Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………/……………………… , гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ-ти състав, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4511 по описа за
2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Е.Д.Я. ЕГН ********** ***, подадено
чрез адв. Г.Ж. ***-226/18.09.2020год. на началника на
сектор ОП в ІV РУ към ОД МВР Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 17б,
ал.1 от ЗУЧК й е било наложено адм. наказание глоба в
размер на 1000лв. на основание чл. 30, ал.3 от същия закон.
В жалбата си жалбоподателката
твърди, че НП е незаконосъобразно, постановено е в нарушение на процесуалните
правила и материалния закон. Същата оспорва изобщо да е извършила нарушението
за което е санкционирана като сочи, че в адм.
наказателната преписка липсват и доказателства в тази насока. Сочи, че НП било
издадено в нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 и чл. 42, т.4 от ЗАНН – не било ясно
в какво точно се състояло нарушението и къде точно било извършено, не били
посочени и обстоятелствата при които било извършено нарушението, както и
доказателствата които го потвърждават. АНО не бил извършил и преценка за
маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде
отменено като претендира присъждане и на направените по делото разноски.
В съдебното заседание
въззивницата се представлява от упълномощен защитник, който заявява, че
поддържа жалбата и оспорва фактическите констатации изложени в АУАН и НП. Във
фазата по съществото на делото защитника пледира за отмяна на НП като акцентира
на това, че доказателства които да установят, че въззивницата е осъществила от
обективна и субективна страна състава на нарушението за което е санкционирана няма.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото
са постъпили писмени бележки от ю.к. К.Лукова, в които същата изразява
становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че нарушението било безспорно
доказано, че липсвали основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, а в хода на адм. наказателното производство не били допуснати
съществени нарушения на процес. правила. Моли НП да бъде потвърдено като
отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че
жалбата бъде уважена отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
на ответната страна в минималния предвиден в Наредба № 1 в редакцията от
15.05.2020год. размер – 100лв.
ВРП, редовно уведомена за с.з.,
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване и от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.
На 25.07.2020год. свидетелите И.
и И. и двамата служители на ПУ „Бяла“ пир ІV РУ ОД МВР Варна, заедно със св. Д.А.
експерт криминалистическа дейност към ІV РУ ОД на МВР
Варна, извършвали проверки на плажа на в землището на с.Самотино, общ.Бяла. В
хода на проверката върху пясъка свидетелите установили поставена каравана с
поставен на нея ДК№ издаден от българските власти, а в близост до нея момче и
момиче. С фотоапарата които носел св. Димитров установил точните координатни
точки мястото на където била поставена караваната.
На място на въззивницата бил
съставен АУАН бл.№ 958728/25.07.2020год., в които било посочено, че същата на
25.07.2020год., около 12:00ч. в местност на село Самотино, обл.Варна
е поставила каравана с № Н6188ЕЕ на пясъка на морски плаж с координати N42˚ 56' 21ʺ E 27˚ 54'09ʺ с което
била нарушила нормата на чл. 17б, вр. чл. 30, ал.3 от
ЗУЧК.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на въззивницата, която го подписала.
На 31.07.2020год. въззивницата
подала писмено възражение срещу акта, в което твърдяла, че не е извършила
нарушението, като навеждала и доводи за допуснати съществени нарушения на
процес. правила.
Извършена била проверка от
тричленна комисия, която счела, че възражението е неоснователно и на
28.09.2020год. началника на сектор ОП в ІV РУ ОД на МВР Варна издал атакуваното
НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в АУАН, приел е че
въззивницата е нарушила разпоредбата на чл.17б, ал.1 от ЗУЧК и на основание чл.
30, ал.3 от същия закон и наложил адм. наказание
глоба в размер на 1000лв.
Като свидетели в хода на
съдебното следствие са разпитани Ц.И. (актосъставител),
Д.И. (свидетел вписан в АУАН), както и Д.А. – експерт криминалистическа
дейност към ІV, към датата на нарушението вписана в акта.
В показанията си пред съда и
тримата свидетели възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка и
констатациите от същата. Сочат, че са възприели на плажа в землището на с.
Самотино поставена каравана, с поставен рег.№, че до караваната имало мъж и
жена, че координатните точки на точното местоположение на караваната били
установени с фотоапарат, който бил ползван от св.А., както и че бил съставен
АУАН на жената.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени справка относно извършена проверка по възражение срещу АУАН №
Д958728/2020год. извадка от кадастрално-административна информационна система,
извадки (разпечатки) от Гугъл карти, възражение от Е.Д.Я.
срещу АУАН, както и Заповед рег.№ 365з-3925/08.08.2019год.
на директора на ОД на МВР Варна.
Допълнително като
писмени доказателства са приобщени още и изискани служебно от съда писмо от
Началника на СГКК – Варна, ведно с приложена към него извадка от кадастралната
карта на село Самотино, както и писмо-справка рег. № 869000-14017/ХХVІІ.11.2020
година на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, ведно с приложена справка
от АИС КАТ, относно регистрацията за ПС с рег. № Н 6188 ЕЕ; писмо изх.№
20-8856/16.02.2021 година от Началник Служба СГКК - Варна към Агенция по
геодезия, картография и кадастър, ведно с извадка от действащата кадастрална
карта и кадастралните регистри за имот с идентификатор 65259.501.23 (2 листа),
както и извадка от приета специализирана карта по ЗУЧК и копие от специализиран
регистър на обектите по чл.6, ал.4 и ал.5 от ЗУЧК (3 листа).
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени, така и гласни веществени, които
преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
При извършена служебна проверка
на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени
от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. Макар и
твърде лаконични, в обст. части на акта и НП се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото във
вина на въззивницата нарушение, а именно- поставила (паркирала) каравана ( с
посочен рег.№) на морски плаж в местност на село Самотино като са посочени и
географски координати на мястото като е налице пълно единство между фактическо
и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила
свързани с описание на нарушението съдът не констатира, и в тази връзка не
споделя наведеното в жалбата възражение в тази насока. Действително в АУАН и НП
не са посочени доказателствата в подкрепа на адм.
наказателното обвинение. Горното обаче не е съществено нарушение на процес.
правила, тъй като правото на защита се реализира срещу фактите.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът
прецени, че НП е издадено в нарушение на материалния закон, по следните
съображения:
С НП на въззивницата
е наложено наказание за нарушение на чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК.
Посочената
разпоредба вменява забрана за преминаването, паркирането и престоят на превозни
средства, ремаркета и полуремаркета върху територията
на морския плаж.
Съгласно
разпоредбата на чл.6, ал.2 от ЗУЧК морският плаж е
територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита
с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на
естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на
взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се
включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или
попадащи върху морския плаж.
В случая
повдигнатото на въззивницата обвинение е за това, че на 25.07.2020год. била
паркирала каравана на пясъка на морски плаж в местност на с.Самотино община
Бяла.
От събраните по
делото гласни доказателства (показанията и на тримата разпитани по делото
свидетели) се установява, че към момента на проверката на място, на плажа в
м.Самотино свидетелите са установили паркирана каравана, която няма спор, а и
по категоричен начин от приобщените в хода на съдебното следствие писмени
доказателства – справка от АИС КАТ, се установява, че представлява ремарке по
смисъла на ЗДП. Горното е в нарушение на забраната вменена с посочената по-горе
норма.
От друга страна
обаче по делото не са налице каквито и да било доказателства, които да
установят, че караваната е била паркирана на посоченото място от въззивницата.
От показанията и на тримата разпитани по делото свидетели се установява, че те
не са възприели въззивницата да паркира караваната, а само са установили вече
паркираната каравана, както и две лица до нея – въззивницата и един мъж.
Св. И. сочи, че не е
видял кой точно е паркирал караваната, а когато попитали кой я е паркирал
момичето и момчето нищо не казали. Заявява, че съставил АУАН на въззивницата
защото тя била собственица на каравана. По какъв начин обаче е установил това
не сочи.
На свой ред в
показанията си пред съда св. И. сочи, че момичето било казало, че караваната
била нейна и били дошли, както и че в последствие били установили, че
действително караваната била нейна – как обаче също не сочи.
В показанията си
пред съда св. А. пък сочи, че госпожата била казала, че караваната била
собственост на баща й който бил починал.
На практика по
делото не са налице каквито и да било доказателства които да установят, че
именно въззивницата е паркирала въпросната каравана на плажа. В тази връзка
следва да се отбележи, че в случая за обективната съставомерност на нарушението
е без всякакво значение, чия собственост е караваната като отделен е въпроса,
че от писмените доказателства по делото, в това число и служебно изисканите от
съда такива досежно собствеността на МПС-то, не се установява, караваната да е
собственост на въззивницата. Видно от цитираната по-горе справка от АИС – КАТ
(л.35 от делото) караваната е собственост на лицето Елнар
Сюлейман Муса родено през 1975год.
И след като
доказателства, че именно въззивницата е паркирала караваната на морския плаж
няма, то адм.наказателното обвинение е недоказано,
което влече на извод, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и като
такова следва да бъде отменено.
В случая съдът
намира ,за нужно да отбележи, че в тежест на АНО е да докаже адм.наказателното обвинение, което не е сторено в случая.
Що се касае до
направеното във фазата по същество възражение, че от събраните по делото
писмени доказателства се установявало, че мястото посочено в АУАН и НП не бил
морски плаж то не се споделя от съда. Действително видно от представената
извадка от приетата специализирана карта по ЗУЧК и специалния регистър на
обектите по чл.6, ал.4 и 5 от същия закон имота в който попадат географските
координати на които е била установена караваната е описан като пясъчни дюни.
Според цитираната обаче по-горе в мотивите норма на чл. 6, ал.2 от ЗУЧК към
територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени
непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски
е направено от двете страни в процеса – както от въззивника, така и от
въззиваемата страна като последната е формулирала и искане съобразно нормата на
чл. 63, ал.4 от ЗАНН за присъждане на разноски на ответната страна в по-нисък
размер.
По искането на
въззиваемата страна.
С оглед крайния
изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на процес. представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
По искането на
въззивницата за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът
счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК.
В случая въззивницата е
представила доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400лв. В тази насока е представения договор за правна защита и
съдействие сключен на 26.10.2020год. между въззивницата и адв.
Г.Ж.. Видно от същия в него е договорено възнаграждение в размер на 300лв.,
както и по 100лв. за всяко следващо съдебно заседание ако производството по
делото бъде с повече от две съдебни заседания. В случая в договора е налице и
изявление, че сумата от 300лв. е платена в брой в деня на сключване на
договора. Налице са и подписи на упълномощител и
упълномощен в договора за правна защита, поради което и в тази част договора
има характер на разписка и съобразно константната съдебна практика, в това
число и такава със задължителен за съдилищата характер – ТР №6/2012год. на
ОСГТК на ВКС, удостоверява, че страната не само е договорила, но е и заплатила
договореното възнаграждение. По делото са проведени три съдебни заседания като
въззивницата е представила и разписка удостоверяваща допълнително заплащане на
сумата от 100лв. Договорената и заплатена от въззивницата сума за адвокатско
възнаграждение надвишава размера на минималното адвокатско възнаграждение за
този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7,
ал.2, т.1 от Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от цитираната наредба за
защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000лв. е
300лв.. В случая е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е 300лв..
Съдът като взе предвид, че
договореното и заплатено от въззивника адвокатско възнаграждение не надвишава
значително минималния размер на адвокатското възнаграждение предвиден в цитираната
по-горе наредба, прецени, че така договореното и заплатено възнаграждение не е
прекомерно. Същото съответства на фактическата и правна сложност на делото и активността на процесуалния представител на въззивника в производството
посредством изготвяне на въззивна жалба, участие в
три съдебни заседания, представяне на писмени доказателства. В
контекста на горното съдът счете, че направеното от процес. представител на
въззиваемата страна възражение в тази насока се явява неоснователно, а на
въззивника следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер – 400лв. В случая
съдът намира за нужно да отбележи, че нормата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН не
задължава съда автоматично да присъжда адв.възнаграждение
в минимален размер, който в случая не е и посочения в писмените бележки на
процес. представител на въззиваемата страна – 100лв.. Адвокатското възнаграждение трябва да е справедливо и обосновано и само
в правомощието на съда е да прецени дали съобразно данните по делото
уговореният размер е прекомерен и до какъв размер следва да се намали при
спазване на определения минимум в разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН във
връзка с чл. 36 ЗА. Настоящият случай не е такъв.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
442А-226/28.09.2020год. на началника на сектор ОП в ІV РУ ОД МВР Варна, с което
на Е.Д.Я. ЕГН ********** ***, на основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК е било наложено адм. наказание глоба в размер на 1000лв., за нарушаване
нормата на чл. 17б, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Е.Д.Я.
ЕГН ********** *** сума в размер на 400лв., представляваща възнаграждение за
един адвокат.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: