както и 3) сбъдване на уговореното между страните условие,
обуславящо възникването й.
В изпълнение на дадените
указания в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.
ОСГТК на ВКС въззивната инстанция е разпределила доказателствената тежест между
страните във връзка с релевантните за предмета на доказване факти. Отделени за
безспорни са следните факти и обстоятелства: 1) че между страните е
възникнало валидно трудово правоотношение на 13.06.2005 г., 2) което е
прекратено на 15.05.2017 г.,; 3) като във връзка с трудовото
правоотношение е съставен електронен документ, двустранно подписан от страните,
наименуван „Бонусна схема“, в който страните са уговорили условията и размера
на допълнителното възнаграждение на ищеца.
Релевантно за изхода на
спора е дали уговореното между страните условие, правопораждащо претенцията на
ищеца за допълнително трудово възнаграждение с непостоянен характер, се е
сбъднало.
Съгласно представеното и
прието по делото писмено доказателствено средство – „Бонусна схема“ условие за
получаване на допълнително трудово възнаграждение от ищеца е консолидираната EBITDA на дружествата за периода 01.05.2014 г.
до 01.05.2016 г. да е минимум 4,460 х. лева, арг. чл. 5 от допълнителното
споразумение между страните. Съгласно чл. 4 от същото размерът на бонуса е
равен на 0.58% от EBITDA на „Нетера“ и свързаните фирми, собственост или съсобственост на Н.Д. за
периода 01.05.2015 г. до 01.05.2016 г.
Съгласно нормата на чл.
20 ЗЗД съдът следва да тълкува договорите, съгласно действителното съдържание
на двете насрещни и покриващи се по съдържание волеизявления на страните, преди
да се произнесе относно съществуването на облигационната връзка и/или нейното
съдържание и квалификация. Отделните уговорки се ценят с оглед систематичното
им място в договора и във връзка едни с други, като всяка една се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите,
практиката и добросъвестността. Съдът кумулативно преценява обстоятелствата,
при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след
сключването му - характера на преговорите за сключване на договора; разменената
кореспонденция във връзка с това и как са изпълнявани задълженията по него след
сключването му. Недопустимо е по тълкувателен път да бъде изменено поето с
договора задължение или пък да бъдат създадени права, които страните не са
уговаряли, тъй като това би представлявало изменение на договора, което по
силата на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД е
правомощие единствено на страните по него. В този смисъл е и трайната практика
на ВКС - Решение № 56 от 9.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1726/2020 г., IV г.
о.; Решение № 50035 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5039/2021 г., IV г. о.;
Решение № 50180 от 24.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3362/2020 г., IV г. о.
Поради което настоящият
състав счита, че текстът на чл. 3 от допълнителното споразумение, наречено
„Бонусна схема“, следва да се тълкува във връзка с чл. 5 от същото, т.е. за да
се сбъдне условие за изплащане на уговореното възнаграждение е необходимо единствено
да е достигнат уговорения размер на консолидираната EBITDA, което ще представлява
доказателство за положителния ефект от положите усилия на ищеца във връзка с
възложената му работа. Следователно възражението на ответника за
неосъществяването на всички предпоставки на уговореното условие е
неоснователно.
В рамките на съдебното
дирене пред въззивната инстанция са изслушани и приети две заключение по
допуснатите съдебно-счетоводна и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза,
които съдът кредитира като правилни и изчерпателни, тъй като съответстват със
събрания доказателствен материал. Вещото лице при изготвянето на допълнителното
заключение е извършило проверка на годишните доклади за дейности и финансови
отчети на свързаните дружества „Н.“ ЕООД, „Н. Комюникейшънс“ ЕООД и „Нетикс Комюникейшънс“
ЕООД за процесния период, от която се установява, че годишната EBITDA на свързаните дружества е в размер на 11
143 х лева, т.е. условието на чл. 5 от допълнителното споразумение,
предвиждащо консолидираната EBITDA на дружествата за периода 01.05.2014 г. до 01.05.2016
г. да е минимум 4,460 х. лева, се е сбъднало. Съгласно т.3 от заключението на вещото лице
дължимият бонус, изчислен като 0,58% от EBITDA на свързаните дружества за периода от
01.01.2015 г. до 01.05.2016 г. е 24 696,420 лева, поради което искът се
явява изцяло основателен за предявения размер от 23 988,80 лева.
Правопораждащият твърдяното от ищеца притезание фактически състав се
установи в условията на пълно и главно доказване, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено
като неправилно и да се постанови акт по съществото на спора.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото отговорността за
разноски е на въззиваемата страна. Право на разноски има въззивника, който е
представил доказателства за сторени такива в размер на 1 500 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение. Ищецът има право на разноски за
първоинстанционното производство в размер на 1 500 лева - адвокатско
възнаграждение. Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, следва да бъде
осъден да заплати по сметката на СРС сумата от 959,55 лева,
представляваща дължимата държавна такса, както и по сметката на СГС сумата от 479,77
лева представляваща дължимата държавна такса. Ответникът следва да заплати
по сметката на СГС сумата от 750 лева, представляваща възнаграждение на
вещите лица по допуснатите експертизи пред двете инстанции, платени от бюджета
на съда.
Така мотивиран Софийски градски съд:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №
87111/14.05.2020 г., постановено по гр.д. № 83589/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, 87 състав, са отхвърлени предявените от В.Д.П., ЕГН **********,
срещу „Н.“ ЕООД, ЕИК *********, осъдителни искове с правна квалификация чл.
128, ал. 2 КТ за сумата от 23 988,80 лева, представляваща дължим и неизплатен
бонус, съгласно „Бонус схема“ – неразделна част от трудов договор № 65/13.06.2005
г. и допълнителните споразумения към него.
ОСЪЖДА „Н.“ ЕООД, ЕИК *********,
да заплати на В.Д.П., ЕГН **********, на основание чл. 128, ал. 2 КТ, сумата от 23 988,80 лева, представляваща дължим и
неизплатен бонус, съгласно допълнително споразумение между страните, наречено „Бонус
схема“, неразделна част от трудов договор № 65/13.06.2005 г. и допълнителните
споразумения към него.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Н.“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати В.Д.П., ЕГН **********;
-
сумата от 1 500 лева, представляваща сторените
съдебни разноски в рамките на въззивното производство; както и за сумата от 1 500 лева, представляваща сторените
съдебни разноски в рамките на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА , на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Н.“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати Софийски градски
съд сумата от 1 247,77 лева, представляваща дължимата държавна такса
пред въззивната инстанция и заплатените от бюджета на съда хонорари на вещите
лица по допуснатите експертизи пред двете инстанции.
ОСЪЖДА , на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Н.“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати Софийски районен
съд сумата от 959,55 лева, представляваща дължимата държавна такса за
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му пред Върховен касационен съд, при условията
на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.