Р Е
Ш Е Н И Е
№716
гр. Перник, 08.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, 6-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 09 04 2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ Д Матеева
при секретаря Л Добрева
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5200 по описа за 2018 год. на Районен съд-Перник и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищщите „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник са предявили иск срещу
Н.Б.Г. ЕГН ********** ***
За сумата 545.89лв.
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, на
посочения адм.адрес, от която
Сумата 472.33лв.,главница за периода
01.06.2016-30.04.2017г.
Сумата 73.56лв. законна лихва за
забава в месечните плащания за периода от 09.08.2016г. до 05.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване
на заявлението – 20.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
както и за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на така подадено предходно заявление е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през посочения период
за топлоснабден имот,
находящ се в гр. Перник, на адреса ,за която ответникът не му заплатил дължимата
се от него цена. Моли съда да установи вземанията, предявени в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника
– чрез назн. особен представител адв.И.А. ПАК е
постъпил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния му представител юк.
поддържа предявените искове.
Особеният представител оспорва иска изцяло като неоснователен и недоказан.
Оспорва обстоятелствата да се намира в облигационно правоотношение с ищеца
с конкретни съображения, че не е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имота, за който са начислени процесните суми, като в тази връзка
твърди, че се намира във владение на имота на основание договор за наем.
Навежда възражение, че не се намира
в облигационни правоотношения с ответника и с конкретни съображения за липсата
на сключен писмен отговор.
Оспорва доказателствената стойност
на представеното по делото извлечение от сметка, като в тази връзка развива
конкретни съображения, че количеството доставена топлинна енергия не е отчитано
коректно.
По делото са събрани писмени доказателства и са изслушвани
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето ч.гр.дело е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу ответницата е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите - посочени по-горе
От приетата като доказателство
по делото публикация на общи условия за
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. във в-к „Съперник” от 29.04.2008г. се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на
топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания
имот) на такава.
Видно от уведомление от Директора на Дирекция „Местни
Приходи и такси“ и от декларация по чл.14 ЗМДТ за имота, находящ се в гр. Перник, на адреса, както и от Заповед №
1902 от 08.08.2007г. на Кмета на Община Перник , се установява, че : имотът е собственост на Община Перник, а
ответникът е наемател.
В заповедта за
настаняване изрично се сочи, че наемателят има задължение да открие партиди в
ТЕЦ и ВИК както и ЧЕЗ- и да заплаща консумативите .
Освен това се сочат доказателства, от които е видно как са уредени отношенията между Община и наемател, в частност – за заплащането на консумативите, вкл. и за топлоенергията.
Ясно е фиксирано в настанителната заповед и в последващите такива- че титулярът наемател следва да си отвори партиди за всички видове консумативи и да заплаща същите.
Ответникът това е и направил – видно от представената молба за откриване на партида в ищцовото дружество от 2005г. – следователно оттогава и е неговото задължение да заплаща топлоенергията за жилището.
По делото
е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, от заключението по
която се установява размерът на начислените за процесния период суми за
топлинна енергия.
Ответната
страна не е заплащала суми за процесиня период.
Няма
погасени по давност суми.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че „Топлофикация-Перник” АД е подавала ежемесечно за разпределение на фирмата за дялово разпределение /”ФДР”/ нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която е идентична по отчетни периоди с отразеното в индивидуалните изравнителни сметки.
Вещото лице е посочило, че :
Начислените суми са от отопление в помещение –спалня, където няма уред, / или не е редовен/, има отопление в баня , както и от сградна инсталация, ползва се БГВ.Отчетите са подписани от ответника, не са обжалвани. Изравнителните сметки също не са обжалвани от ответника.
Технологичните разходи за абонатната станция са отразени помесечно за процесния период и са разпределени за сметка на топлофикационното дружество.
Вещото лице е констатирало, че технологичните разходи са изчислени вярно от ищцовото дружество.
Според експерта средствата за измерване са преминали през задължителния метрологичен контрол.
Съдът кредитира заключенията по изслушваните съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи като обективни, обосновани и изготвени от вещи лица с необходимите специални знания.
Други относими
доказателства не са ангажирани по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По допустимостта на исковете
Предявените
искове са с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по
реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на исковете съдът намира следното:
За да бъдат
уважени предявените искове преди всичко следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът
да е доставял на ответницата през исковия период топлинна енергия по количество
и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена.
Ищцовото дружество не установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното договорно правоотношение с ответницата през процесния период.
Качеството потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, -
потребител
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното
самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното
дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството на потребител. Това качество е определено в цитираната
по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или
ограничено вещно право върху даден имот.
По делото ответникът
не оспорва, че е във владение на имота,
но на облигационно основание.
По въпроса
кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битовеи
нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът,
респ. титулярът на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното
право на ползване, е образувано тълкувателно дело № 2/2017г. по описа на ВКС,
ОСГК, по което към момента на постановяване на настоящето решение няма
произнасяне на върховната инстанция.
От цитираната в предложението за образуване на тълкувателното решение съдебна практика, само Решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова е в смисъл, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на
ползване.
Ответникът като наемател е имал задължение да открие партида и да заплаща консумативите – това е безспорно по доказателствата, следователно дължи сумите извън погасените по давност.
Договорът за наем е облигационно правоотношение, което по арг. от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД поражда действие между страните по него, а спрямо трети лица- само в предвидените от закона случаи.
Такова изключение не е предвидено по отношение на заплащането на цената за доставената топлинна енергия до наетия имот.
Съобразно чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща както наемната цена, така и разходите, свързани с ползването на имота и цената на доставената в наетото помещение топлинна енергия, съставлява такъв разход. Посочената правна норма урежда отношенията между наемодателя и наемателя.
Материално-правното основание на иска е облигационно - задължение за заплащане цена на доставена стока по договор за търговска продажба, който също поражда задължения само за страните по него.
По делото се установява , че ответникът е подал молба за откриване на партида при ищеца на негово име, каквато възможност - а в случая и задължение по настанителната заповед - е предвидена в чл. 62 от Общите условия за доставка на топлинна енергия за битови нужди на територията на гр. Перник, поради което съдът намира, че в случая е налице както законово, така и договорно основание за ангажиране отговорността му за плащане на цената за доставената топлинна енергия до собственото на трето лице жилище.
При тези съображения съдът намира, че се събраха доказателства относно потребената в
имота топлоенергия (от заключението на СТЕ) като количество и стойност, исковете
за главница и акцесорният иск за лихва следва да бъдат уважени,/ извън периода
погасен по давност/ тъй като по делото се
установи привлеченото към отговорност лице да е пасивно легитимирано да
отговоря по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ.
По
разноските:
Предвид гореизложеното,
ответникът дължи на ищцовата страна следните разноски в заповедното
производство –
-сумата 25 лв. държавна такса и
-сумата 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
В установителния иск ответникът дължи на ищците
разноски спрямо уважената част от исковете :
150лв.юк-възнаграждение
300лв. за експертизи
300лв. за особен представител
75лв. д.такса
10лв. за две съд.удостоверения
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република”, по отношение на
Н.Б.Г. ЕГН ********** ***
ЧЕ СЪЩАТА ИМ ДЪЛЖИ
сумата 545.89лв.
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, на
посочения адм.адрес, от която
Сумата 472.33лв.,главница за периода
01.06.2016-30.04.2017г.
Сумата 73.56лв. законна лихва за
забава в месечните плащания за периода от 09.08.2016г. до 05.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване
на заявлението – 20.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА Н.Б.Г. ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, в размер :
в заповедното производство –
-сумата 25 лв.
държавна такса
-сумата 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
В установителния иск -
150лв.юк-възнаграждение
300лв. за експертизи
300лв. за особен представител
75лв. д.такса
10лв. за две съд.удостоверения
След влизане на решението в сила, чгд да се върне на съответния състав, с приложен
заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.