Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
Гр. В. Търново, 21.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Великотърновския районен съд, първи състав, в публично заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Явор Данаилов
при секретаря Анита Бижева, като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр. д. № 3778 по описа за 2018г., за да произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.410,
ал.1 от КЗ.
Ищецът ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр.София, чрез пълномощника си адвокат В.В. твърди в исковата си молба, че на 03.02.2018г., Р.Р.Р. управлявала лек автомобил "Ауди А5И с рег.№ ВТ 9517 ВТ, като се движела по републикански път 1-4 София - Варна. Когато достигнала участъка след с.Шереметя до магазин Технополис, автомобилът преминал през дупка на пътното платно, вследствие на което настъпило произшествие и била увредена предна лява алуминиева джанта на автомобила. На 19.07.2017г. между ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" и Ведри Рейхатов Рюстемов -собственик на увредения в описаното по-горе ПТП лек автомобил, бил сключен договор за застраховка "Каско" под формата на застрахователна полица № 4704170510001521. По подадено заявление в ЗАД "БУЛСТРАД ВИГ" била образувана застрахователна преписка № 470417181806041 (реф.№ 50-06010-00289/18). След извършен оглед на лек автомобил "Ауди A5W с рег.№ ВТ 9517 ВТ, било установено, че общият размер на причинените имуществени вреди бил 218,21лв. които ЗАД „БУЛСТРАД ВИГ" изплатило на 27.03.2018г., чрез превод по банковата сметка на собственика. Пътят, на който е настъпило ПТП, е част от републиканската пътна мрежа, а съгласно чл.8, ал.2 от Закона за пътищата - републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Според нормата на чл.30, ал.1 от Закона за пътищата, Агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, а съгласно ал.4 на същата правна норма Агенцията осъществява дейностите по текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.2 от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата текущият ремонт на пътищата включва работите, свързани с отстраняването на локални повреди вследствие нормалната експлоатация на пътя и на повреди по пътната настилка, пътните съоръжения и принадлежности, с които не се променят конструкцията и техническите характеристики на платното за движение. Собственикът на пътя, а именно ответната Агенция, е проявила бездействие, изразило се в бездействие на служителите й, които не само не са отстранили образувалото се препятствие, но и не са изпълнили задължението си да го сигнализират. Техните задължения се изразяват в това да сигнализират за неизправности на пътя и да го поддържат в изправност. Те не са изпълнили задълженията си по чл.З, ал.1 ЗДвП и чл.167 ЗДвП, като не са сигнализирали препятствието и не са организирали движението по начин, осигуряващ безопасността му по реда, предвиден в чл.З, ал.2 ЗДвП чрез съответни светлинни сигнали, пътни знаци и т.н. Според изричната норма на чл.167, ал.1 ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според § 1, т.19 ППЗДвП, „препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В настоящия случай, намиращата се на пътното платно дупка, представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, което е създавало опасност за движението. Според чл.52, ал.1 ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си. Проявеното в случая бездействие на служителите на ответника е в пряка причинна връзка с настъпването на вредите по автомобила. Предвид обстоятелството, че посоченото пътнотранспортно произшествие е настъпило по пътен участък, който е част от републиканската пътна мрежа и Агенция „Пътна инфраструктура" не е изпълнила задължението си да осъществява дейностите по текущ ремонт, то тя следва да понесе отговорността за причинените при произшествието имуществени вреди, тъй като с виновното си бездействие е създала предпоставки за настъпването му. Съгласно чл.410, ал.1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл.50 ЗЗД. С оглед гореизложеното ищецът, в качеството си на застраховател по застраховка „Каско" на увредения автомобил, изплатил застрахователно обезщетение, се суброгира в правата на неговия собственик ххх ххх и има право да предяви претенцията си срещу виновния за настъпилото ПТП. С писмо, получено на 28.09.2018г. ответникът бил поканен от доверителя ми чрез препоръчана кореспондентска пратка за страната да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, което до настоящия момент не е сторил. Ищецът моли съда да да постановите решение, с което да осъди АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, да заплати на ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" гр. София, сумата от 218,21 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил "Ауди А5" с рег.№ ВТ 9517 ВТ при ПТП на 03.02.2018г., при движение по републикански път 1-4 София -Варна, в участъка след с.Шереметя до магазин Технополис, ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на предявяване на настоящия иск и до нейното окончателно изплащане, като и направените в производството по делото разноски.
Ответникът
Агенция „Пътна инфраструктура”-Областно пътно управление Велико Търново, чрез
упълномощените си процесуални представители, заема становището, че предявената
с искова молба претенция е неоснователна. Счита, че
щетите на л.а. са настъпили в условията на съпричиняване от страна на водача на
МПС, който не се е съобразил не само с пътните условия, но и с нормативно
регламентирани задължения. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и
недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:
От представената по делото декларация от св.Р.Р. за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт” се установява, че на дата 03.02.2018г., по пътя В.Търново – Шереметя, пред Технополис, управлявайки лек автомобил Ауди „А5” преминала през необезопасена дупка на пътното платно за движение. В следствие на това има нанесени материални щети на моторното превозно средство на предната лява гума и джанта. В подписаната от нея декларация св. Р. е ангажирала и наказателната си отговорност по чл.313 от НК. По делото са разпитани свидетелите Р.Р. и Р.Р., който дошъл веднага след настъпването на ПТП. Същите свидетели потвърдиха обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.
По делото е представена застрахователна полица № 4704170510001521, валидна от 20.07.2017г. до 20.07.2018г., която установява наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на пострадалия автомобил по имуществена застраховка „Каско Стандарт". Застрахователната полица е подписана от страните по застрахователния договор.
По повод настъпилото събитие при ищеца е било постъпило уведомление за щета на МПС. Извършен е също така и опис- заключение по щетата. След констатиране повредите на собственика било изплатено обезщетение в размер на 218.21 лева на 27.03.2018г. Видът и характерът на щетите се установява от изготвения опис на претенция от 05.02.2018г.
В хода на делото е изслушана съдебна авто-техническа експертиза от вещото лице С., който е представил писмено заключение, което потвърждава в съдебното заседание. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, пълно и обосновано.
Въз основа на горните доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установен факта на настъпване на ПТП при описаните в исковата молба фактически обстоятелства и констатираните повреди на автомобила. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че са налични предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение по валидна имуществена застраховка „Каско Стандарт” в посочения размер.
Съгласно чл.410, ал.1 от Кодекса за застраховането, след
изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата, или възложителя на работата, или
собственика на вещта, която е нанесъл и има право на регресен иск.
По делото е установено по безспорен начин, че причина за увреждане на лекия автомобил е преминаването му през не обезопасен участък от пътното платно. Участъкът от пътя, на които е станало произшествието е част от републиканската пътна мрежа. Пътят е републикански по смисъла на чл.3, ал. 2 от Закона за пътищата във връзка с ал. 4 на същия член и като такъв е изключителна държавна собственост по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата. Решение № 945 от 1.12.2004г. е прието от Министерския съвет на основание чл.3 от ЗП и утвърждава списъка на републиканските пътища. Според това решение, този път е част от републиканската пътна мрежа.
Според чл. 29 и чл. 30 от Закона за пътищата Агенция „Пътна инфраструктура” има задължението да поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им предназначение, изискванията на движението и опазването на околната среда и да осъществява дейностите по ремонта и изграждането им. Не се и установи наличието на хипотезата на чл. 11 от Закона за пътищата, а именно пътят да е отдаден на концесия, поради което той се стопанисва от Агенция „Пътна инфраструктура”. Съгласно пък разпоредбата на чл. 3 от Закона за движение по пътищата, лицата които стопанисват пътищата ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, така че да осигурят условия за сигурно и бързо придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторни превозни средства.
Според изричната норма на чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-
кратък срок. Според §6, т.37 от ДР на ЗДвП и § 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на
пътя и създават опасност за движението. В случая наличието на дупка на
пътното платно представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба,
която е създала опасност за движението. Според чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП,
пътен знак Г 11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят
препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си.
От това се налага извода, че за поддържането и ремонта е отговорна Агенция „Пътна инфраструктура”, която е проявила бездействие, изразило се в бездействие на служителите й натоварени да поддържат в изправно състояние пътя, да сигнализират незабавно препятствията по него и да отстраняват повредите във възможно най- кратък срок.
Не се доказва по делото, при тежест за ответника и то при необходимост от провеждане пълно доказване, да е било налице такова поведение на водача на МПС, което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Според ЗДвП в чл.20, ал.2, водачите на ППС имат задължение при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачът на МПС в процесния случай при настъпването на ПТП не нарушил тази законова разпоредба. Дупката е препятствие на пътя по смисъла на §6, т.37 от ДР на ЗДвП, според който "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Безспорто се установи по делото, че това препятствие на пътя не е било обезопасено, нито дори означено. Поради това и водачът на МПС не е имал задължение и не е могъл да се съобрази с него при движението на автомобила. Ето защо и с оглед на осъщественото плащане от страна на ищеца на застрахования, то в полза на застрахователя е възникнало регресно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 410, ал.1 от КЗ до размера на заплатеното обезщетение.
С факта на изплащане на застрахователното обезщетение на 27.03.2018г. ищцовото застрахователно дружество е встъпило в правата на застрахования срещу причинителя на вредата- ответникът. Според чл. 410, ал.1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователя встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, който са направени за неговото определяне. Затова и застрахователното дружество има вземане против Агенция „Пътна инфраструктура” в размер на платеното – 218.21 лева, а предявеният иск като основателен следва да бъде уважен. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва начислена от датата на подаване на исковата молба - 10.12.2018г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 490 лв. разноски съобразно представения за това списък.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура”-Областно пътно управление Велико Търново, ЕИК *********,
да заплати на ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, съдебен адрес ***, сумата от 218.21 лева /двеста и
осемнадесет лева и двадесет и една стотинки/, представляваща възстановяване на
заплатено застрахователно обезщетение по сключена застраховка "Каско Стандарт", по застрахователна полица
№ 4704170510001521
от 19.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 10.12.2018г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 490 лева /четиристотин и деветдесет лева/ направени разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Районен съдия: