№ 102
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110211657 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.189, ал.8 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на „С.“ ЕООД чрез управител А. М. С. против
електронен фиш /ЕФ/ серия Г № 0055263, издаден от СДВР, с който за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1, вр. чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от
Кодекса на застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.
С жалбата се иска отмяна на процесния електронен фиш по подробно
изложени аргументи, в посока незаконосъобразност и неправилност на същия.
Моли се за присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се
представлява от процесуален представител. Жалбата се поддържа и се моли
за отмяна на ЕФ и заплащане на съдебни разноски по нарочен списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, не се
представлява от процесуален представител. Ангажира писмено становище
касателно законосъобразност и обоснованост на електронния фиш, като
претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу прекомерност
1
на адвокатски хонорар.
Съдът намери за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 01.06.2023 г. в 13.25 ч. е извършена проверка по отношение на МПС
лек автомобил „А.“ с рег. номер ..... При извършената проверка от органите на
СДВР било констатирано, че за автомобила няма сключен действащ договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
По повод на установеното е издаден електронен фиш серия Г №
0055263, издаден от СДВР, според който на 01.06.2023 г. в 13.25 ч. в гр.
София по бул.“Кн.М.Луиза“ до № 118, с посока от ул.“Опълченска“ към
бул.“Рожен“, при ограничение на скоростта 50 км./час за населено място, е
установено нарушение с АТСС TFR1-M,567 след приспаднат толеранс от 3 %,
установено с АТСС управление на МПС, регистрирано в Р Българиая и не
спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна
застраховка „гражданска отговорност“. Направена е квалификация за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 КЗ, във връзка с чл.638, ал.4, във вр. с чл. 638,
ал.1, т.2, вр. чл. 461, т.1 КЗ, като е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 2 000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –
справка за промяна на регистрация, заповед за компетентност, справка от
Български институт по метрология, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и приложения към него, справка първоначална регистрация на
МПНС, протокол от на система за видеоконтрол, списък с фишове, справка
Гаранционен фонд за проверка за сключване на застраховка „Гражданска
отговорност“, снимков материал, приобщени по делото по предвидения в
закона ред, които цени като еднопосочни и непротиворечиви.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Депозираната жалбата е процесуално допустима, подадена е в
законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, приложим по препращане
от чл. 647, ал. 3 от КЗ, тя изхожда от надлежна страна. Разгледана по
2
същество, същата се явява основателна по следните съображения:
Касателно правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателят изисква посочване на териториалната структура
на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно да
рамкира авторството на нарушението. Изключението следва по силата на
специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение от
общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит е налице,
видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната
единица - СДВР - в структурата на МВР. Посочването на дата на издаване на
ЕФ не е реквизит, задължителен за ЕФ. Що се отнася до спазването на срока
по чл. 34 от ЗАНН: ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции, който се приравнява едновременно към АУАН и НП,
но само по отношение на правното му действие, съгласно чл. 189, ал. 11 от
ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и процедури по издаване.
Следователно, изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедура
(включително срокове) за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН,
са неприложими по отношение на ЕФ. В тази връзка и предвид Тълкувателно
решение № 1/2014 г. по ТД № 1/2013 г. на ВАС, настоящият съдебен състав
намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не
следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. Дори и
да се приеме обратното, релевантно в случая е, че към датата на връчване на
ЕФ не е бил изтекъл, тоест несъмнено е спазен общият давностен срок - една
година от извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по
КЗ извън изключенията с предвидена по-дълга давност).
Същевременно, не се установява да са съобразени нормативните
изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно сочената разпоредба данните,
които следва да се съдържат в електронния фиш, са териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и
начините за доброволното заплащане. Съгласно разпоредбата на чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ, „Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
3
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко
друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да
сключи застрахователния договор“. Нормата на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ
предвижда, че на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението
си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2 000 лв. за юридическо
лице или едноличен търговец, докато според ал.4 на същия член когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Видно от
визираното в чл.461, т.1 от КЗ, задължителни застраховки са: "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от
приложение № 1, наричана по-нататък "задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите". Основният въпрос, който се
поставя, е съдържа ли електронният фиш, предмет на настоящото обжалване,
всички предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. Тази
разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт и в него
следва да бъде отразена структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което е сторено. В електронния фиш е посочено времето,
мястото на извършване на нарушението, като не са налице пречки и за
извършване на преценката, дали процесният електронен фиш е издаден от
компетентната териториална структура на МВР, с оглед посочване на СДВР.
В обжалвания електронен фиш се четат още точен час на извършване на
нарушението, регистрационен номер на моторното превозно средство,
нарушени разпоредби, размер на имуществената санкция, срок, сметка,
начини за доброволно заплащане. При все това посочването на собственика е
задължителен реквизит наред с изброените по-горе, като се вменява
управление на МПС /сочения по горе лек автомобил/ от законен представител
на ЮЛ, собственик на МПС, за което няма сключен договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. От една страна, от
съдържанието на описателната част се извлича информация за това, че
нарушението е извършено от законния представител /впоследствие същият се
4
индивидуализира в ЕФ като А. М. С./; от друга – изписва се собственик, на
когото е регистрирано МПС – „С.“ ЕООД, конкретизиран по ЕИК, седалище
и адрес на управление. По този начин както за нарушителя, така и за съда е
напълно неясно, кой субект се твърди да е извършил
административнонаказуемото деяние. Така е нарушено правото на
жалбоподателя да разбере административното обвинение и да организира
адекватно защитата си. На следващо място, в настоящия случай
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за нарушение на Кодекса на застраховането, установено с АТСС (пътна
радарна система, впрочем, сочена в ЕФ единствено по номер), на основание
издаден против него ЕФ. Последният, според легалното си определение,
съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС.
Съдът намира, че е налице несъответствие между нарушението, сочено в ЕФ,
без конкретно описание на твърдяното нарушение, и фактическия състав на
нарушението, за което е предвидено санкциониране последством ЕФ -
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен
и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нещо повече, видно от
вписаното във фиша, поддържа се на 01.06.2023 г. в 13.25 ч. в гр. София по
бул.“Кн.М.Луиза“ до № 118, с посока от ул.“Опълченска“ към бул.“Рожен“,
при ограничение на скоростта 50 км./час за населено място, да е установено
нарушение с АТСС TFR1-M 567 след приспаднат толеранс от 3 %, като
отново не е налице индивидуализация на нарушение по какъвто и да било
начин; формулирано по описания начин, категорично не може да се изведе
състав на административно нарушение по ЗДвП, а волята на наказващия орган
не може да се предполага, нито пък да се извлича по пътя на субективната
човешка мисъл.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че в случая
производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност
чрез издаването на електронен фиш не се е развило в унисон с установените
материалноправни и процесуални правила, като не намира за необходимо да
излага други доводи по същество.
5
Затова съдът формира правен извод за това, че процесният ЕФ се явява
незаконосъобразен и като такъв той следва да бъде отменен.
По претенцията за разноски: с оглед отмяната на обжалваното
наказателно постановление, следва да бъде разгледана претенцията на
жалбоподателя за направени разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства
по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Отговорността за разноски по
АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се
понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В настоящия
случай жалбата е уважена и обжалваният акт е отменен. Нормата на чл. 143,
ал. 1 АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Следователно, при уважаване на подадената
жалба и отмяна на обжалваното НП, и при претенция за разноски от
жалбоподателя, съответния административнонаказващ орган /АНО/, издал
отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство
разноски. Не се констатира по делото, от страна на на АНО да е направено
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В жалбата се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, като е
приложен договор за правна защита и съдействие, списък с разноски, според
които за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в завеждане
и водене на дело по обжалване на ЕФ е платена сума в размер на 600.00 лв. и
същата не се явява прекомерна. Искането за присъждане на разноски е
направено своевременно. С оглед изискванията за осъществено оказване на
правна защита и съдействие по административното дело, то следва да бъде
уважено като основателно. Обратно, искането на въззиваемата страна,
следва да бъде отклонено като неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0055263, издаден от СДВР, с
който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1, вр. чл.638, ал.4, вр. ал.1,
т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса на застраховането КЗ/ е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000 /две
хиляди/ лв.
НЕ УВАЖАВА претенцията на въззиваемата страна за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение поради неоснователността му.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя сторени разноски по
делото в размер на 600.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7