Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 06.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, І Г.О., 5 състав, в
публично съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета
година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Красимира Г., като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 11881
по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e Р.М.П.
против “З.”Б.и.”АД
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и при условията на евентуалност -
обратен иск от „З. ”Б.и.” АД против П.Е.Г. с правно основание чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.).
Ищецът Р.М.П. твърди, че на 20.06.2014
г. пътувал в лек автомобил "БМВ 525" с рег. № *******в посока от с. Д.
към с. Ясен, управляван от П.Е.Г., който предприел маневра „изпреварване”, при
която напуснал пътната лента, в която се движел и навлязъл в пътната лента за
насрещно движение, загубил контрол над автомобила, отклонил се наляво и се
блъснал в крайпътните дървета по ската, обърнал се по напречната си ос през
таван в снижената част на крайпътния терен и застанал на ходовите си колела с
предна част в посока с. Дисевица, като преустановил движението си в храстите и
във водата. Ищецът твърди, че причина за настъпване на инцидента били
субективните действия на водача, който грубо нарушил правилата за движение по
пътищата, като не контролирал автомобила, не намалил скоростта на движение и не
коригирал траекторията на движение в границите на пътното платно. С одобрено и
влязло в законна сила на 11.05.2015 г. Споразумение по НОХД № 3537/2014 г. по
описа на РС – Плевен, П.Е.Г. бил признат за виновен в това, че на 20.06.2014 г.
на пътен участък с. Дисевица – с. Ясен на път 3005 при управление на МПС „БМВ
525“ с руг. № *******нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Р.М.П., като управлявал МПС без да има необходимата
правоспособност. В резултат на процесното ПТП на ищеца били причинени телесни
повреди, изразяващи се счупване костите на дясната предмишница. Претърпял оперативна
интервенция за наместване на счупената кост и свързване на костните фрагменти,
чрез поставяне на заключваща плака. Лекуван бил в болница 7 дни, след което бил
изписан с препоръка да не натоварва крайника в продължение на 30 дни, след
което провел рехабилитация. След проведеното лечение изпитвал затруднение сам
да извършва битовото си обслужване, поради което му се наложило да ползва
помощта на свои роднини. Поддържа, че вследствие на претърпените травми от
инцидента известно време бил неработоспособен, търпял значителни ежедневни
физически и психически болки и страдания. Ищецът претърпял и имуществени вреди
в размер на 1 430 лв. за поставянето на имплант, за закупуване на
медикаменти и за заплащане на потребителска такса за болничен престой. Поддържа,
че към момента на настъпване на ПТП за лекия автомобил "БМВ 525" с
рег. № *******съществувал застрахователен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" със З. „Б.И." АД, съгласно полица №
02114001115098 със срок на действие от 14.04.2014 г. до 29.07.2014 г. Предвид
изложените доводи, моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 26 000лв. и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1 430 лв., ведно със законна лихва от датата на
увреждането - 20.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира
сторените по делото разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗА, като представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Б.И." АД в
указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 367-373 от ГПК излага
становище, с което оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Поддържа
становището, че не съществувало валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил с платени по него
застрахователни премии. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача П.Г..
Излага доводи за съпричиняване на вредите от пострадалия който пътувал без
поставен обезопасителен колан и се съгласил да пътува в автомобил, управляван
от неправоспособен водач. Оспорва размера на иска. Претендира разноски по
делото.
Третото лице - помагач на
страната на ответника П.Е.Г., не иззразява становище по иска.
Предявен е от „З.Б.и.” АД против П.Е.Г.,
при условията на евентуалност, обратен иск с правно основание чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.).
Ищецът по обратния иск твърди, че
ответникът управлявал лекия автомобил "БМВ 525" с рег. № *******, без
да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство В случай,
че бъде уважен предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за
заплащане на обезщетение за вреди, причинени от П.Е.Г. при управление на МПС,
моли съда да осъди П.Е.Г. да му заплати сумата от 10 000лв.,
представляваща част от общо дължими 26 000лв. Претендира разноски по
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по обратния иск - П.Е.Г.,
не изразява становище по иска.
Съдът, след анализ на събраните
по делото доказателства и след като обсъди доводите и становищата на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
С определение от 11.05.2015г. по
НОХД № 3537/2014г. на РС – гр. Плевен е одобрено Споразумение между РП – Плевен
и П.Е.Г., с което подсъдимият Г. се
признава за виновен в това, че на 20.06.2014 г., на пътен участък с. Дисевица –
с. Ясен на път 3005, при управление на МПС л.а. „БМВ 525“ с рег. № *******е нарушил
правилата за движение – чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 20, ал. 1 и ал. 2; чл. 41, ал.
2; чл. 42, ал. 1, т.2 и ал. 2, т. 3 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на Р.М. ***, изразяваща се в счупване на костите на
дясната предмишница, довело до трайно затрудняване движението на дясната ръка,
като е управлявал МПС без да има необходимата правоспособност. Деянието е
квалифицирано, като престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, във вр. с ал. 1, б.
"б.", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. На същия е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца при първоначален строг режим.
Видно от справка, предоставена от
база данни на ИФ към Гаранционния фонд, за
л.а. „БМВ 525“ с рег. № *******е съществувал договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ през периода 14.04.2014 г.
до 31.07.2014 г. На 31.07.2014г. е подадена информация към Гаранционния фонд за
прекратяване на застрахователния договор, поради невнесена вноска за следващ
период. Следователно, към датата на ПТП /20.06.2014 г./, процесния автомобил е бил
застрахован при ответното дружество.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства е изготвена автотехническа експертиза, която съдът приема,
като компетентно и обективно дадена. Съгласно заключението на същата, процесният
автомобил е с пет места, снабден е с триточкови инерционни предпазни колани на 4
седалки отпред и отзад, а средната задна седалка е оборудвана с двуточков
предпазен колан.
Въз основа на представените по
делото медицИ.ки документи и извършен личен преглед на пострадалото лице е
изслушано заключение по допусната и неоспорена от страните съдебно-медицИ.ка
експертиза, от която се установява, че на 20.06.2014 г. при ПТП, като пътник в
автомобил, ищецът е получил травма в областта на дясна предмишница. Първа помощ
му е оказана в УМБАЛ- „Д-р Г.С.” – гр. Плевен, където е установено счупване на
двете кости на дясна предмишница. Предприето е оперативно лечение, изразяващо
се в наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с две плаки и винтове.
Дадени са указания за ненатоварване на десен горен крайник за 30 дни и прием на
антикоагулант- фраксипарин за 15 дни. След 1 година отново е постъпил в болница
за отстраняване на остеосинтезния материал от дясна предмишница. На 14.05.2017
г. вещото лице е извършило личен преглед на ищеца, при който е установило
следното: наличие на 2 оперативни белега в областта на дясна предмишница с
дължина от външната страна - 21 см. и от вътрешната страна - 18 см. под нивото
на кожата, сраснали с подкожната тъкан; наличие на малка мускулна херния от
вътрешната страна на дясната предмишница в горния й край; невъзможност за пълно
свиване на пръстите - нарушен захват. В заключението вещото лице заявява, че ищецът
е получил счупване на двете кости на дясна предмишница. По време на
възстановителния период, пострадалият е търпял болки и страдания, като първите
30 дни след оперативното лечение, болките са били с по-голям интензитет. При
прегледа, извършен на 14.05.2017 г., ищецът се оплакал от болки в дясна
предмишница и гривнена става, засилващи се при натоварване. При обичайно
протичане на лечебния процес възстановителният период при такъв вид телесни
повреди е около 6 месеца. Поради дадените указания за ненатоварване на дясна
ръка за 30 дни, ищецът е изпитвал неудобства от битов характер при
самообслужване. Според вещото лице, разходите, описани в представените фактури
и касови бонове, са във връзка с приложеното лечение. От заключението се
установява, че в медицИ.ките документи не е описана коланна травма. Според
експерта, телесната повреда на ищеца би
могла да настъпи и при правилно поставен
предпазен колан.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
Тежестта на доказване
на всички юридически факти от състава на чл. 226, ал. 1 от КЗ е върху ищеца,
което означава, че следва да ангажира доказателства за следните обстоятелства:
1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между прекия
причинител на вредата и ответното дружество; 2/да докаже юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на
водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно
деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да докаже
съпричиняване на вредоностния резултат, доколкото установяването на последното е
основание за намаляване отговорността на ответника, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Със задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят поема задължението
да обезщети вредите, причинени от застрахованите лица, при или по повод управление
на моторно превозно средство. Съобразно чл. 257, ал. 2 КЗ (отм.), застраховани
лица по договора за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите са: собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно
средство на законно основание. В случая ответникът, по силата на сключения със
собственика на л.а. „БМВ 525“ с рег. № *******договор за застраховка
"Гражданска отговорност" за процесния период, носи отговорност за
причинените от водача П.Е.Г. при управлението на същия автомобил вреди на трети
лица.
По делото е установено, че към
датата на пътния инцидент - 20.06.2014 г., е съществувал договор договор за
застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилисти" за процесния автомобил, страна по който е ответното дружество,
в качеството му на застраховател./ справка от информационния център на
Гаранционния фонд/.
С одобреното от съда споразумение
от 11.05.2015г. по НОХД № 3537/2015 по описа на РС – гр. Плевен, е ангажирана
наказателната отговорност на виновния водач за телесните повреди, причинени на
ищеца, при пътно-транспортното произшествие на 20.06.2014г.
Съгласно чл. 383, ал.1 от НПК, одобреното от
съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда.
Съгласно чл. 300 от ГПК, присъдата
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно извършеното
деяние, неговата противоправност, виновността на дееца и причинените на ищеца
травми, които са съставомерни, както и причинната им връзка с произшествието,
поради което съдът приема за доказан ФС на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД,
обезщетението следва да бъде определено, съобразно принципа на справедливостта.
Съдебната практика приема, като критерии за определяне на справедливо
обезщетение, житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за
аналогични случаи, но съобразено с конкретния случай.
При определяне размера на
обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: вида и характера на
претърпяната телесна повреда – средна телесна повреда, изразила се в счупване
на двете кости на дясна предмишница, което е довело до трайно затрудняване
движението на дясната ръка на пострадалия, възрастта на ищеца към датата на
увреждането - 24 г., обстоятелството, че
П. е бил лекуван в болница в продължение на седем дни, вида на проведеното
лечение в болницата - оперативно лечение, изразяващо се в наместване на
счупването и фиксиране на фрагментите с две плаки и винтове, продължителният
възстановителен период от шест месеца, претърпените неудобства от личен и битов
характер по време на възстановителния период, наличието на оперативни белези в
областта на дясна предмишница с дължина от външната страна - 21 см. и от
вътрешната страна - 18 см. под нивото на кожата, сраснали с подкожната тъкан,
проявилата се малка мускулна херния от вътрешната страна на дясната предмишница
в горния й край, както и непълното възстановяване на ищеца към настоящия момент
– нарушен е захвата на ръката, пострадалият не може напълно да свие пръстите на ръката си./заключение
на медицИ.ката експертиза/.
Като съобрази всички тези
обстоятелства, на основание чл. 52 от ЗЗД, съдът определи дължимото обезщетение
за неимуществени вреди по справедливост
в размер на 26 000лв., колкото претендира ищецът, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По възражението за съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца, който пътувал без поставен обезопасителен колан и се съгласил да
пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач.
Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или беЗ.ействия на
увреденото лице, с които то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/.
В конкретния случай от
изготвената автотехническа експертиза се установи, че лекият автомобил "БМВ
525" е бил оборудван с предпазни триточкови инерционни колани на 4 места,
а на задната средна седалка с двуточков инерционен колан. От изслушаната и
неоспорена от страните съдебно-медицИ.ка експертиза се установи, че дори и с
правилно поставен обезопасителен колан за ищеца щяха да настъпят същите
увреждания, тъй като поставените колани намаляват инерционното движение на
тялото вътре в купето на автомобила, но крайниците остават относително свободни.
По делото не са ангажирани
доказателства, установяващи, че ищецът е знаел, че водачът на превозното
средство е бил неправоспособен, а тежестта на установяване на това
обстоятелство е върху ответника, поради което съдът намира възражението за
съпричиняване на вредите за недоказано.
Поради изложените доводи, няма
основание за намаляване на определения от съда размер на обезщетение за
неимуществени вреди от 26 000лв. и искът следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ(отм.) за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди:
По делото се установи от приетите
по делото фактури и фискални бонове, че ищецът е направил разходи за заплащане
на имплант, за закупуване на фраксипарин, както и за потребителска такса за
престой в болница в общ раззер от 1430лв.
От заключението на медицИ.ката
експертиза, което съдът приема, се
установява, че разходите са необходими за лечението на травмите, получени от
процесното пътно-транспортно произшествие.
При така установените по делото
факти, съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание и размер, поради
което следва да бъде уважен изцяло.
По предявения от „З. ”Б.и.”АД против
П.Е.Г. обратен иск с правно основание чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.):
С оглед уважаване на първоначално
предявения иск против застрахователя, съдът дължи произнасяне и по предявения
евентуален обратен иск от З. "Б.И." АД против третото лице - помагач П.Е.Г..
Съгласно чл.274, ал.2 от КЗ(отм.), застрахователят има
право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно
средство без свидетелство за управление.
За да бъде уважен този иск следва
да бъде доказан следният фактическия състав: 1/валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност"; 2/да
е заплатено застрахователно обезщетение на увредения; 3/водачът да не е притежавал свидетелство за
управление.
С одобреното от наказателния съд
споразумение по НОХД № 3537/2014 г. на РС – гр. Плевен, ответникът е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.3, б.”а”, вр . ал.1, б.”б”,
вр чл.342, ал.1 от НК, част от фактическия състав на което е фактът, че водачът е управлявал МПС без
свидетелство за управление, поради което съдът приема за доказан този факт по
делото.
Тъй като съдът прие за основателен искът по чл.
226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 26 000 лв., първият и вторият от елементите от състава на
чл.274, ал.2 от КЗ/отм/ също са
установени по делото.
При така установените факти, предявеният иск с
правно основание чл. 274, ал.2 от КЗ/отм/ е изцяло основателен.
По разноските по предявените
искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ(отм.):
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
вр. чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответникът З. "Б.И." АД следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца - адвокат Е. Г. ***, сумата от
1 623,60 лева с включен ДДС, тъй като по делото има представени
доказателства, че адвокатското дружество, в което работи адв. П., e регистрирано
по ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ответникът З. "Б.и." АД следва да бъде осъден да заплати на
държавата, по сметка на СГС, държавна такса от 1 097, 20 лева върху
уважения иск, а на СГС – направените по делото разноски за медицинска
експертиза в размер на 100лв.
По разноските по обратния иск:
При този изход на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът П.Г. следва да бъде осъден да
заплати на ищеца З. "Б.И." АД разноски в общ размер от 3080лв., от които
400 лв. – платена държавна такса за разглеждане на обратния иск, 180 лв.
заплатени разноски за експертизи и сумата от 2 500 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.М.П., ЕГН **********,***,
на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), сумата от 26 000 лева/обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следната
телесна повреда: счупване на двете кости на дясната предмишница, причинено при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.06.2014г., по вина на водача П.Е.Г., при управление на л.а. „БМВ”, модел „525” с
рег. № *******, по време на действие на застрахователен договор „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва от 20.06.2014 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „З. „Б.И." АД, ЕИК *******,
да заплати на Р.М.П., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.),
сумата от 1430лв./обезщетение за имуществени вреди, изразили се в заплащане на
имплант по фактура № 70002479/25.06.2014г., закупуване на фраксипарин по фактура
№ 0000924/01.07.2014г. и заплащане на потребителска такса по касови бонове от
23.06.2014г. и от 01.07.2014г., които разходи са направени за лечение на телесна
повреда: счупване на костите на дясната предмишница, причинено при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.06.2014г., по вина на водача П.Е.Г., при управление на л.а. „БМВ”, модел „525” с
рег. № *******, по време на действие на застрахователен договор „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва от 20.06.2014 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „З. „Б.И." АД да
заплати на адвокат Е. Г. ***, адрес за призоваване: гр.София, ул.” *********, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 1 623,60 лева.
ОСЪЖДА „З. „Б.И." АД да
заплати на държавата, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на Софийски градски съд, държавна такса в размер
на 1 097,20 лева върху уважените искове, а на СГС направените по делото
разноски за медицинска експертиза в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА П.Е.Г. да заплати на ЗД „Б.И."
АД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски за
разглеждане на обратния иск в размер на 3080лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ :