Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 26,09,2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 състав в открито
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При
участието на секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова гр.дело № 13093 по описа за 2015год, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Първи, Глава Дванадесет от ГПК.
Образувано
е по предявен от Ю.Г.К.
срещу „У.М.Б.за активно лечение и спешна медицина Н.И.Пирогов“ ЕАД обективно
съединени искове с правна квалификация чл.
49 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за
сума в размер на 300000,00лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод противоправни
деяния осъществени при оперативно лечение, проведено на 13,10,2010год., 22,10,2010год., 13,01,2011год.
и 28,03,2011год. в
ответното дружество, и сума в размер на 91624,66лв.
/допуснато уточнение на претенцията с протоколно определение от 03,10,2016год.-
л.110/, представляваща обезщетение за забава за периода 13,10,2012год. –
15,10,2015год., ведно със законна лихва върху главницата от датата на ИМ до
окончателното плащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 11,10,2010год. е постъпил в III-та Клиника по
ортопедична травматология на У. „Н.“ ЕАД по повод болки в областта на кръста и
десния крак. Извършени са изследвания и прегледи, от които е установена
необходимост от извършване на оперативно лечение. Твърди да е опериран на 13,10,2010год., когато са му поставени
стабилизация на гръбначен прешлен ниво и кейдж на ниво Л5-Ес 1. Поддържа, че
няколко дни по-късно е получил силни болки в областта на интервенцията, които е
установено да са следствие на счупване на левия педикул – обстоятелство,
наложило повторна операция за отстраняването му, извършена на неуточнена в ИМ дата
в периода 13,10,2010год. - 03,11,2010год. Сочи след изписването му от болницата
на 03,11,2010год. здравословното му състояние да се е влошило – твърди се болките
в областта на кръста и десния крак да са се разпрострели върху левия крак и
целия гръбнак. На 08,12,2010год. е извършен ЯМР в УМАБЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД,
от който е констатирано неправилно
позициониране на стабилизиращите винтове при сочените операции –
проектиране на долният десен винт в предно-долната част на дясната сакроилиачна
става и леко изместване на поставения кейдж. Установено е, че другите винтове
са по-дълги от необходимото – минавали през цялото тяло на прешлените, в които са
поставени, и стърчали от другата страна. Предвид резултатите от изследването, в
периода 10,01,2011год. – 20,01,2011год. в У. „Н.“ ЕАД на ищеца е извършена
трета поред оперативна интервенция, при която е направена репозиция на Ес 1 и
на десния винт на Л-5 и са поставени два нови винта транспедикулярно на Л-4.
Твърди се стабилизацията да е поставена по начин, принуждаващ пациента да седи
приведен напред. Поради липса на подобрение и за изправяне на гръбнака му, на 25,03,2011год.
ищецът отново е хоспитализиран в III-та Клиника по ортопедична
травматология на У. „Н.“ ЕАД, където на 28,03,2011год.
е подложен на четвърта оперативна интервенция за репозиция на поставената
стабилизация. На 12,05,2011год. е извършен ЯМР, при който е установено, че
кейджът, поставен на 13,10,2010год., е промиран в десния рецезус с белези за
компримиране на коренчетата на доралния сак, което наложило на 02,06,2011год.
отново да бъде хоспитализиран в ответното дружество. Твърди да е изписан без да
му е оказана необходимата медицинска помощ. Поддържа, че с оглед допуснатите
грешки при лечението му в ответното дружество е потърсил медицинска помощ в
други болници – в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД са му направени още три операции,
а в УМБАЛ „С.“ ЕАД – още две. Поддържа вследствие на неуспешните оперативни
интервенции в У. „Н.“ ЕАД и с оглед числеността им да е претърпял неимуществени
вреди, описани в ИМ, в това число здравословното му състояние се е влошило,
което е дало отражение и на психиката му. Сочи, че в резултат от погрешно
проведено лечение на 30,01,2015год. е освидетелстван от ТЕЛК с 91 % загубена
работоспособност с чужда помощ. Поддържа да са констатирани увреждания, развити
вследствие на многобройните операции в ответното дружество, при които всяка
следваща е трябвало да отстранява грешките на предишната, а накрая му е отказано
последващо лечение. Съобразно изложеното сочи да е възникнало право на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ответното дружество, в
качеството на възложител на медицинските лица, допуснали сочените в ИМ грешки.
Съобразно
изложеното моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на
чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който е заявено
становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва извършването на
сочените в ИМ оперативни интервенции в У. „Н.“ ЕАД. Поддържа при провеждане на
същите да са спазени всички норми на добрата медицинска практика. Излага доводи
състоянието на ищеца да е било увредено и преди извършването им. Оспорва да е
налице противоправно деяние на медицински лица с възложител У. „Н.“ ЕАД в
причинна връзка твърдените вреди. Ако са били налице грешки и неправилно
лечение, операциите на ищеца в други болници биха подобрили състоянието му,
което не се е случило. При условията на евентуалност релевира възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на
исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На осн. чл. 146
от ГПК с протоколно определение постановено в открито съдебно заседание,
проведено на 03,10,2016год. /л. 110/, е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните обстоятелството, че по време на изложените в исковата
молба периоди /11,10,2010год. – 03,11,2010год., 10,01,2011год. –
20,01,2011год., 25,03,2011год. – 06,04,2011год. и 02,06,2011год. – 06,06,2011год./ ищецът е хоспитализиран в У. „Н.“ ЕАД и е подложен на сочените четири
оперативни интервенции.
Представена е епикриза ИЗ № 33703/11,10,2010год. /л.
9/, от която е видно, че в периода 11,10,2010год. – 03,11,2010год. ищецът е
хоспитализиран в ответното дружество, като му е поставена диагноза
„спондилолистезис L5-S1”. Приет е в добро
общо състояние, с наличие на спонтанна и палпаторна болка в областта на
гръбначния стълб. На 13,10,2010год. е опериран под обща анестезия от д-р Т.. От
приложените история на заболяването /л. 18/ на пациента и анестезиологични
листове /л. 21/ е видно и извършването на реоперация на 22,10,2010год., за
която няма данни в сочената епикриза, но извършването й се потвърждава от
удостовереното в Епикриза ИЗ №
823/20,01,2011год /л. 24/, издадена
от ответното дружество, и СМЕ /л. 366/.
Представени
са резултати от изследване МР на гръбначен стълб-поясен отдел-нативен /л. 23/,
проведено на 08,12,2010год. в Отделение по Образна диагностика на
Университетска болница МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД – София, при което е дадено заключение за неправилно позиционирани
стабилизиращи винтове при проведените оперативни интервенции. Посочено е,
че на Л5 десният стабилизиращ винт преминава транспедикуларно, навлиза в тялото
на прешлена и излиза от него преднолатерално вдясно по посока таза. Левият
стабилизиращ винт на Л5 преминава по долната повърхност на педикула, като
деструира кортикаликса му, стенозира левия неврофорамен с данни за притискане на лявото нервно коренче. Констатирано е, че
върха на десния стабилизиращ винт в маса латерале се проектира в предно-долната
част на дясна сакроилиачна става. Намерени са постоперативни фиброзни промени.
Видно от
Епикриза ИЗ № 823/20,01,2011год. /л. 24/ в периода 10,01,2011год. – 20,01,2011год.
ищецът повторно е хоспитализиран в ответното дружество с окончателна диагноза
„стенозис каналис вертебралис регио лумбалис – Л4 Л5 Ес1“. Приет е с обща
мускулна слабост в долни крайници, болево ограничен движения и изразен болков
синдром и парастезии и хипестезия по Ес1 в ляво и Л5 в дясно, в принудителна
поза. Извършен е предоперативен МРТ на гр. стълб-лумбален отдел на пациента,
при който са установени данни за неправилно
позиционирани стабилизиращи винтове и постоперативни промени. Констатирана
е налагаща хирургично лечения малпозиция
на 3 от винтовете на металната стабилизация. Опериран е под обща интубационна
анестезия на 13,01,2011год. При направен контролен КТ на гр. стълб – добра
позиция на винтовете.
Представена е Епикриза ИЗ № 9007/25,03,2011год./л.
36/, от която се установява, че в периода 25,03,2011год. – 06,04,2011год.
ищецът е хоспитализиран в У. „Н.“ ЕАД, с диагноза „спондилилистезис Л-5-S1“. Постъпил е в увредено общо състояние, с наличие на
спонтанна и палпаторна болка в областта на пояса и оплаквания в областта на
долните крайници, доминиращи от около два месеца, т.е след извършване на
последната оперативна интервенция. Видно от историята на заболяването /l.38/ е констатиран и оток в областта на пояса на гърба на
пациента. Опериран е на 28,03,2011год. от д-р Т.. Извършена е реостеосинтеза
под обща анестезия.
Представен
е Протокол от магнитно-резонансна томография на гръбначен стълб, извършена на 12,05,2011год. в Първа МБАЛ София ЕАД /л. 43/, при която
са констатирани данни за проминиране /изпъкване, стърчене/ на кейджа на ниво L5-S1 в десния рецезус с белези за компримиране на коренчетата и дуралния
сак.
Видно от
епикриза ИЗ № 17014 /л. 44/ ищецът е хоспитализран в У. „Н.“
ЕАД в периода 02,06,2011год. – 06,06,2011год. Отразено е увредено общо състояние на пациента по време на болнични престой с
двукратни колапси и медикаментозна алергия. Обсъждано е провеждане на
миелография /рентгенография на гръбначния
мозък след лумбална или шийна пункция и въвеждане в субарахноидното
пространство на контрастно вещество/, но е посочено към момента на
хоспитализация ищецът да не е бил показан за провеждане на изследването. В
диференциално диагностичен план е дискутиран failed back syrgery
syndrome (обсъдени са възможностите за
хирургично лечение на болката с близките).
От
представената медицинска документация /епикризи – л. 44 и сл. и истории на
заболяването – л. 131 и сл. и л.291 и сл./ се установява, че в периода след
последното изписване на ищеца от ответното дружество на 06,06,2011год. до
датата на ИМ – 15,10,2015год., Ю.К. е претърпял шест оперативни интервенции –
четири в МБАЛ „Св. Иван Рилски’ ЕАД- София и две в УМАБЛ ‘С..”
Между страните не е спорно извършилите процесните
операции лица да полагат труд при ответника У. „Н.“ ЕАД към датата на извършване на същите.
Представени
са експертни решение на ТЕЛК от 21,09,2010год. и 26,11,2010год. /л. 76и сл./,
от които се установява, че в периода 14,09,2010год. – 26,11,2010год. ищецът е
бил временно нетрудоспособен с водеща диагноза увреждане на междупрешленните
дискове.
Видно от Експертно решение № 0467/25,02,2011год.
/л. 78 и л. 161/ му е определена 76% трайно намалена работоспособност, за
период от три години като е взето предвид състоянието му след четирикратните
оперативни интервенции.
Представено
е експертно решение № 0270/30,01,2015год. /л. 60/, с което на ищеца е
определена общо 91% загубена работоспособност с чужда помощ.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза /л.366 и
сл./, оспорено ищеца и прието от съда, се установява, че ищецът е опериран
четирикратно в УМБАЛСМ „Пирогов” ЕАД, като първоначално е поставена
стабилизация Л5-Ес1 заради спондилолистеза в тази област и след това трикратни корекции на системата за
стабилизация. При такива интервенции болезненост при операцията няма,
поради общата анестезия, а болките, свързани с травмирането на тъканите при
достъпа ,са обичайни следоперативно и се контролират медикаментозно.
По повод операцията на 13,10,2010год. е
посочено е, че винтова стабилизация и кейдж е класическа
съвременна стабилизация при тази диагноза. Костен присадък вместо кейдж е по-стара и по-малко надеждна техника и рядко се практикува. Костните гранули могат да се поставят във и около кейджа за ускоряване
на костното зарастване, но това не е
задължително.
Мнението на вещите лица е, че от приложената документация няма данни за
допуснати грешки при провеждане на първата оперативна интервенция на
13,10,2010год..
Посочено е, че долният десен винт на поставената стабилизация се намира в
непосредствена близост до предно-долната част на дясната сакроилиачна става на
ищеца без да навлиза в нея, като вещите лица не считат, че точно той е бил
причина за операцията на 13.01.2011 г. В епикризата като причина е посочена
неоптималната позиция на три от винтовете.
Във връзка с дължината на
винтовете е изложено, че същата се преценява по време на операцията под
рентгенов контрол, който не позволява абсолютно точна преценка. Допустимата
дължина варира в широки граници, като минималната е 50% от предно-задния размер
на прешлена. Разликите в дължините на винтовете не водят до значими разлики в
резултатите, но винаги стремежът е да са максимално дълги за по-добра
стабилност. Трудно може да се оцени като грешка по-голямата дължина. Самите
винтове имат специален дизайн с тъпи върхове именно, за да не увредят прилежащи
структури в случай на излизане извън тялото на прешлена.
Репозиция на 13.01.2011год. е извършена преди всичко поради оплакванията от болки, тъй
като с така поставена стабилизация би могло
да няма никаква симптоматика. Неоптималната позиция на системата плюс
оплакванията са дали основание за корекцията. Стабилизацията след корекцията е
поставена правилно.
Посочено е, че удължаване на системата при наложили
се ревизии
/в т.ч. тази на 13,01,2011год./ е
обичайна практика за да се гарантира нейната по-добра стабилност.
Отново
продължаващите оплаквания от болки на ищеца са били причина за
корекцията на
25,03,2011год., с цел придаване на по-физиологична извивка на
пръчките и с надеждата, че това ще подобри баланса на тялото и ще намали
болките.
Във връзка с операцията на 13,10,2010год. е посочено,
че проминиране на кейджа се получава при недобро костно
срастване и няма как да бъде прогнозирано, но в конкретния случай то е
минимално. На следващо място
е посочено, че съществуват различни модели кейджове, някои от които се
поставят самостоятелно, други по два. Изборът на имплант е решение на хирурга
за всеки отделен случай и няма основание да смятаме, че тук изборът е
неподходящ.
При хоспитализацията на ищеца в клиниката по
неврохирургия към УМБАЛСМ „Пирогов” ЕАД на 02.06.2011 г. не е имало необходимост от нова
интервенция, тъй като изместването на стабилизацията е било минимално и
не отговаря на симптоматиката. Няма данни в някакъв момент това да е било
наложително. Всички
последващи операции, извършени в МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД и МБАЛ „С.” ЕООД, са били продиктувани от надеждата, че някаква корекция би подобрила
оплакванията, но това така и не се получава. Не би могло да се твърди, че предшестващите интервенции са станали причина за следващите, тъй като нито
една от тях не е постигнала по-добър резултат. Болките са обичайните
следоперативни, за които се дават съответните медикаменти.
Посочено е, че целта още на първата операция е било стабилизиране на състоянието
на ищеца, като в огромния процент от случаите последващи интервенции не се
налагат. Неоптимална
позиция на поставените винтове се среща приблизително в 8-14% от случаите.
Към настоящия
момент ищецът продължава
да се оплаква от болки и „нестабилност”, за които според вещите лица не
се открива причина от образните изследвания. Липсва отпадна неврологична
симптоматика. Разместване
на таза от оперативните интервенции не би могло да се очаква и няма медицински
данни за такова.
Получената некроза
на тазобедрената става не може да се свърже с многобройните оперативни
интервенции на гръбначните прешлени. Според вещите лица към момента няма неврологична
симптоматика, която да потвърждава увреда на нервните коренчета на гръбначния
стълб, която да е причинена от претърпените операции. Белезите по тялото
са обичайните за използваните хирургични достъпи.
Относно общото състояние на ищеца преди операциите е
посочено, че издаденото му Експертно решение № 1916/21.09.2010 г.
постановява временна нетрудоспособност с диагнози „предна спондилолистеза
Л5-С1”, „спондилолиза
на предните участъци на дъгите JI5 двустранно” и „дискова херния на ниво JI4-5
с компресия на дуралния сак”.
Спондилолизата е
вродено заболяване, което впоследствие води до спондилолистеза поради
нестабилност и изместване на прешлените. В повече от половината случаи остава
асимптомно състояние. Когато е симптоматично причинява най-вече болки и
изтръпване .
Дисковата херния е придобито дегенеративно заболяване и също може да бъде
случайна находка, или пък да предизвиква разнообразна симптоматика. Целта на
операцията на 13,10,2010год.
е била стабилизация
на нестабилния сегмент от гръбначния стълб. Винтовете са част от стабилизиращата
система и стремежът за максимално здраво фиксиране понякога води до тяхното
излизане извън тялото на прешлена, но най-често то си остава само образна
находка без да причинява симптоматика. Всеки нерв в човешкото тяло има
точно определена зона и мускули за които отговаря и по тях можем да определим
кой точно е увреденият нерв при дадено заболяване. В конкретния случай никога
не е имало документирана подобна симптоматика.
Разяснено е, че „failed back
surgery syndrome” е термин, който означава разминаване между тежките оплаквания
от страна на пациент, при който образните изследвания не откриват патологична
находка, обясняваща състоянието. Типичното развитие за тези пациенти е
влошаване на оплакванията след всяка следваща интервенция, независимо от
подобрения образ от изследванията. Изложено е становище, че това е
правилната диагноза при Ю.К.,
която е обсъждана и при втория престой в
неврохирургичната клиника при УМБАЛСМ „Пирогов” ЕАД.
В съдебно заседание, проведено на 26,06,2017год. вещо
лице Р.П., уточнява, че втората операция, проведена в ответното дружество, е в причинна връзка с първата. Поддържа,
че третата операция не е била необходима по медицински стандарт. В конкретния случай сочи, че няма конкретно
увреден нерв или нервно коренче вследствие на операциите, заради които ищецът
да е инвалидизиран.
В.л. В. уточнява, че по принцип продължителното
обездвижване води до нестабилност и ограничение на движенията на ставите.
По делото е изслушано заключение на съдебно-психологическа експертиза /л. 366
и сл./, неоспорено от страните и прието от съда, от което се установява, че продължителното
преживяване на силни болки заедно с принудителната обездвиженост и
преживяваната като непоправимо загубена способност за независим живот са пряко
свързани с наблюдаваната при изследването картина при Ю.К.. Независимо дали
лечението е било правилно или погрешно, продължителността и силата на
страданието предполага оказване и на
психологическа или психотерапевтична помощ с цел мобилизиране наличните у
пациента собствени ресурси за справяне със ситуацията. Доколкото няма данни
такава да е била ползвана, травмиращият ефект на случилото се е още по-силен.
Ищецът се
преживява като непълноценен и обречен на постоянни болки, като усещането за
безпомощност и безперспективност е част от наблюдаваната тревожно-депресивна
картина. Паралелно с това са налице завишени очаквания към способностите на
околните, вкл. към родителите му, за съпричастност и оказване на помощ в
ежедневието. За него загубата на семейството е една от загубите, които е
принуден да търпи поради преживяваните като погрешни действия на лекарите и
като такава тя се явява елемент от наблюдаваната обща тревожно-депресивна
картина.
Наблюдава се
повишена тревожност, свързана със здравословното му състояние и известна депресивна симптоматика паралелно с
фиксиране върху преживяваните от освидетелствания като особено тежки болки и
страдания.
От първата
операция са изминали повече от шест години, в които ищецът е функционирал психически преживявайки постоянно измъчващи го
болки, за които не е получил категорично обяснение и перспектива за
овладяването им, поради което може да се очаква, че наблюдаваната
тревожно-депресивна картина се е затвърдила като модел на съществуване, който
трудно би могъл да бъде променен.
На база събраните
свидетелски показания и получените при изследването резултати, може да се
обсъжда, че претърпяните хирургически операции са основен момент при възникване
и развитие на същата при ищеца. Прогнозата за възстановяване на предболестното
психично състояние на лицето не е особено благоприятна.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля Г.М.К. – баща на ищеца /л.111/, ценени по реда на чл. 172
от ГПК, се установява, че неочаквано през 2009год. ищецът получил болки в
кръста, започнал да носи колан, за да може да работи. В този период бил семеен,
с дете. Преди това нямал здравословни проблеми, не е претърпявал инциденти.
През 2010год. в У. „Н.“ ЕАД му
предложили операция на гръбнака със стабилизация, като му казали, че след нея
се очаква подобрение, което без нея не би настъпило. Свид. сочи, че преди
първата операция ищецът се придвижвал нормално, понякога болката го отпускала и
свалял колана. Няколко дни след извършването на първата операция получил силни
болки, оказало се, че има счупена малка кост и на 7-мия ден му направили
операция, за която няма епикриза. След изписването болките му се засилили. Сочи
още, че след операциите ищецът станал полуинвалид – от 2010год. няма период, в
който да се е предвижвал сам, има постоянни болки и прищраквания в гърба и
таза, към момента не може без придружител, за него се грижат родителите му.
Освен това не е добре емоционално, седи само вкъщи, говори за болести, загубил
е приятелите си, а съпругата му го е напуснала, след като видяла, че не е
същия.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля В.Б.М. /л.110/, се установява, че през 2009год. ищецът, с
когото били колеги и приятели от 2002год., започнал да изпитва болки в кръста, слагал си колани и
ползвал болничен в период от шест месеца, движел се нормално. В края на
2010год. разбрал за извършена спрямо него операция в Пирогов. Посещавал го по
време на първия му болничен престой – сочи в този период да е имал нужда от
чужда помощ. Посещавал го и след изписването –майка му и баща му помагали,
трудно вървял – с патерици. След втория болничен престой отново не можел да
ходи без чужда помощ, бил на болкоуспокояващи инжекции, споделял, че изпитва
силни, нетърпими болки. Освен това прехвърлянето по болници се отразило зле на
психиката му. Сочи, че ищецът постоянно се опитвал да се движи самостоятелно,
да се подобри, като ходел на рехабилитация, но въпреки това до момента не е
имало период, в който да е изглеждал напълно възстановен. До момента родителите
му се грижели за него.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са
искови претенции с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 51 и 52 ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 300000,00лв. претърпени по повод оперативно
лечение, проведено на 13,10,2010год., 22,10,2010год., 13,01,2011год. и 28,03,2011год. в
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от датата на ИМ
до окончателното плащане на вземането, както и иск с пр.кв. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 91624,66лв., представляваща обезщетение
за забава за периода 13,10,2012год. – 15,10,2015год.
Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958
г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/ отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна,
гаранционна и възниква за възложителят на определена работа (вкл. юридическо
лице), ако изпълнителите на работата - физически лица, са извършили виновно
противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД).
В конкретния случай отговорността на „Н.И.Пирогов“ ЕАД се ангажира, в качеството на работодател на медицински специалисти,
извършили оперативни интервенции на ищеца и допуснали противоправни деяния.
Релевантните факти обосноваващи основателност на иска
са противоправно деяние /действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна
връзка между деянието и вредите, характера на същите, възлагане на определена
работа при или по повод на която е настъпил вредоносния резултат. Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината
на делинквента се предполага до доказване на противното.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва
да се извърши от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
В тежест на ответната страна е да установи
възраженията в отговора, включително спазване на необходимите медицински
стандарти и добра медицинска практика.
За да е налице
противоправно деяние осъществено от ответника е необходимо да бъде установено
нормативно задължение за същия, неизпълнението на което да ангажира гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника.
Не е спорно извършването на описаните в исковата молба оперативни
интервенции, първата от които осъществена на 13,10,2010год. в клиника по
Ортопедична травматология към МБАЛСМ Пирогов. С оглед
нормата на чл.80 от
Закона за здравето/ДВ, бр.62/10,08,2010год./ качеството на
медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на
чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска
практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните
организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Принципите на които се основава
предоставянето на медицинска помощ залегнали в чл. 81, ал.2, вр.ал.1 от Закона за
здравето и обуславящи правото на достъпна
медицинска помощ сочат
на 1. своевременност, достатъчност и качество
на медицинската помощ;
2.
равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца,
бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на
дейностите между лечебните заведения;4. зачитане
правата на пациента. Условията и редът за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 6, ал. (1) от Закона за лечебните заведения /изм. ДВ, бр. 59 от 2010г./ лечебните заведения осъществяват дейността си при
спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и
осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се
утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. В конкретната хипотеза приложими са
Наредба № 21 от 28 юни 2004г. за утвърждаване
на медицински стандарт "Ортопедия и травматология"/ред.ДВ.бр.65/20,08,2010год./ и Наредба №37 от 20,08,2010год за утвърждаване на медицински
стандарт „неврохирургия“/ред. ДВ, бр.92/23,11,2010год.,
понастоящем отменена/. При анализ на
установената по делото фактическа обстановка настоящия състав намира да е
налице осъществено противоправно деяние от страна на ответното дружество,
поради нарушение на принципа за качество на предоставяне на медицинската помощ,
в нарушение на чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето, както и нарушение на
принципа установен в чл.86, ал.1, т.3, т.8 и т.13 от ЗЗ, предоставящ право на
пациента да получи ясна и достъпна
информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение, както и да му бъде осигурен достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му
състояние. Видно от изслушаното заключение на
съдебно- медицинската експертиза се установява след проведената първа
оперативна интервенция да е налице неоптимално поставяне на стабилизиращите
винтове на пациента. От становището на вещите лица, заявено в съдебно заседание
проведено на 26,06,2017год. се сочи да липсва конкретен механизъм за оптимално
поставяне на стабилизацията, поради което логично и няма как да е налице
нарушение на медицински стандарт. В случаите, когато констатираното неоптимално
поставяне е съпроводено със симптоматични
болки при пациента се предприема корекция за оптимизиране на системата.
Неоптималната позиция на стабилизиращите
винтове при пациента, е потвърдена и от образното изследване проведено на
08,12,2010год. в МБАЛ Св.Иван Рилски.
Неоптималната позиция на винтовете е продиктувала решението за
провеждане на втора операция, тъй като след провеждането на първата пациентът получава силни болки в левия крак до степен на
обездвижване, които не са били налични предоперативно. Становището на вещите лица за липсата на
оптималност при поставянето на
стабилизацията, доколкото е продиктувало провеждане на втора операция,
настоящия състав намира да е в нарушение на принципа за качество на предоставяната
медицинска помощ. В този смисъл е налице противоречие между изразеното в
съдебно заседание становище на вещите лица, тъй като от една страна за позицията
на поставените винтове няма оптимален стандарт, но от друга страна, когато при
поставянето е налице субективен болков синдром се извършва реоперация. Изводът
за нарушение на принципа на качествена медицинска помощ не се опровергава и от
заключението на СМЕ за липса на увреждане на нервните коренчета, поради което
липсва отпадна неврологична симптоматика, тъй като неврологично увреждане има
отношение към евентуално възстановяване на пациента и инвалидизация, но не
променя фактът на допуснато нарушение при провеждане на оперативната интервенция,
във връзка с която са търпени болки и страдания. Липсата на ясно установен
механизъм за оптимално поставяне на стабилизацията може да обоснове извод и за нарушение
на принципа на право на информация на пациента относно рисковете от провеждане
на оперативната интервенция и евентуалните усложнения. Липсват данни ищецът да
е запознат с подобна информация, въпреки която да е дал съгласие за извършване
на операцията. От становището на вещото лице заявено в съдебно заседание от
26,06,2017год. настоящия състав обосновава извод и за нарушение при поставяне
на винтовете, доколкото стабилизиращия винт трябва да навлиза в тялото на прешлена не по-малко от 50% от
неговия предно -заден размер, т.е. позиция на навлизане от 50%,80% и 100% се
приема да не е в отклонение от стандарта, но същата касае навлизане максимално
в тялото на прешлена, но не ситуация, в която поставения винт да излиза от прешлена,
каквато е настоящата конкретика, потвърдена от образното изследване от
08,12,2010год. Този факт сам по себе си е нарушение на медицинския
стандарт. Заключението на СМЕ, че по –дългите винтове не могат да причинят симптоматика, тъй като няма
какво да се притисне не се кредитира от съда, тъй като самото вещо лице сочи
неоптималната позиция на стабилизацията да е причина за извършаване на втората
оперативна интервенция.
При
провеждане на първата операция на 13,10,2010год- е налице и нарушение на чл. 24., ал.(1) от Наредба №49 от 18 октомври 2010г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните
заведения за
болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Съгласно посочения текст в деня на изписването на пациент от лечебно заведение
за болнична помощ или от дом за медико-социални грижи се издава епикриза в три
екземпляра - за пациента, за изписващото лечебно заведение и за лечебното
заведение за първична извънболнична помощ, където лицето е регистрирано, като епикризата следва да има определено съдържание предвидено в чл.201
от НРД за 2010, респективно чл.172 от НРД 2011год. Видно от съдържанието на
епикризата липсва отразяване на извършената „реоперация“ през месец октомври,
която не се спори да е осъществена, с което е налице нарушение на чл.201 НРД
2011, т.11,12 и т.13, последното от своя страна води до нарушение на принципа
на чл.86, ал.1, т.8 и т.13 от ЗЗ, съгласно който всеки пациент има право на ясна и достъпна информация за здравословното
му състояние и методите за евентуалното му лечение и достъп
до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. Неотразяване на проведена „реоперация“, вида на интервенцията,
резултата от същата води до нарушение на
правото на информация на пациента, развито последователно и в т.1.6.4. от Наредба №21/2004год. утвърждаваща медицински стандарт по ортопедия и
травматология и съгласно който текст –„Лекарите в отделението са длъжни да разясняват по подходящ начин на
пациента и на неговите законни представители характера на заболяването, обема
на необходимите диагностични изследвания и лечебни методи с произтичащите от
тях рискове, както и вероятния изход от заболяването“
Становището на
СМЕ, че третата операция не е била необходима по медицински стандарт е факт, който сам по себе си сочи на
противоправност. Всяко накърняване целостта на човешкото тяло води до болки и
страдания, които всеки пациент би поел
да понесе с надеждата за отстраняване или облекчаване на определено заболяване.
Извършването на ненужна операция
съставлява деликт, доколкото води до увреждане на общото състояние на
пациента, с оглед необходимостта от болничен
престой, възстановителен период, обездвижване, наличие на белези от операцията
и обичайни болки и страдания от интервенцията. Няма данни и пациентът да е
запознат с подобно становище на медицинския екип, въпреки което да е заявил
становище за провеждане на операцията-нарушение на правото на информация.
С оглед фактът,
че при ищецът е коментиран синдром „failed back surgery syndrome“ при
хоспитализирането му на 02,06,2011год., когато е преценено, че не е показан за
извършването на миелография и който според заключението на СМЕ е налице, обосновава
нарушение на правата на пациента залегнали в европейската харта за правата на
пациентите относно предоставяне на информация и правото на свободен избор при
вземане на решения относно здравословното състояние на пациента и възможностите
за диагностика и лечение. В този смисъл е следвало ищецът да бъде насочен за
консултация с психолог за преценка и изследване болковия синдром и евентуално
назначаване на терапия, което няма данни да е сторено, с което противоправно
бездействие, съдът намира да е налице и нарушение на чл.85 от Закона за
здравето.
Съобразно
изложеното е налице противоправно
поведение осъществено от служители на ответното дружество при извършване на оперативните
интервенции на ищеца в периода - 13,10,2010год., 28,03,2011год.
Не е оборена презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД. Липсата на
установяване на конкретното лице при извършване на нарушението не е релавантно
при определяне на фактическия състав по чл.49 от ЗЗД.
От установените противоправни деяния за ищеца са настъпили неимуществени
вреди. От събраните гласни доказателства се установява претърпени болки и
страдания, в резултат на проведените оперативни интервенции, които дори и в
рамките на обичайните следоперативни такива, доколкото са продиктувани от
операция, която не е необходима, както и от такава за корекция на неправилно
извършена медицинска услуга подлежат на обезщетяване. Налице е връзка между деянието и настъпилите вреди.
От изслушаното по
делото заключение на съдебно -психологическа експертиза се установи при ищеца
да е налице обсъжданото персистиращо, соматорно болково разстройство, което се
свързва с емоционален конфликт или
психосоциални проблеми, като при ищеца липсват данни за преживяване на подобни
стресови фактори с давност преди хоспитализирането му. Ето защо извършването на оперативните интервенции,
свързано с продължителното преживяване на силни болки заедно с
принудителна обездвиженост, преживяване на загубена работоспособност за
независим живот, пряко се свързва с психичното състояние на ищеца с изразена
тревожно -депресивна симптоматика. За неустановени по делото съдът намира
сочените вреди от загуба на семейството на ищеца, тъй като не се установява
какви са били отношенията между съпрузите от преди извършването на операциите.
При определяне на размера на
обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС
№4/1968год., т.11, според което същите
се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по
т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че
понятието "неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава".
С
оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното
деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че
претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в
размер на 60000,00лв. При определяне на същите съдът съобрази претърпените
болки и страдания, възрастта на ищеца -32години, активна трудоспособна
възраст, в която ищецът е бил
принудително обездвижен, установените в хода на производството неимуществени
вреди довели до промяна в поведението на пациента, ограничил социалните си
контакти, станал нервен, чувствал се ненужен и в тежест на близките си.
Същевременно съдът съобрази обстоятелството, че първата оперативна интервенция
е предприета като необходима за състоянието му, фактът, че липсват медицински данни
ищецът да е инвалидизиран/липсва отпадна неврологична симптоматика/, като не
следва да бъдат ценени като относими търпените неимуществени вреди-болки и
страдания съпътстващи извършените впоследствие операции в други лечебни
заведения, за които липсва доказана връзка да са извършени като необходими
и за корекция на оперативните интервенции
проведени при ответното дружество. При определяне на размера на обезщетението,
съдът съобрази относимата към датата на събитието икономическата конюнктура за
страната към датата на настъпване на събитието. Съобразно
изложеното исковата претенция е основателна за сумата от 60000лв. и следва да бъде отхвърлена
за разликата до 300000лв. като неоснователна.
Като законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се
дължи законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на
вземането.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -13,10,2010год., тъй като отговорността е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта.
Ето защо претенцията за забава от датата- 13,10,2012год.
до 15,10,2015год. е основателна. Размерът на обезщетението
определен от съда на осн.чл.162 от ГПК е 18358,34лв., в който размер исковата
претенция следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата като неоснователна.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и
разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер
на иска следва да се присъдят в размер на общо 3226,33лв., от които -3134,33лв.-д.т.
и сума в размер на 92,00лв.- от общо 460,00лв.- депозит за в.л.
На осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК не се дължат разноски на ищеца,
тъй като не са извършени.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника У. „Н.“ ЕАД
се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за
доказани в размер на 4392,40лв. от общо 5560,00лв., от които 5350,00лв.-платен
адвокатски хонорар и 210,00лв.-в.л. /С оглед минималните размери на
адв.възнаграждение съгласно чл.7, ал.2 от НМРАВ, фактическата и правна сложност
на делото и брой проведени съдебни
заседания, съдът намира за неоснователно релевираното от ищеца възражение по
реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК./
Неоснователно е искането за присъждане на осн. чл. 38,
ал. 1 вр. ал. 2 от ЗАдв. на адв.хонорар на адв. Р. Славчев С.. По делото е
приложено единствено пълномощно за процесуално представителство /л.62/, но не и
договор за правна защита и съдействие, от който да е видно как е договорено
адв.възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. или др.
Мотивиран
от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „У.М.Б.за активно лечение и
спешна медицина Н.И.Пирогов“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** 21, да заплати на Ю.Г.К., с ЕГН **********, със съдебен адрес
***, на осн. чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД сума в размер на 60000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, причинени вследствие на противоправни деяния на служители на ответното
дружество по повод оперативни интервенции и хоспитализации, проведени в периода
от 13,10,2010год. до 06,06,2011год., ведно със законна лихва върху присъдената
главница от датата на ИМ-15,10,2015год. до окончателното изплащане на вземането,
както и на осн.чл.86 ЗЗД обезщетение
за забава в размер на 18358,34лв.,
за периода от 13,10,2012год. до 15,10,2015год. като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 60000,00лв. до пълния
предявен размер от 300000,00лв., както и за обезщетение за забава за сумата над
18358,34лв. до предявения размер от 91624,66лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА „У.М.Б.за активно лечение и
спешна медицина Н.И.Пирогов“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** 21, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК сумата от 3226,33лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА Ю.Г.К., с ЕГН **********,
със съдебен адрес *** да заплати на У.М.Б.за активно лечение и спешна медицина Н.И.Пирогов“
ЕАД,
с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *** 21, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК сума в
размер на 4392,40лв. -разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: