О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /
2018 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав
СЪДИЯ:ТИНКА КОСЕВА
Като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 626 по
описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на С.Г.П., с ЕГН **********,***, чрез адв. С., против удостоверение
№0-1/20.01.2016г., издадено от Главен архитект на район „Одесос“, община Варна
по реда на §6 от ПЗР на Наредба №2/2003г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в Република България/ДВ бр.72/2003г., изм.ДВ бр.98/2912г./
В жалбата се
навеждат доводи за нищожност на издаденото удостоверение, поради липса на
компетентност на органа, който го е издал.Твърди се, че с издаването на
удостоверението се заобикаля закона, а именно разпоредбата на чл.177 от ЗУТ и
Наредба №2/31.07.2003г., като с удостоверението се освобождава инвеститора от
регистрация на строежа и изпълнението му в пълно съответствие с одобрената
строителна документация.Моли да се постанови решение с което се прогласи
нищожността на обжалваното удостоверение.
От представената
по делото преписка се установи следното:
На 20.01.2016 г.
Гл. архитект на район „Одесос“ е издал удостоверение № 0-1 по §6 от ПЗР на
Наредба №2/2003 г. изм. ДВ бл. 98/2012 г. за строеж – жилищна сграда – вход А,
сградни ВиК отклонения, сградно ел. захранване от ШК 4А до ТЕПО, находящи се в УПИ Х-11, 11а, 12, ХІ-13, кв.
133 по плана на 7м.р. на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Бачо
Киро“ № 22а. Като възложители на строежа саИ.К., К.З., Я. Б., В. С., С.П., П.З., Р.Д.,
Н.К., С.Д., И.Б., Ж.Ж., К.Р., Ю.К., А.С., К.Г., С.С.,Т.К., Т.Т.. С
издадения акт гл. архитект на района е счел, че са налице условията за приложимост на §6 от ПЗР на Наредба №2, т.е.
че строежът е заварен по смисъла на §21 от ЗУТ, но неприет по установения ред и
не подлежи на регистрация.
Удостоверението е
издадено по постъпило заявление рег.№АУ004415ОД от 15.01.2016г. от Калина
Иванова Георгиева до кмета на район „Одесос“, община Варна с искане за издаване
на удостоверение за факти и обстоятелства по ТСУ и по ЗКИР с посочено основание
§6.
Съдът намира че
жалбата е процесуално недопустима, като съображенията за това са следните:
Правото на жалба
възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални
предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното
производство. По аргумент от разпоредбите на чл. 159, т.1 от АПК, една от тези предпоставки от категорията на
абсолютните, е наличието на
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност.
Съгласно чл. 215
от ЗУТ - индивидуалните административни актове по този закон, отказите за
издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в
сила, с изключение на тези по чл. 216 ал.1, могат да се обжалват пред
съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот.
Актовете и отказите на министъра на регионалното развитие и благоустройството,
на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи се обжалват пред
Върховния административен съд.
Съгласно чл. 216
от ЗУТ не подлежат на пряко обжалване по
съдебен ред следните административни актове на главните архитекти на общините
(районите): отказите за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, когато
не са съставна част на комплексния проект за инвестиционна инициатива;.
разрешенията за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни
проекти, когато такива се изискват, и отказите за издаването им, когато не са
съставна част на комплексния проект за инвестиционна инициатива. Посочените
актове подлежат на обжалване по
законосъобразност пред началниците на регионалните дирекции за национален
строителен контрол.
При тази
регламентация в специалния закон се налага извода, че издаваните индивидуални
административни актове от Гл. архитект на район подлежат или на обжалване пред
съответния административен съд, или ако са сред посочени по чл. 216 от ЗУТ пред
Началниците на ДНСК.
Отделно от това
следва да се посочи, че съгласно трайната практика на ВАС, на обжалване
подлежат удостоверенията за въвеждане в експлоатация или отказите да бъдат
издадени актове по чл. 177 от ЗУТ, но в
случая соченото удостоверение не е такова.
Обжалваното
удостоверение, издадено на осн.§6 от ПЗР на Наредба №2/2003г. има единствено
удостоверителен характер и не замества удостоверението за въвеждане в
експлоатация на обекта, издавано по реда на чл.177 от ЗУТ.С удостоверението по
§6 от ПЗР на Наредба №2/2003г. не се създават права или задължения за
жалбоподателката и не се засягат нейни права и законни интереси.Със същото са
констатирани единствено факти и обстоятелства по териториалното и селищно
устройство и не може да послужи за въвеждане в експлоатация на обекта.
Доводите на
жалбоподателката, относно отговорността на инвеститора на строежа и
изпълнението му в съответствие с одобрената строителна документация са
неотносими, тъй като касаят гражданско правни отношения между възложителите и
инвеститора на обекта, които следва да бъдат уредени по гражданско-правен път.
В случай, че за
обекта е издадено разрешение за ползване или бъде издадено такова, то
жалбоподателката разполага със законовата възможност за обжалването му, тъй
като същото има характер на ИИА по смисъла на ЗУТ.
Предвид
изложените съображения, съдът намира, че обжалваното удостоверение няма
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.214 и чл.177 от ЗУТ вр. с чл.21 от АПК, поради което подадената жалба се явява недопустима, на
осн.чл.159, т.1 от АПК, като подадена срещу акт,който не подлежи на оспорване.
Водим от
изложеното и на основание чл. 159, т.1 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата депозирана от С.Г.П., с ЕГН **********,***, чрез адв. С., против удостоверение
№0-1/20.01.2016г., издадено от Главен архитект на район „Одесос“, община Варна
по реда на §6 от ПЗР на Наредба №2/2003г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №626/2018 г. по описа на ХІ състав
при АС Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в СЕДЕМ дневен срок от датата на получаване на съобщението.
СЪДИЯ: