№ 1218
гр. Перник, 26.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500519 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 688 от 18.07.2024 г., постановено по гр.д. № 2640/2023 г. Районен
съд - Перник е отхвърлил предявените от С. Г. К., с ЕГН: ********* срещу Д. Й. К., с
ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143 СК за изменение
на постановеното с решение, постановено по гр.д. № 3653/2019 г. по описа на Районен
съд Перник, като родителските права се предоставят на С. Г. К., определи се режим на
лични отношения с Д. Й. К. и същия бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на
Й. Д. Й., чрез неговата майка в размер на 350,00 лева месечно, считано от депозиране
на исковата молба, платима на първо число за съответния месец, както и законна лихва
в случай на забава.
С решението съдът е оставил без разглеждане искането на Д. Й. К., обективирано
в писмената защита, определената с решението по гр.д. № 3653/2019 г. по описа на
Районен съд Перник издръжка да бъде увеличена на 200,00 лева месечно. На осн. чл.
78 от ГПК съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от С. Г.
К., чрез адв. И. М., с която се атакува постановеното от първоинстанционния съд
решение, като се сочи, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Изразява становище, че
решаващият съд е постановил акта си без да е обсъдил всички налични по делото
доказателства, Допълва, че мотивите, в частта описваща фактическата обстановка са
непълни и некореспондиращи с доказателствения материал. Счита, че неправилно
първата инстанция е приела, че родителите на бащата му оказват ежедневна помощ по
отношение на грижите за детето, а същевременно не е отчела обстоятелството за
негативното и агресивно поведение което имат същите към майката. Излагат се
подробни съображения и се заявява несъгласие с извода на решаващия съд, че по
1
всички критерии, залегнали в ЗЗДетето превес има бащата. Твърди, че са налични
многобройни доказателства, от които се установява, че почти веднага след развода
бащата е предприел озлобена кампания спрямо ищцата, която е имала за цел да
дискредитира същата като родител, като се сочат и подробни аргументи в тази насока.
В продължение се изразява несъгласие с извода на съда, че родителския капацитет на
майката изостава от този на бащата. На следващо място се отбелязва, че един от
основните аргументи за отхвърляне на предявения от ищцата иск е желанието на
детето, като се навеждат твърдения, че при обсъждането на относимите към делото
факти и обстоятелства съдът не се е мотивирал защо зачита желанието на детето да
живее при единия родител като основен аргумент. В продължение се сочи, че
районният съд не е обсъдил направеното от ищцата твърдение, че през всичките
години, в които бащата е упражнявал родителските права е демонстрирал поведение
на „отчуждаващ родител“, което е в ущърб на детето. Счита, че при постановяване на
решението и определяне на режим на лични контакти между родител и дете съдът не
се е водил от задължителната съдебна практика, като се цитира и конкретна такава.
Въз основа на подробно изложени съображения за неправилност на постановеното от
първата инстанция решение се моли съда за неговата отмяна, като се постанови ново, с
което да бъде изменен режима на упражняване на родителските права, постановен с
решение № 963/17.07.2020 г., постановено по гр.д. № 3563/2020 г. по описа на ПРС и
упражняването на родителските права върху малолетното дете Й. Д. Й. бъдат
предоставени на майката – С. Г. К. и бъдат определени подходящи мерки за лични
отношения между бащата и детето. Моли се ответника Д. Й. К. да бъде осъден да
заплаща на малолетното дете Й. Д. Й., чрез неговата майка месечна издръжка в размер
на 350 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законовата
лихва върху просрочената вноска, считано от деня на просрочието до окончателното
изплащане на сумите. Прави се искане за присъждане на сторените по делото
разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба Д. Й. К., чрез адв. С. С., с който
се изразява становище, че същата е неоснователна. Навеждат се твърдения, че
първоинстанционният съд след като е преценил всички налични по делото
доказателства, преценил ги е и ги е обсъдил както по отделно, така и в тяхната
съвкупност е постановил правилно, обосновано и мотивирано решение. Оспорват се
всички изложени в жалбата твърдения, като се излагат подробни аргументи в тази
насока. За неправилно се сочи изложеното във въззивната жалба, че ответникът
системно е ограничавал детето да контактува с майка си, че го неглижира и не му
осигурява необходимите условия на живот. В продължение се твърди, че майката не
проявява необходимия интерес към детето. Допълва, че то изпитва страх от нея и от
това да не се повторят грозните постъпки, които е правила до момента и да не го
2
изложи. Намира, че от наличните по делото доказателства се установява, че бащата
полага изключителни грижи за детето, като на същото не му липсва нищо. Не на
последно място се отбелязва, че безспорен критерий за предоставяне на родителските
права на бащата освен и изразеното от самото дете желание е и неговият пол.
Отбелязва, че детето споделя повече с баща си и говори открито с него без да се
притеснява. Излагат се подробни съображения, че съдът след като е преценил
наличните по делото доказателства е достигнал до правилни изводи и е постановил
правилен съдебен акт. Моли се съдът, С. Г. К. да бъде осъдена да заплаща на бащата и
законен представител на детето Й. Д. Й. ежемесечно издръжка в размер на 250 лева.
Допълва, че по делото не е установено майката да е заплащала издръжка за минал
период от време. На осн. чл. 149 от СК е направено искане ищцата да бъде осъдена да
заплати издръжка за една година назад преди предявяване на иска. Прави се искане за
присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и същата е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 24.10.2024г. от 11.10 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния
жалбоподател – и с препис от писмения отговор.
3
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4