Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
Номер Година 27.05.2016 Град С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и седми май Година 2016
в закрито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 204 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
След
като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на особения
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника, съдът намери, че следва да
внесе и насрочи същото за разглеждане в открито съдебно заседание, да изготви
писмен доклад и прикани страните към спогодба, като им разясни преимуществата й
(чл. 312, ал. 1, т. 1-3 ГПК).
За изясняване на
делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и
необходими писмени доказателства, представените от ищцата писмени документи, каквито
ответникът не е представял до сега по делото, както и да се изиска и приложи
гр.д. № 1888/2010 г. на СтРС (чл. 312, ал. 1, т. 4 ГПК).
Следва да се уважи
частично искането на ищцата и й се даде възможност да води най-късно в
насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание две лица, които съдът да
допусне и разпита в същото в качеството на свидетели, за установяване на
обстоятелствата, какви са ежемесечните разходи необходими за отглеждането,
възпитанието и обучението на малолетното на страните дете и предоставя ли
ответника допълнителни средства за осигуряването им, извън присъдената му
издръжка, тъй като са относими към предмета на делото, необходими за правилното
му решаване и могат да се установяват с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК, а в останалата му част, с която иска с показанията на тези свидетели да
доказва и обстоятелствата – осъществявал ли е ответникът контакти с малолетното
си дете и заплаща ли дължимата му се издръжка, това искане на ищцата следва да
се отхвърли, тъй като тези обстоятелства нямат значение за делото, а плащането
на присъдената издръжка не може и да се доказва със свидетелски показания
съгласно чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК.
Тъй като
ответникът е призован за делото при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, искането на
ищцата за задължаването му да представи удостоверение за доходите си за
последните дванадесет месеца и декларация за СИС, следва да бъде отхвърлено,
още повече, че по делото няма и доказателства, такова удостоверение и
декларация да се намират у ответника, а именно такава е хипотезата на чл. 190 ГПК за уважаване на искането на ищцата за задължаването му да ги представи,
която в случая не е налице (чл. 190 ГПК).
Следва да се
укаже на страните, че настоящото производство ще се разглежда по реда на Глава
25 от ГПК „Бързо производство” (чл. 314, ал. 2 ГПК).
Препис от
настоящото разпореждане следва да се връчи на страните и Д., като на ищцата и Д.
се връчи и препис от отговора на особения представител на ответника, а на Д. се
връчи и препис от исковата молба с приложенията, а в призовката й се укаже и необходимостта
да представи по делото социален доклад, с който да вземе своето становище по
закрила правата и интересите на малолетното дете на страните в настоящото
производство (чл. 15, ал. 6 ЗЗакрД). Следва да се укаже на страните в
едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането да вземат становище
във връзка с дадените указания и доклада на делото, и предприемат съответни
процесуални действия, както и последиците от неизпълнение на указанията (чл.
312, ал. 2 ГПК).
Воден от горните
мотиви и на основание чл. 312 ГПК, съдът
Р А
З П О
Р Е Д И:
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 15.06.2016 г. от 10.45 часа,
за която дата и час да се призоват страните и Д..
ДОКЛАДВА делото, както следва:
обстоятелствата, от които произтича претендираното от ищцата, като майка и
законен представител на малолетното дете на страните, негово право на
увеличение на присъдената му издръжка, са посочени в исковата й молба и по
същество се изразяват в това, че от съжителството й с ответника имали едно малолетно
дете Г.М. М., което той припознал. С решение № 906/05.10.2010 г. по гр.д. №
1888/2010 г. на СтРС било утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл.
127, ал. 1 СК, с което упражняването на родителските права върху това им дете й
били предоставени, а на ответника бил определен посочения в него режим на лични
отношения с това им дете и той бил осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 120 лева, считано от 01.09.2010 г. до настъпване на законни
основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до изплащането й. В чл. 150 СК била уредена
възможността за увеличаване на издръжката в зависимост от изменение на
обстоятелствата, с оглед на които съдът я бил определил. Релевантни били нуждите
на лицето, което получавало издръжка, които обичайно, с нарастване на възрастта
му, растели, като в този случай било необходимо увеличаване на размера й, и възможностите
на лицето, даващо издръжка. Когато последните нараснели, следвало да се увеличи
и размера на издръжката. Двете групи обстоятелства не следвало да бъдат
кумулативни, а наличието на едно от тях било предпоставка само по себе си за
увеличаване на дължимата издръжка. В случая от определяне на издръжката на 01.09.2010
г., размерът й не бил изменян, а изминал значителен период от време, през който
нараснали всички потребностите на детето от храна, облекло, учебни пособия и
материали, както и различни социални мероприятия. Многократно нараснал и размера
на МРЗ, която била основа за определяне на минималния размер на издръжката
съгласно чл. 142, ал. 2 СК. Благодарение на грижите й, на детето на страните били
осигурени добри битови условия и то не било лишено от нищо, което било
необходимо за развитието му. Това обаче същата осигурявала с цената на
значителни лишения. Нужно било и ответникът да осигурява по - адекватна
издръжка от определената до момента, която да съответствала на значително
нарасналите потребности на детето им. От около две години ответникът работел в
сферата на строителството в К., а доходите му, в сравнение с периода на
първоначалното й определяне, нараснали многократно, което от своя страна
обуславяло възможности за заплащане на значително по - голяма издръжка от
досегашната. Била налице съществена промяна и в двете групи обстоятелства,
които определяли размера на дължимата издръжка. Тя работела на длъжност главен
специалист в отдел „-” -, като получаваното от нея нетно месечно възнаграждение
било в размер на 450 лева. Понастоящем детето на страните било ученик във втори
клас на П.. С оглед всички обстоятелства следвало обосновано да се приеме, че
за задоволяване на потребностите му от издръжка, с оглед възрастта му,
правилното му развитие, образование и възпитание, била необходима и достатъчна
сума общо сумата от 400 лева, която да покриела основните му жизнени
потребности. От същата ответникът следвало да поеме изплащането на ежемесечна
издръжка в размер на 230 лева, а останалата част от сумата, до необходимите за
това им дете 400 лева на месец, следвало да поеме тя, ведно с непосредствените
грижи за неговото отглеждане и възпитание, в който смисъл било ППВС № 5/1970 г.
Съпоставяйки нарасналите нужди на детето, значителният период от време от
определянето на издръжката и увеличението на доходите на ответника, били налице
условията на чл. 150 СК за увеличение размера на присъдената на детето им
издръжка на 230 лева, вместо досега присъдената от 120 лева.
Искането
е да се увеличи размера на присъдената с решението по гр.д. № 1888 по описа за
Правната
квалификация на предявения иск е нормата на чл. 150 СК.
С
подадения в срок отговор особеният представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника
заема становище, че предявеният иск бил
допустим, но неоснователен. Твърдяло се от ищцата, че били налице условията на
чл. 150 СК за увеличаване размера на определената с решението по гр.д. № 1888/2010
г. на СтРС издръжка, но според чл. 142, ал. 1 СК размерът й се определял от
нуждите на лицето, което имало право на нея и възможностите на лицето, което я
дължало, тоест трябвало да бъде налице изменение на тези две групи
обстоятелства - от една страна на тези, свързани с нуждите на правоимащия по
чл. 142, ал. 1 СК, а от друга на тези, свързани с възможностите на лицето, което я дължало, за да бъдела налице и възможността
за увеличаването на размера на издръжката по чл. 150 СК. Тежестта за
доказването им била на ищцата. Освен това и сега присъденият размер на
издръжката от 120 лева не бил малък, а напълно достатъчен, предвид ежемесечния
характер на задължението, чието редовно изпълнение от ответника не се оспорвало
от ищцата. Отговорността за удовлетворяване нуждите на детето им била и на
двамата му родители, а не само на ответника и в този смисъл изплащането на присъдената
издръжка от 120 лева било достатъчно, още повече, че родителските права за
отглеждането и възпитанието на детето били предоставени на ищцата, с цялата
произтичаща от това съвкупност от права и задължения за нея. Освен изрядното
изпълнение на задължението си за плащане на ежемесечната издръжка от 120 лева, ответникът
допринасял за удовлетворяване и на потребностите на детето им, като му
осигурявал облекло, обезпечавал го технически, за да можело да осъществява
мобилна комуникация. С оглед изложеното моли да се отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан.
Тежестта за доказване на твърдените от
страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както
следва: ищцата носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в
исковата й молба, тъй като на тях е основала предявения иск, а ответникът носи
тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора на особеният му
представител, тъй като на тях е основал възраженията си срещу основателността
на този иск.
На основание чл.
146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищцата, че не сочи и не е представила
доказателства за подлежащите на доказване от нея спорни факти – че работи като главен
специалист в отдел „-” -, от което получава 450 лева месечно нетно
възнаграждение; какви други доходи получава и какво имущество притежава, като
не е представила и декларация за СИС; че детето й е ученик във втори клас на П.;
че от около две години ответникът работи в строителството в К., както и че доходите
му са нараснали многократно, поради което има възможности да заплаща значително
по - голяма издръжка на детето им от досегашната.
ПРИКАНВА страните
към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно
разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни
отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по
собствена воля, освен което при спогодба се дължи и половината от дължимата се
за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на
страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
ПРИЕМА като
писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: решение №
906/05.10.2010 г. и удостоверение за раждане от *** г.
ДА СЕ ИЗИСКА и
ПРИЛОЖИ гр.дело № 1888 по описа за
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ
на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание
да води две лица, които съдът да допусне и разпита в същото в качеството на
свидетели, за установяване на обстоятелствата - какви са ежемесечните разходи
за отглеждането, възпитанието и обучението на малолетното на страните дете и
предоставя ли ответникът допълнителни средства за осигуряването им, извън
присъдената на това дете издръжка, КАТО ОТХВЪРЛЯ това й искане В ОСТАНАЛАТА МУ
ЧАСТ, с която иска да доказва с показанията на същите свидетели и
обстоятелствата – осъществявал ли е ответникът контакти с малолетното им дете и
заплаща ли му дължимата издръжка, тъй като нямат значение за делото, а заплащането
на присъдената на това дете издръжка не може и да се доказва със свидетелски
показания съгласно чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането
на ищцата за задължаването на ответника да представи удостоверение за доходите
си за последните дванадесет месеца и декларация за семейното си и имотно
състояние.
УКАЗВА
на страните, че делото ще се разглежда по реда на Глава ХХV от ГПК „Бързо
производство”, по реда на която не може да се предявяват насрещни искове, да се
привличат трети лица и предявяват искове срещу тях.
УКАЗВА
на страните в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада на делото, както и да предприемат съответни процесуални
действия, като ги предупреждава, че ако в дадения срок не изпълнят указанията
на съда, ще загубят възможността да направят това по-късно в процеса, освен ако
пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ПРЕПИС
от настоящото разпореждане да се връчи на страните и Д., като на ищцата и Д. се
връчи и препис от отговора на особения представител на ответника, а на Д. се
връчи и препис от исковата молба с приложенията към нея, като в призовката й се
укаже и необходимостта да представи по делото социален доклад, с който да вземе
своето становище по закрила правата и интересите на малолетното дете на
страните в настоящото производство.
ДЕЛОТО
да се докладва при постъпване на искания от страните във връзка с указанията и
доклада.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: