Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ямбол........16.12........2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На................................осми...декември……….........................................
През две хиляди и
двадесета година,..........в състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове:
Николай Иванов
Галина Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...възз.гр.д.№ 566
по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Г.Ж.М. *** чрез пълномощниците му адв.Д. и адв.А.,*** против решение № 260076/5.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 1255/2020 г. по описа на ЯРС, с което съдът е наложил на въззивника ограничителни мерки по реда на ЗЗДН, а именно:
ЗАДЪЛЖАВА Г.Ж.М. на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.М.Ч.- М. и на М.Г.М. ЕГН **********; ЗАБРАНЯВА на Г.Ж.М. *** на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН да приближава В.М.Ч.- М. ***, всяко нейно местопребиваване, жилището и, местоработата ѝ и местата ѝ за социални контакти и отдих на разстояние не по-малко от 100 м, за срок от шест месеца; ЗАБРАНЯВА на Г.Ж.М. *** на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН да приближава М.Г.М. ЕГН **********, всяко нейно местопребиваване, жилището и, училището и местата ѝ за социални контакти и отдих на разстояние не по-малко от 100 м, за срок от три месеца; ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеенето на детето М.Г.М. ЕГН ********** при майката В.М.Ч.- М. *** за срок от шест месеца; НАЛАГА на Г.Ж.М. глоба в размер на 200 лв., както и го осъжда да заплати ДТ за иска и разноските на ищцата.
Иска се отмяна на този акт и отхвърляне на депозираната от В.М.Ч.- М. молба за защита от домашно насилие, както и присъждане на разноските. Счита се, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Съдът не е достигнал до обоснован и подкрепен от събраните по делото доказателства извод за това, че въззивникът е упражнил домашно насилие по отношение на въззиваемата В.М., изразяващо се в ограничаване на личната свобода и личните й права – да взима детето със себе си при посещение на родителите й, както и че на **.**.**** г. е казал на сина си, че ще изгони майка му и ще изхвърли набраните в с.К. ягоди. Съдът не е посочил с какви точно действия на процесните дати М. е извършил акт на домашно насилие, не е обсъдил изцяло и в пълнота събраните по делото доказателства, а е кредитирал едностранно показанията на свидетеля на молителката, показанията на малолетното дете и отчасти тези на сина на страните. Твърди се, че не става въпрос за ограничаване на личната свобода и личните права на молителката да взима детето със себе си при посещение на родителите й, а за противопоставяне на желанието й да вземе детето със себе си заявявайки, че иска да се разведе с бащата и да отиде да живее при родителите си, което от своя страна е спор за родителски права, но не и домашно насилие. Не е посочено в какво се изразява актът на домашно насилие по отношение на малолетното дете, а и гласните доказателства опровергават това твърдение. Всички възражения по въззивната жалба въззивникът е подкрепил с подробни и конкретни доводи.
В законоустановения срок молителката по делото В.М.Ч.- М., лично и в качеството на
законен представител на малолетното дете М. е депозирала отговор на въззивната
жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение
като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила.
Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно
наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата
инстанция доказателства. Съдът е обсъдил събраните доказателства, достигнал е
до правилни фактически и правни изводи, въз основа на което е постановил и своя
акт. Иска се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание страните, редовно
призовани се явяват лично и чрез своите пълномощници поддържат заявените
становища.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
В.М.Ч.-М., лично и в качеството на законен представител на малолетното дете М. е сезирала ЯРС с молба против Г.Ж.М., неин съпруг и баща
на детето с искане да му бъдат наложени мерки по ЗЗДН поради извършено спрямо
молителката и детето домашно насилие. В молбата си М. твърди, че през годините на съвместен живот ответникът е
упражнявал психическо и физическо насилие - била е блъскана, обиждана,
заплашвана, задържана против волята й зад вратата, гонена от къщи през нощта,
като почти винаги в присъствието на някое от децата. Налагани са забрани на
съпругата и децата да се виждат с родителите й, а на децата да употребяват
всякакви сладки, сладолед, лакомства. Конкретния случай, предмет на подадената
молба е от 06.06.2020 г., когато
майката и детето отишли в дома на родителите й в с.К., за да поздравят за
рождения ден бабата на детето, а ответникът не бил им разрешил. Когато той
научил къде са, отишъл там, започнала да вика и заплашва със саморазправа.
Задърпал детето, вкарал го в колата и се прибрал с него в града. По пътя е
заплашвал детето споделило на майка си, че плакало, а баща й заплашвал и двете.
Вечерта молителката се прибрала и в присъствието на детето ответникът започнал
да крещи, че ще я съсипе и унищожи, заканвал се със саморазправа. Поставил
условие да продаде собствения си имот или да се маха от жилището и живота му.
Забранил й да излиза с детето в негово отсъствие. Отишъл при сина им и му
казал, че тази вечер ще я изгони. Синът им е помолил баща си да не гони майка
му вечерта, а да почака до сутринта. Ответникът не я е пуснал да си легне в
леглото и тя е спала в стаята на сина си.
На другия ден - 7.06.2020 г.
молителката станала рано сутринта и започнала да си събира багажа, съпругът й
видял, но не казал нищо и излязъл. Тогава тя заедно с детето М. ***, за да потърсят
защита, но са били насочени към съда, тъй като нямало физическо насилие. Там
видели ответника, който бил по друг повод и се прибрали заедно в жилището. Ответникът
се възпротивил на това, че съпругата му си е събрала багажа от жилището, както
и този на детето, за почнал да я дърпал, дърпал чантите, крещял е и обиждал. Ответникът
изпаднал в ярост, започнал да блъска молителката към спалнята, вадел дрехите на
детето от саковете, крещял и заплашвал, че ще вземе детето и майката няма да го
види повече. Детето се разплакало. Молителката, тъй като не можела да остави
детето с ответника, се скрила в банята, повикала органите на реда и слязла на
входа да им отвори. Със съдействие на дошлите полицаи успяла да вземе багажа и
двете с детето си тръгнали. Ответникът не е искал да пусне дъщеря си, която
плачела и заявила на полицаите, че иска да отиде с майка си. На 08.06.2020 г.
ответникът взел детето с уговорката, че ще го върне по-късно, но не я е
изпълнил. Започнал да го настройва срещу майка му и му е казал, че няма да го
пусне да живее при нея. Молителката не е успявала да се свърже с детето по телефона
и едва на 10.06.2020 г. то вдигнало телефона. М. казала, че я е страх и
молителката като приключила работа я взела със себе си в дома на родителите й
като написала съобщение за това на съпруга си. Той веднага пристигнал на село,
крещейки детето да тръгне с него. Тъй като не получил съгласие повикал
полицията, а дошлите полицаи предупредили и двамата съпрузи да уреждат
отношенията си по законовия ред. От този момент молителката живее в постоянен
страх за себе си и детето си, страхува се от заплахите на ответника за
саморазправа, поради което е предявила молбата за защита от домашно насилие. Наведени
са и твърдения за това, че ответникът страда от маниакална депресия и във фаза
на мания е доста агресивен. Лекувал се регулярно и са му предписвани
успокоителни медикаменти.
Ответникът е оспорил молбата като
неоснователна, като признава, че с В.М.Ч.- М. са съпрузи и
имат конфликтни отношения по повод на дарен й от баща й, без знание и съгласие
на съпруга й, имот, фактически изплатен от съпругата. Молителката е тази, която
е проявявала агресия и насилие спрямо него през годините. Ответникът е искал да
бъде отхвърлена молбата, тъй като не е извършил домашно насилие. На 06.06.2020
г. М. потърсил дъщеря си към обяд да се нахрани, а тя му отказала, защото
карала колело, но като се прибрал видял колелото вкъщи и много се притеснил.
Започнал да звъни по телефоните, но не му вдигнали нито дъщеря му, нито майка й
и той тръгнал за с.К., където ги заварил. Молителката не му е казала, че ще
вземе детето със себе си, той се е притеснил за него и за това, че тя го учи да
лъже баща си. Казал на детето да се качи в колата, не е крещял и обиждал и са
се прибрали в Я., а детето е било спокойно през целия път. Вечерта се прибрала
и съпругата му, скарали се за имота в с.К., защото тя не искала да го продадат,
разсърдила се и си легнала. На 07.07.2020 г. при идване на полицаите ответникът
обяснил, че не е съгласен съпругата му да изнесе всичкия багаж на детето, което
е заявило, че иска да отиде с майка си, но бащата да го вземе на другия ден. На
8.06.2020 г. ответникът прибрал детето и до 10.06.2020 г. то било при него,
като е заявявало, че не иска да ходи на
село. Поради това, когато молителката отново отвела М. ***, ответникът е отишъл до дома на родителите й,
за да прибере детето, но неговият тъст му е крещял и го гонил. Повиканите от
ответника полицаи поискали обяснения и предупредили страните да си уреждат
отношенията по законов ред, след което той си тръгнал. Оспорва се твърдението,
че страда от тежка маниакална депресия.
С депозиране на молбата си за защита
от домашно насилие молителката е представила изготвената от нея декларация по
чл.9 ал.3 от ЗЗДН, която е с идентично на молбата съдържание. Приложена
преписка № 2414/2020 г. на ЯРП, образувана по жалба на М. с оплакване от
съпруга й и посетен сигнал на 7.06.2020 г. В преписката се съдържа сведение от
ответника от 18.06.2020 г., в което е изложил същите факти, както в отговора на
молбата по настоящото дело. С постановление от 21.07.2020 г. прокурор при ЯРП е
отказал да се започне наказателно производство, тъй като не са установени
достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.
По делото са разпитани свидетели. Свидетелят
М. Ч. е баща на молителката заявява, че е имало случаи, когато ответникът е
гонил съпругата си от къщи. Тя се е прибирала при родителите си вечер или
сутрин, само с чанта, без багаж. Зет му не разрешава на децата да посещават
баба си и дядо си на село. Свидетелят е присъствал на последния от процесните
случаи, когато ответникът е дошъл до дома му да вземе детето, като е заплашил,
че ще го вземе с полиция. Когато дошли полицаите са го отпратили. В първите
дни, когато майката и детето са дошли на село, то е било смутено, затваряло се
е в стаята си. След два-три дни се е успокоило и вече е добре и весело. Дъщеря
му и внучка му са споделяли, че ги е страх, защото постоянно има кавги. М.
обича баща си, разговаря с него по телефона по половин час. Свидетелят не е
присъствал, но твърди, че полицията е присъствала, когато е било насилието и Г.
ги е гонил. От дъщеря си знае, че е идвала полиция, а Г. ги е гонил да си
отиват.
Като свидетели са разпитани полицаите
посетили страните на 7.06.2020 г. и на 10.06.2020 г. Св. К. и А. са посетили
жилището на страните в гр.Я., по сигнал на молителката. Тя им обяснила, когато
пристигнали, че не иска да живее със съпруга си, а иска да живее при родителите
си и иска да вземе дъщеря си с нея. Съпругът е държал двете с дъщеря им да
останат при него. Детето било разстроено. Попитано от полицаите, при кого иска
да бъде, е отговорило, че иска при майка си. Казало е и че не иска родителите
му да се карат. След съвет на служителите на реда родителите да се разберат,
майката и дъщерята са взели багажа си и са си тръгнали. Свидетелят К. не може
да потвърди да е имало насилие преди пристигането им, в апартамента нямало
скандал. Според свидетеля А. не помни, но май не е имало претенции за упражнено
домашно насилие.
Свидетелите Д. и Г. са посетили имота
в с.К. и са заварили М. на пътя, искал де си види с детето си. Полицаите му
казали, че не може да вземе детето и той си тръгнал. От страна и на двамата не
е имало скандал и спор, стояли настрана един от друг. Детето не са виждали, то
било вътре в двора при родителите на жената.
Свидетелят В. Б. е полицаят от
7.06.2020 г., към когото се е обърнал Г.М. за това, че е намерил портфейл и в
този момент пред полицията дошла и съпругата му с момиченцето. М. изразила
мнение, че не се разбира със съпруга си и имат семейни проблеми, възниквали
скандали, но за домашно насилие не е говорила.Двамата започнали да говорят на
по-висок тон и свидетелят ги разделил, за да не стане скандал. Обяснил на М.,
че трябва да оправят проблемите и споровете си, които са от частноправен
характер. Тя не е изразила желание да подава жалба. Свидетелят не е останал с
впечатление за домашно насилие.
Разпитания свидетел Т. е съсед на
имота на молителката. Свидетелят заявява, че е бил в градината, чул само
пристигането на автомобил и две мъжки реплики: „добър ден“ и „качвай се в
колата“ и колата тръгнала с момичето. Не е чул разговора между страните, нито
думите на В.М.. Не е обърнал внимание, дали ответникът е влизал в двора и дали
детето е разтревожено.
Свидетелят Ж. М. е синът на страните
и заявява, че в негово присъствие баща му никога не е блъскал или унижавал
майка му. При спорове винаги тя е провокирала с викове и крясъци. Майка му от
доста време не иска да живее с баща му, мерила го е с чинии, когато е повдигал
въпроса за къщата, удряла го е с шише в главата. Свидетелят не е виждал баща му
да гони майка му от семейното жилище – тя сама си събирала багажа и се изнасяла
и е отсъствала между 2-3 дена и 2-3 месеца като през това време баща му се грижи
за него и сестра му. Спрямо него и сестра му няма упражнено насилие – нито
физическо, нито психическо. Не е бил там като се върнали от село с ягодите, а
когато вече бил там баща му се ядосал на майка му и изхвърлил част от ягодите.
След това свидетеля излязъл с приятели, а преди това майка му си тръгнала по
свое съгласие. Баща му му казал, че сега ще изгони майка му, но той му казал
поне да е на сутринта. След като се прибрал заварил майка си да спи на неговото
легло. След два дни свидетелят искал да разбере каква е ситуацията, но майка му
не му разрешила да говори със сестра си и така и не я видял насаме. Сега намира
сестра си променена, по-дръпната и притеснена, сякаш я е страх от брат й и от
баща й.
Детето М.М. е било изслушано пред
районния съд по реда на чл. 15 от ЗЗДет. Детето заявило, че родителите й често
се карат на висок тон и пред нея. Сега живеят с майка си под наем, спокойно е и
могат да ядат каквото си поискат, да си вземат шоколад. Вкъщи не можели да ядат
каквото искат. Когато са отишли с майката на село да видят родителите ѝ и
да наберат ягоди, си е тръгнало с бащата, но не е искало да си тръгва с него.
Родителите тогава са се карали, бащата го е задърпал към колата и го е вкарал в
нея. Детето се е разстроило и плакало. Вечерта е имало скандал между
родителите, при който бащата е искал да изхвърли през прозореца набраните ягоди
и е изхвърлил направените от майката сладка в коша за боклук, защото са били в
мръсна къща и отровни. Пред районния съд детето казало, че се страхува баща му да
не се кара, когато си купува сокче и да не го отдели от майка му, защото когато
я е гонил от къщи, не го е пускал да отиде с нея. Категорично заявява, че иска
да остане при майка си.
В изготвения социалния доклад пред
първата инстанция се сочи, че детето се страхува и изпитва несигурност, че баща
му може да упражни отново психически тормоз с цел да я отчужди от майка й.
Разпитан като свидетел изготвилия го служител Д.Д. заявява, че при изслушването
на детето майката не го е насочвала какво да говори. То е споделило, че е било
свидетел, как веднъж седяло на диван, майката била до него и баща му е блъснал
майка му и тя с тялото си ударила детето. Детето е заявило още пред социалния
работник, че не се страхува от баща си, а й е неприятно и има вътрешен страх,
че когато се срещне с баща си, той просто по някакъв начин ще се опита да я
настрои против майка й.
Пред въззивната инстанция отново бе
проведен разпит на социалния работник Д. поради твърдението на въззивника, че
след постановяване на атакуваното решение е имало отново срещи на социалните с
детето. Свидетелят Д. заявява, че към днешна дата детето М. е променила коренно
своето мнение относно това, което е казала пред първата инстанция. При
изслушване на детето без майката, то е казало, че майка му му е казала какво да
казва пред други хора, както и че не е съгласна, че баща й е упражнявал някакъв
тормоз над нея и желае да се върне да живее с брат си и баща си. Конкретно за
двете дати на 6.06.2020 г. и на 7.06.2020 г. социалните не са говорили с
детето. Социалните работници заети със случая имат съмнение, че детето е
възможно да е манипулирано, както от майката, така и от бащата.
Пред първата инстанция е изготвена и
изслушана психолого-психиатрична експертиза са извършили изследване на страните
по делото. Вещите лица са стигнали до извода, че емоционалното състояние на
детето М. е: тревожна, нестабилна и емоционално напрегната; иска да постигне
успех по лесния начин без да се бори с трудности; настоящата ситуация я кара да
се чувства несигурна. М. е привързана емоционално към двамата си родители,
приема ги каквито са и ги обича, стреми се подсъзнателно да подражава на майка
си. Детето не се страхува от някого от родителите си, страхът й е свързан с
физическо наказание, каквото не е изпитвала до сега. Към настоящия момент не се
наблюдават данни за преживяно от детето физическо или психическо насилие и не
разкрива симптоматика за преживяно насилие от когото и да е от родителите си. М.
е преживявала многократно скандалите на родителите си от самото си раждане и не
се чувства жертва на психически или физически тормоз. В съдебно заседание е
уточнено, че има тип страх в смисъл на респект като уважение, но панически
страх от родител няма.
Относно В.М. заключението на
експертите е, че в сферата на личностовата проблематика е налице силно
емоционално оцветено мислене с център детето, обсебващо настоящето. М. в
съзнанието си не осъзнава, че лъже или го осъзнава повърхностно, при това не
изпитва угризения на съвестта. Иска да бъде забелязана, да има лидерска позиция
и тогава не винаги се замисля за средствата, с които да постигне целта си.
Преживява по различен начин това, което се случва около нея като е даден пример
с това, че дори да са казани думи с най-добри намерения, е възможно тя да го
приеме негативно.
Вещите лица са дали заключение, че
състоянията на депресивно разстройство у М. не могат да бъдат наречени
психотични поради липсата на налудности. При него разстройството се проявява с
известна напрегнатост, безсъние, неясни болки, изтръпвания и др.
невровегетативни феномени. До настоящия момент не се е наблюдавало у ответника
редуване на депресивни епизоди с манийни. В състояние на изживявания от
спектъра на ларвираните депресии, каквато е неговата, в предходните няколко
години няма склонност към вербална или невербална агресия към близките си.
Характерно за него е избухването в гняв и раздразнение особено, когато му се
противопоставят без основание.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за
основателна.
В съответствие с правомощията си при
проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд
прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното
решение прецени за неправилно.
Производството е по реда на чл.7 и
сл. от ЗЗДН, образувано по подадена молба от В.М.Ч.-М., лично и
в качеството на законен представител на малолетното дете М. против Г.Ж.М., неин съпруг и баща на детето с искане
да му бъдат наложени мерки по ЗЗДН поради извършено спрямо молителката и детето
домашно насилие, а ЯРС е уважил молбата и наложил мерки за защита на майката и
детето.
По
отношение на съпругата първоинстанционният съд е приел, че е доказано извършено
домашно насилие от страна на нейния съпруг, изразяващо се в ограничаване на личната свобода и личните й права,
без значение за причината, довела до този акт, както и че ответникът е
ограничавал и правото на съпругата да
взима детето със себе си при посещение на родителите й. Въззивният съд намира
тези изводи за неправилни и за неподкрепени от събраните по делото
доказателства, както и че не са налице действия от страна на ответника, които
биха могли да бъдат окачествени като соченото домашно насилие. Въпреки
представената от молителката декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, която по
съдържание изцяло повтаря изложените обстоятелства в молбата, това не е
единственото доказателство по делото, а посредством останалите доказателства
съдът приема, че е опровергана нейната доказателствена сила.
На първо място от изложението по
молбата на М. не може да се изведе какви са били точно актовете на домашно
насилие било то и психическо, тъй като няма твърдения за физическо такова. Не
се установява на 6.06.2020 г. ответникът М. да е отвел насила детето М. от дома
на баба й и дядо й в с.К., както и че то е било разстроено /без да се обсъжда
причината, поради която той е отишъл да вземе детето оттам/. Свидетел на този
случай е Т., разпитан пред районния съд, който не е видял какво се случва, но е
чувал от своята градина. Свидетелят не съобщава за извънредно поведение у
когото и да било от бащата, майката или детето, а само че докато е бил в
градината, чул пристигането на автомобил и две мъжки реплики: „добър ден“ и
„качвай се в колата“ и колата тръгнала с момичето. Не е чул разговор между
страните, нито думите на В.М., не обърнал внимание дали детето било разстроено.
При изслушването на детето пред съда, същото е заявило, е тръгнало с бащата, но
не е искало да си тръгва с него, баща му го задърпал към колата и го вкарал в
нея, а то се разстроило и плакало. Пред въззивния съд не е имало повторно
изслушване на детето, но социалният работни Д. заявява, че към днешна дата
детето М. е променила коренно своето мнение относно това, което е казала пред
първата инстанция, което разколебава направените от районния съд изводи. В тази
връзка не могат да бъдат ползвани показанията на свидетеля Ч. – дядото на
детето, тъй като заявява, че е присъствал на последния от процесните случаи
/10.06./, когато ответникът е дошъл до дома му да вземе детето, като е
заплашил, че ще го вземе с полиция.
Не се установява и твърдението на
молителката, че ответникът я е гонил от дома вечерта на 6.06.2020 г. Самата тя
е заявила в молбата си, че съпругът й отишъл и казал на сина им, че ще я
изгони, а детето го спряло да не е вечерта, но не е твърдяла, че ответникът й е
казал, че я гони тази нощ. Потвърждава се от показанията на сина М. казаното в молбата
на майка му, както и обстоятелството, че тя не е напускала тази вечер семейното
жилище след като той я е заварил да спи на неговото легло, поради което съдът
не приема за доказано, че на 6.06.2020 г. ответникът е гонил молителката от
дома им. Не е налице противоречие в показанията на Ж. М., както е преценил
районния съд относно това, че веднъж казва, че баща му не е гонил майка му – тя
сама си тръгвала, а после казва, че баща му му казал, че ще я гони. Според
въззивния съд става въпрос за различни обстоятелства – първото е, когато
свидетелят разказва за семейния живот като цяло и после е, когато свидетелства
за конкретния случай и както се установи изцяло, съвпадащо с твърденията на
майка му.
На другия ден 7.06.2020 г.
молителката твърди, че рано сутринта е започнала да си събира багажа,
ответникът е видял това, не е реагирал и излязъл. Неясно остава защо при тази
ситуация М. взема детето и отива до полицията за съдействие. Свидетелят полицай
Б., който е разговарял с двамата /с ответника по стечение на обстоятелствата/, заявява,
че тогава М. изразила мнение, че не се разбира със съпруга си и имат семейни
проблеми, възниквали скандали, но за домашно насилие не е говорила, а и самия
свидетел не е останал с впечатление за домашно насилие. По-късно, когато се
връщат тримата у дома и молителката започва да събира и багажа на детето, след
възникналия скандал по нейно искане е пристигнала полиция. Отзовалите се
полицаи К. и А. заявяват, че молителката им обяснила, че не иска да живее със
съпруга си, а иска да живее при родителите си и иска да вземе дъщеря си с нея,
съпругът е държал двете с дъщеря им да останат при него, а детето било
разстроено. Този конкретен акт съдът не може да окачестви като домашно насилие,
а като намерение у молителката да напусне съпруга си, за което неясно защо се
обръща към полицията, а в същото време твърди, че съпругът й я гони от дома.
За твърденията за домашно насилие от
8.06.2020 г., когато ответника взема дъщеря си от с.К. са за това, че е
настройвал детето срещу майка й, не са представени доказателства. След като
молителката взема дъщеря си и отново я води в с.К., на 10.06.2020 г. ответникът
отишъл да я прибере оттам. Бащата на молителката – свидетеля Ч. излязъл да
разговаря с него и му казал, че ще вземе детето, когато се разберат с дъщеря
му, а ответника повикал полиция. От показанията на полицаите, отзовали се на
повикването – свидетелите Д. и Г.в също не може да се направи извод за акт на
домашно насилие, извършено тогава от ответника. Те са заварили М. на пътя,
искал да се види с детето си. Полицаите му казали, че не може да вземе детето и
той си тръгнал. От страна и на двамата не е имало скандал и спор, стояли
настрана един от друг.
Освен, че в обсъдените показания на
свидетелите по делото, въззивният съд счита, че не се съдържат данни за домашно
насилие, твърденията на молителката остават недоказани предвид и експертизата
по делото и изслушването на социалния работник Д., работил по случая. Вещите
лица са категорични, че детето М. не може да се възприеме като жертва на
домашно насилие - не се наблюдават данни за преживяно от детето физическо или
психическо насилие и не се разкрива симптоматика за преживяно насилие от когото
и да е от родителите й. Детето не се страхува от родителите си, страхът й е
свързан с физическо наказание, каквото не е изпитвала до сега - има тип страх в
смисъл на респект като уважение, но панически страх от родител няма. М. е преживявала
многократно скандалите на родителите си от самото си раждане и не се чувства
жертва на психически или физически тормоз. От заключението на експертизата може
да се направи извод, че родителите на М. имат своите характерови проблеми,
които са пречка в отношенията помежду им и безспорно рефлектират върху детето,
но това не означава, че е налице ситуация на извършено в процесните четири дни
домашно насилие.
В съдебно заседание пред ЯОС
социалният работник заяви, че при изслушване на детето без майката и след
постановяване на атакуваното решение на ЯРС, то е казало, че майка му му е
казала какво да казва пред други хора, както и че не е съгласна, че баща й е
упражнявал някакъв тормоз над нея и желае да се върне да живее с брат си и баща
си. Конкретно за двете дати на 6.06.2020 г. и на 7.06.2020 г. социалните не са
говорили с детето.
В обобщение на изложеното въззивният
съд намира за недоказани твърденията на молителката за извършено спрямо нея и
дъщеря й домашно насилие, поради което постановеното решение за налагане на
мерки за защита от домашно насилие и издадената въз основа на него заповед за
защита като неправилни следва да бъдат отменени.
При този изход на делото въззиваемата
М. – молител в първоинстанционното производство следва да бъде осъдена да
заплати на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН ДТ за воденото производство в размер 25
лв., а на въззивника на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените пред първата
инстанция разноски в размер 800 лв., както и пред въззивната в размер 825,40
лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260076/5.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 1255/2020 г. по
описа на ЯРС и постановената въз основа
на него на основание чл.15 ал.2 от ЗЗДН заповед за защита от домашно насилие от
5.10.2020 г., вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на В.М.Ч.-М., ЕГН **********, лично и в качеството на законен представител на малолетното дете М.Г.М., ЕГН **********,*** против Г.Ж.М., ЕГН ********** ***
да му бъдат наложени мерки за защита от домашно насилие по ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН В.М.Ч.-М. с посочени данни да заплати ДТ за воденото производство в размер 25 лв.
ОСЪЖДА В.М.Ч.-М. с посочени данни да заплати на Г.Ж.М. с посочени данни на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените пред
първата инстанция разноски в размер 800 лв., както и пред въззивната в размер
825,40 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.