РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. гр. Хасково, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20245640200560 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания.
Делото е образувано по жалба от А. Г. Г., чрез адв.И. А. Д. от АК-Хасково, срещу
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, Серия К № 9039243, издаден от ОД на
МВР-гр. Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр.ал.1,т.2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 100 лева за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания
за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като се излагат и доводи относно
недоказаност на нарушението. Моли съда да постанови решение, с което атакуваният
електронен фиш да бъде отменен, като се иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован,
не се явява, не се явява и адв.Д., който с молба, пледира за отмяна на ЕФ и присъждане на
разноски. Представя и писмена защита.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не
изпраща представител по делото и не представя становище по жалбата. С писмото с която е
представена преписката се прави искане жалбата да не се уважава, а в случай че ЕФ бъде
отменен, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и се иска то
да се определи в неговият минимум.
Жалбата според съда е подадена в законоустановения срок, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, видно от датата посочена като датата на връчване на
ЕФ а именно 19.06.2024г. и датата на подаване на жалбата – 26.06.2024г.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й
и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
1
обжалвания електронен фиш, намира за установено следното:
На 27.03.2024 г. в 12:27 часа, със ATCC тип (ARH CAM S1) № 120ССЕF,
било заснето движение на лек автомобил марка ******, с регистрационен номер ****** със
скорост над разрешената за движение в съответният участък от пътя, а именно 50 км./ч., като
е посочено в ЕФ установена скорост от 61 км/ч и превишение от 11 км/ч. Въз основа на
заснемането бил издаден електронен фиш, в който като собственик и нарушител е вписано
името на жалбоподателя. В описателната част на фиша е вписано движение с установена
скорост от 61 км./ч. – превишаване с 11 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани
показанията на техническото средство - 27.03.2024г. Видно от приложения протокол от
проверка на техническото средство същото успешно е преминало проверка отразена в
протокол № 011-СГ-ИСИС/15.02.2024г., която проверка е с продължителност една година.
За място на нарушението в електронния фиш е вписано - в гр.Хасково, бул.Г.С.Раковски, до
СБА в посока към градДимитровград, като техническото средство е насочено към центъра
на гр.Хасково.
От представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се
установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид и
същият е регистриран на името на жалбоподателя. Електронният фиш както вече бе
отбелязано по-горе съдът прие, че е бил връчен надлежно на жалбоподателя на 19.06.2024г.
и е обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд –
Районен съд - Хасково.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по
делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал. Така приложения
снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като
изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова
е приобщено по съответния ред по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП - чл. 21, ал. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 47
от 2012 г. ) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: при категория В Населено
място -50 км/ч, Извън населено място – 90 км/ч, Автомагистрала 140 км/ч и Скоростен път
120 км/ч.
Чл. 182. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 85 от 2004 г., бр. 51 от 2007 г.)
(1) Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва,
както следва:
т.2. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.;
Съгласно л. 182, ал. 4 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на
деянието и издаване на електронният фиш – чл. 182, ал. (4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.)
Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по
ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство отговаря на изискванията на
чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които
2
следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от
04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец.
Според съда в конкретният ЕФ посоченото мястото на извършване
нарушението е точно и конкретно описано. В електронния фиш е отразено, че същото е
извършено в гр.Хасково, бул.Г.С.Раковски до СБА, като камерата е насочена към гр.Хасково.
На следващо място е на лице точно посочване и на посоката на движение и на
разположението на техническото средство и в каква посока се извършва засичането.
Следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена
стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е
предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на
страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че
електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято
законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл.
189, ал. 10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а
именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по
недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез
предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков
материал – 120ССЕF/0245839. Последната снимка е изготвена във връзка с чл. 10ал. 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Освен това, доказателство за правилното изпълнение на горната наредба се явява
и приетото като доказателство, а именно задължителният в случаите на ползване на мобилна
АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.
Последният също е доказателство в посока на мястото и времето на извършване на
нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на
скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. изисквания по
наредбата. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, горният
протокол се съпровожда със снимка на разположението на уреда, тоест на мобилното АТСС.
Такава снимка е представена и приета по делото. Тази снимка именно дава и визуална
представа къде е било поставено мобилното АТСС и има възможност да се прецени дали
това място отговаря на посоченото в протокола. От горната снимка се установява безспорно,
че мястото на разположение на техническото средство е именно това описано и в
обжалваният ЕФ. Ето защо и съдът намира, че снимката от която се установява къде е било
разположено мобилното АТСС следва да се приеме като годно доказателство относно
мястото на заснемане на нарушението описано в ЕФ.
По делото е представено и прието и удостоверение за одобрен тип средство за
измерване по отношение на ARH CAM S1 № 120ссеf, който свидетелства, че средството за
измерване е от одобрен тип и от там самото измерване е не компрометирано.
В случая са отправени и съответни твърдения при словесното описание на
деянието относно квалифициращия признак "повторност" на установеното с АТСС
нарушение за скорост, за да бъде квалифицирано то по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Предвид
бланкетния характер на цитираната разпоредба, е на лице и препращането в нея към
предвиденото по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5, съответно по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 на чл.
182 ЗДвП, относно конкретните нарушения, необходимо, за да се прецени вида на
приложимата санкция. В случая това е разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Посочен е
и твърденият за влязъл в сила ЕФ № К/7563883 на ОДМВР-Хасково, в едногодищният срок
от влизането в сила на който, се определя и квалифициращия признак "повторност". Тоест
имаме съответствие на словестното описание и правната квалификация на нарушението. ЕФ
№ К/7563883 на ОДМВР-Хасково е приложен с преписката и приет като доказателство по
делото.
3
Тук обаче следва веднага да се посочи, че видно от изисканото и
представено по делото – влязло в сила на 19.12.2023г., Решение №220/28.11.2023г. по АНД
№632, по описа на РС-Свиленград, безспорно се доказва, че ЕФ № К/7563883 на ОДМВР-
Хасково, не е бил влязъл в сила към датата на нарушението описано в обжалваният процесен
ЕФ. Тоест по делото не се доказа описаното нарушение да е извършено при условията на
повторност така както е повдигнато административното обвинение срещу жалбоподателя.
Тоест той не е извършил нарушението за което му е повдигнато обвинение.
Според съда по делото не се доказа по безспорен начин, че на процесната
дата и място - в гр.Хасково, бул.Г.С.Раковски, до СБА в посока към град Димитровград,
жалбоподателят е управлявал лек автомобил ******, с регистрационен номер ******, с
превишена скорост над разрешената такава за населено место – 50 км/ч, като нарушението е
било засечено с АТСС и камерата е засякла скорост от 61км. /ч., при разрешената стойност
от 50 км. /ч., като превишението е от 11 км/ч.
Видно от представеният по делото снимков материал – 120ССЕF/0245839,
на първо место не се установява измерената скорост от АТСС, твърдяна в обжалваният ЕФ
Серия К № 9039243. В представената по делото снимка липсва посочена измерена скорост.
Посочено е само ограничението от 50 км./ч. Нещо повече на последната снимка се виждат
заснети три автомобила, което прави невъзможно да се прецени за кой от тях е измерената
скорост, дори и такава да беше посочена на снимковият материал – 120ССЕF/0245839.
Тоест освен, че липсва посочена в снимковият материал, засечена от АТСС скорост на
движение на лек автомобил ******, с регистрационен номер ******, то на снимката се
виждат още два автомобила, които се движат преди лек автомобил ******, с регистрационен
номер ******. Всичко това прави невъзможно да се определи с каква скорост се е движел
процесният автомобил, като това води до недоказаност на административното обвинение.
Горното според съда води на извод, за отмяната на ЕФ като незаконосъобразен.
Иначе с оглед дадената правна квалификация на нарушението правилно е било
определено наказанието и неговият размер, но при положение, че се докажеше по делото, че
нарушението е извършено и то при условията на повторност.
С оглед изхода на делото основателна се явява претенцията на упълномощения по
реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокат за присъждане на разноски в негова полза, за адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за основателно искането за адвокатско възнаграждение на
адв.И. Д. за основателно в размер на 400 лева съобразно наложените с ЕФ наказание „глоба“
и с оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, Серия К № 9039243, издаден от ОД на МВР-гр.
Хасково
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на адвокат адв.И. А. Д. от АК-Хасково,
адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. за процесуално представителство пред
въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 –
4
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Н.Д.
5