Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 15/17.01.2021г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 523 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в /към ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №58 от 13.09.2021 г. постановено по АНД № 20211630200963
по описа за 2021г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е
потвърдено наказателно постановление № К-029021 от 05.08.2021год. издадено от
Директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище
в гр.Монтана, към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на
потребителите /КЗП/, упълномощен със Заповед №677/21.08.2019год. на
председателя на КЗП, с което на „М.К.“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** представлявано от Валери Маринов Вълчев и Георги Атанасов
Атанасов му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 3000.00лева /три хиляди/, на основание чл.45, ал.1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, за извършено
административно нарушение по чл.10а, ал.2 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/.
Касационният жалбоподател „М.К.“
АД чрез надлежно преупълномощения адвокат Г.М. от САК в поддържаните
касационни основания, които се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен
акт е постановен в нарушение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата, уточнението по същата и
писмено становище по съществото на делото излага доводи, че нарушението не е
установено по безсъмнен начин и от компетентен орган, като направените изводи
от първоинстанционния съд противоречат на събраните по делото доказателства които
неправилно са обсъдени от първоинстанционния съд. Излагат се доводи че не е
приложена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН като за всеки от двата проверени
договора да се определи отделно наказание. Твърди се, че отделните нарушение не
са индивидуализирани по надлежния ред с посочване на номерата на сключените
договори, но и техните индивидуализиращи признаци свързани с данни за
заемополучателя, място на сключването им и др., което представлява съществено
нарушение на административно – производствените правила. Твърди се, че
въззивния съд неправилно е приел, че не е налице основанието на чл. чл.28 от ЗАНН, тъй като удържаната сума от 5,00лева е значително под МРЗ за страната.
Твърди се немотивираност на въззивното решение досежно съставяне на АУАН при
отсъствие на нарушителя, както и наличие на подпис на лице за което не е ясно в
какво качество е получило АУАН, както и че свидетелите по АУАН не са
присъствали при извършената проверка в обекта на дружеството. Иска се
първоинстанционното решение да бъде отменено, както и издаденото наказателното
постановление, алтернативно да се приложи чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски,
съобразно представен списък и ангажирани писмени доказателства. Депозира
възражение за прекомерност при претендирано юрисконсултско възнаграждение.
Ответника по
касационната жалба
Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна
дирекция ,,Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, редовно призован, представлява се
от старши юрисконсулт Снежинка Петрова Джурджинска, която в
писмено становище и по съществото на делото, оспорва жалбата,
като навежда доводи за липса на твърдяните касационни основания, счита
решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно. Счита, че не е налице
основанието на чл.28 от ЗАНН, като моли за оставянето му в законна сила.
Претендира сторените по делото разноски, като моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, като извършеното нарушение е
доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което атакуваното решение
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като не са налице
твърдените касационни основания.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
С касационната жалба не са представени писмени доказателства
свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни
изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН настоящия касационен състав я
намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по
делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които
са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение
на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Обжалваното Наказателно постановление е
заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с
АУАН № К-029021/14.07.2021 г. срещу „М.К.“ АД
с ЕИК ********* въз основа на извършена
проверка на 22.06.2021г. в офис на „М.К.“ АД с ЕИК ********* в гр.Монтана, ул.“Александър
Стамболийски“№11 и изготвен констативен протокол №К-2728658 .
При извършена проверка във връзка с изпълнение
на план програма на КЗП по спазване на изискванията на ЗПК е установено, че при сключване на договор
за заем № 902200064437 от 18.06.2021г. с потребител касатора е изискал
заплащането на еднократна административна такса за усвояване на заем в размер
на 5.00 лева, като действие, свързано с усвояване и управление на кредита, с
което е нарушил забраната, визирана в Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.Това действие е прието за доказано от
съдържанието на сключения договор за заем, където в „такса усвояване на заема“
е посочено 5,00лева, както и от съдържанието на представената тарифа за
допълнителни услуги на „М.К.“ АД към договор за заем в сила от 27.04.2020г.,
където в т.15 и т.16 е записано, че при „усвояване на сума по договор „Microcredit Online“ в офис на
търговското дружество се удържа от размера на предоставените средства по
кредита 1,5% от сумата за получаване, но не повече от 40,00лева; усвояване на
суми по договори „Microcredit“
и „Microcredit Online“
чрез касите на „Изи Пей“ се удържа от размера на предоставените средства по
кредита от 0,5% от сумата за получаване минимум 5,00лева. При извършена
последваща проверка на документи в офиса на КЗП в гр.Монтана с ППД №
К-0121600/28.06.2021г. са приети и два броя договори с придружаващи документи
от кредитополучатели в които е констатирано удръжка на сумата от 5,00лева,
която е приспадната от отпуснатия кредит, като такса за усвояване на кредита и
в същото време е включена в сумата върху която е начислена лихва, поради което
правилно е прието, че таксата е свързани с управление на кредита.
Правните изводи на районния съд се
споделят изцяло от касационната инстанция.
За да постанови решението си, Районен съд
– Монтана е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите
писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното
постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по
закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на
база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е
изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е
извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по
несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено.
Касационния състав намира за неоснователни
възраженията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални
нарушения. Процесуалните права на касатора не са били нарушения в хода на
производството пред въззивния съд. Районният съд е изпълнил задължението си да
събере всички относими, допустими и необходими доказателства за установяване на
релевантните по делото факти. Тези доказателства са правилно преценени в
тяхната съвкупност и въз основа на тях е установена обективно фактическата
обстановка по случая. Показанията на актосъставителя – Весела Боянова Цветкова не
са кредитирани изолирано, а са подкрепени с писмените доказателства от
административно – наказателната преписка. От друга страна АУАН е съставен от
компетентни лица съгл. чл.55, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвид цитираната и в НП
Заповед №677/21.08.2019год. на председателя на КЗП за надлежно упълномощаване
на длъжностно лице да издаде НП. В противоречие с твърденията на касатора АУАН е
съставен от Цветкова, която е участвала както в проверката на място при
установяване на нарушението, така и в последвалата проверка по документите,
видно от изготвените и подписани от същата два констативни протокола приложени
по делото. Неоснователно е възражението, че АУАН не е връчен на нарушителя, тъй
като преди съставянето му е отправена покана с изх.№М-03-194/01.07.2021г. до
търговското дружество за явяване на управител/представител за съставяне на
АУАН, която е получена по седалището и адреса на управление на касатора. Именно
на явилото се в офиса на КЗП лице е връчен и АУАН, за което е положен подпис,
като впоследствие по АУАН е постъпило и възражение. При съставянето на
АУАН са спазени сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН. Както АУАН, така и
наказателното постановление съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити в
противоречие с твърдението на касатора. Неснователно е твърдението на касатора,
че се касае за две установени административни нарушения, тъй като изложените
фактически доводи касаят провереният договор за заем № 902200064437 от
18.06.2021г., вписан в АУАН и НП, като другият договор е отразен като
потвърждаваща деянието писмено доказателствено средство, по арг.чл.57, ал.1,т.5
от ЗАНН
Както правилно е приел и районният съд, в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения от кръга на съществените.
Атакуваният съдебен акт се основава на
правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с
приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при
спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети
предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните
становища по тях, като са обсъдени направените от санкционирания субект
възражения.
Обосновани са доводите на районния съд
относно липсата на съществено нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН, обусловено от факта, че НП е издадено въз основа на АУАН,
в който е посочена приетата за нарушена разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, отразена и в обжалваното НП. Обосновано районният съд е приел,
че деятелността на санкционираното дружество съставлява нарушение по чл.10а, ал. 2 от ЗПК.
Нормата на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК въвежда забрана за кредитора да изисква заплащане на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Именно „М.К.“ АД в качеството на кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК,
съгласно чл. 10а, ал. 1 от
същия закон има правото да събира от потребителя такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Същевременно ал. 2 на чл. 10а
от ЗПК изисква заплащане на такси и комисионни и действия, свързани
с усвояване и управление на кредита, като в конкретната хипотеза от
представения по делото договор се установяват, че тази еднократна такса се
дължи само при отпускане на кредита и очевидно е събрана от размера на кредита.
Правилно административния орган е отчел, че заплащането и начисляването на тази такса
е действие, което е свързано с усвояване и управление на кредита, в
противоречие с разписаната императивна забрана в ЗПК. Кредиторът не е
представил каквито и да е доказателства, с които до обори констатациите от
проверките и не е доказал, че събираната административна такса е предназначена
за други допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Така посочената и
наименована като еднократна административна такса по същество представлява
прикрита такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй
като се начислява само при отпускане на кредит с подписване на договор.
В конкретния случай таксата е удържана от
отпуснатата сума по кредита, поради което в случая се касае за такси, свързани
с управление или усвояване на кредита, което обуславя законосъобразността на
издаденото наказателно постановление.
В конкретния случай не следва да
се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като се касае за приложение на норма, която безспорно гарантира правата на
кредитополучателите. Засегнатите с нарушението обществени отношения и права са
съществен елемент както от вътрешния правен ред, така и в контекста на Правото
на ЕС, като особен правопорядък, приложим от българските съдилища. Правата на
потребителите са и остават особено важен елемент от този ред на държавно
управление. Процесното нарушение не покрива по никакъв начин един от
най-важните критерии при определяне на нарушението като малозначително, а
именно, липсата или незначителност на вредните последици, тъй като посочената
сума в размер на 5. 00 лева, представляваща уговорена такса, свързана с
управлението на кредита, както и нейната недължимост от страна на длъжника се
следва от закона.
Наказващият орган е преценил тежестта на
деянието и правилно е наложил имуществена санкция, съобразена с разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и
правилно.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза
на ответната администрация, съгласно чл.63б, ал.4 във вр. ал.5 от ЗАНН /към Дв. бр. 109 от 2020 г./, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80.00лева
/осемдесет/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП),
респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
(НЗПП).
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №58
от 13.09.2021 г. постановено по АНД № 20211630200963 по описа за 2021г. по
описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно
постановление № К-029021 от 05.08.2021год. издадено от Директор в Регионална
дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище в гр.Монтана, към
Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите
/КЗП/, упълномощен със Заповед №677/21.08.2019год. на председателя на КЗП.
ОСЪЖДА „М.К.“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** представлявано от Валери Маринов Вълчев
и Георги Атанасов Атанасов да заплати на Комисия за защита на потребителите - София, сумата от
80.00лева /осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред
касационната инстанция и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: