Р E Ш Е Н И Е
№ 296
гр.Плевен, 08.06.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тридесети май, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Габриела Христова-Декова
При секретаря Поля Цанева и с участието на прокурора Иво
Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 427 по описа за 2023 г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 26 от 13.04.2023г.,
постановено по НАХД № 20234410200013 по описа за 2023 г.,
Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление № 22-0938-001797/20.05.2022
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на Д.М.П. ***,
на основание чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400лева, за
нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ. Със същото решение ОД на МВР-Плевен е осъдено
да заплати на адв.А.А. сумата от 400лева, представляваща минимално адвокатско
възнаграждение.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, в която са наведени доводи, че
съдебният акт е неправилен. Считат се за неправилни изводите на районния съд,
че в АУАН не е посочено действителното място на извършване на проверката.
Твърди се, че контролният орган е изпълнил задължението си по чл.42 т.3 от ЗАНН, като е описал точно и конкретно мястото на извършване на нарушението.
Твърди се още, че нарушението е доказано по безспорен начин. Посочва се, че
това, че собственикът на превозното средство не е уведомен от застрахователната
компания за изтичане на валидната застраховка „Гражданска отговорност“ не
обуславя право на водача да управлява МПС без сключена такава застраховка. В
тази връзка се счита, че конкретното нарушение е различно от нарушението по
чл.140 от ЗДвП, което безспорно изисква уведомяване на прекратена регистрация,
съгласно ТП №2/2023г. на ВАС. В заключение се моли за отмяна на решението и потвърждаване
на обжалваното наказателно постановление.
От ответника по касация, чрез адв.А., е постъпил
писмен отговор по касационната жалба, в който са изложени доводи за нейната
неоснователност. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в
минимален размер.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се
представлява, като от адв.А. е подадена молба, в която се моли касационната
жалба да бъде оставена без уважение и се претендират разноски за безплатна
правна помощ на ответника.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на Д.П. за това, че на 07.05.2022 в
23:02часа в гр.Левски, ул.“Цар Иван Асен II“, с посока на движение към ул.“Хан Крум“, като водач
управлява л.а. ***/не е негова собственост/, което не е спряно от движение, без
да има сключен валиден действащ договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ към момента на проверката. Нарушението е
квалифицирано по чл.638 ал.3 от КЗ.
Районният съд е приел, че от събраните доказателства
се установява по несъмнен начин, че П. е управлявала автомобил, за който няма
сключен валиден действащ договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ към момента на проверката, с което са
осъществени обективните признаци на състава на чл.638 ал.3 от КЗ. Посочил е
обаче, че не са представени доказателства, че до собственика на автомобила,
който има задължение да уведоми ползвателя за това, има отправяно изрично
съобщение от ГФ, че автомобилът няма сключен валиден действащ договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност, като се е позовал на чл.574
ал.10 от КЗ. Предвид последното е счел, че е невъзможно да се приеме, че П. е
била наясно с обстоятелството, че за управляваният от нея автомобил няма
сключена и действаща застраховка гражданска отговорност. Т.е. липсват
доказателства деянието да е извършено виновно, поради което е налице
несъставомерност –липса на субективен елемент. Приел е още, че са допуснати и
други съществени нарушения на процесуалните правила при описание на
нарушението, а именно посочено е място, различно от действителното място на
извършване на проверката. Посочил е също, че по делото не са представени и
доказателства, че към момента на проверката автомобилът няма сключен валиден
действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“, нито доказателства ГФ да е отправял изрично съобщение до
собственика за липсата на този вид застраховка. Предвид изхода на делото са
присъдени и разноски в полза на адв.А..
Решението е неправилно, поради несъответствие с
материалния закон. Не се споделят изводите на районния съд относно допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при описание на нарушението. Действително
по делото се установява, че ул.“Хан Крум“, каквато е посочена в АУАН и НП, не
съществува в гр.Левски, но ул.“Цар Иван Асен II“, по която е осъществявано движението на МПС
съществува. Съгласно разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ, лице, което не е собственик
и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лв. По делото не са представени доказателства за наличие на сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на проверката
за процесното МПС. Не е и спорно, че
като ползвател Д. П. е управлявала това МПС към момента на проверката.
Т.е. се налага извода, че водачът на л.а. е осъществила от обективна страна
нарушението по чл.638 ал.3 от КЗ, като грешното посочване посоката на
движението на л.а. не представлява съществено нарушение, което да води до
отмяна на наказателното постановление. Като водач на МПС П. е била длъжна да
провери дали управляваният от нея лек автомобил има сключена и действаща
застраховка. Това задължение следва от разпоредбите на КЗ, като всяко лице, вкл. и ответника по касация, е длъжно преди да
започне да управлява МПС, негова или чужда собственост, какъвто е процесния
казус, да се увери, че за автомобила има валидно сключена застраховка
"ГО", като вината в случая се презюмира. Посочената в решението на
районния съд норма на чл. 574 ал. 10 от КЗ, не може да обоснове
липса на умисъл у П.. Тази разпоредба касае уведомяване от страна на
информационния център на Гаранционния фонд на собственика на МПС, за което не е
сключен договор или сключения такъв не е бил подновен респ. прекратен в тази
връзка. Предвидената в чл. 574, ал. 10 от КЗ процедура има
отношение към прекратяване регистрацията на МПС /чл.574 ал.11 от КЗ/ и
евентуалното и неизпълнение не дава право на собственика или ползвателя да
управлява МПС без наличието на сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Ето защо е
неоснователно възражението на П., че като не е знаела, респ. не е била
уведомена за липсата на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, не следва да носи отговорност, поради
липса на субективния елемент – вина. Като е приел това становище районният съд
е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а
обжалваното НП да бъде потвърдено.
За пълнота на решението следва да се
посочи, че именно защото носи самостоятелна отговорност и за да не зависи от
чуждата воля на собственика на съответното МПС, закона в чл.
483, ал. 1, т. 1, изр. 2 от КЗ дава възможност на управляващия МПС като
друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи
застрахователния договор. Касае се именно за възможност, а не за задължение,
защото само по себе си неизползването й не води самостоятелно до налагане на
санкция на това основание, но управлението на МПС без валиден и действащ
застрахователен договор води до самостоятелна отговорност по чл.638 ал.3 от КЗ.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 26 от 13.04.2023г., постановено по НАХД № 20234410200013 по описа за 2023 г. на Районен съд – Левски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0938-001797/20.05.2022г.
на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на Д.М.П. ***,
на основание чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400лева, за
нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/