МОТИВИ
към НОХД 1039/2012г.
Производството е
образувано въз основа на внесен в съда от Районна прокуратура Пазарджик
обвинителен акт .
Обвинението е против
Д.П.Г. , Д.П.Г. и Г.А.Б. *** за
това, че на 07.04.2012 г. в землището на
с. Цар Асен, обл. Пазарджик , след
предварителен сговор по между си и в немаловажен случай, чрез използване на МПС
и техническо средство – оксижен са отнели чужди движими вещи – метални тръби от
неръждаема стомана на обща стойност 2430.00 лева и собственост на „Й.” ЕООД – София с МОЛ К.В.Ц. *** , без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвоят –
престъпление по чл. 195 ал. 1 т.4, предложение 1-во и 2-ро и т. 5 от НК, във връзка с чл. 194 ал. 1 от НК.
Приет за съвместно
разглеждане в настоящия наказателен процес бе граждански иск от законовия
представител на ощетеното юридическо лице „Йонтекс“ ЕООД София против тримата
подсъдими за сума в размер на 2430 лв. –
като обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на инкриминираното
престъпно деяние.
Като граждански ищец по
делото бе конституиран ЕООД „Й.“ София, представлявано от своя представител К.Ц..
В съдебно заседание
обвинението се поддържа от представителя на РП Пазарджик с искане да
постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказание, което се отмери за
всеки от тях предвид данните за обстоятелствата по чл. 54 от НК.
Защитникът на подсъдимите
поддържа теза за съставомерно деяние на тримата подсъдими по чл. 207 от НК,
поради което настоява те да бъдат оправдани по повдигнатото обвинение и
признати за виновни в извършване на престъплението по чл. 207 от НК.
Подсъдимите се придържат
към защитника си.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и
в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
На 07.04.12г. свидетелят Г.,
който е бивш полицейски служител ,
докато се прибирал към дома си в с. Цар Асен, забелязал паркирал лек
автомобил, който му се сторил съмнителен. Обадил се първо на своя роднина и
съселянин св. Н., тъй като автомобила се намирал в близост до дома му. След
това си веднага се свързал с районния инспектор на селото св. Н.П. и му предал
впечатленията си. Последният пристигнал на посоченото място и огледал
автомобила, като установил при справка, че той е собственост на лице от с.
Пищигово. Свързал се с инспектор Е.., който отговарял за това село и който изразил съмнение, че това лице
вероятно извършва кражба от рудника. Преценявайки в достатъчна степен
основателността на това съмнение, тъй като автомобилът бил паркиран на края на
селото и на път, който води действително към рудника, свидетелите Г., Н. и П.
тръгнали натам. Като стигнали на
известно разстояние от него, паркирали и слезли да изчакат. Минути по –късно и
от към рудника се задал автомобил, който св. П. спрял за проверка. В същия
пътували тримата подсъдими, като в прикаченото ремарке свидетелите установили
четири парчета тръби с Ф 16 см ( чиято обща стойност е експертно оценена на
2430 лв.) и кислородна бутилка.
Св. П. подал сигнал в РУ „Полиция“ Пазарджик,
по повод на което на място била изпратена и дежурната оперативна група. До
пристигането й, св. П. съвместно с охранителните на рудника свидетелите Т. и Р.,
който се стопанисва от ЕООД „Й.“ София, отишъл на място при т.нар. „табан“,
представляващ хидрологично съоръжение на рудника с подземна и надземна част.
При огледа установили прясно разровена пръст, както и липсваща част от тръбите,
която съответствала на открити в ремаркето .
С пристигането на ДОГ отпочнали оперативни
действия, като тръбите и кислородната бутилка били иззети с протокола за оглед
на местопроизшествие. Подсъдимите били отведени в РУП за обяснения.
При тези данни по делото,
прокурорът е предал тримата подсъдими на съд с обвинение за извършена от тях
при предварителен сговор и чрез техническо средство – оксижен и МПС кражба на металните тръби, открити в
автомобила, в който са се движели процесната вечер. Може да се предполага, че
за да формира изводи за съставомерност на квалифицирана по посочените признаци
кражба, авторът на ОА се е позовал на показанията на свидетелите Г. и П. от
ДСП, в които и двамата признават, че при задържането на тримата подсъдими, те
са направили самопризнания за извършване на кражба, като са настоявали да бъдат
освободени. Всъщност в този категоричен смисъл са само показанията на св. П.
(виж на л. 28, гърба, от материалите на
ДСП ), като тези на св. Г. възпроизвеждат само признания на подсъдимите , че „
били сгрешили“, обещания, че ще се въздържат за в бъдеще от такива действия и
молби да бъдат пуснати. Освен показанията на двамата свидетели, прокурорът
очевидно е имал предвид и откритите в автомобила тръби и кислородна бутилка,
която е необходима част от уред , ползван за рязане на метални тръби.
При проведеното обстойно
съдебно следствие съдът ревизира квалификацията на установеното иначе безспорно
престъпно деяние, което процесуално решение не засяга правата на подсъдимите,
тъй като то не се крепи на установени нови факти, по които те не са имали
възможност да се защитават. Част от инкриминираните факти дори не се доказаха, но
пък се доказаха такива, които покриват в обективно и субективно отношение
състава на престъплението, в извършване на което се признаха за виновни
подсъдимите и което е и за по-леко престъпление.
Причината за корекцията
на квалификацията на извършеното престъпно деяние е в динамичната промяна на
твърденията на цитираните свидетели Генови
П., която обоснова наред с други данни по делото липсата на възможен
категоричен и несъмнен извод относно участието на подсъдимите в отнемането на
процесните вещи.
Наистина за част от
фактите по делото спор няма, тъй като те са безспорно установени от всички
доказателствени източници: тримата подсъдими на процесния ден, вечерта, са били
спрени от свидетелите П., Н. и Г., докато са пътували в посока към с. Пищигово и
в автомобил, в ремаркето към който са били открити четири броя тръби с
посочените в ОА характеристики, които са идентични с разположени такива в
хидрологично съоръжение към рудника на „Й.“ ЕООД – София и чиито липси там били
установени при оглед на мястото.
По отношение на друга
част от релевантните по делото обстоятелства е вярно не толкова, че са спорни
поради събрани противоречиви доказателства, а че липсват такива, които по
несъмнен и безспорен начин да ги установят. Такива са всички обстоятелства,
които са свързани с приписаното от обвинението участие на подсъдимите в
действия по отнемане на процесните вещи. Напълно основателно защитникът, като
базира своя коментар на елементите, от които се състои изпълнителното деяние на
инкриминираното престъпление, твърди, че
липсват доказателства относно участието на подсъдимите в отнемането на вещите.
Цялата защитна теза, вкл. и насочените към почти всички свидетели въпроси бяха
подчинени именно на целта да се опровергае участието на подсъдимите в
демонтирането на тръбите от мястото,
където същите са били поставени да служат по своето предназначение. Лансираната
- чрез доказателства в съдебното следствие и обосновавана в пренията версия е,
че тръбите били открити случайно от подсъдимите, докато пътували към селото си.
Пътят, по който са се движели, наистина е бил ведомствен и е обслужвал изцяло
рудника, но пък самият св. Г. потвърди, че той се ползва по редица съображения,
вкл. и за съкращаване на разстоянието и дори от самият него ( виж показанията
на свидетеля в с.з. „ Аз минавам от там и сега минах по него“ - л. 78).
Прав е защитника и като
твърди, че липсват самопризнания на подсъдимите в ДСП пред лицата, които са ги
задържали - св. П. и придружаващите го св. Г. и Н. . Последният, както сам
признава в показанията си ( л. 79 по делото)
не е чул нищо от страна на подсъдимите. Що се отнася до показанията на
другите двама свидетели, в тях наистина има едно динамично развитие относно
определени твърдения, преценено на база съпоставка между дадените показания в
ДСП и тези, които са депозирани в хода на съдебното следствие. Коментираната горе
категоричност в показанията на св. П. на ДСП относно възприетите от него
признания от страна на тримата подсъдими към момента на спиране на автомобила, в който били открити
тръбите, е разколебана от самия свидетел. В показанията си на ДСП П. е твърдял,
че на мястото, където той спрял за проверка подсъдимите и открил в ремаркето
тръбите, те казали „че са сгрешили, за това, че извършили кражба на тези тръби„
, поискали да ги пуснат да и дали обещание, че повече така няма да правят. В
с.з. обаче св. П. категорично твърди, че според първоначалните обяснения на
подсъдимите на място и пред него „ не е ставало на въпрос въобще от къде са
тръбите“, той не ги бил питал дали те са ги взели и дори не бил чул те да
признават. Нещо повече – след инкорпориране на показанията му от ДСП, прочетени
поради наличието на коментираното съществено противоречие, касаещо признанията
на момчетата на място, самият свидетел заявява, че за кражба въобще не били
разговаряли и потвърждава заявеното в разпита си в с.з. как тримата само искали
да бъдат пуснати и обещавали да се въздържат от такива действия за напред.
Присъствалият на място
св. Р. ( охранител на рудника) също не е възприел признания за участие в кражба
от страна на подсъдимите. Възприел е, според показанията му , твърдения на
подс. Б., че „ щял да се оправи, тъй като имал човек, на който да разчита“.
Несъответствие се
констатира и в показанията на св. Г. и то също относно възпроизведените от него
в разпита му в ДСП и този в с.з. твърдения на подсъдимите на мястото, където
били спрени от П.. Г. е бил свидетел на тези разговори , но е чул, според
разказаното от него в с.з. да се говори за кражба едва след пристигането на
дежурната оперативна група и от членовете й. Свидетелят отрича да е чул
момчетата да са говорили за кражба , както и да са настоявали да ги пуснат. Няма
как да се възприемат твърденията му от ДСП относно признанията от страна на
тримата подсъдими само поради заявената ( и то след прочитане на показанията му
от ДСП) от самия свидетел принципна възможност тогава да е имал по-съхранени
спомени за събитията, тъй като е проведен в по-близко време.
Това, което може да се
възприеме за установено предвид показанията на св. Г. и П. относно признанията
на подсъдимите на място е, че тримата са изразили критично отношение към
извършеното от тях, без да го уточняват и да визират факти по участието си в
деянието. В представите на подсъдимите, престъпно е и поведението им по вземане
на тръбите, които открили случайно, но очевидно оставени от крадеца –един или
повече, за да бъдат транспортирани. Защото тръбите са се намирали в близост до
рудника – първо и второ- защото с тях е имало и кислородна бутилка.
Всъщност, наличето само
на част от техническото средство, което служи за демонтиране на тръбите
–срязването им от мястото в хидрологичното съоръжение, където същите служели по
предназначение, също опровергава изводът, че подсъдимите са демонтирали тръбите
или по-скоро прави невъзможно формиране
на само един възможен и то несъмнен, че подсъдимите са отнели тръбите от
мястото, където са се намирали. Както се изясни от заключението на изслушаната
СТЕ, оксижена, който е инкриминиран като техническо средство , чрез което е
отнет предмета на престъплението, се състои от няколко отделни елемента –
кислородна бутилка с маноментри, редуцир -вентил , маркуч, закрепен към горелката.
За да се осигури запалване е пояснено, че
може да се ползва ацителин или бутилка с пропан-бетан, с редуцир-вентил,
закрепен за горелката. Уточнено е също, че за да се получи искра от кислорода е
необходимо ацетилен или пропан-бутан, който да възпламени кислорода.
На базата на тези
уточнения, остава неясно как, ако се приеме , че подсъдимите са отнели тръбите,
те са ползвали кислородната бутилка, открита заедно с тръбите в ремаркето при
задържането на подсъдимите. Не е открито дори около хидрологичното съоръжение
никакво средство за възпламеняване на кислород.
Поради това изводът, че тръбите са отнети този ден от подсъдимите като са срязани с оксижена, се оказва съвсем
невъзможен. Може да се формира само като предположение – както относно това
дали тръбите са отнети от самите подсъдими, така и дали те взети именно на този
ден от тях, след като са били предварително подготвени .
В подкрепа на тези
разсъждения е дори установеното, че пътят, от който са идвали подсъдимите преди
да бъдат спорни за проверка от св. П. бил само ведомствен, тъй като това се
опроверга от св. Г., който твърди, че самият той ползвал редовно този път, за
да се придвижва до Пазарджик.
На следващо място –
показанията на св. Т. установяват , че той е извършил с колегата си по смяна и часове
преди задържането на подсъдимите обход на района на рудника, но той не е
обхванал конкретното място, където тръбите са били разположени в съоръжението. Поради
това открита остава възможността тръбите да са били демонтирани ден или повече
по-рано или дори по-рано през деня .
Систематизирани, всички
факти, които осуетяват възможността за формиране на единствено възможен извод
за съпричастност на подсъдимите към отнемане на вещта на престъплението хронологично
са следните: 1. Подсъдимите са пътували по път, който не води единствено до
рудника, респ. в обратна посока – от него към с. Пищигово, а се ползва и то
систематично и от живущите в с. Цар Асен и Пищигово , поради което не следва,
че те са пътували по този път с цел само, за да стигнат до рудника. 2. Липсва уред, който да прави възможно
демонтиране на тръбите чрез ползване на кислородната бутилка 3. Има признания от страна на подсъдимите за
някакво неправомерно поведение от тяхна страна, свързано с установеното наличие
на процесните тръби и кислородната бутилка в ремаркето към автомобила, в който
са пътували.
Все пак признанията на
подсъдимите са депозирани от тях преди те да имат качеството на обвиняеми и да
се ползват от правата като такива. По съдържанието си тези признания са такива,
че визират участие в някакво неправомерно поведение, но липсва признание то да
се изразява именно в действия по отнемане на тръбите чрез тяхното демонтиране
от мястото, където са били разположени. Такава съпричастност и то именно към
момент, предхождащ по време залавянето им, не може да се приеме за установена и
поради липсата на средство у подсъдимите, с което да осъществят към този момент
демонтирането на тръбите. Откритата кислородна бутика не може сама да
възпроизведе искра, необходим е уред, който да я предизвика, а такъв не е
открит нито в ремаркето, нито на мястото, където са били монтирани тръбите.
Така, като се има предвид установеното по делото, възможни са различни
предположения кога и кой в какво точно
качество е участвал при демонтиране на тръбите – възможно е това да са
неустановени лица/ лице, които са оставили тръбите и кислородната бутилка на
място, където са били открити от подсъдимите, които ги взели. Възможно е само
някои от подсъдимите или дори само един от тях да участвал в отнемането на процесните тръби.
Възможно е, разбира си, и тримата подсъдими и то непосредствено преди
залавянето си да са извършили всички действия по демонтиране на тръбите и да са
ги качили в ремаркето, където са оставили само кислородната бутилка , но това
заключение е възможно само под формата на едно предположение, върху което не
може да се крепи извод за виновност на подсъдимите.
Несъмнено установено е, че тръбите са открити в автомобила, в който са
били тримата подсъдими вечерта на 07.04.11 г., когато те са били спрени от св. П.
за проверка. Установено е също, че тези тръби са били демонтирани от
хидрологичното съоръжение в рудника. Твърденията на защитника, че подсъдимите
намерили тръбите имат за цел само да смекчат полагащата им се отговорност.
Защото, ако подсъдимите са намерили тръбите, техните действия покриват състава
на престъплението по чл. 215, ал.1
от НК, а не това по чл. 207, което в случая би обосновало дори освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл. 78 а от НСК и налагане на
административно наказание. Ако
подсъдимите са „намерили“ тръбите това означава, че те са били на място,
различно от това, на което са установени, за да служат по предназначение. С
демонтирането на процесните тръби е прекъснато владението на досегашния
владелец и е установена фактическа власт върху тази вещ от страна на този деец.
Наличието на кислородна бутилка при тръбите директно води до формиране на
представи относно престъпния им произход, като предположението основателно е за
това, че същите били откраднати. Така, като са качили през тъмната част на
денонощието откритите тръби, до които имало и кислородната бутилка, подсъдимите
са установили своя фактическа власт върху тях, в който смисъл е и една от
формите на изпълнителното деяние по чл. 215, ал.1 от НК – „ придобие“ .
Наличието на кислородната бутилка при тези
тръби, както и фактът, че подсъдимите действат към 23 ч. ( виж показанията на св. Г., П., Т., Р. и
основно съставения протокол за оглед - по отношение на времето на извършване на
визираните в него процесуално-следствени действия) несъмнено издава осъзнатия от подсъдимите престъпен
произход на тръбите. Като се има предвид придружаващия тръбите уред, те са
изградили представи, че преди да открият тръбите, същите са били обект на нечие
посегателство и конкретно са допускали, че са били откраднати. Действията на
самите подсъдими са извършени късно вечерта, час – два преди полунощ. Несъмнено
е, че те са имали представа за неправомерността в действията си, респ. в това,
че откритите и взети от тях вещи са с престъпен произход, след като, без да
правят признания, са молели да бъдат пуснати и дори са давали обещания да се
въздържат от следващи такива действия.
Действията
им са с користна цел – искали са и са целели да придобият ( установят своя
фактическа власт) върху процесните тръби, тъй като последващото разпореждане
може да им донесе материални облаги . Установената
експертно стойност на тръбите, според техническите им параметри, е 2430 лв.
Подсъдимите
са действали и заедно като съизвършители. Налице общност на умисъла.
Предвид
установените горе факти за действията на тримата подсъдими и техният
юридически анализ, съдът прие, че тези
действия покриват състава на престъплението по чл. 215, ал.1 от НК вр. Чл. 20,
ал.2 от НК – поради което призна подсъдимите за виновни в извършване на такова
престъпление и ги оправда по повдигнатото обвинение за извършено престъпление
по чл. 195 ал. 1 т.4, предложение 1-во и 2-ро и т. 5 от НК, във връзка с чл. 194 ал. 1 от НК.
Обществената опасност на това деяние е
висока, като се има предвид дори и стойността на предмета на престъплението.
Като невисока се отчете
обществената опасност на подсъдимите – и тримата са неосъждани ( л. 54,46,41) и
имат позитивни ( л. 42, 46, 52) характеристични данни ( негативните изводи в
дадената от районния инспектор за подс. Д.Г. характеристика не могат да бъдат
проверени и при съмненията за субективна преценка не могат да се възприемат
безкритично).
Липсата на данни за
предходни противоправни прояви на подсъдимите, което обоснова инцидентния
характер на простъпката им, дори и на базата на високата стойност на предмета
на престъплението, се прецени като обстоятелство, което в значителна степен
променя характеристиката на извършеното престъпно деяние, правейки го различно,
съпоставено с обичайните случаи на престъпления от същия вид. Наред
с това, съдът прие също, че предвид спецификата на извършеното престъпно деяние
предвиденото в закона за извършването му най-леко престъпление се явява несъразмерно
тежко и поради това несправедливо. За да се спази принципът за справедливост на
наказанието, необходимо е то да е съответно на престъплението. Това е така и
тъй като наказанието се явява възмездие за извършеното престъпно деяние, наред
с което обаче има и функция да обезпечава и гарантира постигане на целите от
реализиране на наказателната отговорност.
При това и на основание и
чл. 55, ал.1 т.1 от НК съдът наложи на всеки от подсъдимите наказание под
размера на минимално предвиденото за извършеното от тях престъпление по чл.
215, ал.1 от НК и конкретно – наказание от по четири месеца лишаване от свобода
– за всеки един от подсъдимите.
Констатира се наличието
на всички материално-правни предпоставки за приложение на чл. 66, ал.1 от НК,
поради липсата на предходни осъждания на подсъдимите. Данните за личността на
всеки от тях даде основание да се приеме, че
за никой от тях не е наложително ефективно изтърпяване на наказанието за
постигане на лично-превантивния ефект. Обратното
– поправянето на подсъдимите, както и предупредително-възпиращото въздействие
върху тях съставът реши, че може да се постигне и при условно осъждане, поради
което отложи изтърпяването на наложеното на всеки от тях наказание за
изпитателен срок от по три години и възложи възпитателната работа по отношение
на подсъдимите на Наблюдателна комисия при Община Пазарджик.
Установи се,че вещите , предмет на престъплението са собственост на конституираното и като
граждански ищец ЮЛ – ООД „Йонтекс“ – София с управител К.Ц., поради което и съдът
постанови същите да бъдат върнати на юридическото лице – техен собственик.
Произнасянето по веществените доказателства,
респ. връщането на предмета на престъплението, който е по ДСП 491/12г. на РУП
Пазарджик води до извода за неоснователност на ищцовата претенция в размер на
2430 лв. предявена против подсъдимите, поради което и съдът остави без уважение
предявения против подсъдимите иск за сума в посочения размер.
Установи се от приложената по ДСП справка
относно регистрационните данни на автомобила, с който са били задържани
подсъдимите, че същият е собственост на трето лице ( л. 23) – С. И. А., поради
което се разпореди връщането му на това лице.
Предвид изхода на делото
и на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати
съдебно-деловодни разноски в размер на по 53.34 лева – по сметка на ОД МВР
Пазарджик, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, в размер на
по 23.34 лв. - за всеки от подсъдимите и
в полза на РС – Пазарджик.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :