№ 20
гр. Бургас, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20242120204712 по описа за 2024
година
Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от Т.П. против наказателно постановление № 2490-F511434/23.11.2022г.,
издадено от заместник- директор на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл. 38, ал.
1, т. 1 ЗСч на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на
200 лева.
С жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление. Моли да се отмени издаденото наказателно постановление и
претендира разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. З., която моли за отмяна на НП излага становище за отмяна.
За наказващия орган, се явява юрисконсулт Т., надлежно упълномощена, която оспорва
жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. По същество
съдът намира следното:
На 30.09.2019г. на дружеството жалбоподател е съставен АУАН за това, че като
задължено лице по ЗСч съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч не изпълнило задължението си да
публикува годишен финансов отчет на 2018г. в Агенция по вписванията – Търговски
регистър в срок до 01.07.2019г.
АУАН е съставен в отсъствие на представител на дружеството, тъй като след изпратена
покана такъв не се явил и бил изпратен за връчване.
Била изпратена покана да се яви представител на дружеството за получаване на АУАН.
С Отбелязване за спиране от 02.01.2020г. се сочи да е спряно
1
административнонаказателното производство, тъй като на 17.12.2019г. било извършено
посещение на адреса на дружеството, но не било намерено лице за контакти. На 02.01.2020г.
бил отново посетен адреса, но не било намерено лице за контакт, поради което било спряно
производството.
По време на спряното производство било изпратено и писмо съгласно обратна разписка
л. 18.
На 28.09.2022г. било възобновено административнонаказателното производство и на
тази дата бил връчен АУАН.
Наказващият орган, сезиран с преписката по акта, издал обжалваното постановление на
23.11.2022г. като приел, че не е подаден ГФО за 2019г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се – разпит на
актосъставител, представената преписка.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената
по делото Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020г. на Министър на Финансите. Съдебният състав
счита обаче, че е изтекъл срокът, предвиден в чл. 34 ЗАНН и при издаване на НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на
наказателни постановления е строго формален процес.
На първо място следва да се посочи, че е налице несъответствие между фактите, приети
в АУАН и НП, тъй като в АУАН се твърди, че не бил подаден ГФО за 2018г., а в НП за
2019г., което е съществено нарушение на процесуалните правила и нарушава правото на
защита на санкционираното лице да разбере срещу какви факти да се защитава, поради което
и само на това основание наказателното постановление подлежи на отмяна.
Освен това обаче следва да се посочи, че чл. 34 ЗАНН предвижда, че сроковете са
давностни (Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС), а за
давността по чл. 34 от ЗАНН съдът следи служебно. В конкретния случай към датата на
издаване на НП е изтекъл шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, която разпоредба
предвижда, че административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Този срок е
давностен, поради което той не тече когато производството е спряно, при наличието на
условията на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, а именно когато нарушителят след щателно издирване не
може да бъде намерен.
В случай, че е налице законосъобразно спиране на административно наказателното
производство, времето през което то е спряно не следва да се отчита при изчисляване на
срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
В случая обаче според този състав производството не е било спряно при спазване на
разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, тъй като няма данни в преписката да е било проведено
щателно издирване. В практиката на ВКС се приема, че щателното издирване представлява
издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни
действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по
всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се
осъществява продължителен период от време, издирвателните мероприятия не следва да се
ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива
откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към
регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските
администрации и органите на МВР. Едва при условие, че описаната по-горе дейност в
течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице
2
посоченото в чл. 43, ал. 6 от ЗАНН основание, производството да бъде спряно до откриване
на нарушителя.
АУАН е съставен на 30.09.2019 г., при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като след
това са съставени два протокола за посещение на адрес на дружеството като е посочено, че
не е открито задължено лице или негов законен представител.
По мнение на съдебния състав двете посещения, в сравнително кратък период от време,
по време на коледни и новогодишни празници -17.12.2019г.-02.01.2020г., не може да се
приемат за щателно издирване по смисъла на закона, а за случайна невъзможност да се
намери представляващия. В конкретния случай не може да се приеме, че търсенето на
представляващия е осъществено нито в рамките на един продължителен период от време,
нито пък, че са извършени поне три посещения на адреса, нито пък че по някакъв начин са
събрани сведения от други лица, нито пък че е извършена справка в Търговски регистър.
Липсва информация дали ЮЛ е напуснало адреса си, като не са събрани сведения, няма
данни да е било залепено уведомление или по някакъв начин да е било сигнализирано
издирването на лицето. Административнонаказателната отговорност следва да се ангажира
при стриктно спазване на закона и едва ако наказващия орган е провел щателно издирване
по смисъла на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, би могло да се направи извод, че са спазени правилата.
Такъв извод, с оглед ангажираните доказателства, по мнение на този състав не може да се
направи.
Реално само две посещения, без дори да има данни за залепване на уведомление или да
са събрани сведения от лица в съседство, са недостатъчни, за да се приеме, че е налице
щателно издирване и по мнение на съдебния състав неправилно е приложена разпоредбата
на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, при липсата на законовите предпоставки за това (арг. и от Решение
№ 1139 от 21.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 977/2017 г.).
Наказателното постановление е издадено на 23.11.2022 г., след като към този момент са
изтекли повече от шест месеца от датата на съставяне на АУАН – 30.09.2019г., тоест след
изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок, без да е налице хипотезата на чл. 43,
ал. 6 от ЗАНН, което е съществено нарушение на процесуалните правила и води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и е основание за неговата отмяна.
Отделно от изложеното от приетите констатации относно датата на извършване на
твърдяното нарушение се налага извод, че е изтекла и абсолютната давност за реализиране
на администриативнонаказателна отговорност. В ЗАНН липсва регламентация относно
абсолютната погасителна давност за административно наказателно преследване и в чл.
34 ЗАНН няма формулирана норма, аналогична с разпоредбата на чл. 81 ал.
3 от НК уреждаща абсолютната погасителна давност. Според Тълкувателно решение
№1/2015 г постановено по тълк. д.№1/2014г на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на
ВАС, разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяването на
наказателното преследване по давност в НК. Доколкото за процесното нарушение е
предвидена имуществена санкция, абсолютният давностен срок, предвиден в разпоредбата
на чл. 81 ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК възлиза на четири години и шест месеца, считано
от момента на извършване на нарушението, което в случая се твърди да е 01.07.2019г., то
абсолютният давностен срок е изтекъл на 01.01.2024г. и това също налага отмяна на
обжалвания акт като незаконосъобразен.
С оглед на изложеното наказателното постановление следва да се отмени.
Съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед отмяната на НП, право на такива
има само жалбоподателят, който претендира разноски за адвокат, но тъй като не се
представят доказателства да са сторени такива, то и съдът не присъжда.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2490-F511434/23.11.2022г., издадено от
заместник- директор на ТД на НАП Бургас, с което на „***“ ЕООД, ЕИК *** за нарушение
на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в
размер на 200 (двеста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4