Р Е
Ш Е Н
И Е
№52
Гр.Н.,06.03.2018г.
Районен съд Н. в публичното
съдебно заседание,проведено на шести февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Районен
съдия :СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:ГАЛИНА АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Радева гражданско дело №1064 по описа за 2017 година ,за
да се произнесе,взе предвид:
Делото е образувано по предявена искова
молба,съдържаща обективно съединени
искове с правно основание чл.422 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК и чл.124, ал.1
от ГПК и иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, от “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. В., район ***, бул. “***”, В., представлявано от
Управителите Я.М.Д., Б.Д.П., Г.К. и П.С.С., по делото с юрисконсулт М.Й.М.
срещу М.М.Н., с ЕГН **********,***
Ищецът твърди,че ответникът М.М.Н. бил клиент на дружеството му, с клиентски №**********. Договорът им
касаел покупко продажба на ел. енергия за обект с адрес на потребление,
съвпадащ с адреса на ответника. Облигационните отношения на страните били
регламентирани в Общите условия на
договорите за продажба на ел. енергия на
“ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, приети на основание чл.98а от ЗЕ и
одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл. 17,
т.2 от тези общи условия ответникът бил длъжен да заплаща стойността на
използваната ел. енергия в сроковете и по начина, уреден в тези общи условия. В
случай на забавено плащане ответникът дължал и обезщетение в размер на
законната лихва. Поради неплащане на дължимите суми за консумирана ел. енергия
от страна на ответникът, ищецът депозирал в НПРС заявление по чл. 410 от ГПК.
Било образувано ч. гр. дело №
794 по описа на съда за 2017 г., издадена била заповед за изпълнение
срещу ответникът за следните суми: 401,62 лв. /четиристотин и един лева и шестдесет и
две ст./ - главница, мораторна лихва в
размер на 28,62лв. /двадесет и осем лева и шестдесет и две ст./ за периода от
падежа на посочената фактура до 21.06.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаването на заявлението на 07.07.2017 г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски от 25 лв.
/двадесет и пет лева/ - държавна такса и 50 лв. /петдесет лева/ -
юрисконсултско възнаграждение. Срещу така издадената заповед
длъжникът подал възражение и по указания на съда ищецът предявява настоящия
установителен иск и моли съдът да признае за установено спрямо ответникът, че
последният му дължи претендираните суми – главница и лихви, като и разноските в
настоящото производство.
На ответната страна са връчени съдебните
книжа по делото и й е указан законовия срок за отговор. В срокът за отговор такъв
е депозиран. Ответникът счита предявения иск за допустим, а по същество
неоснователен, тъй като нямал сключен договор с ищцовото дружество и около 10
години не живеел на този адрес-в с.М., а живеел преимуществено на настоящия си
адрес в гр.Н. ,като посещавал имота в с.М. в различни периоди,на около два-три
месеца веднъж.Ежедневно пътувал до гр.Д. от около пет години,където работел
–сутрин тръгвал,вечер се прибирал.
Преди около четири години посетил имота си
в с.М. и установил,че ел.захранването му е прекъснато/изключено/.Поогледал се и
видял,че ел.проводника е откачен от стълба,който бил пред къщата му.На
следващия ден отишъл в офиса на „Енерго-Про“в гр.Ш. и попитал защо му е
прекъснато ел.захранването,като служителка му отговорила,че не дължи нищо,но
ако иска да го включат отново,следвало да заплати сума в размер на
18-20лв.,която той заплатил.Вечерта на същия ден дошли служители ,които
възстановили електрозахранването.След това,твърди ответникът,той оставил две
кученца на един съсед и храна за тях,с уговорката да му наглежда имота.Той
живял в имота и консумирал енергия,за която на ответника била начислена сума за
около стотина лева,която той не платил,за да прекъснат захранването,като от
енергото дошли и му прекъснали тока от вътрешното табло.Ответникът заявява,че
три години не ползвал имота и помолил инкасатора да го запише „сезонен“ и
когато искал да има захранване ,ответникът заявил готовност да заплаща за всяко
свързване.
През месец април му се обадили съседи от с.М.,които
го уведомили да отиде на село ,за да осигури достъп на „Енерго-Про“,защото изнасяли таблата
навън.Той отишъл и отворил,за да вземат електромера,свързали някакви жици и той
се прибрал.След около два месеца,негов приятел минал покрай имота му и му се
обадил,че телевизорът му работи/в това време ответникът се намирал в дома си в
гр.Н./. На следващия ден отишъл и видял,чу имота е с включено
електрозахранване,без да го предупредят.
След справка в „Енерго-Про“ разбрал,че има
начислена сума около 140 лева ,като реално твърди,че имотът му е бил
електроснабден,включително инсталираната там техника ,без негово знание и
съгласие и въпреки изричното му противопоставяне ,изразено пред инкасатора на
обекта./който според ответника отсъствал при повторното възстановяване на
електрозахранването в обекта/.
Предвид гореизложеното,ответникът счита,че
предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание,ищецът,чрез
пълномощникът си юрисконсулт М. поддържа изцяло исковата претенция.
Ответникът се явява лично.Поддържа
писмения отговор и моли съдът да отхвърли изцяло иска като неоснователен и
недоказан.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна следното:
За доказване на исковата си претенция -
конкретно,че ответникът М.М.Н. е клиент на ищеца „Енерго-Про Продажби“АД,с
клиентски номер ********** за обект с абонатен №**********,находящ се на адрес
9921,М., „***“ №29,ищецът е представил изготвени от него писмени доказателства
и удостоверяващи изгодни нему факти,както следва: извлечение от сметка към
21.06.2017г.,фактура №**********/19.10.2013г., фактура
№**********/20.12.2013г.,фактура №*********/19.02.2014г.,фактура
№**********/23.01.2014г.,,фактура №**********/21.02.2014г.,фактура
№**********/19.12.2016г.,фактура №**********/23.02.2017г.,фактура **********/20.02.2017г.,фактура
№**********/20.03.2017г.,справка за потреблението през последните 12/24/36
месеца от 2.8.2017г.,,извлечение за фактури и плащания от 02.08.2017г.,,както и
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про
Продажби“АД.
По делото беше назначена съдебно-икономическа
експертиза със задача,вещото лице,след като се запознае с доказателствата по
делото и наличната счетоводна документация при ищеца,даде заключение на
следните въпроси: 1/Съществуват ли просрочени,неплатени задължения по
фактури,издадени в периода от 19.10.2013г.-20.03.2017г.за консумирана
ел.енергия от страна на ответника за обекти на потребление,посочени в исковата
молба ?, 2/ В случай,че се установи наличието на такива,да се посочи какъв е
техния размер,за какъв период на консумация е фактурираната ел.енергия по всяка
една от фактурите,с какъв падеж е съответната незаплатена фактура ?, 3/ Какъв е
размерът на мораторната лихва до 21.06.2017г.върху просрочените задължения,за
които е установено в т.1 от задачата ,че са незаплатени,считано от датата на
падежа за всяка една от тях?, 4/ Правилно ли са остойностени количествата
ел.енергия по процесните фактури съобразно утвърдените от ДКЕВР за съответния
период цени?
От заключението на вещото лице ,след
съпоставка с представените фактури
се установява,че за процесния обект са
извършени следните начисления за консумирана електрическа енергия:
1/с ФП №**********/19.10.2013г.е
начислена консумирана ел.енергия за периода 19.09.2013г.-09.10.2013г.на
стойност 5.80лв.,с падеж -26.11.2013г., 2/с ФП № №**********/20.12.2013г. .е
начислена консумирана ел.енергия за периода 16.11.2013г.- 13.12.2013г.на
стойност 36.32лв.,с падеж -28.01.2014г., 3/с ТП №*********/19.02.2014г.е начислена сума в размер
на 19.00 лв.с основание –за възстановяване на ел.захранване и с падеж на
плащане -19.02.2014г., 4/с ФП №**********/23.01.2014г. е начислена
консумирана ел.енергия за периода 14.12.2013г.-14.01.2014г.на стойност 21.54лв.,с
падеж -26.02.2014г.,5/ с ФП № №**********/21.02.2014г. е начислена консумирана
ел.енергия за периода 15.01.2014г.-19.02.2014г.на стойност 1.92лв.,с падеж -26.03.2014г.,,6/с
ФП № №**********/19.12.2016г. е начислена консумирана ел.енергия за периода 08.11.2016г.-07.12.2016г.на
стойност 21.50лв.,с падеж -25.01.2017г., 7/с ТП №**********/23.02.2017г. е начислена сума в
размер на 19.00 лв.с основание –за възстановяване на ел.захранване и с падеж на
плащане -23.02.2017г., 8/с ФП №**********/20.02.2017г. е начислена консумирана
ел.енергия за периода 11.01.2017г.-07.01.2017г.на стойност 103.15лв..,с падеж
-27.03.2017г. и с ФП №**********/20.03.2017г е начислена консумирана ел.енергия
за периода 08.02.2017г.-07.03.2017г.на стойност 173.39лв.,с падеж -25.04.2017г.
Според вещото лице Н.,процесните фактури са
правилно остойностени съгласно определените от ДКЕВР цени на електрическата
енергия за съответните периоди.
Общият размер на мораторната лихва ,считано
от датата след падежа на всяка от дължимите суми по отделните фактури до 20.03.2017г.подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, СИЕ определя на 28.71лв.
По искане на ответника,като свидетел по
делото беше разпитан К.Д.Д. ,работещ като инкасатор в „Енерго-Про“ и обслужващ
района на село М..Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК,свидетелят твърди,че обслужва този район от четири години ,като първоначално
в процесния обект,предмет на спора,имало електрозахранване,което било
прекъснато,не от него.Не може да конкретизира дати,но твърди,че след като било
прекъснато,ответникът повече не е е плащал консумираната ел.енергия и не са го
включвали.Т.е.от 2013 година насам,в този имот,когато свидетелят го е
посещавал,нямало отчетена електрическа енергия,защото той самият не бил влизал
вътре.В системата виждал отчитане,че ел.захранването е прекъснато,но вътре в
имота не бил влизал.Електромерът бил монтиран вътре в коридорчето.Понеже в
системата се отчитало,че абоната е прекъснат, за св.Д. това било индикация,че
ответникът го няма в имота.Не е правил отчети за този имот,не е подавал такива
от 2013 година,защото не бил влизал в къщата.На въпрос на процесуалния
представител на ищеца към свидетеля дали през 2014,2015,2016 и 2017 година е
ходил на място в имота ,отчитал ли е данни на електромера и подала ли е отчети
в „Енерго-про“,свидетелят Д. отговори отрицателно.А на въпрос :“Ориентировъчно
кога електромерът е изнесен навън“,отговорът е: „Есента на 2017 година ,до
тогава електромерът беше в дома на ответника и аз нямах достъп до него.Към
днешна дата електромера е изнесен извън имота и аз го отчитам.Започнах да го
отчитам през есента на 2017 година.“.
Във връзка с подадено заявление от ищеца по
реда на чл.410 от ГПК ,съдът е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение №435/10.07.2017г.по ч.гр.д. №794/2017г.по описа на НПРС,с което е
разпоредил длъжникът М.М. Недялков да заплати на заявителя „Енерго-Про
Продажби“АД сумата от 401.62лв.-главница
за незаплатена ел.енергия по фактури,издадени в периода от 19.10.2013г.до 20.03.2017г.за
обекти с абонатен номер ********** ,адрес:с.М.,ул.“***“№29,клиентски номер
**********, мораторна лихва в размер на 28.62лв.-за периода от падежа на
посочената фактура до 21.06.2017г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението -07.07.2017г.до
окончателното изплащане,както и направените по делото разноски от 25 лв.
/държавна такса / и 50лв. /юристконсултско възнаграждение/.
Ответникът е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение,в което е посочил,че подробни мотиви ще посочи
пред съда.
При така установеното от фактическа и
правна страна,съдът направи следните правни изводи:
От доказателствата по делото се
установява,че ответникът М.М.Н. е клиент на ищеца „Енерго-Про Продажби“АД,с
клиентски номер ********** за обект с абонатен №**********,находящ се на адрес
9921,М., „***“ №29 и по отношение на него важат ОУДПЕЕ.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК ,всяка страна
е длъжна да установи фактите,на които основава своите искания или
възражения.Общите условия касаят договорите за продажба на електрическа енергия
на Е.ОН България Продажби АД ,а електрическата енергия е движима вещ.В тежест
изцяло на ищцовото дружество е да установи,че за процесните периоди ,предмет на
исковата претенция е извършило продажба на електрическа енергия в посоченото
количество ,на ответника,за което той му дължи начислените суми,с посочените в
счетоводните фактури падежи.
За
периода от 19.10.2013г.до 20.03.2017г.на ответника е начислена консумирана
ел.енергия в общ размер на 401.62лв./главница/.,което ищецът е обективирал в
издадени от него първични счетоводни документи,както следва :ФП
№**********/19.10.2013г,ФП № №**********/20.12.2013г. , ТП №*********/19.02.2014г.,ФП №**********/23.01.2014г.,ФП №
№**********/21.02.2014г.,ФП № №**********/19.12.2016г., ТП №**********/23.02.2017г. ,ФП
№**********/20.02.2017г. и ФП
№**********/20.03.2017г.
Обективираният в тези счетоводни документи
факт,че за процесния период,ответникът е консумирал ел.енергия в
обекта,така,както е посочена се опровергава от показанията на св.К.Д./инкасатор
в района на с.М.,където се намира процесния недвижим имот,в който е бил
инсталиран електромера/,който твърди,че от 2013 до 2017година достъпът до него е бил затруднен
поради честото отсъствие на абоната от имота .На самия свидетел било
известно от системата,че електрозахранването в този обект е било прекъснато и
възстановено едва през 2017 година .Установи се от показанията на същия,че едва
през 2017 година,електромерът е бил инсталиран на табло на видно място в
обекта.Започнал да го отчита от есента на 2017 година.
И след като единственият човек,отговорен за
отчитане показанията на консумираната в обекта ел.енергия заявява ,под страх от
наказателна отговорност за лъжесвидетелстване,че през 2014,2015,2016 и 2017
година ,той не е ходил на място в имота ,не е отчитал данни на електромера и не
е подавал отчети в „Енерго-про“,се разколебава доказателствената сила на представените от ищеца частни
свидетелстващи документи,издадени от самия него и обективиращи изгодни за него факти.Фактурите
,като частни документи,съгласно чл.180 от ГПК установяват само,че издателят им
е направил определено изявление,но не доказват,че това изявление е истинно
или,че фактите са се осъществили така,както се сочи изявлението .
От друга страна,в писмения си
отговор,самият ответник признава неизгодни за себе си факти,че до първото
прекъсване на ел.захранването е консумирал в имота си ел.енергия ,както и ,че е
допуснал там да живее негов съсед,който също е ползвал и по време на чието
ползване е била начислена сметка около стотина лева.И понеже самият ответник сочи,че това ползване е било в
периода след първото възстановяване на ел.захранването и преди второто
прекъсване,не може да се установи какво количество електрическа енергия е била
консумирана през този период,тъй като ,от показанията на инкасатора св.Д. се
установява,че той не е ходил на място,не е отчитал показания и не е представял
такива /ежемесечни,периодични/ в Енергоразпределителното дружество. /установява
се разлика в общата сума начислена във ФП №**********/23.01.2014г., ФП № №**********/21.02.2014г.
и ФП № №**********/19.12.2016г./общо 44.96лв./ и твърденията на ответника за
начислена сметка за около стотина лева.
Съдът не приема възраженията на
ответника,че доколкото е направил
волеизявление пред инкасатора Д.,да го запише като „сезонен“потребител и електрическа
енергия да му бъде предоставена за времето,когато той пожелае,то неправилно
ищецът е възстановил ел.захранването в имота.. Съгласно чл.19 от Общите условия
за продажба на електрическа енергия от „Е ОН Продажби“АД „Продажбата на
електрическа енергия не се ограничава със срок в рамките на действието на
лицензията за обществено снабдяване на „Е ОН България Продажби“АД,освен
при включване в заявлението за продажба на определен срок от страна на
потребителя.
Устното изявление на потребителя
/ответника/ пред св.Д. не го освобождава от задължението ,съгласно Общите
условия,с които е обвързан,по силата на възникналото между него и ищеца
облигационно правоотношение, да заяви пред продавача „Е ОН България Продажби“АД чрез писмено
заявление, желанието си да потребява електрическа енергия за определен
срок.Нещо,което той не е сторил,а и не навежда доводи в тази насока.Това,че той
не бил разбрал,че през месец април 2017 година, се възстановява
електрозахранването в имота,макар,че е предоставил на съответните служители
електромера от дома си и видял,че те свързали някакви жици,не опровергава
факта,че през месец април 2017година, електроснабдяването в обекта е било
възстановено и там се е консумирала електрическа енергия/работели са
телевизор,хладилници и всичко друго,както сам признава ответникът/,не е
аргумент да се счита,че продавачът на електрическа енергия/в случая „Е ОН
Продажби България „АД ,превратно е упражнил свое право по силата на възникнало
по-рано помежду им облигационно правоотношение ,свързано с продажба на
електрическа енергия.
Ответникът не представя доказателства за
заплатени от него суми за възстановяване на електрозахранването в обекта /за
което са съставени ТП
№*********/19.02.2014г.е начислена сума в размер на 19.00 лв.с основание
–за възстановяване на ел.захранване и с падеж на плащане -19.02.2014г. и ТП №**********/23.02.2017г. е начислена сума в
размер на 19.00 лв.с основание –за възстановяване на ел.захранване и с падеж на
плащане -23.02.2017г.Не представя доказателства за заплатени от него
суми,начислени му до първото прекъсване на ел.захранването,не оспорва и
съдържанието на счетоводните документи /фактури/,издадени до този момент и
предмет на исковата претенция :ФП №**********/19.10.2013г.- начислена
консумирана ел.енергия за периода 19.09.2013г.-09.10.2013г.на стойност
5.80лв.,с падеж -26.11.2013г.и ФП №
№**********/20.12.2013г. - начислена консумирана ел.енергия за периода
16.11.2013г.- 13.12.2013г.на стойност 36.32лв.,с падеж -28.01.2014г.Съпоставени
с показанията на св.Д.,че от 2014 до 2017 година не е отчитал на място
показанията на електромера в имота на ответника,съдът приема,че до този момент
той е правел това ,снемал е показанията,представял ги е пред „Енерго-Про“,за
което са съставени и ФП №**********/19.10.2013г.- начислена консумирана
ел.енергия за периода 19.09.2013г.-09.10.2013г.на стойност 5.80лв.,с падеж
-26.11.2013г.и ФП №
№**********/20.12.2013г. - начислена консумирана ел.енергия за периода
16.11.2013г.- 13.12.2013г.на стойност 36.32лв.,с падеж -28.01.2014г,които съдът
кредитира с нужното доверие ,ползващи се със
съответната материална доказателствена сила и удостоверяващи подлежащо
на изпълнение притезание в полза на ищеца.
В останалата им част,относно издадените от
ищеца частни свидетелстващи документи,на които той позовава вземането си,а
именно:ФП №**********/23.01.2014г. е
начислена консумирана ел.енергия за периода 14.12.2013г.-14.01.2014г.на
стойност 21.54лв.,с падеж -26.02.2014г., с ФП № №**********/21.02.2014г. е
начислена консумирана ел.енергия за периода 15.01.2014г.-19.02.2014г.на
стойност 1.92лв.,с падеж -26.03.2014г.,,с ФП № №**********/19.12.2016г. е
начислена консумирана ел.енергия за периода 08.11.2016г.-07.12.2016г.на
стойност 21.50лв.,с падеж -25.01.2017г., ФП №**********/20.02.2017г. е
начислена консумирана ел.енергия за периода 11.01.2017г.-07.01.2017г.на
стойност 103.15лв..,с падеж -27.03.2017г. и с ФП №**********/20.03.2017г е
начислена консумирана ел.енергия за периода 08.02.2017г.-07.03.2017г.на стойност
173.39лв.,с падеж -25.04.2017г.съдът не кредитира с доверие,тъй като,както се
установи,най-вече от показанията на св.Д. ,не е било налице изобщо отчитане на
потребената електрическа енергия,поради неосигурен достъп до обекта ,като
дружеството –ищец е имало право по реда на чл.25 от Общите условия едностранно
да коригира сметката на клиента за минал период въз основа на справка от
„Енерго про мрежи“АД /което да бъде
отразено в издадените първични счетоводни документи / ,като коригираната по
този ред сметка би била основание за възникване на вземане на ищеца към
ответника за съответния минал отчетен период.Но при неотчитане на
електрическата енергия и липса на корекция от страна на дружеството-ищец по
този ред,не е налице надлежно отчетена като потребена електрическа
енергия,съответна не е възникнало вземане за потребена такава.Такава корекция
не е направена,а вместо това,ищецът е вписал за пет отчетни периода дължима
цена на количество енергия,за което така и не се установи кой,как и по какъв
начин е приел,че е потребена,след като показанията на електромера на абоната не
са били отчитани на място от съответното длъжностно лице.
При това положение,съдът намира,че
предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 във
вр.чл.415 ал.1 от ГПК се явява частично основателен и доказан и то само по
отношение на сумите,обективирани във ФП
№**********/19.10.2013г.- начислена консумирана ел.енергия за периода
19.09.2013г.-09.10.2013г.на стойност 5.80лв.,с падеж -26.11.2013г.и ФП № №**********/20.12.2013г. - начислена
консумирана ел.енергия за периода 16.11.2013г.- 13.12.2013г.на стойност
36.32лв.,с падеж -28.01.2014г, ТП
№*********/19.02.2014г- за сума в
размер на 19.00 лв.с основание –за възстановяване на ел.захранване и с падеж на
плащане -19.02.2014г. и ТП
№**********/23.02.2017г.-за начислена сума в размер на 19.00 лв.с
основание –за възстановяване на ел.захранване и с падеж на плащане -23.02.2017г./общо
в размер на 80.12лв./,в който размер
следва да бъде уважен.Поради несвоевременното заплащане на дължимите
суми,съобразно чл.38 от ОУДПЕЕ,чл.27 от ОУ и чл.84 от ЗЗД,ответникът е изпаднал
в забава и дължи на ищеца законна лихва в общ
размер на 14.66 лв./съобразно
заключението на ССЕ/,считано от падежа на всяко от просрочените задължения,до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
В останалата му част,касателно
претендираните суми по ФП
№**********/23.01.2014г.,ФП № №**********/21.02.2014г.,ФП №
№**********/19.12.2016г. , ФП №**********/20.02.2017г.и ФП
№**********/20.03.2017г -в общ размер на
321.50 лв. /главница/,искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли.
Поради акцесорния характер на вземането за
законна лихва за забава,следва да се отхвърли и иска за същата касателно тази
главница, която лихва е в размер на 14.05лв.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК,съобразно
изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него съдебни и деловодни разноски в исковото производство в размер на 94.00
лв./ по представения списък за разноски по чл.80 от ГПК и документи за
направени разноски/.
Предвид разяснителните указания,дадени в
т.11г от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г.на ВКС по
тълк.д.№4/2013г.ОСГТК,съдът ,който разглежда иска по чл.422 във вр.чл.415 ал.1
от ГПК,следва да се произнесе по дължимостта на разноските,направени в
заповедното производство,като съобразно изхода на спора,разпредели
отговорността за разноските както в исковото,така и в заповедното производство.Предвид
изхода на спора в исковото производство,съдът намира,че следва да осъди
ответника да заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното
производство в размер на 17.00лв./от първоначално признатите в размер на 75.00лв./.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
,че ответникът М.М.Н. с ЕГН:**********,с адрес:с*** ДЪЛЖИ на ищеца „Енерго –Про Продажби „АД,с ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление:гр.В.,бул.“*** „258, В. *** Г,представлявано от
П.С.,Я.Д. и Г.К.,с пълномощник по делото юрисконсулт М.М. ,СУМАТА в размер на 80.12лв./осемдесет
лева и дванадесет стотинки –главница/,представляваща консумирана и начислена
електрическа енергия и такси за възстановяване на ел.захранване за обект с абонатен номер ********** ,адрес:с.М.,ул.“***“№29,клиентски
номер **********,за което са съставени ФП №**********/19.10.2013г.-
начислена консумирана ел.енергия за периода 19.09.2013г.-09.10.2013г.на
стойност 5.80лв.,с падеж -26.11.2013г.и
ФП № №**********/20.12.2013г. - начислена консумирана ел.енергия за периода
16.11.2013г.- 13.12.2013г.на стойност 36.32лв.,с падеж -28.01.2014г, ТП №*********/19.02.2014г- за сума в размер на 19.00 лв.с основание –за
възстановяване на ел.захранване и с падеж на плащане -19.02.2014г. и ТП №**********/23.02.2017г.-за начислена сума в размер на 19.00 лв.с
основание –за възстановяване на ел.захранване и с падеж на плащане
-23.02.2017г., ведно със законната лихва върху нея в общ размер на 14.66 лв./четиринадесет лева шестдесет и шест стотинки /,считано от
падежа на всяко от просрочените задължения,до датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.,до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №435/10.07.2017г.по ч.гр.д. №794/2017г.по описа на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения
положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК от Енерго –Про Продажби „АД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.В.,бул.“*** „258, В. Т. Г,представлявано от П.С.,Я.Д. и Г.К.,с
пълномощник по делото юрисконсулт М.М. против М.М.Н. с ЕГН:**********,с адрес:с***
в
частта му,в която се иска да бъде признато за установено,че ответникът М.М.Н.
с ЕГН:**********,с адрес:с*** ДЪЛЖИ на
ищеца „Енерго –Про Продажби „АД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.В.,бул.“*** „258, В. Т. Г,представлявано от П.С.,Я.Д. и Г.К.,с
пълномощник по делото юрисконсулт М.М. ,СУМАТА
в размер 321.50 лв. /триста двадесет и
един лева и петдесет стотинки -главница/,
начислена сума за консумирана ел.енергия в посочения по-горе обект със
съответния абонатен и клиентски номер,за което са съставени ФП №**********/23.01.2014г.,ФП №
№**********/21.02.2014г.,ФП № №**********/19.12.2016г. , ФП
№**********/20.02.2017г.и ФП №**********/20.03.2017г .,както и за сумата в размер на
14.05лв./четиринадесет лева и пет стотинки –законна лихва за забава
считано от падежа на всяко от просрочените задължения,до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.,до окончателното
изплащане на задължението/, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №435/10.07.2017г.по ч.гр.д. №794/2017г.по описа на НПРС.
ОСЪЖДА ответника М.М.Н.
с ЕГН:**********,с адрес:с*** да заплати на ищеца „Енерго –Про Продажби „АД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр.В.,бул.“*** „258, В. Тауърс
Г,представлявано от П.С.,Я.Д. и Г.К.,с пълномощник по делото юрисконсулт М.М.,направените
в исковото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 94.00лв./деветдесет и четири лева/.
ОСЪЖДА ответника М.М.Н.
с ЕГН:**********,с адрес:с*** да заплати на
ищеца „Енерго –Про Продажби „АД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.В.,бул.“*** „258, В. Тауърс Г,представлявано от П.С.,Я.Д. и Г.К.,с
пълномощник по делото юрисконсулт М.М.,направените в заповедното производство съдебни и деловодни разноски в
размер на 17.00 лв./седемнадесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ искането на
ищеца за присъждане на разноски в останалата им част ,за разликата до пълният
им размер,като неоснователно .
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: