Мотиви

към присъда №  57 от 26.02.2018 год.  по НОХД № 2855 по описа за 2017 г. на Районен съд гр. Варна,четиридесет и пети наказателен състав

 

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 86/2016 год. по описа на ОД на МВР Варна срещу:

 Подсъдимите Н.А.Р. с ЕГН ********** от гр.Белослав затова, че на 06.12.2015г. в гр.Белослав, обл.Варна, сам и в съучастие с А.И.Ч. и Я.М.Ч., като извършител причинил на Н.В.Г. лека телесна повреда изразяваща се в контузия на главата, контузия на корема, кръвоизлив под конюнктивата на дясното око, разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, травматичен оток и кръвонасядане по клепачите на дясното око, ожулвания по носа и лявата лицева половина, кръвонасядане по корема, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота и на Д.М.Я. лека телесна повреда изразяваща се в контузия на корема, ожулвания по главата, десния лакът, кръвонасядане по лявата предмишница обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди и са причинени телесни повреди на повече от едно лице –престъпление по чл.131, ал.1,т.4 пр.З т.12 пр.1 вр.чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК;

            А.И.Ч. с ЕГН ********** ***, затова, че на 06.12.2015г. в гр.Белослав, обл.Варна, в съучастие с Н.А.Р. и Я.М.Ч. като извършител, причинил на Д.М.Я. лека телесна повреда изразяваща се в контузия на корема, ожулвания по главата, десния лакът, кръвонасядане по лявата предмишница обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал.1,т.12, пр.1 вр.чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК и

Я.М.Ч. с  ЕГН ********** ***, затова, че на 06.12.2015г. в гр.Белослав, обл.Варна, сам и в съучастие с А.И.Ч. и Н.А.Р. като извършител, причинил на Т.М.Я. лека телесна повреда изразяваща се в контузия и хематом на лявото коляно, контузия на лява ръка, контузия на главата, мозъчно сътресение, травматичен оток и кръвонасядане по лявото слепоочие, кръвонасядане и оток на трети пръст на лява ръка, кръвонасядане и оток на ляво коляно обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота и на Д.М.Я. лека телесна повреда изразяваща се в контузия на корема, ожулвания по главата, десния лакът, кръвонасядане по лявата предмишница обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди и са причинени телесни повреди на повече от едно лице - престъпление по   чл.131, ал.1,т.4 пр.З т.12 пр.1 вр.чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК.

До даване ход на съдебното следствие са предявени граждански искове от пострадалите Д.М.Я., Т.М.Я. и Н.В.Г., които съдът не е допуснал за съвместно разглеждане  с протоколно определение от 27.10.2017 год..

Пострадалите Я., Я. и Г. по реда на чл.76 от НПК са конституирани като частни обвинители в наказателния процес и са встъпили в същия, упражнявайки своите права  чрез поверениците си адвокати В., С. и С. и тримата от ВАК.

Преди приключване на съдебното производство подс.Ч. е починал, поради което с протоколно определение от 07.02.2018 г. на основание чл. 289, ал.1, вр. чл. 24, ал.1, т.4 НПК наказателното производство по отношение на него беше прекратено.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Варна поддържа всяко  едно от обвиненията . С оглед на доказаността им по един категоричен начин, предлага на съда по отношение подсъдимите Ч. за извършеното от него престъпление по  чл. 131, ал.1,т.12, пр.1 вр.чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК и  подсъдимия Р. за извършеното от него престъпление по чл. чл.131, ал.1,т.4 пр.З т.12 пр.1 вр.чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК  да им наложи наказание лишаване от свобода между минималния и средния размер, което да бъде изтърпяно при условията на чл.66 от НК.

            В хода по същество на делото адв. С. ,процесуален представител на частния обвинител Т. Янева, намира, че  възведеното обвинение е доказано и поддържа становището на прокуратурата по отношение размера на наказанията.

            Процесуалния представител на частните обвинители Д.Я. и Т.Я., адв.В.В., ВАК, поддържа обвинението срещу подсъдимите, така както е повдигнато.Прави подробен анализ на събраните по делото доказателства.Излага становището, че  липсата на съжаление от страна на подсъдимите доказва несъмнено, че тяхното поведение при извършването на побоя върху неговите доверители е жестоко, нанесените удари и изричаните обиди демонстрират хулиганска проява.Изразява недоумение от действията на полицията след получаване на сигнала за нанесения над Я. и останалите пострадали побой.Намира, че събраната доказателствена съвкупност категорично обосновава извода относно авторството на престъплението.Намира обясненията на подсъдимите за противоречащи на събраните доказателства. Моли подсъдимите да бъдат признати за виновни, като им бъде наложено най-тежкото предвидено в закона наказание и да им се присъдят направените по делото разноски , включително и адвокатско възнаграждение.

 Адв.С., процесуален представител на частния обвинител Н.Г. също се присъединява към становището на РП Варна. Счита, че обвинението е доказано по безспорен начин.Посочва, че според медицинските заключения Г. е получил сериозни увреждания, заключението по назначената СМЕ не е било оспорено от страните, поради което механизмът на настъпване на телесните увреждания е безспорно установен. Прави анализ на доказателствата по делото и намира, че фактическата обстановка по делото е безспорно установена. Намира, че са безспорно установени извършителите на престъплението, както и обстоятелствата около неговото извършване.Намира обясненията на подсъдимите за защитна теза и че същите не кореспондират с останалите събрани доказателства. Посочва, че поведението на подсъдимите е виновно и следователно трябва да получат съответното наказание. Придържа се към предложението на държавното обвинение, моли да им бъдат присъдени и разноските, направени по делото.

            Частните обвинители Д.Я. и Н.Г. поддържат становищата на процесуалните си представители.

            Защитникът на подсъдимите Ч. и Р., адв.Л., ВАК намира, че по делото е налице съществено процесуално нарушение, което не е било отстранено, изразяващо се в това, че не ставало ясно подс.Р. кое престъпление е извършил в съучастие и кое сам.

Прави детайлен анализ на събраните доказателства, като посочва, че инцидента предхождащ случилото се на 06.12. е свързан със субективната страна на престъплението. Посочва, че показанията на пострадалите са заинтересовани и същите се опитват да преекспонират ситуацията, като я направят по-тежка, отколкото е била в действителност. Това свое становище базира на показанията на разпитаните полицейски служители. Намира, че хулиганските подбуди са налице когато с действията си деецът е целял да демонстрира явно неуважение към обществото, порядките, към установения ред, да демонстрира мнимо превъзходство.Посочва, че субективните признаци на престъплението са тези, които визират субективната страна на деянието и психическото състояние на извършителя. Намира, че вината в настоящия случай следва да е само умишлена, доколкото имаме повдигнато обвинение за съучастие. Освен вината, тук се включват мотивите, подбудите, чувствата, целта и други субективни елементи, характерни за престъплението и неговия извършител. Когато говорим за мотива за извършване на подобно престъпление, искам да отбележа, че мотивът на престъплението е особеното психическо състояние на дееца, възникнало в процес на разрешаване на противоречието – източник на престъпна активност в хода на неговото развитие, което и направлява поведението на личността в конфликтна ситуация. Вътрешното решаване на противоречието, с оглед определяне личността и антисоциалната форма на активност, е процес на мотивиране – т.е. процес на възникване и обособяване на решаващия мотив. Установяването на доминиращия мотив има най-голямо наказателноправно криминологично и социално-психологическо значение.

Като насока за установяване на мотива за извършване на едно престъпление, трябва да се проведе адекватно изясняване на всички относими и съпровождащи фактори в конфликтната ситуация, в случая при нанасянето на удари, довели до лека телесна повреда.

Отмъщението е най-разпространения мотив на традиционните престъпления. В практиката често се смесва с целта. Мотивът за отмъщение се поражда на лична основа и е лишен от елемента по-значителна социалност. Според мен настоящата ситуация говори за точно такъв мотив за извършване на последващите действия. Не желанието да демонстрират някакво мнимо превъзходство или неуважение към порядките на обществото, а желанието да получат според тях личностно удовлетворение.Според защитата водещо е било случката, която е станала преди това. Тази случка според него не означава, че подсъдимите са отишли да търсят възмездие самоволно. Действията на дееца и неговият субективен елемент се определят от неговите обективни действия. Намира, че от установеното по делото не може да се направи извода, че подзащитните му  са имали намерения за извършване на хулигански действия.Предвид гореизложеното моли да бъдат оправдани.

            Подсъдимия Р., не се признава за виновен. Дава обяснения, които кореспондират частично с фактическата обстановка установена по делото.

В последната си дума моли да бъде оправдан.

            Подс. А.Ч., разбира обвинението, не се признава за виновен по него.Дава обяснения, които частично кореспондират с фактическата обстановка по делото.В последната си дума моли да бъде оправдан.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 08.12.2015 год. в 04 РУП Варна е била образувана Преписка  ЗМ Обр.I-№ 2376/2015 год. по описа на 04 РУП Варна по тъжба на К.А.Ч. ЕГН ********** затова, че около 10.00 часа на 05.12.2015 год. на кръстовището на ул.”Кирил и Методий” и ул.”И. *** след възникване на скандал е била ударена с ръка в лицето от Д.М.Я. ЕГН **********.

По приписката било установено, че преди обяд на 05.12.2015 год. след като  св.Д.Я. паркирал микробуса си,както обикновено до бръснарницата си, на място, което било под наклон, тъй като микробусът не палел,  от намиращия се в близост фризьорски салон излязла св.К.Ч. и му се развикала. Между двамата възникнал скандал ,възприет от свид.А.Г., близка на свид.Д.Я., която по това време била на мястото, както и от свид.Г.И., вуйчо на подс.Ч.. Св.И. и негов познат се намесили и прекратили спора. Св. Я. се оплакал в полицейското управление , във връзка с което на осн.чл.65,ал.2 от ЗМВР били съставени предупредителни протоколи на Я. пр. рег. № 442000-13649/2015 год. по описа на 04 РУП Варна и на К.Ч. пр. рег. № 442000-136488/2015 год. по описа на 04 РУП Варна.За случилото се разбрали подсъдимите Ч. и Р., с когото Ч. живее на семейни начала.

На 06.12.2015г. свид.М.А. бил в сервизната работилница на подс.А.Ч.. Имало и други хора, тъй като се събрали да празнуват Никулден. Малко по-късно пристигнал и подс.Р.. По време на празненството свид.А. чул разговор между Ч. и Р., които говорили за възникналия скандал предния ден между свид.Ч. и свид.Я.. Двамата се разбрали да отидат същата вечер до дома на свид.Я. за да разговарят с него, да го предупредят да не предприема никакви действия спрямо свид.Ч..

Около 18 часа подс.Ч. помолил св. А. да откара него и подсъдимите Р. и Ч., с неговия автомобил „ Мерцедес 200Д” с рег. № В7870ОН до дома на св.Я.. Тръгнали от работилницата, като свид.А. използвал възможността да бъде превозен с автомобила на подс.Ч. до домът си. Същата вечер в дома на свид.Я. *** са се били събрали, за да празнуват свид.А.Г., заедно със съпруга си - свид.Н.Г., свид.Т.Я., съпруга на Я., завърнала се за празниците от Р.Гърция, където работила за постоянно, както и дъщерята на свид.Я. - свид.Й.Я. с децата си. Тя заедно с майка си - свид.Т.Я. приготвяли ястията за трапезата.

Около 18,30ч-19,00ч.. свид.Й.Я. чула почукване на входната за тяхното жилище врата. Тя от своя страна казала на баща си – св.Я., който  отворил входната врата, като видял на прага подсъдимите Р. и Ч. и Ч., който бил с  качулка на главата си. Тримата влезли в коридора и започнали да нанасят удари на свид.Я.. Св. Й.Я., виждайки какво става започнала да вика. Я. първоначално бил ударен  в корема от подс.Р., което го накарало да се свие и изохка. След това и другите двама подсъдими му нанесли удари. Свид.Т.Я. също излязла от кухнята в коридора. Заедно с нея от стаята, в която били, излезли свид.Н.Г. и съпругата му - свид.А.Г.. Те също възприели, че трима души нанасят удари в тялото на свид.Я.. Свид.Т.Я. видяла, че съпругът й е приведен напред, като прав до него бил подс.Р.. Тя застанала между двамата вдигайки ръце над главата си за да предпази съпруга си. Не можела, тъй като подс.Р. бил по-висок от нея и нанасял удари с юмруци над главата й. В това време подс.Ч. бил в дясно от тялото на свид.Я. и го удрял с юмруци в тялото, а подс.Ч. бил в ляво. Той вече бил преустановил ударите към свид.Я.. Свид.Н.Г. се намесил, като веднага получил удари с юмруци в главата от подс.Р.. Той паднал на подлежащата настилка и леко се свил, в което положение подс.Р. продължил да му нанася удари с ритници в областта на тятото. В това време подс.Ч. започнал да размахва ръце и крака към свид.Т.Я., която започнала да отстъпва назад. Ударите попадали в монтираните портманто, и шкаф за обувки, които се повредили. Един от ударите с юмрук на подс.Ч. попаднал в областта на лявото й слепоочие, а единият от ударите попаднал в левия й крак. През това време свид.Й.Я. отишла в друга стая и оттам подала сигнал на спешен телефон 112. Малко по-късно подс.Р. дал сигнал на останалите и те си тръгнали с автомобила на подс.Ч., управляван от св.А..

По-късно на място пристигнали и полицейски служители на 04 РУ ОД МВР гр.Варна свид.И.И. и свид.Г.С.. На тях свид.Я. обяснил случилото се. Докато провеждали беседа на място пристигнал и екип на спешна медицинска помощ и свид.Я. заедно със свид.Г. били отведени за оказване на медицинска помощ.

Относно телесните увреждания на пострадалите по делото са налице следните заключения:

От СМЕ се установява, че пострадалия Д.М.Я. е получил контузия на корема, ожулвания по главата, десния лакът, кръвонасядане по лявата предмишница. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, респ.при удари с ръце, юмруци, ритници, реализирани в областта на главата, корема и десния горен крайник. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. От показанията на свидетелите е видно, че непосредствено след получаване на телесните увреждания той е възприемал околната действителност, движел се е, от което следва, че не е изпадал в действително безсъзнателно състояния /мозъчна кома/ т.е. не е било налице разстройство на здравето временно опасно за живота му в този смисъл.

От СМЕ се установява,че пострадалата  Т.М.Я.  е получила контузия и хематом на ляво коляно, контузия на лява ръка, контузия на главата, мозъчно сътресение, травматичен оток и кръвонасядане на ляво слепоочите, кръвонасядане и оток на трети пръст на лявата ръка, кръвонасядане и оток на лявото коляно. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети реализирани в описаните области. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

От  СМЕ се установява, че пострадалия Н.В.Г. е получил контузия на главата, контузия на корема, кръвоизлив под конюнктивата на дясното око, разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, травматичен оток и кръвонасядане по клепачите на дясното око, ожулвания по носа и лявата лицева половина, кръвонасядане по корема. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, отговарят да са получени при удари с ръце, юмруци, ритници, падане и удар в подлежащата повърхност т.е. по начин посочен в показанията на пострадалия. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. От показанията на свидетелите е видно, че непосредствено след получаване на травмите той е възприемал околната действителност, от което следва, че не е изпадал в действителна мозъчна кома т.е. не е било налице разстройство на здравето временно опасно за живота му в този смисъл.

В разясненията които прави в съдебно заседание вещото лице М. посочва, че получените от Н.Г. травматични увреждания са получени в посока отпред назад и отдясно наляво и централно отпред назад.Ожулванията са по същия механизъм.За кръвонасяданията в дясната половина на корема –отпред назад и леко вдясно.

По отношение пострадала Я. изразява предположението, че травматичното увреждане в областта на лявото слепоочие и пръстите на лявата ръка е получено едновременно при предпазване. Уврежданията от Я. според вещото лице могат да бъдат получени сами при удари, в порядъка не по-малко от три удара.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, по - конкретно отчасти от обясненията на подсъдимите Ч. и Р., дадени в съдебно заседание; от показанията на свидетелите Д.Я., Т.Я., Н.Г., Й.Я. дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281,ал.4,вр. ал.1, т.1 от НПК, А.Г., К.Ч., М.А., дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281,ал.4,вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК ,Г.Й.,Т.И.,Д.Д., дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281,ал.4,вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК,Т.И.,И.И.,Г.С.,Г.Г. дадени в съдебно заседание и  прочетени по реда на чл.281,ал.4,вр. ал.1, т.1 от НПК ,П.М.,М.И., Т.Р.Г., а също и от заключенията на назначените съдебно-медицински експертизи, съдебно-почеркова експертиза, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

Относно анализа на свидетелските показания:

А/ Показанията на пострадалите

В резултат от действията на подсъдимите са били увредени тримата свидетели Д.Я., Т.Я. и Н.Г..Техните показания са с най-голямо значение за изясняване на фактическата обстановка. Макар тримата да са поначало заинтересовани от изхода на делото и не могат да не се считат за предубедени и безпристрастни свидетели, според състава на съда не са налице основания за съмнения в достоверността на дадените от тях показания. Както в хода на досъдебното производство, така и пред съда тримата свидетели излагат последователно и логично твърденията си.

Пострадалия Я. посочва, че въпросната вечер дъщеря му казала, че някой чука на входната им врата, той излязъл и когато отворил вратата в домът му влезли тримата – подсъдимите Р., Ч. и Ч., който бил с качулка на главата. Според Я. го почнали с юмруци. Когато влезли в коридора според него разположението на подсъдимите било – по средата стоял подс.Р., Ч. от ляво, а Ч. от дясно на Р.. Тримата били в редица , едновременно нахлули и първи от тримата подс.Р. започнал да го удря с юмруци в главата, в тялото и по лицето. Той успял само да извика „аааа“. Твърди, че след като в коридора излязъл пострадалия Г. , подс.Р. отишъл да бие Г..

Св.Н. Г. посочва, че тъкмо са били седнали на масата в дома на Я., когато се почукало на входната врата.Д.Я. отишъл да отвори, а той и останалите в стаята чули охкане и викане.Свидетелят станали и излязъл в коридора, като видял трима души  до вратата да бият Я. с ръце. Свидетелят твърди, че докато се показал на вратата на стаята един от мъжете се спуснал към него  и с един удар в лицето го повалил на земята. Паднал по очи, като мъжът почнал да го рита по главата и тялото, а той си свил ръцете над главата. Посочва като мъжът който го биел подс.Р.. Свидетелят сочи , че след като е станал отново е бил повален от подс.Р. и отново паднал.

От показанията на св.Т.Я. се установява, че докато била в кухнята, чула че се чука на вратата.Твърди, че излезли да отключат мъжът и – св.Д.Я. и дъщеря и – св.Й.Я.. След това чула как мъжът и изохкал и излязла да види какво става.Видяла трима непознати мъже до входната врата които били заобиколили Я. , който бил приведен на две.Тя минала пред Я. и вдигнала ръце да го предпази. Според нея нападателите викали :“ ще те убием, докато не те убием няма да те оставим“, викали и псували. Докато стояла пред Я. според свидетелката мъжете го биели през нея.Твърди, че подс.Ч. удрял Я. в ребрата, а подс.Р. го удрял по главата. По това време от стаята излязъл св.Г., който казал „ какво става тук“ и видяла как подс.Р. тръгва към него. С периферното си зрение свидетелката видяла, че Г. е на земята, а подс.Р. да му нанася удари.

Б/ Показанията на свидетелите очевидци

Показанията на пострадалите следва да бъдат кредитирани и защото се подкрепят от тези на свидетелите Й.Я. , А.Г., както и тези на св. Т.Р., които непосредствено са възприели действията на двамата подсъдими.

От показанията на св. А.Г. се установява, че и тримата подсъдими са нанасяли удари по св.Я., след което подс. Р. / „пълният подсъдим”/ е нанесъл удари по св.Н. Г.. Св. Г. посочва „ когато излязох в коридора видях трима мъже да бият Д. до вратата. Тримата подсъдими които са в залата биеха Д. с ритници и юмруци.Пълният подсъдим, който биеше Д. дойде да бие мъжът ми – ритници и юмруци,без нищо да му каже. Когато удари мъжът ми, той падна на земята и подсъдимия се върна при другите.Подадох ръка на мъжа ми да се изпрати и подсъдимия пак се върна да го бие и пак го събори”.

 Св.Й. Я. също твърди, че веднага с влизането в домът им тримата подсъдими са нанесли удари върху баща и –св.Я., той паднал на земята, при което те продължили да го бият. Категорично посочва, че баща и е бит от подсъдимите Р. и Ч., а майка и – от подс.Ч.. Посочва, че св.Н.Г. е бил бит от подс.Р., който му нанасял удари по главата.Показанията на св.Г. допринасят и за изясняване състоянието на съпругът и –пострадалия Н.Г. „кръв по устата вдясно, дясното му око беше кръвясало, бузата му червена”.

Св.Р. посочва, че когато излязъл в коридора на жилището видял св.Н. Г. на земята в коридора,след това видял Г. да става и да отива да разтървава Я., след което заявява, че пак го „ гътнаха”. Твърди, че когато излязъл в коридора подс.Р. удрял Я. по главата с юмруци. Посочва „ когато излязох от стаята до вратата Н. и Д. бяха до входната врата на разстояние един от друг на около два-три метра.Н. беше на пода, след това стана и подс.Р. го удари с юмрук.”

Действително и по отношение показанията на свидетелите Й. Я. и А.Г.  може да се приеме, че са предубедени, тъй като са роднини на пострадалите, но съдът намира, че следва да бъдат кредитирани, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични и кореспондират със заключенията по СМЕ и разясненията направени от вещите лица в хода на съдебното следствие.

Св.Р. е в приятелски отношения с пострадалия Я. , но няма данни да е бил в особено близки отношения с него. При това положение липсват каквито и да било основания за съмнение в показанията на посоченият свидетел.Същите кореспондират напълно на твърденията на пострадалите и с показанията на свидетелите Й.Я. и Ат.Г..

Към тази група свидетели следва да се включи и св.П.М., която свидетелства за начина, по който влизат в двора на къщата подсъдимите. Св.М. посочва, че видяла някой да стои в двора на къщата, отворила прозореца и видяла един човек-мъж, който попитал дали Д. е вкъщи.Тя му казала да провери, мъжът попитал как да мине, за да стигне до жилището му и тя го упътила, той и казал, че отива да заключи колата си. Свидетелката посочва, че е видяла паркирана малко по-нагоре по улицата кола, бяла на цвят. Не видяла хората, които се качват към етажа на Д.Я., но посочва, че са били повече от един човек. Твърди, че е чула вратата на жилището на Я. да се отваря, както и думите „ Д. тук ли е”, след което чула писъци.Посочва, че мъжът с когото е говорила бил с качулка на главата.

Тези и показания кореспондират с показанията на Д.Я., че подс.Ч. е бил с качулка на главата, когато му е отворил вратата на жилището.

В/ други свидетелски показания

Макар и без особен принос по фактите са данните, съобщени от свидетелите И.М.И. и Г.Н.С., които в качеството си на полицейски служители като полицейскит екип са посетили местопроизшествието значително по-късно от момента на настъпване на инцидента. В този смисъл предадената от полицейските служители информация е с производен, а не с първичен характер.Св. С. е работил и по преписката и изготвил докладна записка по случая, а св.И. съставил Протоколи за предупреждение на  по реда на чл. 64, ал.4 от ЗМВР по отношение пострадалия Я. и св.Ч.. Последните документи, ведно с документите по преписката и докладната записка на свид. С. са приложени като писмени доказателства по делото, приобщени по надлежния процесуален ред.

Показанията на свидетелите Т.И. и Д.Д. не са от съществено значение за изясняването на делото и особено за инкриминирано деяние, тъй като пряко не са възприели инцидента. При това положение съдът намира, че показанията на посочените свидетели следва да бъдат отчитани при формирането на фактическите изводи на съда само в частите, кореспондиращи на останалите доказателства по делото / възприетото след инцидента /.

При преценка верността на показанията на тези св.Д., който отрече в хода на съдебното следствие да е възприел случилото се в дома на Я., съдът даде вяра на показанията му прочетени по реда на чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.2 от НПК, дадени на ДП, тъй като намира, че същите кореспондират с останалите доказателства по делото , а именно с показанията на св.Й. Я., която посочва, че от площадката на жилищния им етаж е видяла как подсъдимите са чупели стоповете на буса, още повече, че безспорно назначената съдебно почеркова експертиза установява, че подписите положени срещу „ свидетел” в протокола за разпит от 08.12.2015 год.  са изпълнени от него.

Съдът кредитира и показанията на св.М.А., прочетени по реда на чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.2 от НПК, по отношение причината поради която подсъдимите са решили да отидат до дома на Я. и начина на придвижването им до там.

Г/ Обясненията на подсъдимите

В обясненията си под.Р. посочва, че живее във фактическо съжителство с дъщерята на подс.Ч.. Твърди, че за инцидента между К.Ч. и Д.Я. научил от Я.Ч..Това станало на 06.12. в гаража на Ч. . Тогава двамата решими да отидат  да искат обяснение от Я. за държанието му. До домът на Я. се придвижили с лекия автомобил „Мерцедес „ на Ч., който бил управляван от св.М.А..

Твърди, че било около седем часа вечерта когато отишли до къщата на Я.. Твърди, че тримата са се качили по стълбите към къщата на Я., като  Я.Ч. вървял първи,  А.Ч., втори, а той  – трети. Твърди, че след почукването по вратата първо се чул женски глас през вратата преди същата се отвори, Я.Ч. попитал за Д. и вратата отворил Д.Я.. Според подсъдимия докато Ч. и Я. говорили, излязъл Н.Г., ударил А.Ч. и му „ пръснал носа“. Това го накарало да се „разбучи“, той бутнал Н.Г.. Отрича да е видял някой да удря Я.. Посочва, че е бутнал Г., но не го е удрял.

В обясненията си под.А.Ч.  посочва, че дъщеря му К.Ч. не била споделила с него за случилото се в деня преди Никулден с пострадалия Я.. Не отрича, че са решили да отидат да иска от Я. обяснения. Посочва, че били в сервиза с Н.Р., когато Я.Ч. им казал какво се е случило. Не отрича и че се е обадил на св.А., който според него знаел къде живее Я. да ги откара. Посочва, че не е отишъл сам да говори с Я., тъй като се страхувал да не го нападнат в махалата.             Отбелязва, че не е искал да говори с пострадалия Д.Я., като заявява, че „ с него не можеше да се говори“. Я.Ч. почукал, Д.Я. отворил, Ч. го питал защо е ударил К., питах го и той, като твърди, че Я. им казал: „Няма да ти давам обяснения, не е ваша работа“.  В тоз момент един мъж се появил от дълбочината на коридора (впоследствие разбрал, че се казва Н.) и го ударил.Посочва, че Р. бил зад него, били на прага, на входа на коридора към жилището. Оспорва казаното от пострадалите . Твърди, че пръв посегнал Н.Г., който го ударил по устната. Твърди, че не е видял някой да удря Я., не отрича, че Р. е блъснал Н.Г., но това е станало след като Г. го бил ударил.

Съдът кредитира частично обясненията на двамата подсъдими, като им се довери в частите, в които кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и съдържат неблагоприятни за подсъдимите факти. Тук следва да се подчертае, че подсъдимите  не отричат, че са решили да отидат до дома на Д.Я.. И двамата подсъдими отричат да са нанасяли удари по пострадалите.

Съдът не се доверява на обясненията в частта, в която подсъдимите отричат да са нанасяли удари по пострадалите, тъй като в тази им част обясненията противоречат на кредитираните показания на свидетелите очевидци и на заключението на съдебно-медицинските експертизи. В тази им част съдът не кредитира обясненията на подсъдимите, като ги възприема  изцяло като защитна позиция, по няколко съображения. На първо място – подсъдимите са страна в процеса и тяхната заинтересованост от изхода на делото е повече от очевидна, на второ място – за истинността на обясненията си подсъдимите не носят наказателна отговорност, поради което е напълно обяснимо и житейски оправдано да твърдят факти в своя полза, независимо дали тези факти отговарят на действителността или не, и на трето място – обясненията на подсъдимите са изцяло изолирани от останалия доказателствен материал по делото и не намират подкрепа в него.

Съдът констатирайки противоречия в обясненията на подсъдимите е  предприел действия за тяхното отстраняване,като съгласно предвидените в НПК способи е провел очна ставка по реда на чл.143,ал.1 от НПК между подсъдимите Р. и Ч. и пострадалите Я., Г. и св.А..

В обясненията на подсъдимите Р. и Ч. и в проведената между тях и пострадалите Я. и Г. очна ставка, пострадалите Я. и Г. отново категорично потвърждават действията на подсъдимите след влизането им в дома на Я.. Св. Я. посочва, че след като са влезли в домът му , подс.Р. му е нанесъл удар в корема, след което и заедно с другите двама подсъдими му нанесли удари. Твърди, че и тримата са викали: „Ще ви убием, ще ви очистим, мамка ви циганска…“ . Св.Я. посочва, и че Г. е излязъл от стаята когато е започнал да крещи, в този момент според него Р. го оставил и отишъл да бие него.

Св.Г. също е категоричен, че след като излязъл от стаята видял Р. и Ч. до входната врата, отрича да е удрял Ч. по носа. Потвърждава казаното от Я., относно казаното от подсъдимите : „Ще ви убием, майка ви циганска да еба, ще ви очистим“.

              В този смисъл съдът кредитира с предимство показанията на пострадалите и свидетелите А., Й.Я. и Т.Р. пред обясненията на подсъдимите, тъй като последните имат очевиден интерес да омаловажат последващото си поведение чрез поставяне на акцент /  „ станал бабаит” по отношение поведението на Я. спрямо св.Ч. /  в предходен спрямо инцидента времеви момент. В изключените им части съдът прие обясненията на подсъдимите за защитна теза, целяща оневиняването им по предявеното обвинение.

Съдът кредитира и проведените разпознавания, тъй като разпознаването на лица и в трите случая е реализирано при изпълнение предписанията на чл. 169-171 НПК. Те са проведени след подробни разпити на пострадалите досежно обстоятелствата, при които са наблюдавали извършителите на престъпното посегателство и за възприети от тях особености на физиката им  и външния им  вид, позволяващи идентификация.

  Характерът и механизмът на причиняване на травматичните увреждания се установява в най-голяма степен от заключенията на назначените съдебно-медицинска експертиза и разясненията направени от вещите лица в съдебно заседание.

От СМЕ се установява, че пострадалия Д.М.Я. е получил контузия на корема, ожулвания по главата, десния лакът, кръвонасядане по лявата предмишница. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, респ.при удари с ръце, юмруци, ритници, реализирани в областта на главата, корема и десния горен крайник. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Не е изпадал в действително безсъзнателно състояния /мозъчна кома/ т.е. не е било налице разстройство на здравето временно опасно за живота му в този смисъл.

От СМЕ се установява,че пострадалата  Т.М.Я.  е получила контузия и хематом на ляво коляно, контузия на лява ръка, контузия на главата, мозъчно сътресение, травматичен оток и кръвонасядане на ляво слепоочите, кръвонасядане и оток на трети пръст на лявата ръка, кръвонасядане и оток на лявото коляно. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети реализирани в описаните области. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

От  СМЕ се установява, че пострадалия Н.В.Г. е получил контузия на главата, контузия на корема, кръвоизлив под конюнктивата на дясното око, разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, травматичен оток и кръвонасядане по клепачите на дясното око, ожулвания по носа и лявата лицева половина, кръвонасядане по корема. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, отговарят да са получени при удари с ръце, юмруци, ритници, падане и удар в подлежащата повърхност т.е. по начин посочен в показанията на пострадалия. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. От показанията на свидетелите е видно, че непосредствено след получаване на травмите той е възприемал околната действителност, от което следва, че не е изпадал в действителна мозъчна кома т.е. не е било налице разстройство на здравето временно опасно за живота му в този смисъл.

В разясненията които прави в съдебно заседание вещото лице М. посочва, че получените от Н.Г. травматични увреждания са получени в посока отпред назад и отдясно на ляво и централно отпред назад.Ожулванията са по същия механизъм.За кръвонасяданията в дясната половина на корема –отпред назад и леко вдясно.

По отношение пострадала Я. изразява предположението, че травматичното увреждане в областта на лявото слепоочие и пръстите на лявата ръка е получено едновременно при предпазване. Уврежданията от Я. според вещото лице могат да бъдат получени сами при удари, в порядъка не по-малко от три удара.

Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна :

С деянието  си и от обективна, и от субективна страна подс. Н.А.Р. с ЕГН ********** от гр.Белослав  е осъществил състава на престъпление по чл.131, ал.1,т.4 пр.З т.12 пр.1 вр.чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, затова, че на 06.12.2015г. в гр.Белослав, обл.Варна, сам и в съучастие с А.И.Ч. и Я.М.Ч., като извършител причинил на Н.В.Г. лека телесна повреда изразяваща се в контузия на главата, контузия на корема, кръвоизлив под конюнктивата на дясното око, разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, травматичен оток и кръвонасядане по клепачите на дясното око, ожулвания по носа и лявата лицева половина, кръвонасядане по корема, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота и на Д.М.Я. лека телесна повреда изразяваща се в контузия на корема, ожулвания по главата, десния лакът, кръвонасядане по лявата предмишница обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди и са причинени телесни повреди на повече от едно лице.

            Подс. А.И.Ч. с ЕГН ********** *** е осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал.1,т.12, пр.1 вр.чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК ,  затова, че на 06.12.2015г. в гр.Белослав, обл.Варна, в съучастие с Н.А.Р. и Я.М.Ч. като извършител, причинил на Д.М.Я. лека телесна повреда изразяваща се в контузия на корема, ожулвания по главата, десния лакът, кръвонасядане по лявата предмишница обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи неприкосновенността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

Субект на престъплението са пълнолетни вменяеми физически лица:

Подсъдимия Н.А.Р., роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********

Подсъдимия А.И.Ч., роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, женен, неосъждан, ЕГН **********

От обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез  действие и се изразява в такова въздействие върху организма, вследствие на което на пострадалия Д.М.Я. получил лека телесна повреда изразяваща се в контузия на корема, ожулвания по главата, десния лакът, кръвонасядане по лявата предмишница обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота; пострадалия Н.В.Г. получил лека телесна повреда изразяваща се в контузия на главата, контузия на корема, кръвоизлив под конюнктивата на дясното око, разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, травматичен оток и кръвонасядане по клепачите на дясното око, ожулвания по носа и лявата лицева половина, кръвонасядане по корема, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с вина под формата на пряк умисъл – всеки един от подсъдимите е предвиждал, че нанасяйки ударите на пострадалите ще предизвика подобни травматични увреждания, съзнавал е общественоопасните последици от това деяние и е допуснал настъпването им.

При определяне квалификацията на деянието съдът съобрази нанесените на пострадалите травматични увреждания ,явяващи се лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 от НК.

Квалифициращият елемент по смисъла на чл.131, ал.1 т.4 от НК по отношение на подс.Р., съдът прие за доказан с оглед на обстоятелството, че е  причинил телесни увреждания на две лица- свидетелите Д.Я. и Н.Г..

Квалификацията на престъплението при условията на т.12 на чл.131, ал.1 от НК по отношение на двамата подсъдими се определя от обстоятелството, че деянието е извършено по хулигански подбуди. Тази квалификация е налице, тъй като същите са целели чрез причинените телесни повреди на пострадалите да покажат явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност. Според Постановление № 2/1974г. на Пленума на ВС, изменено и допълнено с Тълкувателно постановление № 7/1987г.,  хулиганските действия са прояви, скандализиращи обществото, чрез които се изразява брутална демонстрация против установения ред и с които се изразява открито висока степен на неуважение към личността. Съдът намира, че процесното деяние се отличава с такива особености. В посоченото постановление изрично се приема, че при причиняване на телесна повреда по чисто личен мотив може да е налице хулиганство, ако действията са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.

В процесния случай наличието на личен мотив би било отчетено ако само подс.Ч. се беше разправял с пострадалия Я..Вместо това обаче той и двамата подсъдими Р. и Ч. се уговарят и  отиват до домът на Я., като още с отварянето на вратата от пострадалия Я. безразборно започват да нанасят удари както върху Я. така и върху намиращите се там пострадали Г. и Я., викайки „ ще ви убием майка ви циганска да еба, мангали”. Безразборното нанасяне на удари от всеки подсъдим върху което лице им е в обсега категорично изключва наличието на личен мотив при извършването на деянието.Тяхното поведение съчетано с отправените заплахи е израз на физическо превъзходство и то в нарушение на общоприетите законови и морални норми на поведение.

В този смисъл е и Постановление № 2 от 29.06.1974г. на Пленума на ВС по н.д. № 4/1974г.; Решение № 65/08.03.2010г., по н.д. № 718/2009г., І н.о., НК, Решение № 47/22.04.2013г. на ВКС по н.д. № 2349/2012г., І н.о., НК, Решение № 487/2012г. на ВКС, ІІ н.о., НК и др. Действително, в случая повод за нанасянето на побоя е било спречкването предния ден между св.Ч. и св.Я.. Съдебната практика обаче приема, че хулиганските действия не са несъвместими с чисто личните; тяхното съчетаване е психологически възможно. Поводът също така е незначителен, поради което деянието следва да се счете за извършено по хулигански подбуди, тъй като при хулиганството съдържанието на умисъла често надхвърля личния мотив и пряко преследваната цел /Решение № 487/2012г. на ВКС, ІІ н.о., НК/.

Квалификацията по чл.20,ал.2 от НК е налице по отношение и на двамата подсъдими, тъй като деянието е извършено от две лица, които са участвали пряко в самото изпълнение на престъплението, т.е. всеки един от двамата се явява съизвършител по смисъла на чл.20,ал.2 от НК.

Според правната теория и константната практика на ВКС, налице е съизвършителство и общност на умисъла, когато съучастниците нанасят побой заедно - едновременно или поотделно, или единият в отсъствие на другия, но с последващопродължение на съвместните действия, при което видът на пострадалия ясно е показвал какво му е сторено до този момент /в т. см. Решение № 352/1994г. на ВКС, І н.о., НК; Решение № 545/2011г. на ВКС, ІІ н.о., НК и др./. По делото безспорно са налице данни и доказателства, че в инцидента са взели участие и двамата подсъдими, което води до квалифициране на деянието като извършено в съучастие. В тези случаи също така дори не е необходимо да се детайлизират поотделно действията на всеки един от съучастниците /в т. см. Решение № 356/2011г. на ВКС, І н.о., НК/, като всички отговарят за общия съставомерен резултат.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до несъобразяване и  незачитане на обществените отношения и правото на неприкосновеност на човешкото здраве, както и ниската правна култура.

По наказанието

Настоящият съдебен състав, като обсъди внимателно и личността на  подсъдимите Р. и Ч. счете, че същите не са с висока степен на обществена опасност, но извършените от тях деяния са със завишена обществена опасност.

При определяне на наказанието на подсъдимите Р. и Ч. за извършените от тях престъпления, съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяния, която съдът преценява като висока - касае се за телесни повреди, които макар и да са леки са довели до накърняване телесната цялост на пострадалите, степента на обществена опасност на всеки от подсъдимите, която съдът преценява с оглед данните за личността им, като невисока както и подбудите за извършване на престъпленията.

Смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимите Р. и Ч. е чистото им съдебно минало.

Отегчаващо вината обстоятелство и за двамата подсъдими са високата степен на обществена опасност на деяния от подобен характер.

При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимите Р. и Ч. за престъпленията по чл. 131, ал.1,т.12, пр.1 вр.чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК.

На лице са предпоставките на чл.78а от НК по отношение  и на двамата подсъдимия. За деянието се предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години. Престъплението е умишлено. И двамата подсъдими не са осъждани за престъпление от общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност по Раздел IV на Глава VIII от НК. С деянията им не са причинени съставомерни имуществени вреди.

При определяне на размера на глобата съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на двамата, добрите характеристични данни,полагането на труд. Предвид това, съдът приема, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание към минималния  размер на предвиденото в нормата на чл.78а от НК и определя размера на наказанието по отношение на подс. Н.А.Р. за престъплението по  чл.131 ал.1 т.4 пр.3 т.12 пр.1 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК административно наказание  „ГЛОБА” в размер на 2000 лева /две хиляди лева/, а по отношение на подс. А.И.Ч., за извършеното престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.  административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 лева /хиляда лева/.

На осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът съди  подсъдимите Н.А.Р. и А.И.Ч., да заплатят по равно в полза на Държавата по бюджетна сметка на ОД на МВР Варна сумата от 232,76 лв., както и сумата от 270 лв. по бюджетна сметка на РС Варна, представляващи разноски по делото.

На осн. чл.112 ал.4 от НПК вещественото доказателство СД от тел. 112 (стр.194), остава по делото.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                       СЪДИЯ В РС ВАРНА: