Решение по дело №376/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 383
Дата: 12 декември 2019 г.
Съдия: Георги Великов Чамбов
Дело: 20195001000376
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

           № 383

 

                                   гр. Пловдив, 12.12.2019 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на девети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                               ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 376 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

 

 

  Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

         Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Ц.Д.П. и Г.Д.А. против решение № 25 от 21.02.2019 г. и решение № 52 от 30.04.2019 г., постановени по т.д. № 156 по описа за 2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд в следните части, с които:

- е признато за установено, че към момента на издаване на заповед за изпълнение № 3364 от 27.08.2010 г. по ч. гр. д. № 3416 по описа за 2010 г. на Пазарджишкия районен съд, е съществувало вземане на „Р.Б.“ ЕАД срещу Ц.Д.П. и Г.Д.А. в размер на 3500 лева – просрочена главница, сбор от погасителни вноски, дължими през месеците от февруари до юли 2010 г. /вкл./;

- Ц.Д.П. и Г.Д.А. са осъдени да заплатят солидарно на „Р.Б.“ ЕАД сумата от 86 292.34 лева, представляваща част от главницата по договор за банков кредит от 23.01.2008 г., включваща: 39 062.06 лева – сбор от неплатени вноски с настъпил падеж в периода от 15.02.2013 г. до 15.06.2017 г. и 55 822 лева предсрочно изискуема главница, заедно със законната лихва върху сумата от 39 062.06 лева, считано от датата на предявяване на иска – 13.06.2017 г. , а върху сумата 55 822 лева – считано от 15.07.2017 г.

- Ц.Д.П. и Г.Д.А. са осъдени да заплатят на „Р.Б.“ ЕАД разноски в размер на: по 1187.92  лв. за исковото производство и по 60 лева всеки от двамата – за заповедното производство.

Във въззивна жалба се съдържа оплакване, че в обжалваните части решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Затова искането решението да се отмени в тези части и вместо това, да се постанови друго, с което предявените обективно съединени установителни искове да се отхвърлят изцяло, а производството по предявените осъдителни искове да се прекрати като недопустимо, като на ответниците се присъдят направените деловодни разноски.

От Ц.Д.П. и Г.Д.А. е постъпила и въззивна частна жалба против решение № 52 от 30.04.2019 г., постановено по т.д. № 156 по описа за 2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлена като неоснователна молбата на ответниците по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на решение № 25/21.02.2019 г. по същото дело.

Въззиваемият „Р.Б.“ ЕАД оспорва въззивната  и частната въззивна жалба, изразявайки становище, че решенията на Пазарджишкия окръжен съд в обжалваните им части са правилно и следва да се потвърдят.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Пазарджишкия окръжен съд е образувано по предявени от „Р.Б.“ ЕАД против Ц.Д.П. и Г.Д.А. обективно и субективно пасивно съединени искове като следва:

- иск с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване спрямо  ответниците - Ц.Д.П. и Г.Д.А. съществуване на вземанията на „Р.Б.“ ЕАД, произтичащи от Договор за банков кредит от 23.01.2008 г. и Анекс № 2 от 13.11.2009 г. към същия договор, съгласно издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3416/2010 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, а именно: изискуема главница от 86 292.34 лева,  ведно със законна лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда.

При условие на евентуалност, в случай, че установителния иск бъде отхвърлен частично поради липса на предсрочната изискуемост на кредита при подаване на заявлението издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, заявявайки, че исковата молба представлявала покана за длъжниците, от получаването на която същите изпадат в забава, „Р.Б.“ ЕАД предявява и осъдителен иск за осъждане на Ц.Д.П. и Г.Д.А. да и заплатят солидарно сумата от 86292.34 лева, представляваща изискуема главница по договор за банков кредит от 23.01.2008 г. т.е. иск за същите суми, предмет на установителния иск и на същото основание – настъпила в хода на процеса предсрочна изискуемост за остатъка от вземанията по договора за кредит.

Безспорни са основните релевантни факти, на които се основават предявените искове: между „Р.Б.“ ЕАД от една страна   и Ц.Д.П. като кредитополучател, и Г.Д.А. като съдлъжник, е сключен Договор за банков кредит от 23.01.2008 г. за предоставяне на кредит в размер на 125 000 лв. с цел покупка на недвижим имот и със срок на погасяване до 15.01.2023 г. Кредитът е бил напълно усвоен от ответника - кредитополучател Ц.П.. Договорът е бил изменян с два анекса – Анекс от 20.02.2008 г., Анекс № 2 от 29.11.2009 г., с които се променят условията по него. С Анекс № 2, след установяване размера на задължения по договора – редовна и просрочена главница, просрочена лихва, лихва и наказателна надбавка и текуща редовна лихва, задълженията са трансформирани в два подлимита, уговорени са нови лихвени проценти, удължен е първоначалния срок за погасяване на кредита до 15.04.2025 г., уговорени са вноските за погасяване на сумите по двата подлимита и т.н.

Безспорно е също и твърдяното от банката неизпълнение от страна на кредитополучателя П. задължение за погасяване на шест месечни вноски дължими на 15 - то число на съответния месец за периода от 15.02.2010 г. до 15.07.2010 г.

Няма спор, че позовавайки се на това неизпълнение, както и на уговорката в чл. 11.1 от Анекс №  от 29.11.2009 г., за автоматично настъпила предсрочна изискуемост на остатъка от кредита, банката-кредитор е се е снабдила със заповед за изпълнение № 3364/27.08.2010 г. по ч.гр.д. № 3416/2010 г. на Пазарджишкия районен съд и изпълнителен лист за следните суми: 120 054 лева - главница, 11197.62 лева - просрочена редовна лихва за периода от 15.07.2010 г. до 12.08.2010 г., 1088.04 лева - просрочена наказателна лихва за периода 15.02.2010 г. до 24.08.2010 г., 7946.17 лева  - просрочена лихва, съгласно конкретни уговорки от Анекс № и законна лихва от 25.08.2010 г. до изплащане на вземането.

За да уважи частично установителния иск по чл. 422 ГПК, Пазарджишкият окръжен съд е приел, че тъй като банката не е доказала настъпване на предсрочната изискуемост на остатъка от кредита към датата на подаване на заявлението, доколкото липсвало редовно уведомяване на длъжниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, установителният иск е основателен само за вноските с настъпил към датата на подаване на заявлението /26.08.2010 г./ падеж / - 7 вноски от по 500 лева, дължими съгл. чл.4.1 от Анекс № 2 за периода от 15.02.2010 г. до 15.08.2010 г./, и съответно е уважил евентуално предявения осъдителен иск за целия непогасения остатък от главницата в размер на 86292.34 лева, предвид настъпилата в хода на процеса предсрочна изискуемост на задължението и въпреки, че за част от същия остатък в размер на 3500 лева, е уважил установителния иск.

  В подкрепа на въззивната си жалба против тези части от решението, с които са уважени предявените искове, ответниците на първо място поддържат възражението, че евентуално съединените осъдителни искове са недопустими, тъй като са предявени за същите суми и на същото основание като предявения главен установителен иск по чл. 422 ГПК, което е недопустимо с оглед тълкуването, съдържащо се в т.11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. 

Възражението е основателно.

В конкретния случай, съдът намира, че общите процесуални условия за евентуално обективно съединяване на осъдителните искове не са налице, поради следното:

        Съществено условие по смисъла на чл. 210,  ал. 1 ГПК, предпоставящо обективното съединяване на исковете, е наличието на няколко иска с различен предмет. Доколкото предметът на делото се идентифицира със спорното материално право, той се определя от заявените с исковата молба от ищеца твърдения в подкрепа на това право. Както бе отбелязано по-горе, в настоящия случай предявените главни специални установителни искове по чл. 422 ГПК, и предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, се основават на едни и същи фактически и правни твърдения. В тази насока съдът не смята, че въведеното от ищеца твърдение в подкрепа на евентуалния осъдителен иск - за отправената с исковата молба покана към ответниците за плащане, води до съществени различия в релевантите за двата иска /главен и евентуален/ правопораждащите факти, съответно – до различни основания на исковете. Твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, произтичаща от един и същ договор между страните,  представлява общ правопораждащ факт, и за главните, и за евентуално предявените осъдителните искове. В този смисъл, различните твърдения относно уведомяването на длъжника за настъпилата автоматична предсрочната изискуемост на целия кредит, не водят до различие в основанията на предявените искове, тъй като не променят същността на релевираните в подкрепа на спорното правоотношение факти.

           На следващо място, не е налице и разлика във вида на търсената защита, с оглед заявения петитум. С исковата молба по чл. 422 ГПК, предявена от кредитора - заявител в заповедното производство, се цели установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, спрямо длъжниците - ответници по иска. Уважаването на този иск има за последица влизане в сила /стабилизирането/ на издадената заповед за изпълнение и издаването на изпълнителен лист, съответно влизане в сила на издадения изпълнителен лист, каквато е целта и на осъдителния иск. Еднаквите последици от уважаването на всеки един от тези искове обуславя липсата на правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу длъжника за изпълнение на същото задължение, включително в случай на оспорване на заповедта с възражение по чл. 414 ГПК.

           Предвид изложеното Пловдивският апелативен съд намира, че така установената пълна идентичност в предмета на предявените установителни и осъдителни искове, в конкретния случай, обуславя липсата на предвидените в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ГПК, процесуални предпоставки за обективно съединяване на предявените осъдителни искове в условията на евентуалност с предявените специални установителни искове по чл. 422 ГПК. В този смисъл е и съдържащото се в т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, тълкуване по въпроса. Идентичният предмет на евентуално предявените осъдителни искове с исковете по чл. 422 ГПК, както и предвиденият специален ред за установяване на вземането, предмет на издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, водят до недопустимост на осъдителните искове за същите вземания, поради което производството по тези искове следва да се прекрати, след като се обезсили постановеното в тази част решение на Пазарджишкия окръжен съд.

Неоснователно обаче е поддържаното възражение за недължимост на исковите суми поради настъпила погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл.116, б.“в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Съгласно разрешението относно изпълнителните действия, прекъсващи давността, съдържащо се в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК „прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.“

В случая такива принудителни действия са предприети своевременно от кредитора „Р.Б.“ ЕАД срещу ответниците-длъжници  Ц.Д.П. и Г.Д.А.. Макар и предприети по друго, вече образувано от друг кредитор изпълнително дело срещу същите, а и други длъжници, действията на „Р.Б.“ ЕАД са били насочени към принудителното удовлетворяване на удостоверените със заповедта за изпълнение на парично задължение и изпълнителния лист парични притезания на банката към ответниците, като по своя характер - присъединяването на кредитора – 04.07.2011 г. с посочване на конкретни изпълнителни способи – публична продан на ипотекирани от банката имоти на същите длъжници; обявяването и извършването на публичната продан на това имущество, принадлежащо на длъжниците, както и публичната продажба с разпределение на получените от нея суми между кредиторите, извършени в периода от 04.07.2011 г. до 06.08.2014 г. - всяко от тези действия е прекъсвало давността. Последното в тази хронология такова действие /поне според събраните доказателства/, е обявлението от 06.08.2014 г. на ЧСИ И. б. с рег. № ., с район на действие Окръжен съд – Бургас, за обявяване на публичната продажба на втория от ипотекираните от „Р.Б.“ ЕАД имоти на ответниците /л.133- л.134/. Следователно давността за признатите с установителния иск най-ранни задължения /седем месечни вноски за периода от 15.02.2010 г. до 15.08.2010 г./ не е изтекла, нито към датата на първото прекъсване 04.07.2011 г., нито към датата на предявяване на иска, след като е започнала да тече нова давност от последното принудително действие по изпълнително дело № 193/2010 г. на ЧСИ И. б..

Предвид изложеното, обжалваното решение в частта, с която е уважен предявения установителен иск е правилно и следва да се потвърди.

Страните имат право на разноски, като за ищеца същите следва да се определят съразмерно с уважената част от предявените искове, а за ответниците – съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Разноските за заповедното производство са определени правилно от първоинстанционния съд, поради което решението в тази част следва да се потвърди.

Ищецът е доказал извършени разноски за първоинстанционното производство в общ размер от 2725.84 лева, включващи: 1725.84 лева – държавна такса; общо 550 лева – възнаграждения за вещи лица и 450 лева адвокатско възнаграждение за представляващия го юрисконсулт, което съдът определя, съобразно с правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Следователно дължимите на „Р.Б.“ ЕАД разноски за това производство, определени съразмерно с уважената част от предявените искове, възлизат на 110 лева. За въззивното производство  в полза на въззиваемия „Р.Б.“ ЕАД следва да се присъди адвокатско възнаграждение за представляващия го юрисконсулт, което съдът, съобразно с правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя на 450 лева. Определени съразмерно с уважената част от предявените искове, дължимите разноски за въззивното производство за банката възлизат на 18 лева. Направените разноски следва да се разпределят поравно между ответиците.

Направените и установени от ответниците разноски са както следва:

За първоинстанционното производство – внесени 300 лева за възнаграждение на вещо лице от ответника Ц.Д.П. /л.115/. Неоснователно е искането на ответниците за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. От приложените по делото договори за правна помощ /л.51 и л.52 по т.д. № 334/2017 г. на Пловдивския окръжен съд/, се установява единствено, че възнагражденията са уговорени в посочения размер и начин на плащане. Липсват доказателства за заплащането им от ответниците, доколкото в графите „Платена сума“ липсва отбелязване за заплащане на конкретни суми и по уговорения начин. При това положение в полза на първия ответник по делото Ц.Д.П. следва да се присъдят деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на 288 лева съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.

За въззивното производство са внесени ДТ в размер на 1735.58 лева от ответника Г.Д.А. /л.25/, както и допълнително ДТ 15 лева за въззивната частна жалба /л.30/. В такъв случай дължимите разноски за този ответник съразмерно с отхвърлената част от предявените искове за това производство възлиза на 1680 лева. 

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд  

 

                                      Р      Е     Ш     И     :

        

  ПОТВЪРЖДАВА решение № 25 от 21.02.2019 г., и решение № 52 от 30.04.2019 г., постановени по т. д. № 156 по описа за 2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е признато за установено, че към момента на издаване на заповед за изпълнение № 3364/27.08.2010 г. по ч.гр.д. № 3416/2010 г. на Пазарджишкия районен съд, е съществувало вземане на „Р.Б.“ ЕАД срещу Ц.Д.П. и Г.Д.А. в размер на 3500 лева – просрочена главница, сбор от погасителни вноски, дължими през месеците от февруари до юли 2010 г. /вкл./, както и в частта, с която Ц.Д.П. и Г.Д.А. са осъдени да заплатят на „Р.Б.“ ЕАД разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 3970/2011 г. на Пазарджишкия районен съд в размер на по 60 лева всеки от двамата.

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 25 от 21.02.2019 г., и решение № 52 от 30.04.2019 г., постановени по т. д. № 156 по описа за 2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която Ц.Д.П. и Г.Д.А. са осъдени да заплатят солидарно на „Р.Б.“ ЕАД сумата от 86 292.34 лева,  представляваща част от главницата по договор за банков кредит от 23.01.2008 г., включваща: 39 062.06 лева – сбор от неплатени вноски с настъпил падеж в периода от 15.02.2013 г. до 15.06.2017 г. и 55 822 лева предсрочно изискуема главница, заедно със законната лихва върху сумата от 39 062.06 лева, считано от датата на предявяване на иска – 13.06.2017 г., а върху сумата 55 822 лева – считано от 15.07.2017 г. и ПРЕКРАТЯВА производството в частта по осъдителните искове.

 

ОТМЕНЯ решение № 25 от 21.02.2019 г., и решение № 52 от 30.04.2019 г., постановени по т.д. № 156 по описа за 2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която Ц.Д.П. и Г.Д.А. са осъдени да заплатят на „Р.Б.“ ЕАД разноски за исковото производство в размер на: по 1187.92 лева  всеки от двамата.

 

ОСЪЖДА Ц.Д.П., ЕГН ********** да заплати на „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК.  сумата от общо 64 лева деловодни разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове, от които – 55 лева - разноски по т.д. № 156/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд и 9 лева - разноски по в.т.д. № 376/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

 

ОСЪЖДА Г.Д.А., ЕГН ********** да заплати на „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК .. сумата от общо 64 лева деловодни разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове, от които 55 лева - разноски по т.д. № 156/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд и 9 лева - разноски по в.т.д. № 376/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

 

ОСЪЖДА „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК.. да заплати на Ц.Д.П., ЕГН ********** сумата 288 лева деловодни разноски по т.д. № 156/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.

 

ОСЪЖДА „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК .. да заплати на Г.Д.А., ЕГН ********** сумата от 1680 лева деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от предявените искове по в.т.д. № 376/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

 

 Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: