№ 1317
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20211110213975 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на петнадесети декември през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Й.Д., като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 13975 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
1
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-4332-017798 от
27.08.2021 г., издадено от началник на сектор към СДВР – Отдел „Пътна
полиция“, с което на В. О. М. с ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 1, т.
4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
неговата отмяна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява, като чрез процесуалния
си представител е депозирал писмено становище по делото за основателност
на жалбата, с което моли за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се
явява, не се представлява и не изразява становище по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 15.08.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) Серия GA № 458263 за това, че на
същата дата, около 23:09 часа в гр.София, по ул. „Адам Мицкевич“, с посока
на движение от бул. „Сливница“ към ул. „3019-та“ управлява лек автомобил
„БМВ 530 Д“ с рег. № СВ *** РР, собственост на „Моника Комерс-2“ ЕООД,
като срещу бензиностанция „ЕКО“ при подаден сигнал за спиране със стоп
палка по образец на МВР, ясен, видим и разбран от водача, същият не се
подчинява да спре в дясната част на платното за движение, за контрол на
място, както и да изпълни указанията на полицейските органи и продължава
движението си направо – нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на В. О. М. са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 3 месеца.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
2
на презумпцията за невиновност. В този смисъл е и ППВС № 10/1973 г., т. 7,
които разрешения са актуални и днес и от които съдът не намира основание
да отстъпи. Да се приеме обратното, означава да се размести
доказателствената тежест, а това води до там обвиненото лице да доказва
своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за
невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България,
чл. 6, пар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и на чл. 3 и чл. 6 от Директива (ЕС)
2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., относно
укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото
на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения не
се установяват от наличната доказателствена съвкупност, като по делото не са
събрани никакви доказателства, за съставомерните признаци от обективната и
субективната страна на деянието. Видно от разпитите на свидетелите Е. В. С.
(актосъставител) и И. Б. П. (присъствал при установяване на нарушението и
съставяне на АУАН), в тях не се съдържат никакви данни, за процесния
случай. В разпита си, двамата свидетели не успяха да посочат нито времето,
нито мястото на инкриминираното нарушение, нито пък успяха да
възпроизведат пред съда в какво се изразява нарушението. По делото е
разпитан и свидетелят П. Р.С. (пасажер в автомобила, управляван от
жалбоподателя на процесните време и място), който в разпита си пред съда
заявява, че не е забелязал да е подаван сигнал за спиране със стоп палка. При
това положение административното обвинение остана недоказано и
атакуваното НП следва да бъде отменено като необосновано.
Съдът, като съобрази изхода на делото и липсата на изрично изявление
от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски, намира, че такива не
следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 21-4332-017798 от
27.08.2021 г., издадено от началник на сектор към СДВР – Отдел „Пътна
полиция“, с което на В. О. М. с ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 1, т.
4 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на
чл. 103 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4