№ 1057
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Иво Дачев ВъзЗ.но гражданско дело №
20241000501050 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 6360 от 11.12.2023 г., постановено по гр. дело №
15435/2021 г. на СГС, ГО, 10 състав, е отхвърлен предявеният от ищцата М. З.
Г., представлявана от своите родители З. Г. и Д. Г. П., срещу ответника „Кей
Плей“ ЕООД иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от
30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от увреждане на здравето – тежка черепно-мозъчна травма, причинена на
11.08.2021 г. от деликт, извършен от служители на ответника, като
неоснователен.
Недоволна от решението е останала ищцата М. Г., която в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага подробни
съображения против извода на първоинстанционния съд за случаен характер
на събитието, довело до телесното увреждане. Като поддържа, че механизмът
на настъпване на телесното увреждане и другите увреди, довели до
продължителни болки и страдания и причинната им връзка с бездействието на
двете служителки на ответника, стопанисващ и привел в експлоатация
1
необезопасената пързалка, са установени по безспорен начин в
производството, се иска възЗ.ният съд да отмени атакувания съдебен акт и да
уважи предявения иск в пълния му размер.
ВъзЗ.аемата страна „Кей Плей“ ЕООД в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
оспорва възЗ.ната жалба, като поддържа нейната неоснователност.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, възЗ.ният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е
ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд -
София намира следното:
Предявеният от М. З. Г., малолетна и действаща чрез своите законни
представители З. Г. и Д. П., срещу „Кей Плей“ ЕООД иск, е с правно искове
чл.49 от ЗЗД и с предмет - заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от увреждане на здравето,
причинени на 11.08.2021 г. от деликт, извършен от служители на ответника,
ведно с лихвата за забава от 11.08.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Виновното и противоправно поведение, за което следва да носи
отговорност ответното дружество като възложител на работа, при и по повод
на която е причинено непозволеното увреждане, според обстоятелствената
част на исковата молба се свежда до две групи обстоятелства: от една страна в
действията по стопанисване и експлоатация на детска площадка на
територията на ресторант „Мистър Пица“ в нарушения изискванията за
безопасност, тъй като съоръжението не е било обезопасено и сертифицирано
към датата на произшествието, вкл. е липсвала ударопоглъщаща настилка под
него, а от друга - в бездействието на служителите на ответника, които въпреки
възлагането не са осъществили дължимия контрол върху децата, ползващи
пързалката към момента на настъпване на инцидента.
От фактическа страна в производството пред възЗ.ната инстанция не е
спорно, че на 11.08.2021 г. ищцата, заедно с майка си, брат си, свидетелката К.
А. и детето , са посетили заведението „Мистър Пица“, находящо се на бул.
„Н. Й. Вапцаров“ № 6 в гр. София. В заведението имало детски кът,
организиран и поддържан от ответника „Кей Плей“ ЕООД. Към 20 ч. е
настъпил инцидент, при който ищцата паднала от пързалката и получила
тежка черепно-мозъчна травма и други травматични увреждания на главата,
констатирани и в приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.
По отношение на първата група твърдяни вредоносни действия от
страна на ответното дружество от приетите по делото писмени доказателства
се установява, че за съоръжението са налице Сертификат за контрол на
площадка за игра в експлоатация № CSPFI 211008/08.10.2021 г. и Протокол за
контрол на площадка за игра в експлоатация № CSPFI 211008-02/08.10.2021 г.
(л.178 и сл.). От същите е видно, че стопанисваната от ответника пързалка
2
представлява част от площадка за игра, комбинирано съоръжение,
разположено на закрито, състоящо се в горната част от магазинчета,
работилници и кухня на първо ниво, стълбище в колона, което води до второ
ниво, където има мост и панорамна кула. От горния етаж посетителите могат
да се спускат по спираловидна пързалка. Съоръжението е затворено в горната
си част и обезопасено с плексигласови прегради и мрежи против падане.
Установява се, че към 08.10.2021 г. (след датата на инцидента), когато на
основание чл.68, ал.4 от Наредба №1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за
устройството и безопасността на площадките за игра, е осъществен годишния
контрол, съоръжението е съответствало на изискванията на Наредба №1/
12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на
площадките за игра, Към тази дата то е било снабдено и с ударопоглъщащи
вертикални и хоризонтални покрития (облицовки) и ударопоглъщащи подови
настилки. Относно състоянието на съоръжението към датата на настъпване на
вредоносното събитие са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Ц. К. (служител на ответника) и И. С. (управител на орган за
контрол „Мелус“ ЕООД и експерт към РОСПА – България), според които още
от момента на поставянето на съоръжението до премахването му, второто
ниво, включително стълбите на пързалката, са били обградени с прозрачни
плексигласови плоскости, около пързалката е била положена мека
ударопоглъщаща материя, както и че над улея на пързалката е имало поставен
хоризонтално лост, позволяващ захващане на стартовата позиция за
пързаляне. Ето защо настоящият състав приема, че макар към датата на
инцидента съоръжението да не е било сертифицирано, същото е отговаряло на
изискванията на Наредба №1/12.01.2009 г. за условията и реда за устройството
и безопасността на площадките за игра, поради което първата група
обстоятелства, сочени като причина за настъпване на вредата, не се
установяват.
Относно втората група факти, сочещи на виновно бездействие на
служители на ответника, настоящият състав съобрази, че съгласно чл.34, ал.2
от Наредба № 1/12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и
безопасността на площадките за игра, в закритите площадки за игра се
осигурява персонал, които е запознат с изискванията на Закона за закрила на
детето; е обучен за специфични особености на съответната възрастова група
ползватели от 3 години и/или 3-12 години, за която е предназначена
площадката; е обучен за оказване на първа помощ и за извършване на
необходими действия при евакуация.
По делото няма спор, че в деня на инцидента в детския кът, стопанисван
от ответника, са работили на смяна две служителки. От данните по делото се
установява, че същите са били инструктирани за безопасност при работа –
Книга за инструктаж за безопасност и здраве при работа на ответното
дружество, стопанисващо съоръжението (л.70-72). В показанията пред
първоинстанционния съд свидетелката К. (л.147) споделя, че когато е
започнала работа е получила инструктаж по Закона за закрила на детето.
3
Въпреки това, конкретната обстановка, при която е настъпило събитието,
еднозначно сочи, че инструктажът е бил пренебрегнат от служителките, които
са били на смяна към момента на произшествието, които не са изпълнили
задълженията си за полагане на дължимата грижа към децата-посетители на
детския кът. От показанията на свидетелката К. А. (л.144), която по същото
време е била в заведението заедно с детето си, приятелката си Д. П. и децата
, включително ищцата М., се установява, че в детския кът е имало две
служителки, които са осъществявали контрол над общо четири деца. В
момента на падането на ищцата М. от пързалката само една служителка е била
в детския кът, която не е видяла падането на детето, защото е била с гръб към
него и е подреждала играчки. След падането на детето служителката е отишла
до него. Тогава се е появила и другата служителка. Това се потвърждава и от
показанията на свидетелката Ц. К. (служител на ответното дружество,
работещ в момента на инцидента), а именно, че на 11.08.2021 г. е била на
смяна с още едно момиче. К. в момента на инцидента е била до тоалетна, а
момичето, което е било с нея на смяна, е подреждало играчки в детския кът.
При така изяснената фактическа обстановка настоящата възЗ.на
инстанция намира от правна страна, че предявеният иск се явява основателен
и доказан. За да се ангажира деликтната отговорност по реда на чл.45 и следв.
от ЗЗД е необходимо да са налице следните предпоставки в тяхното
кумулативно единство: деяние (действие или бездействие), вреда, вина,
противоправност и причинно-следствена връзка между деянието и вредата.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на
работата, за вредите, причинени при или по повод извършването на тази
работа, е за чужди виновни и противоправни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и е обективна, но
произтича от вината на натоварените с изпълнение на работата лица, в който
смисъл са и разясненията, дадени в т.6 от ППВС № 7/1959 г. Според
постановките на ППВС № 9 от 28.12.1966 г. вината на лицата, на които е
възложено извършването на работата, може да се изразява в умишлено или по
непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи се касае за
неспазване на правилата за извършване на възложената работа, в други случаи
до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. В
настоящия случай въз основа на показанията на св. А. и св. К. съдът приема,
че е налице неизпълнение на задължения на служителките в детския кът да
следят за безопасната игра на децата в съоръжението, които са оставили
децата практически без надзор въпреки установения малък брой посетители
към момента на инцидента. От страна на ответното дружество не е проведено
нужното пълно доказване, че двете служителки, които към момента на
инцидента са били на работа, са упражнили дължимия контрол върху децата,
ползващи съоръжението, напротив, това твърдение се явява пряко
опровергано от събраните доказателства, а именно, че едната от тях е била
извън помещението, а другата е подреждала играчки в друга част от детския
кът, с гръб към децата. По силата на чл. 34, ал. 2, т.2 от цитираната по-горе
4
Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и
безопасността на площадките за игра, ответникът е бил длъжен при
стопанисване на процесната закрита площадка да осигури персонал, обучен за
работа със съответната възрастова група ползватели. То съставлява част от
задължението му да поддържа и контролира съоръжението за игра при
спазване изискванията по глава трета – чл. 34, ал. 1 от Наредбата. Съгласно чл.
66, ал. 2, т. 6 от Наредбата, включена в Глава трета, стопанинът на площадката
за игра носи отговорност за извършването на всички видове контрол по време
на експлоатацията на площадката за игра, включително и постоянен такъв.
Следователно, ответникът се явява възложител на работа по смисъла на чл. 49
от ЗЗД, която работа в нарушение на цитираното правило от посочената
Наредба № 1/2009 г. работещите на смяна служителки не са изпълнили, респ.
не са упражнили достатъчен контрол по време на експлоатацията на
съоръжението и така са допуснали малолетната ищца М. Г. да падне от
съоръжението и да получи установените по делото травматични увреждания.
Налице е противоправно бездействие, което е извършено виновно и което се
намира в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат.
В случая не е налице случайно събитие. При случайното събитие деецът
нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на вредоносното
събитие, нито би могъл да го предотврати. При него самият механизъм на
произшествието сочи на липса на вина у лицето, причинило увреждането.
Настоящият случай не е такъв: инцидентът е настъпил в резултат на
неоказване на дължимия контрол от страна на служителките в детския кът
върху децата, ползващи съоръжението в конкретния момент, въпреки, че
същите са могли и са били длъжни да го сторят. Тяхното бездействие е
виновно (във вид на непредпазливост под формата на небрежност) и в
резултат на него е настъпил и вредоносният резултат. Следователно,
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД са
налице. Искът се явява доказан по своето основание.
Относно размера: на основание чл. 52 ЗЗД съдът следва да определи
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Съобразно
дадените с ППВС № 4/1968 г. разяснения, преценката на съда е свързана с
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, например:
характерът, вида и броя на уврежданията, продължителността на лечебния и
възстановителния период, причинените морални страдания, възрастта на
пострадалата – 5 години, обстоятелствата, при които са причинени вредите,
последиците за здравето на ищцата и констатираната липса на трайно
увреждания. В процесния случай малолетната М. Г. е получила контузия на
мозъка тежка по степен на тежест; остър травматичен кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка (епидурален) хематом в лява теменно-тилна област
на черепната кухина; остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка (субдурален) хематом в лява челно-теменна област на черепната
кухина; травматичен хидром (акумулиране на ликвор) под твърдата мозъчна
обвивка (субдурален) в лява челно – теменна област на черепната кухина;
5
изразен компресионно – дислокационен синдром; линейно счупване на левите
челна и теменна кости на черепа и травматичен подкожен кръвоизлив в лява
челно-теменна област на главата. Съдът отчете и наложилото се оперативно
лечение, продължилото медикаментозно такова съчетано с множество
ограничения за малко дете, като забрана за активна умствена дейност,
предпазване от външни дразнители – шум, силна музика, ярка и трепкаща
светлина, забрана за гледане на телевизия, забрана за активни физически
натоварвания. Тези ограничения, съпоставени с възрастта на ищцата,
очертават относително по-голям обем на вредите. От друга страна съдът
съобрази благоприятното развитие на оздравителния процес, липсата на
трайни последици от травматичните увреждания, както и обстоятелството, че
вредите, които самите родители са претърпели във връзка със събитието, не
попадат в обхвата на обезщетението.
Предвид всичко изложено справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД се
явява обезщетението в размер на 20 000 лева. До този размер искът като
основателен следва да бъде уважен, като в същата част обжалваното решение
следва да бъде отменено. В останалата обжалвана част решението следва да се
потвърди.
Основателността на главния иск обосновава уважаване и на акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху
присъдената главница в размер на законната лихва върху сумата от 20 000 лв.,
считано от датата на увреждането – 11.08.2021 г. до окончателното изплащане
– по аргумент от чл.84, ал.3 ЗЗД.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата се
следват разноски за възЗ.ната инстанция в размер на 400 лв., представляващи
заплатена държавна такса за възЗ.ното производство съразмерно с уважената
част от иска. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответното дружество се
следват разноски за възЗ.ната инстанция в размер на 1 750 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразено с
направеното възражение за прекомерността му и отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6360 от 11.12.2023 г., постановено по гр. д. №
15435/2021 г. на СГС, ГО, 10-ти състав, В ЧАСТТА, в която предявеният иск с
правно искове чл.49 от ЗЗД от М. З. Г. с ЕГН-**********, действаща чрез
законните си представители З. Г. и Д. Г. П., срещу „Кей Плей“ ЕООД, е
отхвърлен на за сумата от 20 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Кей Плей“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Дружба“, бл.406, вх.В, ет.5, ап.63 да заплати на М.
З. Г. с ЕГН-**********, представлявана от законните си представители З. Г. и
Д. Г. П., с адрес: гр.***, ул.“***“ №*, сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от увреждане на здравето –
6
тежка черепно-мозъчна травма, причинена на 11.08.2021 г. от деликт,
извършен от служители на ответника, ведно със законната лихва, считано от
11.08.2021 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Кей Плей“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Дружба“, бл.406, вх.В, ет.5, ап.63 да заплати на М.
З. Г. с ЕГН-**********, представлявана от законните си представители З. Г. и
Д. Г. П., с адрес: гр.***, ул.“***“ №*, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
от 400 лева, представляваща заплатена държавна такса за възЗ.ното
производство, с оглед уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. З. Г. с ЕГН-**********, представлявана от законните си
представители З. Г. и Д. Г. П., с адрес: гр.***, ул.“***“ №*, да заплати на „Кей
Плей“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.“Дружба“, бл.406, вх.В, ет.5, ап.63, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сума в
размер на 1 750 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, с
оглед отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7