Решение по дело №219/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ№ 109

гр. Видин, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Осемнадесети ноември

през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

 219

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с  чл. 24, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях.

Образувано е по жалба на Л.Ф.С. и И.Н.С., срещу Заповед № 05РДПс-0025/09.08.2021 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – гр. Видин, с която на основание чл. 31, ал. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./ и  чл.5а, ал.3, т.3, чл.22, ал.1, т.1 и чл.13 от Наредба за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях е разпоредено да бъде заличено приемното семейство С*** от Регистъра на утвърдени приемни семейства.

В жалбата се излагат доводи, че оспорената Заповед е необоснована и постановена при липса на мотиви. Излага се становище, че административният орган не е посочил, кои обстоятелства са ги довели до извода, че те не са се грижили добре за детето, за да бъдат заличени от Регистъра. Моли се оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващите, чрез процесуалния си представител адвокат К. поддържат жалбата на изложените в нея основания. Излагат становище, че приемната майка Л***и нейният съпруг отлично са се справяли с отглеждането на детето А***.

Ответникът по жалбата - Директорът на РДСП гр. Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Излага доводи за неоснователност на същата като твърди, че са налице всички предпоставки за законосъобразност на заповедта. Твърди, че при извършеното проучване приемните родители са нарушили договора и рамковото споразумение, поради което се е наложило издаване на обжалвания административен акт. Въз основа на посочените твърдения се отправя искане жалбата да бъде оставена без уважение.

Административен съд Видин, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Професионалното приемно семейство е било утвърдено със Заповед № ЗДПГ01-16/09.07.2013 год., и Заповед допълнение за промяна в профила №05-РДПС- 0004/12.03.2019г. на Директора на РДСП Видин.

Семейството се е реализирало като професионално приемно семейство в периода от 25.07.2013г. до 17.05.2021г., в този период са полагали грижи за три приемни деца. Първото дете, което е било настанено в дома им е реинтегрирано в биологичното си семейство. Второто дете, за което са полагали грижи приемните родители е осиновено межународно. Третото последно настанено дете в дома на семейството е детето А***Костов. За него семейство С*** са полагали грижи в периода от 26.03.2019год. до 17.05.2021год., когато е било изведено със Заповед №ЗД/Д/ВН-№057/18.05.2021 г. на Директор на ДСП - Видин от дома им и към момента на издаване на заповедта е настанено в друго приемно семейство. Към настоящият момент е в КСУДС Видин.

По делото е представен договор за настаняване на дете в професионално приемно семейство от 16.04.2019 год. сключен между Община Видин, като доставчик на „приемна грижа“ и приемното семейство С***. По договора са уговорени следните права и задължения: В раздел II Права и задължения на страните в т.2.3 „да уведомява ДСП/ОЗД и ОЕПГ за настъпването на важни обстоятелства по смисъла на чл.22, ал.2 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняването на деца в тях, т.2.10 - „да не прилага телесни наказания спрямо детето" и т.2.14 „ да уведомява Отдел „закрила на детето" за бъдещите си планове, свързани с детето".

По делото е представено и рамково споразумение за приемна грижа подписано между Община Видин и приемното семейство. В Рамковото споразумение в Раздел III Задължения, т.1 е записано, че:„Приемното семейство трябва да подаде писмено предизвестие с данни за промяна на здравословното състояние, което би могло да повлияе на възможността им да се грижат за настаненото им дете"; т.4 „Незабавно да уведомят социалният работник за тежко заболяване, инцидент или друго важно събитие, което би оказало влияние върху приемното дете."

По делото е представен и план за грижи на дете, настанено в приемно семейство, формуляр за приемане на устен сигнал, от който е видно, че детето А***е съобщило за физически и психически тормоз от страна на приемния родител Л.С.. В тази връзка е изготвен доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№СИГ/Д-ВН/105/17.05.21 год. Приложен е и протокол за проведен разговор с детето А***от 17.05.21 год., протокол от екипна среща на представителите от мултидисциплинарния екип, работещ по координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна ситуация от същата дата 17.05.21 год. Сигнал от Агенция социално подпомагане до РП Видин относно насилието на детето А***от 18.05.21 год. От постановление на РП Видин е видно, че е отказано да се образува досъдебно производство, тъй като не са налице данни за извършено престъпление от общ характер.

Приложени са: социален доклад, относно прекратяване на настанявенето на детето А***. Доклад-предложение за заличаване на професионално приемно семейство. Представен е протокол на Комисията по приемна грижа от 29.07.21 год., на чието заседание комисията е запозната с доклада за заличаване на приемното семейство и е взето решение от Комисията приемното семейство да бъде заличено. След което е издадена и процесната Заповед, за заличаване на семейство С*** от регистъра.

Заповедта е оспорена от жалбоподателите по реда на АПК пред Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане – гр. София, който с Решение № РД 04-0102/22.09.2011 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Недоволни от постановения акт С*** депозирали настоящата жалба пред Административен съд – гр.Видин, с искане за отмяна на заповедта на директора на РДСП – гр.Видин.

По делото са разпитани трима свидетеля:К. Петров, Татяна Барболова, Соня Димитрова. От разпита на свидетеля Петров, който е приемен родител на Асиян, след Л. и И. С*** се установява, че детето А***е създавало доста ситуации, с които е притеснявало приемните си родители. Той е станал свидетел на разговор между детето и биологичния му баща, в който се е оплакал, че предишната му приемна майка го е държала строго и го е „задушавала“ от грижи и разказал за случай, в който с негов приятел се напили. Св.Димитрова, която е приемна майка на сестрата на А***твърди, че Л.С. се е грижела много добре за Асиян. Разказва подробно случая, след който А***е взет от семейство С***. Твърди, че А***е бил употребил алкохол или наркотици, тъй като поведението му е било неадекватно. Живял е у тях три дена, след което са го завели в Агенция социално подпомагане. Според нея от поведението на двете деца, крайната цел на поредицата от проблемни постъпки, е да живеят заедно при нея, като приемен родител. Знае, че Л. е имала проблем здравословен за няколко дни, но тогава А***е бил с приемния си баща. Св.Барболова сочи, че Л. и И. С*** са полагали много грижи за А***. Никой от свидетелите не знаеше и не беше чул за упражнено насилие над Асиян.

При така установната фактическа обстановка, от правна страна, съдът съобрази следното:

Процесната заповед е оспорена по административен ред, при което Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане е оставил жалбата без уважение с Решение №РД 04-0102/22.09.2021 г., поради което съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, на оспорване подлежи първоначалния административен акт, в срока по чл. 149, ал. 3 вр. с чл. 149, ал. 1 АПК, като в случая този срок е спазен. Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, адресат на заповедта, чиито интереси тя засяга, поради което същата се явява процесуално допустима.

При разглеждането й по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК, съдът констатира, че жалбата е основателна поради следните съображения:

Процесната заповед е издадена от компетентен орган - Директорът на РДСП град Видин по смисъла на  чл. 24, ал.4 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях /наричана за краткост по долу Наредбата/, за което и няма спор между страните, в кръга на неговото правомощие и на териториалната му компетентност. Съдът приема обаче, че оспорената заповед е издадена при неспазване на установената форма – липсата на фактически и правни основания, довели и мотивирали органа да издаде този административен акт, което обуславя нейната незаконосъобразност.

Видно от диспозитива на процесната заповед, който диспозитив е недвусмислен, волята на административния орган е да бъдат заличени от регистъра на утвърдени приемни семейства Л. и И. С***, като приемно семейство. Правните основания, послужили за приемане на това решение изписани в заповедта са чл. 5а, ал.3, т.3 и чл. 22, ал.1,т.1 и чл. 13 от Наредбата. Цитираните правни норми не кореспондират с целения правен резултат.

Решаващият състав намира, че посочените правни основания са свързани с компетентността на комисията по приемна грижа и процедурата по оценка на кандидатите за приемна грижа. Те касаят първоначалното кандидадстване на лицата и вписването им в регистъра за приемни родители. Това е процедура, през която жалбоподателите са преминали, за да бъдат утвърдени като приемни родители. Относимият ред, който е следвало да спази административния орган, е по глава пета от Наредбата и чл. 24 от нея, в който е указано по какви конкретни причини приемният родител се заличава от регистъра за приемни семейства.

Никъде в заповедта не е посочен и чл. 24, ал.4 от Наредбата, но правната норма, макар и относима към разпореденото заличаване на приемното семейство от регистъра, съдържа в себе си указание, че за да бъде издадена заповед за заличаване е необходимо да са осъществени предпоставките на чл. 10 от Наредбата или да са се променили обстоятелствата по чл. 32 от ЗЗДет. Макар и да не са посочени при издаването на обжалваната заповед това са законовите основания, които биха имали отношение за заличаване от регистъра. Независимо от това, че горестоящия орган е посочил правилните текстове и решението му съответства на закона, то същия е следвало да върне преписката за ново произнасяне, и след това при евентуална нова жалба да се произнесе по законосъобразността на акта. Горестоящият орган не може да поправя правните и фактическите основания на обжалвания пред него акт.

В оспорената заповед липсват каквито и да е мотиви – конкретни фактически основания, имащи някакво отношение към разпореденото заличаване от регистъра. Действително административният орган е събрал обемна административна преписка, но по голямата част от приложените в нея писмени доказателства са свързани с издаването на заповедта за прекратяване на настаняването. Това прекратяване обаче касае други актове, друго административно производство което се развива пред друг орган и има различни правни последици, които засягат децата в риск.

В атакуваната заповед липсват констатации относно това,че лицето/приемното семейство не е годно да изпълнява родителски функции. А това са фактите, които са относими към предприемане на действия по заличаване от регистъра. Описаното в процесната заповед на Директора на РДСП – Видин следва да кореспондира с обстоятелствата, съдържащи се в чл. 10 от Наредбата, т. 1-3. Необходимо е да бъдат посочени конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които може да се направи мотивиран извод за наличието на пречки за осъществяването на дейност като приемен родител.

При липсата на фактически и правни основания в оспорения административен акт съдът е в невъзможност да упражни контрол за законосъобразност. Непосочването на фактическото основание за издаване на акта – чл. 59, ал.2, т.4 от АПК е абсолютно основание за неговата отмяна, тъй като това са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично право и са необходим ограничителен белег на това право. За това липсата им не просто не позволява индивидуализирането му, за да бъде то проверено, а сочи пряко на отсъствието му. Доколкото в настоящата хипотеза административният акт не съдържа фактическо основание за неговото издаване, то същият се явява незаконосъобразен.

Следва да се отбележи, че в оспорения акт не е обективирана преценка на компетентния да се произнесе орган-Директора на РДСП-Видин. Съгласно чл. 24, ал.4 от наредбата Директорът на РДСП-Видин, след преценка на всички обстоятелства издава заповед за заличаване на приемен родител от регистъра.

В мотивите на заповедта единственото изречение, което касае чл.10, т.3 от Наредбата споменава мотивацията на родителя за предоставяне на услугата. Напрактика органа не извършил преценка на обстоятелствата по чл. 10 от Наредбата и дали те са налице.

Всичко това следва от факта, че предпоставките за издаване на заповед по чл. 24, ал.4 от Наредбата са уредени в чл. 24, ал. 2. Това са наличие на промяна в обстоятелствата по чл. 32 от Закона за закрила на детето или по чл. 10, при които съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето.

Събраните по делото доказателства не обосновават извод за наличие на промяна в обстоятелства по чл. 32 от Закона за закрила на детето или по чл. 10 от Наредбата, които да са създали опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на А***, роден 2007 г.

Заличаването от регистъра на приемни семейства е една крайна мярка, която следва да е съразмерна на преследваната от закона цел – гарантиране на качествена приемна грижа на лицата, които се нуждаят от нея. Съдът намира, че поведението на жалбоподателите и в частност по-късното предоставяне на информация относно заболяването на Л.С., което по разбиране на Съда не е влошило положението на детето А***, тъй като другия приемен родител е бил с детето и се касае за четири дни следва да се отдаде на емоционалното притеснение на жалбоподателката, касаещо здравето й. Още повече, че рамковото споразумение текста, който се твърди, че са нарушили, не касае срок , в който приемното семейство трябва да подаде писмено предизвестие с данни за промяна на здравословното състояние, което би могло да повлияе на възможността им да се грижат за настаненото им дете, а и такова е подадено от С., която е поискала извеждане на детето, поради невъзможност да се грижи за него. Другият приет за нарушен текст е този, в който се твърди, че незабавно следва да уведомят социалният работник за тежко заболяване, инцидент или друго важно събитие, което би оказало влияние върху приемното дете, като по разбиране на Съда тук се касае за настаняване в болнично заведение за четири дни, а не за тежко заболяване или инцидент.

Поведението на С. по делото и разпита на свидетелите свидетелства за „прекалена грижа“, като дори А***я определя такава, говорят по-скоро за това, че детето А***не е било подходащо за отглеждане именно в семейство С***, но не й, че те не полагат добра приемна грижа за настанените в семейството им деца. Още повече, че самата С. е подала молба за извеждане на детето А***от семейството й, поради влошеното й здравословно състояние, като явно сама е преценила, че ще се затрудни при отглеждането му. Въпреки това органа не е взел предвид същата, а е издал заповед за заличаване от регистъра, което както вече бе споменато е една крайна мярка. По отношение на употребата на физическа сила от страна на Л.С., то видно от прокурорското постановление за отказ да се образува досъдебно производство, както и събраните по настоящето дело доказателства, такава употреба не е имало.

Въпреки по-късното уведомяване за възникналия здравословен проблем на жалбоподетлаката и евентуалната укоримост на подобно поведение, заличаването на жалбоподателката и съпруга й от регистъра на приемните семейства, при липсата на каквото и да било застрашаване на интересите на настаненото при тях лице, е несъответно на преследваната от закона цел. По делото липсва оценка на личните и качества и годността да бъдат приемни родители двамата жалбоподатели.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и при липса на съществени нарушения на административно производствените правила, но при издаването и не е спазена установената форма – липсват фактически и правни основания, поради което административният акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъдат отменен.

Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за съдебното производство, а с оглед изрично направеното възражение от страна на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, съдът съобрази следното:

Според чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/09.07.2004 г.). Според чл. 8, ал. 3, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв.

По Договор за правна помощ от 16.08.2021 г. от жалбоподателите са заплатили адвокатско възнаграждение от 1200.00 лв.

Според точка 3. от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Предвид последно посоченото и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя е прекомерно и същото следва да бъде намалено до 800.00 лв.

За разноските следва да бъде осъдено юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорената заповед, каквото в случая се явява РДСП - Видин.

Водим от горното, съдът

                                         Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 05РДПс-0025/09.08.2021 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – гр. Видин, с която е наредено заличаването на Л.Ф.С. и И.Н.С. от Регистъра на утвърдени приемни семейства, съхраняван в РДСП - Видин.

ОСЪЖДА Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Видин да заплати на Л.Ф.С. и И.Н.С., сумата от 820 лв., представляваща разноски в производството.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: