№ 1135
гр. Варна, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. М.
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110204211 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от „Глобал Ретейл Холдинг“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, срещу Наказателно
постановление №03-013707 от 07.04.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, на въззивника е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер 3000.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно и моли същото
да бъде отменено. Оспорва да е извършил нарушението, за което е санкциониран. Твърди, че
към момента на проверката лицето С.К. се намирала в обекта, не за да престира труд, а за да
се запознае с условията на работа. Излага и становище за допуснато процесуално нарушение
по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН доколкото в обстоятелствената част на НП се съдържат данни за
няколко нарушение, несвързани и неясно формулирани, а също и поради липса на
обсъждане и преценка от наказващия орган по отправеното от въззивника възражение
срещу АУАН. Моли също, при преценка от съда за доказаност на твърдяното нарушение, да
бъде намален размера на наложеното наказание „имуществена санкция“ до минималния
предвиден.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 16.03.2021 г. около 13.00 ч. служители на Дирекция „ИТ“ Варна –
свидетелите М.М. – гл. инспектор и Д.Д. – началник отдел, извършили проверка по спазване
на трудовото законодателство в обект офис на въззивното дружество „Глобал Ретейл
Холдинг“ ЕООД, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ №26, ет.5, при която установили
свид. С.К. да полага труд като технически сътрудник. В предоставена от проверяващите
декларация свид. С. К. посочила, че работи при въззивника от предходния ден – 15.03.2021
1
г. на длъжност „технически сътрудник“ с работно време от 12.00 ч. до 14.00 ч., почивни дни
събота и неделя, както и че няма сключен трудов и извършва дейност по проверка на
реквизити за фактури. При приключване на проверката на присъстващия служител Т.П. била
връчена призовка за работодателя за явяване на 19.03.2021 г. в Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна с указания за представяне на документи, сред които заверени копия от
трудови договори. Сред представените от работодателя документи фигурирал Трудов
договор №427 от 16.03.2021 г. с работник С. К. за длъжност „технически сътрудник“. Чрез
служебно изготвена справка в системата на НАП, било установено, че към 14.48 ч на
16.03.2021 г. за работника С. К. бил регистриран трудов договор за длъжност „технически
сътрудник“ при въззивното дружество. При тези констатации срещу въззивника бил
съставен АУАН №03-013707 от 31.03.2021 г. за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, извършено на
16.03.2021 г. в гр. Варна и изразяващо се в допускане до работа на Ст. П. К., ЕГН
**********, на длъжност „технически сътрудник“, преди да й е представен екземпляр от
сключен трудов договор и копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД НАП
Варна.
На 05.04.2021 г. въззивникът представил възражение срещу съставения АУАН
с твърдение, че свид. С. К. е присъствала в обекта по време на проверката не за да полага
труд, а във връзка с предстоящо сключване на трудов договор, което било сторено по-късно
в същия ден.
На 07.04.2021 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и
възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника
предвиденото в чл.414, ал.3 КТ наказание имуществена санкция в размер 3000.00 лв.
Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както
от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия
показания на всеки един от свидетелите М. М. и Д. Д., така и от приобщените документи –
НП №03-013707 от 07.04.2021 г., становище вх.№ДОК21004238 от 07.04.2021 г., разписка за
получаване на НП №03-013707 от 07.04.2021 г., възражение изх.№21027189 от 05.04.2021 г.,
АУАН №03-013707 от 31.03.2021 г., пълномощно, идентификационна карта на „Глобал
Ритейл Холдинг“ ЕООД, призовка на основание чл.45, ал.1 АПК, разпечатка от регистър на
уведомления за трудови договори, декларация от 16.03.2021 г. от Ст. П. К. по чл.399 КТ,
трудов договор №00000427 от 16.03.2021 г., протокол за извършена проверка №ПР2108999
от 31.03.2021 г. Съдът не кредитира твърденията на свид. С. К., с които сочи да е
присъствала в обекта по време на проверката, не в качеството на работник на длъжността
„технически сътрудник“, а само, за да се запознае с работния процес поради предстоящо
сключване на трудов договор, както и че била заставена да подпише попълнени от
проверяващите документи. Преди всичко, при предявяване на съответния документ свид. С.
К. потвърждава авторството, както на подписа, така и на попълнения текст в документа,
чието съдържание сочи да е започнала работа на съответната длъжност от предходния ден –
15.03.2021 г. Наред с това, твърденията на свид. С. К. противоречат и на категорично и ясно
посочените възприятия от свид. М. М., в хода на цялата проверка, продължила около час,
свид. С. К. да е продължавала да изпълнява своите трудови задължения самостоятелно на
отделен компютър.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
2
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и
съдържание. Доколкото твърдяното като установено нарушение по АУАН и НП не се състои
в престиране на труд по трудово правоотношение без сключен трудов договор, а в
допускане на работник до работа преди да е предоставен екземпляр от трудов договор и
заверено от НАП уведомление за сключен трудов договор, наличното в АУАН и в НП
описание на нарушението е в достатъчна степен ясно и конкретно и непосочването на
съществените елементи на съответното трудово правоотношение не води до затруднение за
въззивника да разбере, в какво се състои и как се счита за осъществено вмененото му
нарушение.
Действително, в НП наред с направеното описание на процесното нарушение
е отразено също, че работодателят „не държи на разположение на контролните органи
екземпляр от Правилник за вътрешния трудов ред и други документи, свързани с
разпределение на работното време и организацията на работата“, но това допълнително
описание, нямащо връзка с твърдяното нарушение, определено не е довело до неяснота,
объркване или затрудняване правото на защита за въззивника, доколкото направените от
същия възражения се отнасят единствено за конкретното твърдяно нарушение по чл.63, ал.2
КТ.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Приобщените показания на всеки един от свидетелите М. М. и Д. Д. са
непротиворечиви, конкретни и напълно съответстващи на представения документ –
декларация от 16.03.2021 г., относно действията, които лицето С. К. е осъществявала по
време на проверката от контролния орган – самостоятелна работа на отделна компютърна
конфигурация. Тази дейност определено може да се считат за присъщи трудови функции за
длъжност „технически сътрудник“ и факта на тяхното извършване от свид. С. К.
представлява полагане на труд за съответната длъжност.
Съдът не кредитира твърденията на свид. С. К., с които сочи да е присъствала
в обекта по време на проверката, не в качеството на работник на длъжността „технически
сътрудник“, а само, за да се запознае с работния процес поради предстоящо сключване на
трудов договор, както и че била заставена да подпише попълнени от проверяващите
документи. Преди всичко, при предявяване на съответния документ свид. С. К. потвърждава
авторството, както на подписа, така и на попълнения текст в документа, чието съдържание
сочи да е започнала работа на съответната длъжност от предходния ден – 15.03.2021 г.
Наред с това, твърденията на свид. С. К. противоречат и на категорично и ясно посочените
възприятия от свид. М. М., в хода на цялата проверка, продължила около час, свид. С. К. да
е продължавала да изпълнява своите трудови задължения самостоятелно на отделен
компютър.
Тези факти напълно съответстват на съставомерните елементи на вмененото
на въззивника нарушение по чл.63, ал.2 КТ, при което същото се явява правилно установено
и квалифицирано с процесното НП.
Приложимият санкционен текст на чл.414, ал.3 КТ предвижда имуществена
санкция от 1500 лв до 5000 лв за работодателя. Определеният с НП размер на глобата в
конкретния случай – 3000 лв, не е мотивиран от наказващия орган и според настоящия
съдебен състав той е несправедлив с оглед данните за степента на обществена опасност като
3
на деянието, така и на дееца. Наличните доказателства сочат, трудовото правоотношение със
свид. С. К. да е възникнало на 15.03.2021 г. – в деня, предхождащ проверката, като
същевременно, трудовият договор за лицето е регистриран непосредствено след проверката,
като същевременно липсват данни за предходно установени нарушения от същия вид за
въззивника, както и за други обстоятелства, отегчаващи неговата отговорност за процесното
нарушение. Изтъкнатите съображения мотивират извод, че наказанието имуществена
санкция в специалния минимум 1500 лв е съответно на тежестта на нарушението и изцяло
адекватно да изпълни целите на генералната и на специалната превенция по чл.12 ЗАНН,
поради което НП следва да се измени в частта относно размера на наложената санкция.
При този изход на спора, на основание 143, ал.3 АПК, въззиваемата страна
има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази,
че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и е приключено в рамките
на две съдебни заседания, съдът намира за съответстващо възнаграждение в установения
минимален размер 80.00 лв, съгласно чл.144 АПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр.
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Същевременно, при изменение на процесното НП само в частта относно
размера на наложеното наказание и потвърждаване в останалата част, съдът намира
отправеното от въззивника искане за присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат,
за неоснователно. Основанията за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН са
визирани в чл.143 АПК и там неслучайно не е включена хипотезата на изменение на
административния акт чрез намаляване на наложено административно наказание.
Действително, чл.144 АПК регламентира приложение на ГПК за неуредените в АПК
въпроси, но това субсидарно приложение на ГПК в административното производство е
редно да се отнася за онези хипотези, които са идентични и съответстващи по своята
същност с уредените в ГПК, но нямат изрична регламентация по АПК, а не и за хипотеза,
чиято съотносимост е само частична и се извлича единствено чрез аргументи за приложение
по аналогия. Включените в чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК основания за присъждане на разноски
съразмерно на уважената или отхвърлената част от предявен иск, определено не са
идентични или съотносими спрямо същността на въззивното административно-наказателно
производство по ЗАНН и в частност – на същността на отправяните от страните правни
претенции по този вид дела, чийто основен предмет е наличието или липсата на
осъществено административно нарушение и законосъобразността на санкционирането на
конкретно лице за съответното нарушение, докато размера на наказанието не е основен
елемент на защитаваните права, а по ГПК всяка основна претенция има съответен паричен
еквивалент и затова, разноските се присъждат спрямо степента на защита на конкретните
парично оценими права.
С оглед изтъкнатия основен предмет в производствата по ЗАНН, да се счита
намаления размер на наложената санкция за основен критерий за съразмерност на
обезщетението за направените разноски, е несъстоятелно и несъответстващо на същността,
принципа и целите на обезвредата за сторени разноски в съдебното производство. Това е
така, защото разходите в тези производства страната прави, преди всичко за да се установи,
извършено ли е изобщо твърдяното нарушение, правилно ли е квалифицирано същото,
правилно ли е ангажирана отговорността на лицето, сочено като извършител и приложена
ли е за нарушението съответстващата му санкционна норма. И едва, ако всички тези
обстоятелства са законосъобразно констатирани, се преценява справедливостта на размера
на наложената санкция. Да се счита този най-малко съществен елемент от предмета на
спорното производство като основен и единствен критерий за съразмерност на паричния
еквивалент на вложените от страната средства за компетентна и професионална защита на
нейните интереси, е определено неоснователно и несъответстващо на действителната
същност и правна сложност на осъществената защита.
4
По различен начин следва да се преценява искането за разноски само в
случаите, когато изменението на размера на наложено наказания е основна и единствена
претенция на страната. Доколкото само в тази хипотеза, окончателният съдебен акт би
могъл да бъде изцяло в полза на основната и единствена материално измерима претенция на
страната, това би дало основание, включително чрез приложение по аналогия на
разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, за присъждане на разноски в тежест на наказващия орган.
При така изтъкнатите съображения, настоящият съдебен състав намира, че
съобразно чл.143 АПК, при изменение на оспорен административен акт в частта относно
размера на наложено наказание, постановено по предявено искане за цялостна отмяна на
съответното НП, основание за присъждане на разноски за оспорилата акта страна, не e
налице, както и че субсидарно приложение на разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в такава
хипотеза не следва да се допуска.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №03-013707 от 07.04.2021 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, за нарушение по чл.63,
ал.2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на „Глобал Ретейл Холдинг“ ЕООД гр.
Варна, ЕИК *********, административно наказание имуществена санкция от 3000.00 лв до
1500.00 лв (хиляда и петстотин лева, 00 ст.) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата част, на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА „Глобал Ретейл Холдинг“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна сумата 80.00 лв
(осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание
чл.143, ал.3 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5