Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 11.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2513 по описа на съда за 2016 г.,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от В.Я.И. искова искова молба, с която моли З. „Л.и.“ АД да бъде
осъден да й заплати сумата от 60 000 лева, съгласно допуснато увеличение на
иска с протоколно определение от 23.06.2017 г., представляваща частичен иск от
сумата от 100 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП на 18.05.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
Ищцата
твърди, че пострадала при ПТП на 18.05.2015 г., като вина за това имал водачът
на л.а. „Дачия“, модел „Логан“ с **********, управляван от П.В.К..
Непосредствено
след произшествието И. била откарана по спешност в УМБАЛ „**********“ ЕАД,
където се извършила операция за ревизия на контузната рана, елевация на костен
фрагмент-предна стена на челен синус и сутура. След изписването й на 22.05.2015
г. лечението продължило в домашни условия при строг постелен режим, като в
продължение на пет месеца била нетрудоспособна.
В
резултат на раЗ.ъсно-контузната рана на лицето И. имала голям розово-червен белег
на лицето, който трайно изменял вида й и я загрозявал. Получила три средни
телесни повреди и няколко по-леки. Влошеното й здравословно състояние се
отразило и на психиката й. Оплаквала се от понижено настроение, тревожност,
нарушения на съня и вниманието, занижена себеоценка и развивала комплекс за
малоценност. За период от шест месеца приемала седативни и обезболяващи
средства.
Гражданската
отговорност на виновния водач била застрахована при ответника, поради което
същият следвало да заплати обезщетение на ищцата като увредено лице за
претърпените от нея неимуществени вреди, които оценява на 100 000 лева,
като в настоящото производство предявява иск за 60 000 лева.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в която
оспорва механизма на ПТП, вината на водача на л.а. „Дачия Логан“ с ДК № ******.
Причина за ПТП бил несигнализиран строителен фургон. Вина за настъпване на ПТП
имала и ищцата, която пътувала без поставен обезопасителен колан. Оспорва
полученото от И. обезобразяване. Твърди и завишен размер на претендираното обезщетение.
Третото
лице помагач на страната на ответника П.В.К. не изразява становище по
предявения срещу ответника иск.
Третото
лица помагач на страната на ответника „И.“ ЕООД счита, че неправилно е конституиран
в производството. Строителният фургон не бил пътно превозно средство, а
съоръжение, поставено плътно до тротоара и не е пречел на движението. Водачът П.К.
могъл своевременно да го възприеме и заобиколи. Според третото лице помагач причина
за произшествието била несъобразената скорост на движение. Възразява за
характера и тежестта на получените от ищцата увреждания, представляващи лека
телесна повреда и за претендирания размер на обезщетението като завишен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
С протоколно
определение от 10.03.2017 г. между страните в производството е отделено като
безспорно обстоятелството, че към 18.05.2015 г. за управлявания от П.В.К. автомобил
е бил налице валиден договор за задължителна отговорност „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.
Въз
основа на медицинската документация по делото е изслушана комплексна
съдебно-медицинска експертиза, с която са описани получените от ищцата
травматични увреждания: открита черепно-мозъчна травма, мозъчна контузия – лека
степен, импресионна челнобазална фрактура на черепа, кръвоизлив в челния синус
и раЗ.ъсно-контузна рана в челната област на главата. Болничният престой е
продължил четири дни, като по спешност е извършена операция за ревизия на
контузна рана, елевация на костен фрагмент – предна стена на челен синус и
сутура. Проведено е комплесно инфузионно и медикаментозно лечение.
Следоперативният период протекъл гладко, а оперативната рана заздравяла
първично. В продължение на пет месеца била нетрудоспособна. Така получените
увреждания били в пряка причинна връЗ.а с процесното ПТП. За срок от 2-3 месеца
И. търпяла по-интензивни болки и страдания в челната област и такива с умерена
интензивност – до шестия месец. Откритата черепно-мозъчна травма реализирала
медико-биологичния признак „разстройство на здравето, временно опасно за
живота“. Проникващо нараняване в черепната кухина липсвало. В челната област се
забелязвал грубоват белег с неправилна форма, разположен в основата на носа,
продължаващ във веждата на дясното око и спускащ се към окото, като леко
придърпвал горния клепач. Общата дължина на белега била 8-9 см на нивото на
кожата, с телесен цвят. Видима била и деформация на челната кост с хлътване в
междувеждието до около 5 мм на площ 1,0х1,5 см. Така описаните белези и
деформации причинявали на пострадалата загрозяване.
При
условие, че ищцата е била с поставен предпазен колан към момента на настъпване
на произшествието, би могла да получи контузия в областта на главата, но
травмата би била по-лека.
В
заключението на изготвената по делото съдебна авто-техническа експертиза е
описан механизма на произшествието. По платното, в което се е движил л.а.
„Дачия Логан“ на 1,5 – 2 м вляво от десния бордюр е бил разположен фургон.
Скоростта на движение на лекия автомобил е била около 40 км/ч. при достигане до
фургона автомобилът е ударил с предна дясна част в областта на десния фар лява
задна част на фургона, като предницата на „Дачия Логан“ е навлязла под фургона,
а предна дясна колонка – във вътрешността на купето.
От
техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП ибил субективните действия
на водача на лекия автомобил с органите за управление, който не задействал
спирачната система на автомобила своевременно и от това последвал удар във
фургона. Според вещото лице водачът могъл да забележи фургона на разстояние от
около 60м и съответно е имал възможност да спре преди мястото на удара или да
премине от лявата страна на фургона.
Фургонът
не е бил оборудван със светлоотразителни елементи, но водачът на автомобила е
могъл да го забележи, осветявайки го с фаровете, включени на къси светлини, от
достатъчно разстояние, за да предотврати удара. Местоположението на строителния
фургон се намирало в причинно-следствена връЗ.а с настъпване на произшествието.
От
показанията на свидетелката М.И. се установява, че непосредствено след
процесното ПТП видяла В. в болницата. Главата й била ударена, а окото й изобщо
не се виждало и било бинтовано. При изписването дали препоръки за строг
постелен режим, със забрана да чете книги или да гледа телевизия. В продължение
на два месеца В. била на легло и за нея се грижила свидетелката, нейна майка.
Пострадалата ползвала болнични в продължение на шест месеца. При навеждане й се
завивало свят и затова майка й й помагала да се обува. За период от шест месеца
пострадалата не можела да се грижи за домакинството. От удара й останали белези
в теменната част, а клепачът й бил паднал надолу. Белезите и червенината по
лицето останали и били видими. В. се притеснявала от белега, не можела да стои
на слънце, защото изпитвала главоболие.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на валидно
сключен към 18.05.2015 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Дачия“, модел „Логан“ с ДК № ****** и
З. „Л.и.“ АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно в
процеса с определение от 16.12.2015 г. Следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Извършването
на противоправното деяние – управление на МПС в нарушение на действащите към
момента на произшествието разпоредби на ЗДвП се установява по безспорен начин
от даденото от вещото лице, изготвило авто-техническата експертиза. При
скоростта, с която К. се е движил от 40 км/ч той е могъл да възприеме
своевременно препятствието на пътя и да се съобрази с него, като предприеме
аварийно спиране или заобикаляне. Въпреки че не е имал светлоотразители,
фургонът е с размери, които са позволявали забелязването му от достатъчно
далечно разстояние. По каква причина съоръжението е било паркирано в тази част
на пътя и дали е могло да заеме позиция в по-дясна част на пътното платно
остана неизяснено, но това е без значение за категоричните констатации, че водачът
на „Дачия Логан“ не е съобразил поведението си с пътната обстановка,
пренебрегвайки правилата за движение по пътищата, и в частност нормата на чл.
20, ал. 1 от ЗДвП за непрекъснато контролиране на превозното средство и нормата
на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП за намаляване на скоростта и евентуално
спиране при възникнала опасност за движението. Деформациите по л.а. „Дачия
Логан“ и фургона водят до извода, че П.К. не е предприел аварийно спиране, а се
е „врязал“ в пътното съоръжение.
Осъществяването
на предпоставките на генералния деликт водят до извод за наличие на основание
за ангажиране отговорността на застрахователя на виновния водач за причинените
на ищцата вреди.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от медицинската документация и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, че получените от ищцата травми, чието обезщетение се претендира в
настоящото производство са причинени именно от процесното ПТП. И. е изпитала
интензивни болки и за продължителен период от време е била обездвижена. След престоя
в болничното заведение, където е претърпяла оперативна интервенция, лечението й
е продължило в домашни условия. В продължение на шест месеца се е нуждаела от
грижи за хигиенно-битовото си обслужване и за домакинството. Черепно-мозъчната
травма е предизвикала разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалата.
Към датата на извършения от вещите лица преглед е установен видим белег в
лицевата част с дължина около 8-9 см, който я загрозявал. Освен че се
притеснявала от неприятния си външен вид, ищцата се оплаквала и от замайване и главоболие.
Безспорно
се установява, че през продължителен период от време И. е изпитвала болки и
страдания, които са променили начина й на живот и трайно са повлияли на
психическото й здраве. Уврежданията са причина за цялостна отрицателна промяна
в ежедневието на ищцата, включително в социално-битовата й дейност и търпените
неудобства от зависимостта от чужда помощ в обслужването й.
Процесното
ПТП се отразило зле и на психиката на пострадалата, която изпитвала неудобство
при общуване, носела непрекъснато очила и се опитвала с козметични средства да
заличи белега, но без особен успех, според показанията на разпитаната по делото
свидетелка.
Като
съобрази възрастта на пострадалата – 44 г. към датата на ПТП, тежестта на
уврежданията и последиците от тях, изпитаните болки и страдания, техния
интензитет и продължителността им, тежкото здравословно състояние и остатъчните
явления, съдът намира, че размерът на обезщетението следва да бъде определен на
60 000 лева. Ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение са конкретните икономически условия и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент – 18.05.2015 г., когато е настъпило процесното ПТП, от което са
произтекли вредите. Лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди
се увеличават почти ежегодно, като към релевантния в случая момент те възлизат
на 10 000 000 лева за всяко събитие при две или повече пострадали
лица (чл. 266, т.1, б. „б“ от КЗ отм.)
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на В.И..
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
В настоящото производство се установи, че ищцата е била
без поставен обезопасителен колан. Според вещите лица, последиците не биха били
с получената тежест и размери, ако И. е бил с поставен колан. Настоящият
съдебен състав счита, че така даденото заключение, с оглед извода за наличие на
съпричиняване, следва да бъде съпоставено с механизма на ПТП - предницата на
„Дачия Логан“ е навлязла под фургона, а предна дясна колонка – във вътрешността
на купето. Видно от фотоалбума, задна дясна част от автомобила, където се е
намирала пострадалата В.И., не била директно засегната от удара, което
означава, че ударът за пострадалата е настъпил именно поради непоставен колан.
Тялото се е оттласнало напред, а уврежданията в главата са получени при остро и
внезапно съприкосновение с твърди части от купето на л.а. „Дачия Логан“,
вероятно в облегалката на дясна предна седалка.
Следва да се отбележи, че л.а. „Дачия Логан“ е използвана
за предоставяне на таксиметрови услуги. Към този вид превозни средства
изискванията са завишени, поради което следва да отговарят на специалните
изисквания на Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Ищцата
нито твърди, нито доказва, че някое от тези изисквания не е било спазено, а в
случай, че е установила нефункциониращ предпазен колан, е следвало до откаже превоз.
В този случай, противоправното й поведение, изразяващо се или в неизпълнение на
задължението да постави предпазен колан, или да се съгласи да бъде превозвана
от таксиметровия автомобил, представлява принос към настъпване на вредоносния
резултат, който не може да не бъде отчетен при определяне на окончателния
размер на обезщетението.
Като
отчете обстоятелствата, при които се е случил инцидента, както и приносът на В.И.
за настъпване на вредоносния резултат от процесното ПТП, съгласно чл. 51, ал. 2
от ЗЗД съдът определя съпричиняване в размер на 1/3, поради което окончателният
размер на обезщетението е 40 000 лева.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Законната
лихва върху обезщетенията следва да бъде начислена от датата на увреждането – 18.05.2015
г.
Тъй като ищцата е била освободена от заплащане на държавна
такса и разноски, ответникът дължи да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 1 600 лева и 266.67 лева депозит за експертиза.
В производството на В.И. е била оказана безплатна правна
помощ. От размера на адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. – 2 796 лева, на адвокатско дружество
„Георгиева и партньори“ се дължат 1 864 лева.
Ответникът
е сторил разноски в размер на 405 лева. Съгласно чл.
25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на 330 лева. От
общия размер на разноските 735 лева, на ответника се дължат 245 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
З. „Л.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на В.Я.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 40 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 18.05.2015 г., ведно
със законната лихва от 18.05.2015 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 60 000 лева, предявен като
частичен иск от сумата от 100 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „Л.и.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 1 600 лева държавна такса по делото и 266.67 лева депозит за
експертиза.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Адвокатско дружество „Г.И П.“, ЕИК ********, с
адрес гр. ********сумата от 1 864 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.Я.И., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 245 лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на трети лица
помагачи на страната на ответника ЗК „Л.и.“ АД – П.В.К., ЕГН **********, с
адрес *** и „И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: