Присъда по дело №1378/2012 на Софийски градски съд

Мотиви на присъда по нохд 1378/2012 г. на СГС,НО, 12 състав

 

В Софийски градски съд е внесен обвинителен акт срещу подсъдимите И.П.Б. и Б.С.Н. за това, че: На  13.10.2011г., около 15.30 ч., (в диспозитива на присъдата е допусната техническа грешка  в часа – посочена е 1,30 ч. с изпусната цифра „5”) в гр. С., ж.к. „Х.С.”, до бл. 1Б, в съучастие като съизвършители отнели чужди движими вещи на обща стойност 315,70 лв. (триста и петнадесет лв. и седемдесет ст.) - златен ланец 14 карата, с тегло 4 гр. – 260 лв. и златен медальон сърце, 12 карата, с тегло 1 гр. – 55,70 лв. от владението на Е.П.П., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и грабежът представлява опасен рецидив – престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 пр.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и „б” НК.

Съдебното заседание е при условията на диференцираното производство по чл. 371 т. 2 НПК  - съкратено съдебно следствие с признаване от подсъдимите изцяло на фактите от обвинителния акт и  съгласие да не се събират доказателства по тях.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа обвинението като го намира за доказано. В подкрепа сочи гласни доказателства – показания на св. Е.П. - пострадала, писмени – протокол  за разпознаване. Пледира подсъдимите да се признаят виновни и да им се наложи наказание над средния размер, което да се намали с една трета.

Защитникът на подсъдимите пледира  при определяне на наказанието да се вземе предвид младата им възраст, самопризнанието, желанието да възстановят щетата, семейното положение, искреното разкаяние. Пледира за минимално наказание, което на основание чл. 58а НК да се намали с една трета.

Подсъдимият Н. моли да се вземе предвид семейното му положение – с три деца, едното от които бебе на 9 месеца. В последна дума моли за минимално наказание.

Подсъдимият Б. също обръща внимание на семейното си положение  - че нямал баща, само майка му работела. Моли за минимално наказание. За това моли и в последната си дума.

Софийски градски съд, като се съобрази с доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното:

 

От фактическа страна:

Относно личността на подсъдимите: 

Подсъдимият И.П.Б. ( на 28 години) е роден на ***г***, живее в  гр. С., кв. „Х.Б.” ул. „***”, № 1**, български гражданин, неженен, начално образование, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Б.С.Н. (на 27 години) е роден на ***г***, живее в  гр. С., кв. „Х.Б.” ул. „***”, № **, български гражданин, живее на семейни начала, основно образование, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият И.П.Б. е осъждан както следва:

1. С определение по нохд 12788/05 на СРС, в сила от 30.03.2006г. за престъпление извършено на 07.12.2003 г. (в съучастие с подс. Б.Н.) по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал.1 вр. чл. 55 НК – на наказание „глоба” от 300 лв.

2. С присъда по нохд 4087/2006 на СРС, в сила от16.12.2006г. за престъпление от 23.12.2003 г.  по чл. 195 ал.1 т. 3 пр.2 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 55 НК – на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от две години.   

3. С присъда по нохд 3413/2007 на СРС, в сила от 03.07.2007 г. , за престъпление от 13.05.2006г. (в съучастие с подс. Б.Н.) по чл. 198 ал. 1 пр.2 вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 55 НК – на една година и шест месеца лишаване от свобода при „общ„ първоначален режим на изтърпяване.

По това наказание подс. Б. *** на 14.03.2007г. ( с начало 01.11.2006г.) и е освободен на 24.03.2008 г. по изтърпяване.

4. С присъда  по нохд 9427/2007 , на СРС, в сила от 28.02.2008г., за престъпление извършено на 16.02.2004г. по чл. 195 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 и т. 4 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал.1 НК и чл. 55 НК на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване отлага за срок от пет години.

5. С определение по нчд № И – 2553/05 на СРС, в сила от 12.10.2005г. за престъпление от 19.04.2005г. по чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал.1 НК и чл. 54 НК на три месеца лишаване от свобода чието изтърпяване е отложено за срок от три години.

6. С присъда  по нохд 8909/04 на СРС, в сила от 16.07.2005г., за престъпление от 07.08.2003г., по чл. 198 ал.1 и чл. 54 НК на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по чл. 66 ал.1 НК за срок от три години.

С определение на СРС, 103 състав, в сила от 02.02.2008 г. са групирани наказанията по присъди по № 1, 2, 5 и 6 в размер общо на три години лишаване от свобода при ефективно изтърпяване, като наказанието „глоба” по присъда № 1 е присъединено.

Подс. Б. *** на 14.03.2007г. (начало 01.11.2006) с присъда по нохд 3413/07 на СРС от една година и шест месеца лишаване от свобода, като е освободен на 24.03.2008 г. по изтърпяване.

Подсъдимият Б.С.Н. е осъждан както следва:

1. С определение по нохд И – 20/06 на СРС, в сила от 06.01.2006г., за престъпление от 08.06.2005г. по чл. 198 ал. 3 вр. ал. 1 вр. ал. 20 ал. 2  и чл. 55 НК на седем месеца лишаване от свобода при „общ” режим. Наказанието е изтърпяно на 24.02.2006г.

2. С определение по нохд 12788/05 на СРС, в сила от 30.03.2006г., за престъпление от 07.12.2003г. по чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 55 НК на наказание „глоба” от 300 лв.

3. С присъда по нохд 13 936/2005 г. на СРС, в сила от 27.01.2007г., за престъпление от 20.02.2005г. по чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 55 НК е осъден на наказание „пробация” при пробационни мерки – осем месеца задължителни периодични срещи с пробационен служител, осем месеца задължителна адресна регистрация по настоящ адрес  и  курсове за професионална квалификация за срок от една година.

4. С присъда по нохд 3413/2007 на СРС, в сила от 03.07.2007г. ,за престъпление от 13.05.2006г. по чл. 198 ал. 1 пр.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 55 ал.1 НК на две години лишаване от свобода при „общ” режим.

5. С присъда по нохд 465/2007 на СГС, в сила от 04.07.2007г. за престъпление от 27.03.2006г., по чл. 199 ал.1 т. 3 вр. чл. 198 ал. 1 пр.1 вр. чл. 20 ал.2 и чл. 55 НК на три години лишаване от свобода  при „общ” режим.

6. С присъда по нохд 4553/2006 на СРС, в сила от 23.10.2007г. за престъпление от 29.09.2004г. по чл. 195 ал.1 т. 4 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал.2 и чл. 18 ал. 1 НК и чл. 55 НК на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по чл. 66 ал.1 НК за срок от три години.

7. С присъда по нохд 10473/2005 на СРС, в сила от 28.03.2008г. за престъпление от 11.02.2005г.,  по чл. 195 ал.1 т. 3 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 НК на наказание три години лишаване от свобода при „общ„ режим.

 8. С присъда по нохд 1555/2006 на СГС, в сила от 19.11.2008г. , за престъпление от 03. 08.2004г., по чл. 199 ал.1 т. 3 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 20а л.2 НК и чл. 55 НК на  три години лишаване от свобода при първоначален „общ” режим    

9. С определение по нохд 368/2010 на РС – Е.П., в сила от 23.11.2010г. , за престъпление от 14.11.2010г. по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал.1 т. 4 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и „б” вр. чл. 20а л. 2 НК чл. 18 ал. 1 НК и чл. 55 НК на наказание шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим. 

10. С определение по нохд 5210/2011 на СРС, в сила от 20.02.2012г., за престъпление от 26.11.2010г. до 29.11.2010г. по чл. 196 т. 2 вр. чл. 195 ал..1 т. 3 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. „а” и „б” НК  вр. чл. 20 ал.2  и чл. 55 НК на една година и три месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затвор.   

С определение на СГС в сила от 03.04.2009г., са кумулирани присъди под номера – 4, 5, 6,7,8 – като увеличава наказанието с една година и шест  месеца или общо наказание от  четири години и шест месеца при общ режим. Постановено е отделно изтърпяване на наказанията по присъди 1,2 и 3.  Общото наказание по присъди -4,5,6,7,8 е изтърпяно на 12.11.2009г. , като подсъдимият е  предсрочно условно освободен по ред ана чл. 70 НК с остатък от 10 месеца и 7 дни.

Деянието предмет на настоящата присъда е извършено на 13.10.2011г. , т.е. след изпитателния срок по чл. 70 НК. 

Подсъдимият Н. е бил освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а НК като по нахд 8585/2005 , на СРС , в сила от 06.12.2005г., е  признат  за виновен за деяние извършено на 22.02.2005г. по чл.270 ал.1 НК , на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба от 500 лв.  

 

Относно деянието:

Св. Е.П.П., на 13.10.2011г., следобяд, около 15:30ч., се прибирила към дома си в гр. С., ж.к.”Х.С.” бл**, вх.*, ет.* , ап.**. Докато вървяла и била близо до блока, тичайки до нея се приближили двамата подсъдими. Подс. Б. с ръце хванал П. за раменете и я блъснал на земята. Пострадалата паднала. Тогава над нея се надвесил подс. Н. с ръце дръпнал и скъсал синджира на врата й – златен ланец, 14 карата злато, с тегло 4 грама на стойност 260 ( двеста и шестдесет) лв. На него имало закачан  медальон – златно сърце от 12 карата злато, с тегло 1 грам на стойност 55,70 лв( петдесет и пет лв.и  седемдесет ст. ) или обща стойност 315,70 ( триста и петнадесет лв. и седемдесет ст. ) Подс. Н. взел синджира с медальона и двамата с подс. Б. избягали.

 

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съответстваща изцяло на фактите от обвинителния акт се установява от  самопризнанията на подсъдимите по  реда на чл. 371 т. 2 НПК. Те са подкрепени от други доказателствени средства- показания на св. Е.П. ( л. 3 и л.13 ДП) относно време, място и механизма на деянието, отнетите вещи както и описание на нападателите. Показанията на св. П. са ясни, подробни и последователни. По точност те кореспондират на разпознавателния резултат от протоколи за разпознаване (л. 14 и л. 15 от ДП). В разпознаване на л. 14 от ДП св. П. разпознава подс. Б.Н., като човекът, който я държал като била сигурна за това.  В разпознаване на л. 15 от ДП свидетелката разпознава подс. Б. като човекът, който я нападнал, както и чийто ръце са точно такива, каквито й дърпали синджира.

Самопризнанията на подсъдимите не се подкрепят от показания на свидетелите – Т.С. (л. 16 ДП), В.П. (л. 17 ДП) и Т.П. (л. 18 ДП), които са приятели на подсъдимия И.Б. и изграждат алиби. Те описват как заедно с подс. И.Б. играели мач на процесната дата – 13.10.2011г. сутринта от 9-10 часа до 17 часа следобяд. Те са в синхрон с обяснения на подс. Б. (на л. 92  и л. 102 ДП) от досъдебното производство. Подс. Н.  в обяснения на досъдебното производство също се позовава на алиби – бил за риба, като за това щял да посочи свидетел.  (обяснения на л. 95  и л. 106 ДП).

Тези гласни доказателства са оборени от самопризнанията на самите подсъдими, както и от показанията на св. П., заедно с протоколите за разпознаване. Като  се вземе предвид заинтересоваността на подсъдимите в позицията им от досъдебното производство, и пристрастността на посочените от тях свидетели, в които се намират в близки приятелски отношения, съдът намира, че като правдоподобни следва да се приемат именно самопризнанията, доколкото с тях подсъдимите разкриват неблагоприятни за тях факти, подкрепени от показанията на пострадалата и разпознаванията, които е провела.

Противоречията в доказателствата не се отразяват на редовността на производството по чл. 371 т. 2 НПК и извода  на съда по чл. 372 ал. 4 НПК за това, че самопризнанията се подкрепят от доказателствата по делото. За целта не е необходимо всички доказателства да са еднозначни.   В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Ц.П. – „ Разпоредбата на чл. 372, ал. 4 не изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието. Необходимо е приобщените доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице.”

Несъмнеността на обстоятелствата се извежда от  посочената вече част от доказателствата по делото. Те са достатъчни да обосноват по категоричен начин обвинителните твърдения. Изискването за подкрепа на самопризнанията не следва да се абсолютизира. „Необходимо и достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура по чл. 371 т. НПК е  надлежно приобщените и проверените гласни, писмени и веществени доказателства убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти…..Предявените от законодателя изисквания по чл. 372 ал. 4 НПК са изпълнени  и при установени несъответствия в опредЕ.категория доказателствени средства, но при налични други доказателствени източници, достатъчни за категоричното и безусловно обосноваване на направеното самопризнание. При фактическия анализ и юридическата оценка на доказателствената съвкупност, обезпечаваща признатите факти по обвинителния акт, е недопустимо да бъдат прилагани по-строги критерии и предявявани по- високи изисквания от установените в теорията и практиката по отношение на правилното формиране на вътрешното убеждение за доказаност на обвинението в пределите на съдебно производство по общия ред. „ (пак в цитираното Тълкувателното решение)

Съдът прие, че не е изправен пред непреодолимо противоречие, създаващо основателно съмнение в авторството на деянието,  доколкото прие, че посочените свидетели за подс. Б.  невярно изграждат негово алиби,  без описваните от тях факти да са действително настъпили.

Съдът кредитира и останалите доказателствени материали – писмени - протоколи за разпознаване (л. 14 и 15 ДП) , свидетелства за съдимост – (л. 26 и 43 ДП), справки ГД „ИН” (л. 55 и 56 ДП).  Прие за обективна и обоснована и  съдебно оценителна  експертиза (л. 83 ДП).     

 

От правна страна:

При така установеното от фактическа страна съдът прие, че двамата подсъдими са виновни в това, че: в това, че : На 13.10.2011г., около 15:30 ч., (в диспозитива на присъдата е допусната техническа грешка  в часа – посочена е 1,30 ч. с изпусната цифра „5”), в гр. С., ж.к. „Х.С.”, до бл. 1Б, в съучастие като съизвършители отнели чужди движими вещи на обща стойност 315,70 лв. (триста и петнадесет лв. и седемдесет ст. )  - златен ланец 14 карата, с тегло 4 гр. – 260 лв. и златен медальон сърце, 12 карата, с тегло 1 гр. – 55,70 лв. от владението на Елена П.П., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и грабежът представлява опасен рецидив – престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 пр.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и „б” НК.

От обективна страна подсъдимите са извършили изпълнителното деяние – взели са чужда вещ, прекъсвайки фактическата власт на собственика й и установявайки своя. Довършили са деянието като са  избягали. За да го извършат, те са си послужили със сила – съборили са пострадалата на земята и са й дръпнали синджира. Тази сила е била  средството, чрез което да своят вещите. Участието в извършването на самото изпълнително деяние не се влияе от това, че подсъдимите са били с разпределени роли, като един е провеждал принудата, а друг – взел вещта. Това е поради спецификата на съучастието, което допуска такова разпределение, стига всеки от участниците да съзнава факта на общата, задружна дейност, на това че има общ умисъл и у двамата за нападение и отнемане. Независимо тогава от участието на всеки с отделен елемент от престъпния състав, то всеки се явява съизвършител, като допринася с поведението си за постигане на общия престъпен резултат.    

Деянието е извършено при опасен рецидив и за двамата подсъдими  и в  двете хипотези на чл. 29 ал.1 НК. Подсъдимите са извършили  престъплението, след като са били осъждани за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК , както и след като са били осъждани два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК.

От субективна страна, престъплението е извършено и от двамата подсъдими виновно с пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали факта на нападението, на използваната сила, чрез която вземат вещта, на това, че е вещта е чужда и те нямат  съгласие на собственика да я своят. Т.е те са съзнавали всички признаци на престъпния състав, като са предвиждали и искали настъпването на престъпните последици. Съзнавали са и факта на участието на другия в изпълнението на деянието, макар с различна степен на участие. Съзнавали са, че всеки извършва отделен елемент от състава на престъплението и така се явяват съизвършители по смисъла на чл. 20 ал. 2 НК. Налице е била общност на умисъла.  

Мотивите на престъплението са користни.

 

По наказанието:

За извършеното от двамата подсъдими престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години и факултативно конфискация до една втора от имуществото на виновния. 

И за двамата подсъдими съдът взе предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства особености  на  жертвата  - възрастна и беззащитна жена. Св. П. към момента на деянието е била на 64 години. Взе предвид особености на предмета на престъпление - отнети са вещи на висока стойност. Особеност на изпълнителното деяние - нападението е било брутално. Фактът на съучастие също придава нов по – тежък характер на извършеното, доколкото усилията на двамата подсъдими са били обединени и всеки улеснен в повеждането на престъпната си дейност. Съдът взе предвид и факта на особено утежнено съдебно минало и за двамата подсъдими със значително количествено натрупване на осъждания, макар в рамките на квалификацията „опасен рецидив”.

Като смекчаващи отговорността отговорността обстоятелства съдът взе предвид само тежкото семейно и социално положение на подсъдимите – подс. Б. е без баща, от семейството работи само майката, подс. Н. е баща на три  деца, едно от които бебе.

Съдът не взе предвид самопризнанието като отделно смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото то съставлява условие за намаляването по чл. 58а ал.1 НК и значението му не може да се отчита два пъти.  Младата възраст не се явява такова обстоятелство, тъй като подсъдимите са на възраст предполагаща оформен характер и личност, още повече, че подс. Н. се грижи за семейство с три деца. Желанието да възстановят щетите няма самостоятелно значение при условие, че щетите не са възстановени, така или иначе. Подсъдимите не показват определено разкаяние, което да се вземе предвид, още повече, че не е достатъчно само декларативно разкаяние, а реални действия, които да показват истинско желание за поправяне на поведението и личността. Такива не се констатират.

При това съдът определи наказанието около среден размер на предвиденото в закона, при условията на  чл. 54 НК, а именно девет години лишаване от свобода.  Не е налице хипотеза на чл. 55 НК, като не се обосновават с оглед на наличните отегчаващи обстоятелства, нито многобройни, нито едно изключително  смекчаващо обстоятелство, които да правят и най – лекото наказание по чл. 54 НК несъразмерно тежко.

Тъй като подсъдимите са направили самопризнание по чл. 371 т. 2 НПК , то по силата на чл. 373 ал. 2 НПК следва да се приложи нормата на чл. 58а ал.1 НК за намаляване на определеното наказание с една трета.    

След намаляването наказанието, това което съдът определи да се търпи ефективно от подсъдимите е шест години лишаване от свобода.

По отношение на подс. Б.  съдът постанови на основание чл. 61 т. 2 и чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС първоначален режим на изтърпяване на наказанието шест години лишаване от свобода „строг режим”, като наказанието да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 59 ал. 1 НК приспадна от наказанието лишаване от свобода  времето на предварително задържане на подс. И.П.Б. - 24 часа задържане на 18.10.2011г. и времето на предварително задържане от 19.10.2011 г. до влизане на присъдата в сила.

Като последен съд постановил присъда срещу подс. Б., съдът намери, че са налице условия за определяне на едно общо наказание. На основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 НК съдът определи едно общо най- тежко наказание на подс. И.П.Б. между присъди по нохд 4087/06 на СРС,нохд 9427/07 на СРС, нохд 2553/05 на СРС, нохд 8909/04 на СРС, и по нохд 9427/на СРС а именно три години лишаване от свобода. Деянията по тези присъди са извършени преди която да е от тях да е влязла в сила. На основание чл. 24 ал. 1 НК съдът увеличи наказанието с една година като определи окончателно такова от четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи отделно.

Съдът присъедини към наказанието четири години лишаване от свобода и наказанието по нохд 12788/05 на СРС – глоба в размер на 300 лв.

Съдът постанови увеличаване на наказанието като взе предвид множеството присъди в групата подлежащи на кумулиране – четири плюс една присъединена, както и  обусловената от това висока степен на опасност на лицето, изградило трайни престъпни навици.  

Видно е, че съдът включи в кумулацията в сравнение с предходна и присъда по нохд 9427/2007г. на СРС, която е била неизвестна към онзи момент – на постановяване на определението от 02.02.2008г. на СРС,НО, 103 състав по чл. 25 ал.1 НК. Присъда по нохд 3413/2007 остава да се търпи отделно като най- благоприятна комбинация за подсъдимия, тъй като това наказание не може да се кумулира с най- тежкото от три години по нохд 8909/04 на СРС, което поглъща всички останали наказания „лишаване от свобода”.

На основание чл. 61 т. 2 и чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС съдът определи  първоначален режим на изтърпяване на общото наказание четири години лишаване от свобода „строг режим”, като наказанието да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 59 ал. 1 НК съдът  приспадна от общото наказание четири години лишаване от свобода  времето на предварително задържане на подс. И.П.Б. по отделните присъди.

Съдът наложи на подс. Б.С.Н. с установена самоличност на основание чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 пр.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и „б” НК и чл. 54 НК наказание девет години лишаване от свобода.  Намали на основание чл. 373 ал.2 НПК и чл. 58а ал.1 НК наказанието от девет  години лишаване от свобода с една трета и наложи на подс. Б.С.Н. окончателно наказание  шест години лишаване от свобода. 

На основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал. 1 НК определи едно общо най- тежко наказание по настоящата присъда и по присъда по нохд 5210/11 на СРС, в сила от 20.02.2012г.,  а именно  шест години лишаване от свобода. Деянията по тези присъди са извършени преди всяка от тях да е влязла в сила.

Всички предходни присъди са били вече кумулирани. Остава да се търпи отделно само присъда по нохд368/2010 г. на РС- Е.П.. Тя не може да се кумулира с предходните, тъй като деянието е извършено след като всички те са влезли в сила. Не може да се кумулира и с настоящата, нито с тази по нохд 5210/2011 на СРС, тъй като деянията по настоящата и тази по  нохд 5210/2011 г. са извършени след като присъда по нохд 368/2010 г. на РС – Е.П. е била вече влязла в сила. Деянията по настоящата присъда и по тази по нохд 5210/2011г. са извършени освен това и след като всички предходни и вече кумулирани присъди също са били влезли в сила.    

На основание чл. 61 т. 2 и чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС съдът определи първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода „строг режим”, като наказанието да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 59 ал. 1 НК приспадна от наказанието лишаване от свобода  на подс. Б.С.Н. времето на предварително задържане на подс. - 24 часа задържане на 18.10.2011г. и времето на предварително задържане от 19.10.2011 г. до влизане на присъдата в сила.

 

По разноските:

Съдът осъди на основание чл. 189 ал. 3 НПК подс. И.П.Б., с установена самоличност да заплати направени по делото разноски в размер на 15 (петнадесет) лв. както и 5 (пет) лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. 

Осъди на основание чл. 189 ал. 3 НПК подс. Б.С.Н. с установена самоличност да заплати направени по делото разноски в размер на 15 (петнадесет) лв. както и 5 (пет) лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. 

 

      По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

Председател: