РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно
наказателно дело № 20231880200103 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 277 от Закона
за горите (ЗГ). Образувано е по жалба, подадена от С. Г. И., като *** на
„Виксан-рай“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Илинден“, бл. 131В, вх. А, ет. 8, ап. 23, чрез пълномощник,
против Наказателно постановление № 941 от 28.04.2023 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция по горите София (РДГ София), с което на
дружеството на основание чл. 270 от ЗГ и за нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 6,
във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите
(Наредбата), е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.
В жалбата, както и в писмени бележки, чрез пълномощник, се излага, че
обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и
необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила и материално-правните норми, като се иска от съда да го отмени, а
ако не намери основания за това – да го измени в частта за размера на
имуществената санкция, който да бъде намален на 100 лева. Претендира
присъждането на разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган – Директорът на Регионална
дирекция по горите София (АНО), в съпроводителното писмо, както и в
писмени бележки, дава становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че
издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и прави
възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното
наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани
1
шестима свидетели.
От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът приема следното от фактическа страна:
На 25.10.2022 г. служители на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) –
Н. Н., Д. К., съвместно със служители на РДГ София – И. К., П. Д. и Л. Ш.,
първите трима от които разпитани от съда като свидетели, в присъствието на
Х. Я. – **** на ТП „ДГС Своге“ и на Б. З. – нает регистриран лесовъд в
дружеството-жалбоподател, извършили проверка в отдел 868, подотдел „г“,
държавна горска територия в землището на с. Огоя, м. Лопотина чука, общ.
Своге. За този отдел и подотдел имало издадено позволително за сеч с №
0687317 от 15.09.2022 г. на дружеството-жалбоподател при срок за
провеждане на сечта от 19.09.2022 г. до 30.12.2022 г. Проверяващите
констатирали, че в посочения подотдел, в нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 6 във
връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредбата, жалбоподателят е изградил извозни
пътища с обща дължина 1 300 м., непредвидени в одобрения технологичен
план на подотдела, доколкото макар на 24.10.2022 г. да е регистриран в
електронната система на ИАГ Технологичен план № 2 на подотдела, в който
тези извозни пътища са предвидени, същите е било обективно невъзможно да
бъдат изградени за времето от регистрирането на Технологичен план № 2 до
проверката, поради което са прели, че към момента на изграждането на
извозните пътища валиден е бил предходният технологичен план, в който тези
пътища не са били предвидени.
На 15.11.2022 г., въз основа на констатираното при проверката, на
дружеството-жалбоподател е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) от разпитания по делото като свидетел
В. М. – *** в РДГ – С. В него е прието, че дружеството-жалбоподател, в
качеството си на търговец по чл. 241 от ЗГ, с управител С. Г. И., на което
дружество с позволително за сеч № 0687317 от 15.09.2022 г. е разрешен
добивът на дървесина в отдел 868, подотдел „г“, землище на с. Огоя, м.
Лопотина чука, община Своге - държавна горска територия, е изградило със
специализирана техника извозни пътища с обща дължина 1 000 м., които не са
предвидени в одобрения технологичен план на подотдела, прикачен в
електронната система на ИАГ към позволителното за сеч за подотдела на
15.09.2022 г., което е в нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 53, ал. 2, т.
5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, като нарушението е
извършено в периода от 19.09.2022 г. (дата на започване на сечта, съгласно
позволителното за сеч) до 25.10.2022 г. (дата на извършване на проверката и
констатиране на нарушението). Разликата между посочената в АУАН дължина
на изградените извозни от 1 000 м. и посочената в констативния протокол
дължина от 1 300 м. се дължи на грешка при разчитането на последния от
актосъставителя, видно от заявеното от последния при разпита му като
свидетел в съдебно заседание. Това обстоятелство по никакъв начин не се
отразява на правото на защита на дружеството-жалбоподател, нито е
относимо към доказването на твърдяното административно нарушение,
доколкото нарушение би било налице при изграждане на непредвидени в
технологичния план извозни пътища, независимо от тяхната дължина. Освен
това, в АУАН е посочена по-малка дължина на изградените извозни пътища от
2
тази, която е констатирана, като ангажирането на
административнонаказателната отговорност на жалбподателя за част от
установеното нарушение не ограничава правата на последния, нито може да
доведе до извод за недоказаност на извършеното, след като е констатирано
извършването на нарушение в по-голям обем. АУАН съдържа реквизитите,
посочени в чл. 42 от ЗАНН, при съставянето му са спазени изискванията на чл.
40 и чл. 43 от ЗАНН и същият е подписан от актосъставителя,
представляващия дружеството-жалбоподател и двамата свидетели – В. Н. и С.
П. (разпитани като свидетели и пред настоящата инстанция). Въз основа на
последния е издадено атакуваното в настоящото производство наказателно
постановление, в което нарушението е описано по идентичен начин и
съдържащо всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН. С него, на основание чл. 270
от ЗГ, за извършено административно нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 6, във вр. с
чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредбата, на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 300 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията
на горепосочените свидетели, които съдът кредитира, като намира същите за
логични и конкретни, както и от писмените доказателства по делото, които
съдът намира за последователни, безпротиворечиви и
взаимнокореспондиращи си. В събрания доказателствен материал не се
констатираха противоречия, които да следва да бъдат обсъждани и което да
налага обсъждане поотделно на събраните доказателства – „per argumentum a
contrario“ от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, намиращ приложение по силата на
чл. 84 от ЗАНН.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е
издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по
местоизвършване на твърдяното нарушение).
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично
основателна в искането за намаляване на размера на наложената имуществена
санкция, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде
изменено в посочената част, а съображенията за това са следните:
От приложените по делото заповеди № РД 49-199/16.05.2011 г. и №
694/15.08.2022 г., безспорно се установява персоналната и материалната
компетентност на АНО.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил
административното нарушение, за което е наказан, доколкото е изградил
извозните пътища преди Технологичен план № 2 да е одобрен и е регистриран
в електронната система на ИАГ, а съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 6 от
Наредбата, технологичният план се изготвя по образец, утвърден от
изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и се счита за
валиден, когато е одобрен и е регистриран в електронната система на ИАГ.
3
Ето защо, към момента на изграждане на извозните пътища валиден е бил
технологичният план на подотдела, прикачен в електронната система на ИАГ
към позволителното за сеч за подотдела на 15.09.2022 г. и каченият след
изграждането им друг технологичен план, както и дали пътищата са
предвидени в него или не, са неотносими по делото обстоятелства.
В НП и в АУАН не е налице непълнота, която да е съществена и да прави
неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил наясно за какво е
наказан по административен ред. Нарушението е описано достатъчно ясно и
конкретно, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание.
Всички основни елементи от състава му са изброени във фактическото
описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано.
Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която
е определена санкцията. Както наказателното постановление, така и
предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи. На следващо
място, спазени са формата и редът при издаването на НП, респ. съставянето на
АУАН, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдържащото се в тях описание на
нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява
индивидуализацията на деянието като административно нарушение. Налице е
нужното фактическо и правно единство между АУАН и НП, относно
описанието на административното нарушение и фактите по неговото
извършване. Достатъчно подробно е описанието на нарушението, мястото,
където е извършено, както и всички обстоятелства, при които е извършено.
Ето защо, се налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че наказаното лице е
осъществило нарушението, за което е санкционирано административно и
правилно е ангажирана безвиновната отговорност на дружество по реда на чл.
83, ал. 1 от ЗАНН. В случая вина не следва да бъде доказвана, тъй като
нарушителят е търговско дружество, чиято отговорност е безвиновна. Касае
се за отговорност, реализирана на основание чл. 83, ал.1 от ЗАНН, във връзка
с неизпълнение задължение към държавата при осъществяване дейността на
юридическо лице, в който случай въпросът за вината е ирелевантен.
Според съда не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не
се доказа по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно
управление в сравнение с предвидената от закона и нарушението засяга важни
обществени отношения предмет на регулиране от Закона за горите и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Относно размера на имуществената санкция, съдът счита, че с оглед на
установеното по делото, той е неправилно индивидуализиран. Няма данни на
жалбоподателя да са налагани други имуществени санкции за извършени от
него нарушения по ЗГ, като в този смисъл според съда справедливо би било
наказание в минималния размер предвиден в чл. 270 от ЗГ, а именно 100 лева.
С оглед изхода на спора и изричното искане за това, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят претендира присъждането на
разноски по договор за правна защита и съдействие за сумата от 400 лева. От
4
страна на наказващия орган е направено възражение за прекомерност на
договореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът счита
същото за основателно, тъй като е налице несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права, както и с обема на извършената работа. Поради така установената
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът намалява размера на разноските до размер от 150 лева. За да определи
този размер съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл.
101, пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна
организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално
определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101,
параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между
частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е
посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на
потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение
на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена,
като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде
обосновано с преследването на „легитимни цели“ и води до абсолютна
нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между
договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като
нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи
последици. Въз основа на тези и други съображения, СЕС е постановил, че
национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване
на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна
уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС
забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че не са задължителни за съда,
определените с приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от
09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. В този
смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. на II т.о.
на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч.т.д. № 75/2024 г. на II т.о. на
ВКС. По настоящото дело, предвид липсата на фактическа и правна сложност
на същото, възнаграждението следва да бъде в размер от 150 лева, което е в
границите за съответния вид дейност, определени с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, която не е издадена от съсловна
организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г. Разноските следва да се
присъдят съразмерно на изхода от спора. В случая само е намален размерът на
наказанието, с оглед на което е важно съотношението между наложената
имуществена санкция и определения от съда размер. Като се вземе предвид
изменението на НП и намаляването на наложената имуществена санкция от
5
300 лева на 100 лева, съдът достигна до извод, че съразмерно на изхода на
делото следва да присъди разноски в полза на жалбоподателя в размер на 50
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 и ал. 7, т. 4 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 941 от 28.04.2023 г., издадено
от Директора на Регионална дирекция по горите София, с което на „Виксан-
рай“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Илинден“, бл. 131В, вх. А, ет. 8, ап. 23, представлявано от управителя С.
Г. И., за нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл. 270 от ЗГ, е
наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция от 300 лева на 100 лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите София, Булстат *********, с
адрес: гр. София, ул. „Аксаков“ № 14, представлявана от директора, да
заплати на „Виксан-рай“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 131В, вх. А, ет. 8, ап. 23,
представлявано от управителя С. Г. И., направените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева, съразмерно на
изхода на делото, като същото е намалено на основание чл. 63д, ал. 2 от
ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6