РЕШЕНИЕ
Номер 194 12.04. Година
2019
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд
ХIIІ търговски
състав
На шести март през 2019 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар:
Мая Крушева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 143 по описа за 2018
година
намери за установено следното:
Субективно пасивно съединени исковете са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
във вр. с чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415 ГПК.
Ищецът - „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ 37 е предявил против
В.И.Г., ЕГН: **********,*** и И.М.Г., ЕГН: **********,*** иск да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца
солидарно суми по Договор за кредит за оборотни средства „Бизнес пулс“ кредитна
линия № 314-149/21.04.2008 г., изменен с
Анекс № 1/20.05.2009 г., Анекс № 2/25.02.2011 г. и Анекс № 3/31.03.2011 г., и
сключени за обезпечаване на същия два договора за поръчителство от 31.03.2011
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
8791/14.09.2017 г. по ч.гр. д. № 12877/2017г. по описа на ПРС и изпълнителен
лист към нея, а именно:
-
54 200 лв. – просрочена
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.08.2017 г. до
изплащане на вземането;
-
27 538,87 лв. – просрочена договорна
лихва за периода 04.06.2011 – 21.07.2017 г.;
-
29 306.43 лв. – просрочена
наказателна лихва за периода 06.12.2010 г. – 14.08.2017 г.;
-
1 422,40лв. – комисионна за
обработка и управление на кредита;
-
528 лв. – нотариални такси за
връчване на нотариални покани.
Претендира
да му бъдат присъдени направените разноски в заповедното производство в размер
на 2309,91 лв., от които 2 259,91 лв. – платена държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в настоящото производство, в това
число платената държавна такса и 450 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че между него в качеството на кредитор, като универсален
правоприемник на „Юнионбанк“ АД, от една страна и „Горски свят“ ЕООД, като
кредитополучател от друга, е сключен Договор за кредит за оборотни средства
„Бизнес пулс“ кредитна линия № 314-149/21.04.2008 г., по силата на който
Банката е предоставила на кредитополучателя
банков кредит в размер на 55 000 лв. във вид на овърдрафт, за
оборотни средства. Отпуснатият кредит е изцяло усвоен на 30.04.2008 г. по банкова сметка, открита на името на
кредитополучателя в Банката. Съгласно т.9 от Договора за ползвания кредит
кредитополучателя заплаща на Банката
годишна лихва в размер на тримесечния индекс Софибор, увеличен с
надбавка в размер на 3 пункта, но не по-малко от 9.72%, като към сключване на
Договора за кредит, тримесечният индекс Софибор е бил в размер на 6.72 пункта. Съгласно т.
10 от Договора за кредит, при просрочие и/или предсрочна изискуемост, Банката
начислява върху непогасената част от главницата наказателна лихва/обезщетение
за просрочени плащания в размер на 10 пункта. Страните са уговорили в т. 13 от
Договора, че Кредитополучателят дължи такси и комисиони, като съгласно т. 13.1,
Кредитополучателят дължи на Банката комисиона за обработка и управление на
кредита ежегодно, в размер на 0.7 % върху остатъка от дълга, изчислен на
годишна база и платима в началото на всеки годишен период. Крайният срок за
издължаване на кредита, който са уговорили страните в т. 5 е 25.02.2012 г..
Ищецът твърди, че страните са изменили и допълнили Договора за кредит с анекси,
както следва с Анекс № 1 от 20.05.2009
г. е изменен размера на дължимата от Кредитополучателя договорна лихва в т. 9
от Договора. Съгласно т. 1 от Анекса, е уговорено Кредитополучателят да заплаща
на Банката лихва в размер па тримесечния индекс Софибор, увеличен с надбавка в
размер на 6.83 пункта, но не по-малко от 13 процента, като към сключване на
Анекса, тримесечният индекс Софибор е в размер на 6.17 пункта. С Анекс № 2 от
25.02.2011 г. страните са се съгласили крайният срок за издължаване на кредита
да е 06.04.2018 г.; Банката е предоставила гратисен период на
Кредитополучателя, относно издължаването на остатъчната главница по кредита;
страните приемат нов погасителен план, съгласно който да бъде погасяван
кредита. С Анекс 2 се променя и размера на договорната лихва по кредита, като
считано от датата на анекса, кредитът се олихвява с годишен лихвен процент в
размер на тримесечния индекс Софибор, увеличен с надбавка от 683 базисни точки,
но не по-малко oт 12 % годишно. Със същия страните са уговорили, че за
обезпечаване на задълженията по кредита ще поръчителстват ответниците В.И.Г. и
И.М.Г.. С Анекс № 3 от 31.03.2011 г. страните са уговорили, че се отменят всички
клаузи и уговорки от Договора относно застраховането на обезпеченията, и
приемат нови такива. Съгласно параграф 3 от анекс 3, страните уговарят промяна
в договорния лихвен процент за редовен дълг по кредита, както следва:
формираният редовен дълг по кредита ще се олихвява с лихва в размер на
тримесечен индекс Софибор, увеличен с надбавка от 690 базисни точки, но не
по-малко от 12.07 % годишно. В изпълнение на уговореното ищецът твърди, че на
31.03.2011 г., между Банката и ответниците И.М.Г. и В.И.Г. са сключени договори
за поръчителство, съгласно които, поръчителят се задължава да отговаря за
изпълнението на задължение на главния длъжник "Горски свят" ЕООД,
ведно с всички сключени анекси към договора като декларира, че е запознат с
условията по Договора. Сочи, че в т. 60 от Договора за кредит, е уговорено
право на Банката да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено
уведомление до Кредитополучателя, при настъпване на условията по т. 59 от
Договора за кредит. Усвоеният кредит е погасяван по главници и лихви, подробно
посочени в исковата молба до 2011 г., като считано от 06.01.2011 г. същият е в просрочие – общо 2 413 дни към
14.08.2017г. вкл.. Ищецът твърди, че въпреки поетите с договора за кредит задължения,
кредитополучателят и поръчителите не са погасявали кредита в сроковете и по
начина, уговорени в Договора и анексите към него, като по кредита са просрочени
76 броя погасителни вноски по договорната лихва и 67 вноски по главницата,
дължими в размери и на дати, подробно посочени в извлечение от счетоводните
книги на Банката от 15.08.2017 г.. Като сочи, че е настъпило просрочие ищецът
твърди, че е отправил писмена покана до
кредитоиолучателя „Горски свят“ ЕООД чрез нотариус К.Г. с peг. номер *** на НК
до седалището и адреса на управление па дружеството в град Варна, която е
удостоверила връчването на поканата съгласно разпоредбата на чл. 47 от ГПК,
като поканата е връчена на 11.04.2017г.. Със същата ищеца сочи, че е
предоставен 7- мо дневен срок за погасяване на всички просрочени задължения по
Договора, като изрично е указано, че при неплащане на просрочените суми и без
да бъде изпращана нова покана, Банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно
изискуем. Твърди, че е изпратена нотариална покана до „Горски свят“ ЕООД и на
адреса, посочен в Договора за кредит, а именно гр. ****, чрез нотариус Б.Т., с
peг. номер *** на НК, връчването на която е удостоверено със съставения
констативен протокол акт № 133, т. II, peг. № 2320/2017 г. на
помощник-нотариусът по реда на чл. 47 от 1 ПК и е констатирал, че
предоставеният срок за получаване е изтекъл на 27.04.2017 г.. Ищецът твърди, че
са изпратени нотариални покани и до двамата поръчители, с които е даден срок за
изпълнение и предупреждение, че при неплащане Банката ще счита кредита за
предсрочно изискуем. Поканата е връчена на поръчителя В.И.Г. по реда на чл. 47
от ГПК на 06.03.2017 г., а на поръчителя И.М.Г., на 06.03.2017 г. отново по
реда на чл. 47 ГПК. Въз основа изложеното и предвид бездействието на
задължените лица в предоставените срокове за изпълнение, Банката твърди, че е
обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 22.07.2017 г.. Със
заявление по реда на чл.417 ГПК е поискала от съда издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист в качеството си на кредитор по Договора за
кредит срещу ответниците, което искане е удовлетворено по ч. гр. д. № 12877/2017 г. по описа на РС Пловдив, като е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 8791/14.09.2017 г. и
изпълнителен лист от 15.09.2017 г. и след като ответниците са подали възражения
в срок, за Банката се е породил правен интерес от иницииране на настоящото
производство.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника В.И.Г., представлявана от адв. Н. Г., с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва съдържанието, верността и датата на описаните в т.1 до т.8 от
отговора документи, представени от ищеца. Оспорва верността и истинността на
представеното извлечение от счетоводните книги на Банката. Признава наличието
на валидно възникнало договорно отношение между страните във връзка с
посочените в исковата молба договор за кредит, анексите към него и договорите
за поръчителство. Оспорва твърдението на кредитора, че вземането е станало
предсрочно изискуемо на 22.07.2017 г., като твърди, че предсрочната изискуемост
е настъпила на 07.06.2011 г., с оглед забава в плащанията на две поредни вноски
за лихва. Твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила на 07.07.2011 г., с
оглед факта на забава на плащането на
цяла или част от погасителна вноска за лихва, продължила повече от два месеца,
а именно – вноска за лихва с падеж 06.05.2011 г., евентуално, че е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита – 07.10.2011 г. Сочи, че твърдяните да са
дължими в извлечението от счетоводните сметки на Банката суми са формирани по
неясен начин, както и че са погрешно изчислени. Навежда възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията на кредитора по договора за кредит и
възражение за това, че към датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед по чл. 417 ГПК - 15.08.2017 г. е изтекъл 6 –месечния срок по чл. 147 ЗЗД. Претендира присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор и от ответника И.Г.,
представляван от адв. В. Й., с който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва съдържанието, верността и датата на описаните в т.1 до т.8 от Отговора
документи, представени от ищеца. Оспорва верността и истинността на
представеното извлечение от счетоводните книги на Банката. Признава наличието
на валидно възникнало договорно отношение между страните във връзка с
посочените в исковата молба договор за кредит, анексите към него и договорите
за поръчителство. Оспорва твърдението на кредитора, че вземането е станало предсрочно
изискуемо на 22.07.2017 г.. Твърди, че към момента на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК,
вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
Твърди, че волеизявленията на кредитора за предсрочна изискуемост не са
достигнали до кредитополучателя и поръчителите, поради което не са настъпили
последиците на предсрочната изискуемост. Оспорва действията на нотариуса по
връчване на цитираните от ищеца нотариални покани. Твърди, че към момента на
отправяне на волеизявлението на Банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, за последната не е било възникнало потестативното право да прекрати
едностранно договора за кредит по смисила на т. 60 от Договора. Алтернативно
прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на кредитора. Също
така счита, че е изтекъл и преклузивният срок по чл. 147 ЗЗД. Претендира
разноските по делото.
В депозираната по делото допълнителна искова молба, ищецът оспорва всички
твърдения, изложени в отговорите на ответниците. Посочва, че нотариалното удостоверяване
за връчване на нотариалната покана, залепването на уведомлението на основание
чл. 47 ГПК, както и констативният протокол на нотариуса, изготвен във връзка с
посещенията на адреса и конкретните обстоятелства, поради които нотариалната
покана не е могла да бъде връчена, имат характер на официален свидетелстващ
документ, с който нотариусът удостоверява конкретни факти и обстоятелства и
извършени действия. Като официален свидетелстващ документ нотариалното
удостоверяване и изготвеният от нотариуса констативен протокол се ползват с
обвързваща съда материална и доказателствена сила на официален свидетелстващ
документ за удостоверените в него факти, на основание чл. 179 ГПК. По отношение на оспорването на документа
- извлечение от счетоводни книги, посочва че същият е представен в настоящото
производство с цел доказване на идентичност между претендираните суми в
исковата молба и тези пред заповедния съд, с оглед допустимостта на исковата
претенция. По отношение на твърденията за липса на
настъпила предсрочна изискуемост по договора за кредит посочва, че съгласно задължителната практика на ВКС, Банката е следвало да
уведоми длъжниците за обстоятелството, че е реализирала правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Уговорката, че кредита става изцяло и предсрочно
изискуем, поради неплащане на определен брой вноски, не освобождава кредитора
от задължението му да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. В
тази връзка, уведомяването се явява абсолютна предпоставка за упражняване на
правото за обявяване на предсрочна изискуемост. Досежно твърдението на ответниците
за невярност на изчисленията, извършени от Банката на главницата и договорната
лихва, счита, че в отговорите на исковата молба са изложени единствено
бланкетни твърдения за неясен характер на претендираните от ПИБ АД суми. Счита,
тези твърдения за неоснователни, като посочва, че в исковата молба ясно е
посочено, както основанието за начисляване на сумите, така и техният размер. По
отношение на основанието и размерът на главницата твърди, че по договора за
кредит е извършено едно единствено плащане по главницата в размер на 800 лева
на дата 06.12.2011 г., като проста аритметична сметка показва, че разликата
между усвоеният размер на кредита от 55 000 лева и платената сума от 800 лева,
дава претендираната от ПИБ АД сума от 54 200 лева. Оспорва направеното от
отвениците възражение за изтекла погасителната давност за сумите, предмет на
исковата молба, като сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 116, буква б) ЗЗД,
давността се прекъсва с предявяване на иск, като съгласно безпротиворечивата
практика на съдилищата, подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист е действие, което е приравнено по своята правна
същност на предявяване на искова претенция. В конкретният случай, с подаването
на заявлението в PC Пловдив на 15.08.2017 г., давността за вземането е била
прекъсната, от който момент е започнал да тече нов давностен срок, а исковата
претенция е предявена по-малко от месец след това. За неоснователно е намерено
и възражението за отпадане на отговорността на поръчителите поради бездействие
на кредитора в срока по чл. 147 ЗЗД. В тази връзка посочва, че падежът на
вземането е определен съгласно датата, на която Банката е направила кредита за
изцяло и предсрочно изискуем - 22.07.2017 г., като от този момент следва да се
брои срокът по чл. 147 ЗЗД. Отделно от това, счита, че заповедният съд следи
служебно за изтекъл срок по чл. 147 ЗЗД.
В допълнителния отговор, депозиран от ответника И.Г., същият заявява, че
поддържа твърденията и възраженията, изложени в първоначалния отговор.
В допълнителния отговор, депозиран от ответника В.Г., същиaта заявява, че поддържа твърденията и възраженията, изложени в
първоначалния отговор.
Съдът, след
като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
По допустимостта на производството:
Предявеният с исковата молба иск е установителен с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл.422, ал.1 ГПК.
От приложеното
ч.гр.д. № 12877/2017г. по описа
на ПРС – ІV гр.с. се установява, че със заявление ищеца „Първа инвестиционна банка” АД е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги по договор за кредит за оборотни
средства „Бизнес пулс“ кредитна линия № 314-149 от 21.04.2008г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 20.05.2009г., Анекс № 2 от
25.02.2011г. и Анекс № 3 от 31.03.2011г., с който Банката е предоставила на
кредитополучателя „Горски свят“ ЕООД банков кредит в размер на 55 000 лева
в вид на овърдрафт, за оборотни средства с краен срок на погасяване
25.02.2012г., който срок е анексиран с Анекс № 2 от 25.02.2011г. на
06.04.2018г. и изпълнението е обезпечено с поръчителството на В.И.Г. и И.М.Г.
по договори за поръчителство от 31.03.2011г. и изменен и допълнен с Анекс № 1
от 20.05.2009г. и Анекс № 3 от 31.03.2011г.. Искането на
заявителя е удовлетворено
като на 14.09.2017г. е издадена срещу длъжника и
поръчителите, ответници в
настоящото производство, заповед за изпълнение в
режим на солидарност на парично задължение за сумата от 54 200
лева – главница по договор за банков кредит от 21.04.2008 г.; сумата от
27 538.87 лв. – договорна лихва за периода 04.06.2011г. – 21.07.2017г.;
сумата от 29 306. 43 лв. – наказателна лихва за периода от 06.12.2010г. до
14.08.2017 г. вкл.; сумата от 1422.40 лв. – комисионна; сумата от 528 лв. –
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2017г. до
окончателното погасяване, както и направените по делото разноски – 2259.91 лв.
– държавна такса и 50 лв. юристконсултско възнаграждение. В заповедта е
посочено, че вземането произтича от извлечения от счетоводните книги на банката
от 15.08.2017г.. На 17.01.2018г. е постъпило писменно възражение от В.Г. и на 18.01.2018г. от И.Г., за което заявителя е уведомен на 29.01.2018г. с нарочно
съобщение. В срока по чл.415, ал.1 ГПК е предявен и настоящия иск, който предвид изложеното съдът намира за процесуално допустим. Пред заповедния съд е направено искане по реда на чл. 420, ал.2 ГПК, което е оставено без уважение.
Вземането, чието установяване се търси в настоящото производство произтича
от договор за кредит за оборотни средства „Бизнес пулс“ кредитна линия вх. № 314-149 от 21.04.2008г.,
сключен между ТБ „МКБ ЮНИОНБАНК“ АД, по отношение на който няма спор, че
правоприемник е ищеца, в качеството на кредитодател и „ГОРСКИ СВЯТ“ ЕООД като
кредитополучател. По силата на учреденото облигационно правоотношение Банката е
предоставила на кредитополучателя кредитна линия в размер на 55 000 лева
за оборотни средства – за закупуване на дървесина и други материали, участие в
търгове и др. разходи, свързани с основаната дейност на фирмата, които се
усвояват по посочена разплащателна сметка срещу поетото от „ГОРСКИ СВЯТ“
ЕООД задължение да върне предоставените
му средства в 48 месечен срок от датата на договора за кредит или с краен срок
25.03.2012г..
Уговорена е възнаградителна лихва - т. 9 и сл. и е предвидено заплащане от
кредитополучателя на такси по отпуснатия кредит – т.13.
Вземането на Банката е обезпечено с ипотека върху недвижим имот, собствен в
режим на СИО на В.Г. и с издаването на запис на заповед за сумата от
55 000 лв. от кредитополучателя и авалиран от И.Г..
С Анекс № 1 от 20.05.2009г. е променен размера на уговорената
възнаградителна лихва и кредитополучателят се е задължил за срока на действие
на договора да превежда трудовите възнаграждения на своите служители по техни
картови сметки, открити и подържани при Банката ищец.
С Анекс № 2 от 25.02.2011г. е уговорен нов краен срок за погасяване на
сумите по договора за кредит на 06.04.2018г.; променен е погасителния план;
договорените лихви, такси и комисионни; уговорено е допълнително обезпечение
вземанията на Банката с поемане на поръчителство по дълга от В.Г. и И.Г. и
отпадане на даденото вече обезпечение – издаден запис на заповед и са отпаднали
поети от кредитополучателя ангажименти за превод на трудовите възнаграждения на
своите служители по техни картови сметки, открити и подържани при Банката ищец.
С Анекс № 3 от 31.03.2011г. са уговорени нови условия във връзка със
застраховане на имуществата, предмет на договор за кредит и е променен размера на възнаградителната лихва.
В чл.59 от договора са уговорени самостоятелни хипотези на предсрочната
изискуемост на вземането, като в чл. 60 е предвидено при наличие на която и да
е от тях правото на кредитополучателя да прекрати по – нататъшното усвояване на
кредита или да обяви кредита за предсрочно изискуем. Отделно, в чл. 55 страните
са уговорили, че забава плащането на цялата и част от погасителната вноска за
главница или лихви, продължила повече от два месеца, както и при забава на две
поредни вноски за лихва или главница, независимо от срока на забавата, цялото
остатъчно задължение по настоящия договор става предсрочно изискуемо.
С договори за поръчителство от 31.03.2011г. е обезпечено задължението на
кредитополучателя по договор за кредит № 314-149 от 21.04.2008г. от И.М.Г. и
В.И.Г., които са се задължили да отговарят солидарно за неизпълнението на
главното задължение, вкл. за лихви и разноски.
От приетата от съда и неоспорена от страните ССчЕ се установява, че сумата
предоставена по договор за оборотни средства в размер на 55 000 лв. е
усвоена еднократно на 30.04.2008г., като са погасявани договорни лихви в общ
размер на 13 908.68 лв. за периода от 26.05.2008г. – 21.05.2010г. и
главница в размер на 800 лв. с дата на погасяването 06.12.2011г.. Други
погашения по кредита липсват.
С нотариална покана рег. № 336 от 19.01.2017г., адресирана до
кредитополучателя, ищеца е посочил, че към 09.01.2017г. общия размер на дълга е
сумата от 105 424.77 лева, от които просрочени задължения в общ размер на
92 812.06 лева, формирани от сбора на 41 600.01 лв. – просрочена главница; 50 169.05 лева -
просрочени лихви; 8225.55 евро – комисионни за управление и 1043.00 лв. – такси
и разноски. Даден е 7-мо дневен срок за погасяване на просрочените задължения,
а при неизпълнение е посочено, че банката ще счита отпуснатия кредит за изцяло
и предсрочно изискуем и ще предприеме действия за принудително събиране на
вземането. Коментираната нотариална покана е изпратена на адрес гр. ****.
Нотариусът връчил коментираната нотариална покана чрез залепване на уведомление
по реда на чл. 47 ГПК на „таблата за
съобщения на улиците „****“, ул. „****“ и ул. „****“, след като е направил
справка за установяване на точен административен адрес в сайта www.bgmaps.com и сайта на Община Варна, Дирекция „Архитектура, градоустройство и
устройствено управление“, Дирекция „Инженерна инфраструктура и
благоустройство“. Удостоверено е, че от предоставено му от ищеца уведомление от
Община Варна, Район Приморски с изх. № АУ022737ВН-001ПР от 20.03.2017г.,
издадено във връзка със запитване на ЧСИ К.П. с рег. № 842 в КЧСИ с район на
действие ОС Пловдив, Нотариусът е констатирал, че в локалната база „Население“
не е открит административен адрес ****,
както и че адресът не отговаря на действащите правила и норми за откриване на
административни адреси, поради което и Община Варна не може да идентифицира
имота.
Извършеното връчване при условията на чл. 47 ГПК е нередовно. От една
страна, установената липса на административен адрес не би обосновало
приложението на чл. 47 ГПК, а от друга съдът приема, че това обстоятелство не е
надлежно установено. Позоваването на Нотариуса на данни, поискани и събрани за
нуждите на конкретно изпълнително производство, които дори не касаят и
процесния административен адрес не може да бъде да доведе до извод в целената посока.
Всъщност при оформяне на разписката за връчване на нотариалната покана на
11.04.2017г. липсва категорична констатация на връчителя – нотариус, че адрес,
идентичен на този вписан по партидата на търговеца в ТР не съществува, респ. не
е налице достъп до канцелария или лице, на което да се връчи нотариалната
покана. Коментираното до тук означава, че извършеното връчване чрез залепване
на „таблата за съобщения на улиците
„****“, ул. „****“ и ул. „****“, каквото място за лепене не е предвидено в
действащия процесуален кодекс, като същото не може да се приеме и за „видно
място“ около входната врата на адресата – чл. 47, ал.1 ГПК е нередовно.
Предприетото връчване на нотариална покана до длъжника – кредитополучател
на адрес, различен от адреса на управление, а именно гр. *** е без никакво
правно значение за разрешаване на спора, тъй като съгласно чл. 50 ГПК мястото
на връчване на търговец е последният посочен в регистъра адрес, който е ****.
Съгласно разясненията дадени в т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №
4/2013г. на ОСГК на ВКС, за да настъпи предсрочна изискуемост на вноските за
погасяване на банков кредит, с падежи, уговорени занапред във времето е
необходимо, съгласно чл. 60, ал.2 ЗКИ обявяване на същата чрез връчване на
съобщение за това на длъжника. Приетото за нередовно уведомяване на „ГОРСКИ
СВЯТ“ ЕООД означава, че изявлението на
банката не е достигнало до длъжника, поради което и не са настъпили последиците
на чл. 60, ал.2 ЗКИ, макар да са били налични
материалните предпоставки за упражняване потестативното право от
кредитора. Изводът е, че предсрочната
изискуемост не е настъпила преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, поради което отговорността на
поръчителите не може да бъде ангажирана за исковите суми, тъй като същата има
акцесорен характер и от поръчителя не може да се иска изпълнение, преди
главният дълг да стане изискуем, в който смисъл е и решение № 132 от 2.10.2015
г. на ВКС по т. д. № 1907/2014 г., I т.
о., ТК, докладчик съдията М. Костова.
Въз основа на изложеното съдът приема предявените искове за неоснователни и
същите следва да се отхвърлят без да се разглеждат останалите наведени от
ответниците възражения.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците се дължат разноски, които
съгласно представените списъци по чл.80 ГПК са в размер на по 8000 лв. и
представляват платено възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ 37 искове да бъде признато за
установено по отношение на солидарно отговорните В.И.Г., ЕГН: **********,*** и
И.М.Г., ЕГН: **********,***, че
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на ищеца по Договор за кредит за оборотни
средства „Бизнес пулс“ кредитна линия № 314-149/21.04.2008 г., изменен с Анекс № 1/20.05.2009 г., Анекс №
2/25.02.2011 г. и Анекс № 3/ 31.03.2011 г., и обезпечен с два договора за
поръчителство от 31.03.2011 г., а
именно:
-
54 200 лв. – просрочена
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.08.2017 г. до
изплащане на вземането;
-
27 538,87 лв. – просрочена договорна
лихва за периода 04.06.2011 – 21.07.2017 г.;
-
29 306.43 лв. – просрочена
наказателна лихва за периода 06.12.2010 г. – 14.08.2017 г.;
-
1 422,40лв. – комисионна за
обработка и управление на кредита;
-
528 лв. – нотариални такси за
връчване на нотариални покани.
за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 8791/14.09.2017
г. по ч.гр. д. № 12877/2017г. по описа на ПРС и изпълнителен лист към нея,
както и да му бъдат присъдени направените разноски в заповедното производство в
размер на 2309,91 лв., от които 2 259,91 лв. – платена държавна такса и 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в настоящото
производство, в това число платената държавна такса и 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган
Цанков“ 37 да заплати на В.И.Г., ЕГН:
**********,*** сума в размер на 8000
лв., представляваща направени по делото разноски по заплащане възнаграждение за
адвокат.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ 37 да заплати на И.М.Г., ЕГН: **********,*** сума в размер на 8000 лв., представляваща
направени по делото разноски по заплащане възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ПАС.
СЪДИЯ: