МОТИВИ
Производството е образувано по
тъжба на Ч.Р.Ч. от *** и В.М. ***, против Д.
Г.Д. *** - за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 , вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
Частните тъжители бяха конституирани
като граждански ищеци и едновременно с това се прие за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявените срещу подсъдимия граждански искове за
заплащане на обезщетение за причинените в резултат на деяние неимуществени
вреди в размер на по 5000лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 25.06.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание ч.т. не се явяват.Редовно упълномощения им
повереник- адвокат моли съда подсъдимият
да бъде признат за виновен по
предявеното с тъжбата обвинение. Според
повереника цялостния анализ на събраните по делото доказателства водят
до извода за авторството на деянието от подсъдимия, който единствен е имал
мотив за извършването му.Счита ,че деянието е с висока степен на обществена
опасност, защото публикацията е станала достояние на неограничен брой
хора.Гражданските искове се считат за
основателни и доказани и се прави искане
да бъдат уважени в пълен размер,като се присъдят и направените по делото
разноски.
Подсъдимият Д. участва лично в
с.з. и с редовно упълномощен защитник.Не се признава за виновен по предявеното
му обвинение .Отрича да е публикувал във профила си във Фейсбук инкриминираната
публикация и моли съда да бъде оправдан.Защитата на подсъдимия счита ,че от
събраните по делото доказателства не се
установява подсъдимият да е публикувал „поста“ във Фейсбук. Според защитата в
социалната мрежа Фейсбук всяко едно лице може да бъде потребител с името на
подсъдимия, тъй като не се изискват данни за ЕГН , адрес и др.Излага се ,че за
да се приеме ,че е извършена клевета е
необходимо твърдяното деяние да е
конкретизирано за дееца по място и време и обективните признаци на извършването
му, а в случая в процесната публикация такива данни няма.Сочи се ,че
собственици са юридически лица и не могат да бъдат пострадали от престъпление
,което се преследва по тъжба на пострадалия ,което може да бъде само физическо
лице.Възразява се и срещу констативен протокол
28.06.2019г.,приложен към тъжбата , като според защитата нотариуса е излязъл
извън своята удостоверителна компетентност.В тази връзка се иска подсъдимият да
бъде оправдан и се присъдят направените
по делото разноски.
За да постанови присъдата
си,съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Ч.Т. Ч.Ч. е едноличен собственик
на „***“ ЕООД гр*** и съдружник с ч.т.В.Ц.
***, като това дружество е едноличен
собственик на капитала на „*** „ЕООД гр.***.Двете
търговски дружества / „***“ ЕООД и „***“ ЕООД са собственици на фирма „***“ ООД гр.***,чийто управител бил ч.т. Ч..
От своя страна
„***“ ООД е собственик на СПА ***“,
находящ се в с***.
С трудов договор №
142/28.01.2019г. подсъдимият Д.Д. бил назначен във фирма „***“ ООД на длъжност
„готвач“ с място на работа хотел „***“.Основното му месечно трудово възнаграждение според
трудовия договор било в размер на 560
лв., на фактически Д. получавал месечно
възнаграждение в размер на 1600 лв.
На 23.05.2019г. подс.Д. подал молба ,с която
поискал да бъде освободен от заеманата длъжност, след изтичане на едномесечното
предизвестие, считано от датата на подаване на молбата.В с срока на предизвестието подс.Д. ползвал
и 10 дневен отпуск по болест.Трудовият
му договор бил прекратен на 24.06.2019т.
На 25.06.20219г. се явил в счетоводството на фирмата , където
му било изплатено трудово възнаграждение в размер,според трудовия договор. Подс.Д.
останал недоволен и бил видимо ядосан от това обстоятелство,тъй като очаквал ,че ще му бъде изплатено реално договореното
възнаграждение.Това му състояние било забелязано и от свидетелите В. ,М. и А..Пред тях
подсъдимия изразил несъгласието си и се заканил да публикува пост във
Фейсбук,където имал профил.
След като се прибрал в гр.Ямбол в
23,38 часа на 25.06.2020г.във Фейсбук
профила си с индификатор„ ***. 90
“подсъдимият направил следната публикация “ *** село *** не плащат на персонала
за това което са изработели.Големи
мошеници са собствениците.Не започвайте
работа там ще ви излъжат.“
На следващия ден подсъдимият
заминал за Австрия за да работи като готвач.
В последствие подсъдимият изтрил
профила си във Фейсбук и създал други два „ **** .70 и „ *** 9“ .
От изготвената по делото съдебно
компютърна експертиза се установява ,че
в социалната мрежа Фейсбук са открити два профила на подсъдимия с индификатор“ ***
.70“ и „ *** 9“.ВЛ сочи ,че не може да
има един и същ профил с два индификатора
и към момента на изготване на заключението
инкриминирания пост не съществува.
От приложената по делото справка
за съдимост се установява ,че подс.Д. е неосъждан.
Горната фактическа обстановка
съдът установи частично от обясненията на подс.Д., от показанията на
свидетелите В. ,М. и А. ,М. и А.,както и от писмените доказателства-2 бр.
удостоверения за категория,3 удостоверения за въвеждане в експлоатация на строеж от четвърта
категория,молба от подс.Д. за
прекратяване на трудовото
правоотношение,разчетно платежни ведомости,декларация от подс.Д., заповед за
прекратяване на тродово правоотношение.,
трудов договор0 124828.01.2019г.нотариален акт , справки от търговския регистър и справка за съдимост.
Съдът счита ,че представеният по делото констативен
протокол № 5 ,с рег. № 4493/2019г. , съставен от нотариус Р.Б. няма характер на
официален документ. Както се установява от Протокола, същият е съставен по реда на чл.593 от ГПК. Съгласно тази разпоредба при удостоверявания за явяване или неявяване на
лица пред нотариуса за извършване на действия пред него се съставя констативен
протокол. По същия начин се удостоверява съгласието или несъгласието на явилите
се лица за извършване на съответните действия. Протоколът обаче удостоверява
съвсем различни обстоятелства за възприети от нотариуса обстоятелства – за
посещение на Фейсбук страница на потребител и извършване на разпечатка от нея .Т.е.
протоколът излиза извън удостоверителната компетентност на нотариуса, и има
характер на свидетелски показания дадени в нотариална форма от особен свидетел
– нотариус. Това обаче съставлява действие, което е извън предоставените на
нотариусите компетентност по смисъла на чл. 593 от ГПК. Нормата не предвижда
възможност за удостоверяване на факти и обстоятелства свързани с констатации в Фейсбук или други уебсайтове и разпечатване на
информация от тях.Поради това Протоколът няма каквато и
да е доказателствена или удостоверителна стойност.
Независимо от това съдът намира
,че авторството на процесната публикация се доказва от гласните доказателства
по делото. От показанията на свидетелите В. ,М. и А. се
установява ,че са възприели
публикацията и макар и не дословно ,което е логично с оглед изминалото време пресъздават
нейното съдържание.Вярно е ,че в някаква
степен може да се приеме ,че те са
заинтересовани от изхода на делото , тъй като частните тъжители са техни
работодатели, но това не е основание показанията им да бъдат
игнорирани.Основание единствено е ако
същите са противоречиви и нелогични, което в случая не е така.Освен
това тези гласни доказателства се
подкрепят и от обясненията подс.Д., в които признава ,че инкриминираната публикация е била в профила му .
Версията на подсъдимия Д. ,че си
е загубил телефона и неизвестно лице от негово име е публикувал поста е
доказателствено необезпечена.По делото липсват каквито и да било доказателства
или индиции, които обективно пряко или косвено да подкрепят извод за участие на
друго, неустановено лице и което да е
било недоволно от размер на
изплатеното му трудово
възнаграждение.В случая от доказателствата по делото се установи ,че единствено подсъдимият е имал
мотив да публикува „поста“ - той е бил недоволния
и се чувствал излаган, след като му било платено по- ниско възнаграждение от
очакваното. Индиция ,че подсъдимия е автор на
публикацията е и обстоятелството ,че в последствие е изтрил профила си във Фейсбук и е регистрирал нови
два. С оглед на изложеното съдът не
кредитира обясненията му в тази част.
Съдът приема за достоверни показанията на свид.М. и А., но следва да се отбележи ,че те не съставляват източник
на значими за предмета на делото факти, защото не разкриват лични и непосредствени за свидетелите
възприятия досежно инкриминираните обстоятелства.
Съдът възприема изцяло и
заключението на изготвената по делото компютърна експертиза,тъй като в пълнота
отговаря на поставените задачи и не възниква никакво съмнение за неговата
достоверност и правдивост.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Престъплението по чл.148, ал.2
във вр.чл.147, ал.1 от НК е престъпление против личността и обект на същото са доброто име, честта и достойнството на конкретно физическо
лице, чиято неприкосновеност се защитава от закона. От обективна страна
изпълнителното деяние на клеветата се изразява в разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство за другиго и в приписването му на престъпление, което не е извършено. Съдебната практика е
категорична, че разпространените клеветнически обстоятелства следва да бъде
конкретизирани както по време ,така и по
място и лице, а не да са извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.
На първо място –за да е съставомерно деянието по основния състав на чл. 147, ал.1 НК ,необходимо от обективна
страна да е налице пострадал. Това трябва да
е конкретно физическо лице. Ако
пострадалият не е конкретно назован,
съставът на престъплението не е осъществен . На второ място- за да е налице
първата форма на изпълнителното деяние по
чл. 147, ал.1 НК- „разгласяване на позорно обстоятелство”, е необходимо
деецът да твърди пред трето лице, че съществува определен факт, свързан с
личността на пострадалия, който да е от естество да накърни неговото добро име
в обществото. Това твърдение може да се отнася до минало или настоящо поведение
на пострадалия, укоримо от гледна точка на господствуващия морал. Това позорно
обстоятелство следва да е неистинско.
В този аспект ЯРС, счита ,че
подс.Д. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.148,ал.2,вр. чл.147,ал.1 от НК
В конкретния случай
тъжителите се почувствали засегнати от
публикацията на подсъдимия във Фейсбук:
„*** не плащат на персонала за това което са
изработели.Големи мошеници са собствениците.Не започвайте работа там ще ви излъжат.“Във
инкриминираната публикация обаче имената на тъжителите не са конкретно
назовани.Липсата на конкретизация на лицата води до невъзможност да се
определи кой е адресата на твърдяните
клеветнически твърдения.В публикацията не се съдържа твърдение и не се разгласява никаква информация за определени обстоятелства, свързани с
персоналната личност на тъжителите.А след като това е така, не е налице елемент от фактическия състав на деянието от обективна
страна- индивидуализиране на пострадалите.Освен това от събраните по делото писмени доказателства
се установява ,че собственик на Спа
хотела е ЮЛ ***ООД, а не физическите
лица – Ч.Ч. и В.Ц..Според съда макар житейски
да е обяснимо едно такова възприемане и идентифициране на частните тъжители като собственици, то търговския закон прави
категорично разграничение между тях
и е недопустимо да се счита ,че между процесното
търговското дружество и частните
тъжители в качеството им на еднолични собственици и съдружници в ЮЛ / „***“ ЕООД, „*** „ООД и „*** „ЕООД“ има знак
за равенство.
На следващо място съдът счита
,че инкриминираните изрази не
представляват“разгласяване“ на позорно
обстоятелство по смисъла на закона.За да е налице клевета разгласата на
позорните обстоятелства следва да е с цел деецът да повлияе отрицателно на
обществената оценка, която пострадалото лице получава в средата, която живее
или работи. В случая направената публикация не
съдържа информация за негативен факт относно личността на частните
тъжители. Подсъдимият е предал собственото си възприятие относно техните
действия, личното си оценъчно съждение. А според съдебната практика - Р- 80-98- ІІ НО начинът на мислене не може
да се криминализира, тъй като резултатите от него са нееднозначни и подлежат на
доказване.
В този аспект настоящият съдебен състав счита,
че фактическият състав на деянието „клевета” по
чл. 147, ал.1 НК не е осъществен както от обективна, така и от
субективна страна, поради което е безпредметно да се разглежда въпроса за
наличието на останалите квалифициращи признаци по чл. 148, ал.2 вр. ал.1 НК.
ПО ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК
В хода на съдебното производство
предявеният от тъжителите граждански иск не бе доказан нито по своето основание
,нито по претендирания размер. Непозволеното увреждане е сложен юридически
факт,елементите на който са деяние,вреда,противоправност на деянието,причинна
връзка и вина.От събраните по делото доказателства съдът приема ,че не е налице
противоправно деяние,което да е извършено от подсъдимия в нарушение на правни
норми,свързани с неприкосновеността на личното чувство за достойнство и
охранявани от нормите на чл.147 и сл. от НК., поради което не са налице и
останалите визирани в закона елементи на състава на чл.45 от ЗЗД .
Предявената гражданска претенция
за обезвреда за причинени неимуществени вреди в размер на по 5000лв се явява
недоказана по основание и по размер и съдът я отхвърля изцяло.
При този изход на делото,ЯРС
осъди ч. тъжители да заплатят на
подсъдимия направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1070 лв, както и сумата от 40 лв. за възнаграждение на ВЛ ,в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: