№ 11131
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110164275 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника А. С. Д. за заплащане на
сумите, както следва: сумата от 3 959,45 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия в апартамент № 28, находящ се в гр. София, **********, аб. №
**********, за периода от месец 05.2017г. до месец 04.2020г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението /20.07.2021г./ до плащането, сумата от
709,11 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за ТЕ за периода от
15.09.2018г. до 29.06.2021г., сумата от 46,14 лв. – цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода от месец 06.2018г. до месец 04.2020г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението /20.07.2021г./ до плащането, както и сумата
от 9,18 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за
периода от 31.07.2018г. до 29.06.2021г., за които му е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 42498/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав. След
постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал
енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да
установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
1
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. С. Д. не е депозирал писмен отговор на
исковата молба. В депозираното възражение срещу издадена на 23.07.2021г. заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 42498/2021г. по описа на СРС, 77-ми
състав, същият оспорва да е налице облигационно отношение между страните.
Претендира разноски за заповедното производство.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. Ответникът
не оспорва, а и от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 08.12.1987г., удостоверение от ГИС
София с изх. № 68-00-1069/4/30.08.2012г. и от удостоверение за наследници на Цвета
Костадинова Христова се установява, че ответникът като наследник по закон на Цвета
Костадинова Христова, е собственик на процесния апартамент № 28, находящ се в гр.
София, ж.к. Гоце Делчев, бл.235, вх. Б, ет. 4. В качеството на титуляр на правото на
собственост, ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на
топлинна енергия до топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен №
**********.
Безспорно между страните по делото е, че през процесния период ищецът е
доставил в имота на ответника топлинна енергия в посочения в исковата молба обем,
както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, поради което искът за
заплащане на топлинна е основателен и следва да се уважи.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане
2
на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани
писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се
установява, че за исковия период от месец 06.2018г. до месец 04.2020г. начислената
цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на
46,14 лв., поради което и искът се явява изцяло основателен.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през периода от месец 05.2017г. до месец 04.2020г., са приложими Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл.
32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на
чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз
основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/,
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не
са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за
2017г., 2018г. и 2019г., обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-
дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
3
По отношение иска за лихва върху сумата за дялово разпределение, последният се
явява неоснователен по съображенията, изложени във връзка с обезщетението за забава
в размер на законната лихва върху главницата за цената на ползваната топлинна
енергия.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете в размер от 232,25 лв. за настоящото
производство – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски
по заповедното производство в размер от общо 122,51 лв. – за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете за производството по чл.410 ГПК в размер на 45,62 лв.
за адвокатско възнаграждение, което е действително платено от ответника на адв.
Моника Димитрова, видно от договор за правна защита и съдействие от 04.10.2021г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК,
че А. С. Д., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
сумите както следва:
– на основание чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ, сумата от 3 959,45 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 28, находящ се в гр.София, ж.к.Гоце Делчев, бл. 235, вх. Б, ет. 4,
абонатен № **********, за периода от месец 05.2017г. до месец 04.2020г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /20.07.2021г./ до
плащането;
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 46,14 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
месец 06.2018г. до месец 04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /20.07.2021г./ до плащането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
А. С. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК, вр.чл.86,ал.1
ЗЗД за признаване за установено, че А. С. Д., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 709,11 лв. – лихва за забава,
4
начислена върху вземането за ТЕ за периода от 15.09.2018г. до 29.06.2021г., както и
сумата от 9,18 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 31.07.2018г. до 29.06.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. С. Д., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 122,51 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 42498/2021г. по
описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от 232,25 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на А. С. Д., ЕГН **********, сумата от 45,62 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
42498/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5