Решение по адм. дело №1336/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от М. М. К. от [населено място], [улица], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], *, подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №25-1030-000305 от 19.05.2025г., издадена от Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и производствените правила. Действително на въпросната дата и час бил спрян от служителите на Сектор „Пътна полиция“ и му бил извършен тест за алкохол и наркотици. Тестът на алкохол бил отрицателен, а този за наркотици – положителен за кокаин. Оспорващият поискал да бъде издаден медицински талон за изследване на кръвта, което изследване направил своевременно. Сочи, че това бил втори случай в рамките на две години, когато техническото средство давало положителен резултат за наркотични вещества, а след това медицинската експертиза доказвала липса на упойващи вещества в кръвта. Твърди, че до изготвяне на експертизата е лишен от възможността да ползва автомобил, а от същата можело да се окаже, че установените при проверката обстоятелства са неправилни. Поради това счита, че е неоправдано и нелогично да бъде наказван предварително. По изложените в жалбата съображения моли да бъде отменена оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител. Претендира се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив (Р. К. П.), не се явява и не се представлява. В придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, се излага становище за неоснователност на жалбата и се претендира отхвърлянето й. В случай на уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение серия GA №3765152 от 17.05.2025г., съставен от А. Е. Г. – полицай при Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, ОДМВР Пловдив, е констатирано, че на 17.05.2025г., около 09.00 часа, в Община Пловдив, на път I 8 на 231+200 км. посока запад, водачът М. М. К. управлява лек автомобил * * с рег. №[рег. номер], собственост на Д. М. Д., като при извършена проверка с техническо средство Дрегер Drug Test 5000, с номер ARKJ-0023, уредът е отчел положителен резултат за употреба на кокаин. Издаден бил талон за изследване №119218. В АУАН е прието, че водачът виновно е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Актът е връчен срещу подпис на лицето на 17.05.2025г.

Проверката, във връзка с която е съставен горепосоченият АУАН, е обективирана в Протокол от 17.05.2025г. за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества – представен към преписката.

Представен е и издаденият Талон за изследване №119218, в който е отразен отчетеният от техническото средство резултат, както и изборът на проверяваното лице да му бъде извършено медицинско и химическо изследване. Дадено е предписание водачът да се яви в УМБАЛ „Св. Г.“ до 45 мин. от връчването на талона. Талонът за изследване е бил връчен на жалбоподателя на 17.05.2025г., в 12.40 часа, видно от положения подпис за удостоверяване на това обстоятелство.

С Мотивирана резолюция №25-1030-[рег. номер]/19.05.2025г. административнонаказателното производство по АУАН серия GA №3765152 от 17.05.2025г. е прекратено на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН, поради образувано ДП №91/2025г. по описа на сектор „Криминална полиция“ – Пловдив за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

От Началник група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив Р. К. П., е издадена обжалваната в настоящото производство ЗППАМ №25-1030-000305 от 19.05.2025г., с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Съгласно заповедта, се отнема СУМПС [номер].

В заповедта от фактическа страна са възпроизведени обстоятелствата по съставения АУАН серия GA №3765152 от 17.05.2025г., а от правна страна са посочени разпоредбите на чл.171, т.1, б. ”б”, чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН.

ЗППАМ е връчена на М. К. на 09.06.2025г. Жалбата срещу заповедта е подадена по пощата на 16.06.2025г. чрез административния орган.

По делото е представено копие от Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза по ДП №91/2025г. по описа на Отдел „КП“ - Пловдив, изготвена от Химикотоксикологична лаборатория при ВМА – София. Видно от същата, от извършените изследвания на предоставената проба кръв от лицето М. М. К., не се установява присъствие на наркотични вещества. От извършените изследвания на предоставената проба урина от лицето М. М. К. се установява присъствие на кокаин и негов метаболит (метилекгонин) – Списък I (Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина). Отбелязано е, че кокаин е наркотично вещество с изразено стимулиращо действие върху психиката на човека. Отсъствието на наркотичното вещество и негови метаболити в кръвната проба показва, че употреба на кокаин е била реализирана преди повече от 24 ч. спрямо момента на вземане на биологичните проби. Количественият анализ за определяне на концентрацията на наркотичното вещество кокаин е неприложим в дадения случай, тъй като не присъства в кръвната проба към момента на вземането ѝ. Непромененото вещество кокаин е идентифицирано само в пробата урина, но количествен анализ в проба урина не се извършва, тъй като няма съдебна-токсикологична значимост. Според записаното в експертизата, пробите /кръв в 3 броя надписани, вакуумни епруветки, обозначени със стикери с посочени серия и номер, както и урина в 1 бр. надписан пластмасов контейнер, обозначен със стикер с посочени серия и номер/ са получени по служебен път на 22.05.2025г. и са придружени от Талон за изследване /втори екземпляр, стикер серия [рег. номер] №119218.2/ и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

При извършената по реда на чл.168 ал.1 от АПК служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира следното:

Заповедта изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП. Видно от представената Заповед №317з-3162/15.04.2022г. - т.I.7, Директорът на ОДМВР – Пловдив е оправомощил началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ , ОДМВР –Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП, вкл. такива от вида на процесната, регламентирана в т.1, б. ”б” от посочената разпоредба, като не е спорно и се потвърждава от приложената Заповед №8121к-13342/25.10.2023г. на Главния секретар на МВР, че издателят на оспорения акт заема именно тази длъжност.

Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК и чл.172, ал.1 от ЗДвП. Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, а от фактическа страна са описани обстоятелства, относими към визираните в тази разпоредба материалноправни предпоставки за налагането на принудителната мярка, вкл. се съдържа препращане към съставения АУАН серия GA №3765152, което е напълно допустимо. Посочени са и разпоредените с акта правни последици, респ. волята на административния орган, а именно временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Не се установява при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на производствените правила.

При преценка за съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът намира следното:

Процесната заповед е издадена на основание чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП, според който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В случая ПАМ е приложена по повод управление на МПС от жалбоподателя след употреба на кокаин, установена с техническо средство Дрегер Drug Test 5000, с номер ARKJ-0023. За така констатираното, на лицето е съставен АУАН серия GA №3765152 от 17.05.2025г. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила. Констатациите по същия обаче могат да бъдат оборени с всички допустими доказателства и доказателствени средства, което в случая е сторено от жалбоподателя.

Установява се от представената Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза, изготвена от Химикотоксикологична лаборатория при ВМА – София, че жалбоподателят, предвид направения избор да му бъде извършено медицинско и химическо изследване, и съобразно даденото му предписание по Талон за изследване №119218 от 17.05.2025г., в рамките на указаното му от полицейския орган време се е явил в 13.04 ч. на същата дата в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД и са му били взети проби от кръв и урина за медицинско изследване, за което е бил съставен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/наркотични вещества или техни аналози. Видно от заключението по представената Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза, от извършените изследвания на предоставената проба кръв от лицето М. М. К., не се установява присъствие на наркотични вещества. Предвид разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б“, изр. последно от ЗДвП, съгласно която „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи“, следва да бъдат зачетени резултатите от химикотоксикологичната /токсикохимична/ експертиза.

Липсват основания коментирана експертиза да не бъде кредитирана, доколкото се установява, че описаните в същата биологични проби, подложени на изследване, са именно тези, взети при явяването на жалбоподателя в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Този извод съдът прави с оглед номерата, обозначаващи визираните в експертизата вакуумни епруветки, респ. пластмасов контейнер, съдържащи пробите от кръв и урина, взети от жалбоподателя, съвпадащи с номера на приложения към преписката Талон за изследване №119218/17.05.2025г.

При така установеното, се налага извод, че не са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ от вида на процесната.

Действително, при наличието на редовно съставен АУАН за установеното в случая нарушение по чл.5, ал.3, т.1 , пр.2 от ЗДвП, административният орган е бил длъжен да издаде ЗППАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Констатациите по същия обаче са надлежно оборени.

Предвид гореизложеното, оспорената заповед се явява несъответна на материалния закон, респ. незаконосъобразна по смисъла на чл.146 т.4 от АПК и следва да се отмени.

При този изход на производството, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 810.00 лв., от които 10.00 лв. – внесена държавна такса и 800.00 лв. – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, платими от бюджета на ответника. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар съдът намира за неоснователно, доколкото размерът му е под минималния такъв, определен в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1030-000305 от 19.05.2025г., издадена от Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Пловдив да заплати на М. М. К. [ЕГН] от [населено място], [улица], направените по делото разноски в размер 810.00 (осемстотин и десет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.